РЕШЕНИЕ
№ 377
гр. Б. *********, 02.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Гражданско дело № 20221210100131 по описа
за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод депозирана искова молба от М. Б.
СР., ЕГН **********, с адрес гр. Б. ************ чрез адв. В.У., вписана в АК-Б., с адрес
гр. Б. *********, ул. Д-р Х. Т. *** срещу ответника „Е. М.“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление обл. С. **********
В исковата молба се сочи, че е образувано изп. д. № 416/2011г., по което страна е
ищецът, в качеството на длъжник въз основа на издаден изпълнителен лист от Районен съд -
Б. от дата 29.12.2010 г., по ч.гр.д. № 4018/2010 г. Изпълнителният лист е издаден в полза на
„ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД. По изпълнителното дело на дата 10.08.2011 г. е
издадена ПДИ за връчване на длъжника. На дата 16.02.2012г. е насрочен опис на движими
вещи, който опис впоследствие не е бил извършен. На дата 14.03.2016г. е приложена молба
за конституиране на нов взискател, която обаче е била оставена без движение, поради липса
на приложен договор за цесия към молбата. Впоследствие на дата 12.07.2016г. е депозирана
нова молба с приложен договор за цесия, като въз основа на нея е конституиран нов
взискател по делото, а именно настоящият ответник. Считано от тогава по изп. д. не са
предприемани никакви други действия. Ищцата сочи, че не дължи сумите установени с
горецитирания изпълнителен лист, тъй като същите се явяват погасени по давност, за което
се излагат конкретни доводи и съображения. Прави се искане да се признае за установено, че
ищцата не дължи по отношение на ответника общо сумата от 2 873,97 лв., за която сума е
издаден изпълнителен лист от дата 29.12.2010 г. по ч.гр.д. № 4018/2010 г. по описа на
Районен съд Б., както следва: сумата от 964 лв. представляваща главница; сумата от 1 764,97
лв. представляваща общо лихви, както следва: 1 194.50 лв. представляваща законната лихва
върху главницата считано от дата 30.11.2009 г. до датата на депозиране на настоящата
искова молба; 200.07 лв. представляваща договорна лихва за периода от 28.05.2005 г. до
15.12.2010 г.; 370.40 лв. представляваща законната лихва върху договорната лихва считано
от 23.12.2010 г. до изплащане на сумата; сумата от 145 лв. представляваща общо сторени
разноски, както следва; 25 лв. представляваща платена държавна такса; 120 лв.
представляваща адвокатско възнаграждение, като всички гореописани суми са предмет на
изп. д. № 416/2011 г. на ЧСИ - Г. Ц..
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор от страна на ответника.
С нарочна писмена молба ответникът, чрез процесуален представител, признава
1
предявените искове, тъй като вземанията по изпълнителния лист, действително са погасени
по давност. Възразява се по отношение на искането за присъждане на разноски, като се сочи,
че ответникът не е давал повод за завеждане на делото и доколкото признава исковете
разноските следва да останат за сметка на ищеца.
Ищецът, чрез процесуалния си представител, направи искане съдът да постанови
решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК – при признание на иска.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Разпоредбата на чл. 237 ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да
прекрати съдебното дирене и да постанови решение при признание на иска. В този случай
съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е
постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за постановяване на
решение по чл. 237, ал. 1 ГПК. С нарочна писмена молба ответника признава исковете. С
оглед представените писмени доказателства по делото, искът се явява основателен, което не
се оспорва от страните. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като
признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е
такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на исковете,
съдът намира предявените искове за основателни, поради което ще следва да се уважат, като
на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да се излагат мотиви за това.
По разноските:
С оглед изхода на спора ще следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата
сторените по делото разноски в общ размер на 770,06 лв., включващи заплатена държавна
такса и адвокатско възнаграждение. В случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2
ГПК, каквито са твърденията на ответната страна. Действително ответникът признава
предявените искове, но не е налице първата изискуема предпоставка на посочената норма.
Налице е образувано изпълнително дело, което е висящо и взискател по него е ответникът.
Последният поддържа висящността на изпълнителното производство, поради което
единствената възможност на ищеца е да предяви иск за недължимост на сумите. Ето защо
настоящата съдебна инстанция приема, че ответникът с поведението си е дал повод за
завеждане на настоящото дело, поради което и разноските следва да се възложат в негова
тежест.
Мотивиран от горното и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от М. Б. СР., ЕГН **********, с
адрес гр. Б. ************ чрез адв. В.У., срещу „Е. М.“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление обл. с. *********, че М. Б. СР. не дължи на „Е. М.“ ЕООД
суми, за които е издаден изпълнителен лист от дата 29.12.2010 г. по ч.гр.д. № 4018/2010 г.
по описа на Районен съд Б., както следва: сумата от 964 лв., представляваща главница;
сумата от 1 194.50 лв., представляваща законната лихва върху главницата считано от
30.11.2009 г. до датата на депозиране на искова молба – 21.01.2022г.; сумата от 200,07 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 28.05.2005 г. до 15.12.2010 г.; сумата от
370.40 лв. представляваща законната лихва върху договорната лихва считано от 23.12.2010
г. до изплащане на сумата; сумата от 25 лв., представляваща платена държавна такса и
сумата от 120 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, като всички гореописани
суми са предмет на изп. д. № 416/2011 г. на ЧСИ - Г. Ц..
ОСЪЖДА „Е. М.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление обл. с.
*********, да заплати на М. Б. СР., ЕГН **********, с адрес гр. Б. ************ чрез адв.
В.У., сторените по делото разносни в размер на 770,06 лв.
2
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Б. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
3