Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 146 от 10.07.2020 г., гр.
Кюстендил
В И М
Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на десети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Светла Кърлова и с участието на прокурор Йордан Георгиев, като
разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 81 по описа за
2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото
е образувано по касационна жалба от група „Моторни превозни средства, водачи и
административнонаказателна дейност” (МПСВАНД) към сектор „Пътна полиция” (ПП)
при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) –
Кюстендил срещу Решение № 76/07.02.2020 г., постановено по
административнонаказателно дело № 657/2019 г. по описа на Районен съд –
Кюстендил, с което е отменено Наказателно постановление (НП) №
19-1139-000499/25.03.2019 г., издадено от началника на група МПСВАНД. С
посоченото НП на В.С.Д., с EГН ********** и постоянен адрес:***,
на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са
наложени административни наказания глоба в размер на 50,00 лева и лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок един месец за извършено
административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП. В жалбата
е наведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния
кодекс. Претендира се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното
постановление.
Касаторът не изпраща процесуален представител в съдебното заседание по
делото.
Ответникът по касационната жалба – В.Д., чрез процесуалния си представител
по пълномощие адвокат Д.М., изразява становище за неоснователност на същата.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК,
срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен
срок по
чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.
212 от АПК.
Предмет
на въззивно обжалване е НП № 19-1139-000499/25.03.2019 г., издадено
от началника на група МПСВАН към сектор ПП при ОД на МВР –
Кюстендил. Административнонаказателната
отговорност на нарушителя е ангажирана за това, че на 21.03.2019 г. около 11:40
часа в гр. К, на ул. „***”, при кръстовището с ул. „***”, в посока от ул. „Цар
Освободител” към ул. „Раковски”, при
управление на таксиметров лек автомобил марка „Дачия”, модел „Логан”, с рег.
№КН5417ВК, при своевременно подаден и достатъчен за възприемане сигнал за
спиране със стоп-палка от старши полицай Б.Б.не спира плавно в най-дясната част
на платното за движение и на посоченото от служителя място, а продължава
движението си, като навлиза в лентата за насрещно движение. За констатираното
нарушение на Д. е съставен Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) с бл. № 468946/21.03.2019 г., в който нарушението е квалифицирано по чл.
103 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН е издаденото процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по
акта.
В производството пред районния съд са
разпитани като свидетели С.В.А.(актосъставител), Б.Л.Б.(свидетел по акта), В.Д.Х.иР.Й.Ш.. Районният съд е установил от
фактическата страна на спора, че на
21.03.2019 г. около 11:40 ч. в гр. Кюстендил В.Д. е управлявал
горепосочения таксиметров автомобил и доближавайки кръстовището на ул. „***” и
ул. „**” забелязал колона от автомобили, спряна в дясната част на пътното
плътно. Водачът заобиколил автомобилите от дясната страна и продължил движение
към районна на кръстовището, където свидетелят Б., който регулирал движението с
оглед предстоящото преминаване на автомобили на Националната служба за охрана,
започнал да крещи и да маха със стоп-палка, при което Д. спрял движение.
Впоследствие на място бил извикан за съдействие свидетелят А, който съставил
процесния АУАН по данни на свидетеля Б., че водачът не се е подчинил и не е
спрял на подаден сигнал със стоп-палка за отбиване на движението за
преминаващия ескорт. Първоинстанционният съд приел, че от събраните по делото доказателства не се установява по
безспорен начин твърдяното от административнонаказващия орган нарушение и е
отменил наказателното постановление.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с нявудуната в жалбата касационно
основание настоящият касационен състав намира, че
решението на районния съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с
материалния закон – правилно.
При проведеното
административнонаказателно производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на наказателното постановление. Правилно, с оглед установената в хода на
съдебното следствие фактическа обстановка, районният съд е приел, че
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице не е
осъществило състава на административното нарушение по чл. 103 от ЗДвП от обективна страна. Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП
при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно
средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или
на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания. Посочената разпоредба не съдържа пояснение на понятието
„подаден сигнал за спиране”, поради което препраща към разпоредбата на чл. 170, ал. 3 от същия закон.
Последната задължава контролния орган при спиране на пътно превозно средство за
проверка или за оказване на съдействие да подаде своевременно ясен сигнал със
стоп-палка, като през нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща
полукръг червена светлина, а униформен полицай може да спира пътните превозни
средства и чрез подаване на сигнал само с ръка; сигнал за спиране може да бъде
подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. За да е осъществен
съставът на нарушение по чл.
103 от ЗДвП следва да е подаден своевременен и
ясен сигнал за спиране от контролен орган, който да е предназначен за
конкретния водач на пътното превозно средство, като въпреки възприетия сигнал
водачът да не е изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на
пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и
да изпълнява неговите разпореждания. В случая от доказателствата по делото не
се установява по категоричен начин, че е даден ясен сигнал за водача, който
въпреки възприемането му да го игнорира и да
не спре движение. Видно от показанията на
свидетелите Х и Ш, сигналът със стоп-палка е бил насочен за регулиране на
цялостното движението на кръстовището и преминаващите автомобили,
и когато Д. е направил опит да премине отдясно на спрелите автомобили и
персонално е спрян, той е реагирал и е преустановил движение с автомобила.
По
изложените съображения настоящият касационен състав намира, че процесното
наказателно постановление е незаконосъобразно
и като го е отменил, районният съд
е постановил правилно решение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 76/07.02.2020
г., постановено по административнонаказателно дело № 657/2019
г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.