Определение по дело №1214/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 109
Дата: 18 януари 2019 г.
Съдия: Симеон Симеонов Михов
Дело: 20182100101214
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 август 2018 г.

Съдържание на акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 Номер 109                                  18.01.2019г.                                   гр.Бургас

 

Бургаският окръжен съд                                                  гражданска колегия

в закрито заседание на осемнадесети януари

през две хиляди и деветнадесета година                                          в състав:

                                                                            Председател: Симеон Михов

като разгледа докладваното от

            съдия Михов                        гражданско дело       1214   по описа

за   2018   година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                      Производството по делото е образувано по повод предявен  иск с посочено правно основание чл.124 ал.1, вр.чл.439 от ГПК от С.Ж.У. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв. А.Т.,*** против К.Н.Г. с ЕГН **********, с адрес: *** да бъде прието за установено, че ищеца не дължи на ответницата сумата от 58 031.33 лв. претендирано от последната месечно обезщетение от по 2579.17 лв. за ползване на недвижими имоти, считано от 22.11.2015 до 07.10.2017г., по изпълнително дело № 2017050401080 по описа на ЧСИ Илко Бакалов с район на действие ОС-Бургас, както и да бъде осъдена да заплати направените по делото разноски. Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени са нарочни искания по събиране на доказателства.

С оглед констатацията на съда при последваща проверка на основание чл.129 от ГПК, че исковата молба е редовна съобразно чл.127 и чл.128 от ГПК и въз основа на разпореждане по чл. 131 от ГПК, са изпратени преписи от нея и приложенията на ответницата, на която е указано да подаде писмен отговор в законния едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права. В срока по чл.131 от ГПК, ответницата е депозиралa по делото писмен отговор, с който е изразила становище по така предявената искова претенция.

С оглед изпълнената законова процедура, съдът счита, че книжата по делото са разменени редовно. Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност по арг. от чл.105 във вр. чл. 104 ал.1, т.4 от ГПК. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на иска. До настоящия момент не са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение той е допустим. За разглеждането на настоящата претенция, с оглед предмета й, не е въведено нарочно особено исково производство и следователно тя следва да се разглежда по правилата на общия исков процес на ГПК.

Съдът счита, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на основание чл.140, вр. чл.146 ГПК.

Проект за доклад:

В исковата молба ищецът твърди, че страните са били страни по гр.д.№ 582/2008г. по описа на РС-Несебър с предмет – делба на съсобствени недвижими имоти и движими вещи. На основание чл.344 ал.2 от ГПК, ищецът е бил осъден с решение № 15/ 14.01.2013г. да заплаща на ответницата сумата от 2579.17 лв. месечно до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт, като решението е било потвърдено с решение № І-74/ 17.06.2013г. по в.гр.д.№ 750/2013г. по описа на ОС-Бургас. За тази сума е бил издаден изпълнителен лист на 03.07.2013г. и ответницата е станала взискател по изп.д.№ 20167050401080 по описа на ЧСИ Илко Бакалов с район на действие ОС-Бургас. С определение № 18/ 11.01.2018г. по молба на Сл.У. *** е посочил, че така присъденото обезщетение се дължало за лишаване от ползването на съсобствените между страните недвижими имоти: западен близнак в двуетажна жилищна сграда и източен близнак – семеен пансионат на 4 етажа, като се дължи до приключване на делбата. Актът е бил потвърден с определение № 471/ 14.03.2018г. по ч.гр.д.№ 211/2018г. по описа на ОС-Бургас. Или ищецът счита, че дължи обезщетението само за ползването на описаните недвижими имоти, а не на движимите вещи и то до приключване на делбата, а на делбеното дело. Представя удостоверение изх.№ 3507/ 16.11.2017г. на РС-Несебър, според което постановеното решение за извършване на делбата е влязло в сила в различно време за в различните си части, като за недвижимите имоти това е станало на 21.11.2015г. или до тази дата ищецът дължи присъденото обезщетение. Ответницата обаче, продължавала да претендира дължимост за още 22 месеца и 15 дни или това е сумата от общо 58 031.33 лв. Съотв.не е прекратено изпълнителното производство и съществува опасност от събиране на суми, които ищеца счита, че не дължи.

 

В писмения си отговор, ответницата К.Г. е възразила по допустимостта на исковата претенция, тъй като според чл.439 ал.2 от ГПК, искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, а такива и не се сочат от ищеца. У. би могъл да се възползва от правото си да поиска ново произнасяне от съда (чл.344 ал.3 от ГПК), а вместо това недопустимо е поискал по пътя на тълкуването да постигне ограничаване действието на решението (с характер на определение).

По същество излага становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. С решението си, РС-Несебър е посочил крайния срок на действие на привременните мерки – „приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт“, без да се прави разлика в коя част съдебното решение трябва да влезе в сила. Различните претенции са били разгледани едновременно. Ответницата е обжалвала решението на районния съд и в други негови части и отхвърлянето на жалбата не означава, че решението не е било обжалвано. Налице било желание за извличане на изгодни последици от собственото противоправно поведение на ищеца. Окончателното решение за извършване на делбата е влязло в сила на 07.10.2017г., вкл. и поради подадена въззивна жалба от Сл.У., оттеглена по-късно. Претендира направените по делото съдебно-деловодни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение. Представя и ангажира доказателства.

 

По предварителните въпроси, на основание чл.140 от ГПК, Бургаският окръжен съд приема следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.439 ал.2, вр.чл.124 ал.1 от ГПК.

На доказване подлежат спорните по делото факти и връзките между тях, като всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. При въведените твърдения и оспорвания, ищецът носи тежестта да докаже при условията на пълно и главно доказване, че се позовава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Ищецът следва и да докаже, че не дължи сумата в твърдения размер. В тежест на ответницата е да докаже твърдените от нея положителни факти.

По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл.154 ал. 2 и чл. 155 от ГПК.

Съдът счита направените от страните доказателствени искания – за приемане на представени от тях при предварителната размяна на книжа писмени доказателства, както и на искането за прилагане на гр.д.№ 582/2008г. по описа на РС-Несебър, за относими към предмета на делото, тъй като посредством тях те заявява, че ще установяват твърдените от тях  факти, за които носят доказателствена тежест. Доказателствените искания са допустими и необходими, след като закона не поставя ограничения за събирането им за установяване на тези обстоятелства, а без събирането и преценката им решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка.

Съдът счита във връзка с отправеното от ответната страна искане за допускане на свидетел, че същото следва да бъде уважено, предвид заявените обстоятелства, които ще се установяват.

Допустимо е и искането на ответната страна с правна основание чл.176 от ГПК, доколкото поставените въпроси имат връзка със спора.

 

 

 

Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, Бургаският окръжен съд

 

 

                                                   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

 

 

ПРИЕМА за разглеждане предявения от С.Ж.У. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв. А.Т.,*** против К.Н.Г. с ЕГН **********, с адрес: *** иск, да бъде прието за установено, че ищеца не дължи на ответницата сумата от 58 031.33 лв. претендирано от последната месечно обезщетение от по 2579.17 лв. за ползване на недвижими имоти, считано от 22.11.2015 до 07.10.2017г., по изпълнително дело № 2017050401080 по описа на ЧСИ Илко Бакалов с район на действие ОС-Бургас.

ПРИЕМА писмените доказателства, представени от ищеца с исковата молба и от ответницата с писмения отговор.

ДОПУСКА до разпит един свидетел, при режим на довеждане от ответната страна.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.176 от ГПК, С.Ж.У. да се яви лично в съдебно заседание и да отговори на поставените въпроси, които да се впишат в призовката.

ДА СЕ ИЗИСКА и приложи гр.д.№ 582/2008г. по описа на РС-Несебър.

ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба.

НАСРОЧВА делото за 28.03.2019 год. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, както и от проекта за доклад по делото, а на ищеца и препис от писмения отговор на ответницата.

 

                       

 

 

                                         ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: