№ 97
гр. Благоевград, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Емилия Дончева
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело №
20231200500042 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба с вх.№
903413/17.11.2022г. на ГД "П" - МВР, представлявана от комисар Николай Н.
- директор, седалище и адрес на управление: гр.С.ул. П против решение
№906887/02.11.2022г. на РС Благоевград по гр.д. №3395/2019г. с пр.
осн.чл.258 и сл. от ГПК, в частта, с която предявените искове са уважени.
Подадена е въззивна жалба с вх.№ 903441/06.12.2022г. и от Г. Х. Г., чрез
пълномощник адв.Г. Ч. против решение №906887/02.12.2022г. на РС
Благоевград по гр.д. №3395/2019г. с пр. осн.чл.258 и сл. от ГПК, в частта, с
която предявените искове са отхвърлени над уважения размер.
С атакувания акт предявените искове са уважени частично за търсените
суми за извънреден труд и лихви за посочените периоди,ведно с разноските
по делото, като в полза на работодателя са присъдени разноските по делото,
съобразно уважената част.
Недоволни от атакувания акт са останалите и двете страни, като ищецът
го оспорва в отхвърлителната част, а ответната по спора пред първата
инстанция страна го оспорва в уважената част. Всяка от страните настоява за
отмяна на решението, в частта, в която го обжалва, за което подробно се
обосновават.
Във въззивната инстанция не са приети нови доказателства по реда на
чл. 266 от ГПК.
След анализ поотделно и в съвкупност на приетите от
първоинстанционния съд доказателства, решаващият състав прие за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните за следните факти: а именно, че ищецът е
служител в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението –
1
Благоевград“ за процесния период и е полагал труд като „Командир на екип“
в РС ПБЗН към РДПБЗН - Благоевград.
Този факт се установява и от представената от ответника кадрова
справка за ищеца.
Не е спорен още и фактът, че за исковия период ищецът е работел на
сменен режим по график при сумарно отчитане на отработеното време между
22,00 часа и 06,00 часа, времето на разположение и положения труд по време
на официални празници.
Относимите към служебното правоотношение протоколи за отчитане на
отработеното време между 22:00 часа и 06:00 часа за процесния период, са
изследвани от вещото лице.
От изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза
/неоспорена от страните относно начина на изчисляване на труда,
изчисленията и констатациите за положения труд и неговото остойностяване
в съответствие с приложението или не на спорния коефициент/ се установява,
че за процесния период ищецът е положил 203 броя нощни смени и е
отработил 1604 часа. За положения нощен труд е получил допълнително
заплащане от 0,25 лв. на час.
Установява се, че ответникът не е извършвал приравняване на часовете
нощен труд с коефициент 1,143 към дневен труд и не е заплащал
допълнителни възнаграждения за извънреден труд по платежни бележки.
Изяснява се, че положеният от ищеца нощен труд, преизчислен в часове с
коефициент 1.143 и приравнен към дневен е 1833,37 часа за процесния
период. Разликата между отчетените заплатени часове и преизчислените
такива е 229,37 часа, които се явяват извънредни, тъй като ищецът за всеки
отработен месец е отработил редовното си работно време, по което му са се
заверявали трудовият стаж и трудовата книжка. Става ясно, че ищецът за
горепосочения период е имал положен извънреден труд и труд в празнични
дни, и по заповеди за мероприятия, които са били отчетени и заплатени от
ответника по платежни бележки. Установява се, че сумата, която се получава
от извършеното преизчисление на положения нощен труд в дневен с
коефициент 1,143 за процесния период (13.12.2016г. - 13.12.2019г.) е в размер
на 1644,58 лв., като същата не е била заплатена от ответника на ищеца.
В съдебно заседание от 20.09.2022г., на основание чл.214, ал.1 от ГПК,
по молба от ищеца е допуснато изменение на размера на предявения иск като
същия е приет за разглеждане за сумата от 5001,00 лв. вместо първоначално
заявения и поддържан размер от 1662,00 лв.
Въз основа на изложените факти, Благоевградският окръжен съд
приема, следните правни изводи :
Предявеният иск е с правно основание чл. 178, ал.1, т.3 във вр. с чл. 187,
ал.6 и ал.9 от ЗМВР. На първо място в казуса следва да се отчете, че съгласно
чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР ищецът е държавен служител в Районна служба
„Пожарна безопасност и защита на населението – Благоевград“ за процесния
период и е полагал труд като „Командир на екип“ в РС ПБЗН към РДПБЗН –
Благоевград, а съгласно ал.2, статутът на държавните служители по ал.1, т.1,
предл. второ се урежда от този закон. Т.е. предвидена е специална уредба на
правата и задълженията на този род служители на МВР, съдържаща се само в
този закон. В подкрепа на този извод са и разпоредбите на ал.4 и ал.5 от
същия член, които регламентират, че правата и задълженията на другите
категории служители на МВР, а именно държавни служители, които не са
полицейски органи и лицата, работещи по трудово правоотношение в МВР,
се регламентират съответно от Закона за държавния служител и от Кодекса на
труда. Поради изложеното, настоящият състав приема, че спорният въпрос в
делото дали следва да се заплати извънреден труд на ищеца в резултат на
преизчисляване, като положеният от него нощен труд се умножи с
2
коефициент, следва да се реши съгласно правната уредба в ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. ЗМВР и
приложимата към процесния период Наредба №8121з776 от 29.07.2016г. не
предвиждат трансформирането на отработени нощни часове в дневни при
сумарно изчисляване на работното време на държавните служители по ЗМВР.
Правна уредба за такова превръщане на отработени нощни часове в дневни се
съдържа в чл. 9, ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, която не е приложима за заплащането на възнагражденията
на тези държавни служители. Този извод не се променя от разпоредбата на
чл. 188, ал.2 от ЗМВР, според която държавните служители, които полагат
труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по
Кодекса на труда, защото последната е за права, които не са свързани със
заплащането на нощния труд. Видно е от чл. 140 от КТ и чл. 140а от КТ, че те
вменяват допълнителни задължения за работодателя да осигури
необходимите условия за полагането на този труд, така че той да не засегне
здравето на работниците и служителите, като им осигури топла храна,
ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно полагане на
нощния труд, както и като извърши съответно наблюдение и проверка на
здравословното им състояние. Тези норми съдържат и защита за определени
групи работници и служители от полагането на такъв труд с оглед тяхното
здравословно състояние и години или с оглед грижите, които дължат на
членовете на семейството им (виж чл. 140, ал.4 от КТ). В контекста на
изложеното не може да се приеме, че за процесното правоотношение е
приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от НСОРЗ, тъй като специалният
подзаконов нормативен акт, а именно Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. не
урежда хипотезите на превръщане на отработените нощни часове в дневни
при сумарно изчисляване на работното време, чрез умножаване на първите
със съответен коефициент. На първо място решаващият състав счита, че
приложението на НСОРЗ към конкретни правоотношения е предпоставено от
нормата, за прилагането на която е приета. Съгласно чл. 7, ал.2 от ЗНА
наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни
разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Видно
е от §2 на ЗР на НСОРЗ, че се издава на основание чл. 244, т.2 и чл. 261 от КТ,
т.е. за да уреди прилагането на тези норми, касаещи възнагражденията и
обезщетенията по трудови правоотношения. Следва отново да се отбележи,
че правоотношение, от което извежда претендираното обезщетение за нощен,
респ. извънреден труд ищецът, не е трудово, а служебно и има специална
правна уредба в ЗМВР. В подкрепа на горните разсъждения е и нормата на чл.
2 от НСОРЗ, която изчерпателно очертава кръга правоотношения, за които се
прилага. В този кръг не са включени правоотношенията на държавните
служители - полицейски органи. За да приемат, че НСОРЗ е приложима в
казуса, ищецът и първоинстанционният съд се позовават на празнота в
правото. Легална дефиниция за празнота в правото се съдържа в разпоредбата
на чл. 46, ал.2 от ЗНА. Според нея, когато нормативният акт е непълен, за
неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до
подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби
липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на
Република България. По отношение на процесния случай настоящият състав
счита, че не е налице празнота в правната уредба, а е налице уредба в
специален закон, с която не е признато право на държавните служители по
ЗМВР да получат преизчисление на отработените нощни часове труд с
умножаването им с коефициент по чл. 9 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, което право последната наредба дава на
работниците и служителите, чиито трудови правоотношения се уреждат от
КТ. Лишаването на държавните служители от такава трансформация на
отработени нощни часове в дневни, се компенсира с други предвидени в
ЗМВР права и привилегии, като по - продължителен платен годишен отпуск,
3
по - висок размер на обезщетенията при пенсиониране и др.
Горните доводи не се променят от възприетото в решението от
24.02.2022г. на СЕС по дело С-262/20, според което член 8 и член 12 от
Директива 2003/88 ЕО на Европейския парламент и на съвета от 4 ноември
2003 година, относно някои аспекти на организацията на работното време
трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приеме национална правна
уредба, която предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за
работещите в публичния сектор, като полицаи и пожарникари е по-кратка от
предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. СЕС
допълва, че при всички случаи в полза на такива работници трябва да има
други мерки за защита под формата на продължителност на работното време,
заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се
компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. Както вече
съдът посочи, такива компенсиращи мерки са предвидени за полицаите и
пожарникарите в националното ни законодателство. В съответствие с
изразеното становище на въззивния състав е и постановеното в обсъжданото
решение на СЕС, че членове 20 и 31 от Хартата на основните права на ЕС
трябва да се тълкува в смисъл, 6 че допускат определената в
законодателството на държавата членка нормална продължителност на
нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага
за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и
пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел и е съразмерна на
тази цел. Безспорно е, че високата обществена значимост на полаганият труд
от полицаите и пожарникарите и правомощията им за защитата на
гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната
сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на
населението, установени в ЗМВР, обосновават съразмерност на
законодателната уредба, предвиждаща полагането на 8 часов нощен труд от
тях.
Дори да са приложими нормите на чл.9, ал. 2 във вр. с ал.1 от НСОРЗ
към казуса, то не се установиха предпоставките в същите за прилагането им
към правоотношението на Елена Петкова. Това е така, защото нощна
продължителност на неговото работното време не е по - малка от тази на
дневното. Заедно с това неговият труд не се отчита въз основа на заработено
по трудови норми. Следва да се отбележи и друга разлика в правната уредба
по специалния закон - ЗМВР, чийто чл. 179, ал.1 предвижда, че нощните
смени на служителите - полицейски органи, са от 22ч. до 6ч., т.е. 8 часа. По
КТ обаче, продължителността на нощния труд е допустимо да бъде 7 работни
часа, поради което е приета правната уредба в НСОРЗ при отчитането му да
се умножава с коефициент, който да го приравни като продължителност на
дневния труд, който е 8 часа.
Горните мотиви налагат отмяна на обжалваното решение в частта, с
която предявените искове са уважени и постановяване на ново по същество, с
което исковете на Г. Х. Г. против ГД "П" – МВР да бъдат отхвърлени изцяло,
като неоснователни.
По изложените аргументи – подадената от жалбоподателя Г. Х. Г., чрез
пълномощник адв.Г. Ч. въззивна жалба с вх.№ 903441/06.12.2022г. против
решение № 906887/02.12.2022г. на РС Благоевград по гр.д. №3395/2019г. с пр.
осн.чл.258 и сл. от ГПК, в частта, с която предявените искове са отхвърлени
над уважения размер , е неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 вр. с ал.3 ГПК, на
жалбоподателя ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР се
следват направените разноски пред двете инстанции, които възлизат в размер
общо от 232,89 лв., от тях 32,89 лв. за държавна такса за въззивната жалба и
4
по 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция,
определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 ЗПрП във вр. с чл.
23, т. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, доколкото се касае до
иск по трудов спор с определен материален интерес. Съдът съобрази, че
производствата по трудови дела за работниците и служителите съгл. чл. 359
КТ са безплатни, което обаче не се отнася при неблагоприятен за тях изход до
дължимите разноски, направени от насрещната страна.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, чл. 178, ал.1, т.
3 вр. чл. 187, ал. 5 ЗМВР, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 906887/02.11.2022г., постановено по гр.д.
№3395/2019 година по описа на РС Благоевград, в осъдителните части и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от Г. Х. Г., с ЕГН
********** против Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на
населението" МВР, с адрес: 1309 ггр.С., ЕИК иск за заплащане на сумата от
1644,58 /хиляда шестстотин четиридесет и четири лева и петдесет и осем
стотинки/ лв., представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода 13.12.2016г. - 13.12.2019г., получен в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143 и
превръщането му в дневен, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 13.12.2019г. до окончателното
погасяване на вземането.
ОСЪЖДА Г. Х. Г., с ЕГН ********** да заплати на Главна дирекция
"Пожарна безопасност и защита на населението" МВР , с адрес: 1309 ггр.С.,
ЕИК сумата в общ размер от 232,89 /двеста тридесет и два лева и осемдесет и
девет стотинки/ лв., представляваща разноски за двете съдебни инстанции - за
юрисконсултско възнаграждение и държавна такса за въззивното обжалване.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 906887/02.11.2022г., постановено по гр.д.
№ 3395/2019 година по описа на РС Благоевград, в останалата обжалвана
част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен
срок от получаване на препис пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5