№ 42042
гр. София, 23.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110101274 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 146 ГПК вр. чл. 140 ГПК.
Съдът предоставя на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 74,
ал. 4, вр. ал. 1 пр. 1 и 2 КТ, чл. 357, ал.1, вр. чл. 128, т.2 КТ, чл. 215, ал.1, чл. 177 и чл.
264 КТ и чл. 86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба от В. П. Д., ЕГН **********,
срещу УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ. (WIZZ AIR HUNGARY ZRT.), чуждестранно
акционерно дружество, учредено съгласно законите на Република Унгария, вписано в
търговския регистър на Унгария (Orszagos Cegnyilvantarto es Ceginformacios Rendszer) под
номер 01-10-140174, със седалище и адрес на управление 1103 Byganewa, Koer utca 2/A B.
ep. II-V, представлявано от Йозеф Янош Варади, действащо в Република България чрез клон
с фирма „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“, вписан в Търговския регистър към
Агенцията по вписванията с ЕИК *********, с която са обективно кумулативно съединени
установителен и осъдителни искове с правно основание чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1 пр. 1 и 2 КТ,
чл. 357, ал.1, вр. чл. 128, т.2 КТ, чл. 215, ал.1, чл. 177 и чл. 264 КТ и чл. 86 ЗЗД за сумите,
както следва:
- установителен иск за обявяване за нищожна, поради противоречието й със закона,
клауза от трудовия договор от 22.05.2019 г. и последващия го анекс, със следното
съдържание: „Страните изрично се съгласяват и признават, че сумата за първите два
планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на
основната брутна заплата на служителя съгласно чл. 56 и Работодателят няма да прави
отделни плащания за тези сектори“, при условията на евентуалност - поради заобикаляне
на закона;
- сумата от 4173,84 лева, представляваща сбора от неплатени от ответника т.нар.
„секторни плащания“, дължими за периода 01.12.2019-26.11.2020 г. включително, ведно със
законната лихва, считано от датата, следваща датата на подаване на исковата молба-
09.01.2023 г., до окончателното плащане;
- сумата от 6787,26 лева, представляваща неизплатени командировъчни пари по
смисъла на Раздел IV от Наредба за служебните командировки и специализациите в
1
чужбина, дължими за периода 01.12.2019-26.11.2020 г., ведно със законната лихва, считано
от датата, следваща датата на подаване на исковата молба- 09.01.2023 г., до окончателното
плащане;
- сумата от 2197,45 лева, представляваща сбор от неплатени възнаграждения по чл. 177
КТ, дължими за дните, през които ищеца е ползвал платен годишен отпуск през посочени в
исковата молба месеци, ведно със законната лихва, считано от датата, следваща датата на
подаване на исковата молба- 09.01.2023 г., до окончателното плащане;
- сумата от 437,45 лева, представляваща неплатено възнаграждение за работа на
официални празници в периода 01.12.2019-26.11.2020 г. вкл., ведно със законната лихва,
считано от датата, следваща датата на подаване на исковата молба- 09.01.2023 г., до
окончателното плащане;
- сумата от 1091,74 лева, представляваща лихва за забава на плащането за „секторните
плащания“ за периода от падежа на съответното плащане до 06.01.2023 г.;
- сумата от 572,71 лева, представляваща лихва за забава плащането на неизплатените
възнаграждения по чл. 177 КТ за периода от падежа на съответното плащане до 06.01.2023
г.;
- сумата от 117,33 лева, представляваща неплатено възнаграждение за работа на
официални празници в периода от падежа на съответното плащане до 06.01.2023 г., ведно
със законната лихва, считано от датата, следваща датата на подаване на исковата молба-
09.01.2023 г., до окончателното плащане.
Ищецът В. П. Д., ЕГН **********, основава претенцията си на твърдения, че е
работил по трудово правоотношение при ответника на длъжност „младши член на кабинния
екипаж“ с код съгласно НКПД-2011 5111 3006, въз основа на трудов договор от 22.05.2019
г., като във връзка с трудовите функции на длъжността изпълнявала международни рейсове
като член на кабинния екипаж на оперирани от ответника въздухоплавателни средства. Била
уговорена брутна заплата в размер на 10685 лева, платима на 12 равни месечни вноски
ежемесечно, в зависимост от броя на действително отработените при работодателя месеци,
като общата брутна заплата включвала следните допълнителни месечни трудови
възнаграждения с постоянен характер: основна заплата: брутна сума в размер на 6720 лева,
брутна фиксирана сума в размер на 538 лева годишно за допълнителна работа, извършена
извън графика на дневна база или над изискваните часове на работа, или в почивен ден, в
съответствие с чл. 143 от българския трудов кодекс, брутна фиксирана сума в размер на
1075 лева годишно за часовете, в които служителят е в режим на готовност или когато е бил
извикан на работа по време на режим на готовност, брутна фиксирана сума в размер на 1613
лева годишно за часовете на работа по време на следобедни и нощни смени и брутна
фиксирана сума в размер на 739 лева годишно за прослужено време, като било уговорено
впоследствие служителят да има право да получи стандартната заплата, предлагана от
ответника за длъжността, заемана от ищеца по това време. На ищеца следвало да се заплаща
и „секторно плащане“, като сумите за първите два планирани и приключени сектора за
всеки ден се считало да са включени в размера на основната брутна заплата на служителя,
съответно работодателят няма да дължи отделно заплащане за тези сектори. Страните
постигнали съгласие също, че допълнителните сектори след първите два, които са
приключени в един ден ще се заплащат допълнително в размер на 20,54 лева месечно.
Страните договорили още, че ищецът следвало да получава за времето на изпълнение на
международни полети допълнителни командировъчни, съгласно заповед на работодателя, по
см. на Раздел IV от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина /НСКСЧ/.
Било уговорено, че работодателят ще удържа всички суми за задължителни осигурителни
вноски и данъци, като възнаграждението следвало да се заплаща до 10-ия ден от месеца,
следващ текущия, като плащанията следвало да бъдат в български левове по фиксирания
обменен курс на БНБ.
2
Посочва се, че трудовият договор бил изменен с допълнително споразумение - анекс от
01.01.2020 г., с което бил уговорен размер на брутна работна заплата от 11 573 лева
(годишно), като общата брутна заплата следвало да включва следните основни и
допълнителни месечни трудови възнаграждения с постоянен характер: основна заплата:
бруто 7320 лева годишно или по 610 лева на месец; брутна еднократна сума от 586 лева
годишно за допълнителна работа, извършена извън графика на дневна база, или над
изискваните работни часове, или в почивен ден в съответствие с чл. 143 от КТ; брутна
еднократна сума от 1171 лева годишно за часовете, през които се полага дежурство в
условията на постоянно разположение на повикване или е извикан на работа по време на
дежурство в условията на постоянно разположение на повикване; брутна еднократна сума от
1757 лева годишно за работните часове по време на следобедни и нощни смени; брутна
еднократна сума от 739 лева годишно за прослужено време.
Считано от 01.04.2020 г. основният договор бил изменен, като на ищеца следвало да
бъдат заплащани следните суми: брутна работна заплата от 12234 лева/годишно, като
общата брутна заплата следвало да включва следните основни и допълнителни месечни
трудови възнаграждения с постоянен характер: основна заплата: бруто 7767 лева годишно
или по 647,25 лева/ месец; брутна еднократна сума от 621 лева годишно за допълнителна
работа, извършена извън графика на дневна база, или над изискваните работни часове, или в
почивен ден в съответствие с чл. 143 от КТ; брутна еднократна сума от 1243 лева годишно
за часовете, през които се полага дежурство в условията на постоянно разположение на
повикване или е извикан на работа по време на дежурство в условията на постоянно
разположение на повикване; брутна еднократна сума от 1864 лева годишно за работните
часове по време на следобедни и нощни смени; брутна еднократна сума от 739 лева
годишно за прослужено време.
На 26.11.2020 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено.
В исковата молба се твърди, че през периода 01.12.2019-26.11.2020 г. ответникът е
следвало ежемесечно да начислява и да заплаща на ищеца, в зависимост от заеманата
длъжност и времетраеното на съответния полет, следните суми - брутната заплата,
посочена в чл. 5, б. „а“ от трудовия договор от 22.05.2019 г., представляваща 1/12 от сбора
от основната заплата и уговорените в съответния трудов договор допълнителни
възнаграждения с постоянен характер, наричани „брутни еднократни суми“; „секторни
плащания“ - в размер на по 20,54 лева за всеки изпълнен „стандартен сектор“; по 24,64
лева за всеки изпълнен „среден сектор“ и по 30,80 лева за всеки изпълнен „дълъг сектор“;
36,97 лева за всеки „свръхдълъг сектор“- за периода 01.12.2019 г.- 30.04.2020 г. .;
командировъчни пари в размер на 55 евро за всеки ден, през който ищецът е бил член на
екипажа на оперирано от ответника въздухоплавателно средство, изпълняващо
международен рейс, както и други допълнителни възнаграждения с непостоянен характер
и допълнителни командировъчни пари.
Поддържа, че „секторните плащания“ за периода 01.12.2019-26.11.2020 г. не са му били
изплащани в пълен размер, като за процесния период незаплатена била сумата в общ размер
от 4173,84 лв. с мораторна лихва в размер на 1091,74 лв.
Ищецът твърди, че клаузата от процесните трудови договори, съгласно която „ сумата
за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в
размера на основната брутна заплата на служителя и работодателят няма да прави
отделни плащания за тези сектори“, е недействителна поради противоречие със закона и
в условията на евентуалност - поради заобикаляне на закона, в частност - разпоредбите на
чл. 242 от КТ, чл. 247 от КТ във вр. с чл. 4, ал. 2 и чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.
Твърди се още, че на ищеца не са били заплащани в пълен размер и дължимите му се
командировъчни пари съгласно Раздел IV от Наредбата за служебните командировки и
3
специализации в чужбина, за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно
ставка, определена в заповед на работодателя.
Ищецът полагал труд и по време на официални празници, като работодателят не му
заплащал удвоен размер на следващото се трудово възнаграждение, поради което
претендира още 437,45 лв., за положен труд в дни на официални празници, както и лихва
върху тази сума в размер на 117,33 лв. за периода на забавата от 01.12.2019-26.11.2020 г.
Сочи се, че ответникът не е начислявал и изплащал в пълен размер дължимите
възнаграждения за дните, в които ищецът е ползвал платен годишен отпуск. Същите били
изплатени в по-нисък размер от действително дължимия, тъй като в базата не бил включен
общият размер на „секторните плащания“, които ищецът следвало да получи за месеца,
предхождащ месеца, в който е ползван отпускът.
Ищецът моли за уважаване на исковете. Прави искане за присъждане на разноски в
производството.
С исковата молба ищецът прилага писмени доказателства, които моли да бъдат приети
по делото. Моли за допускането на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
поставените в исковата молба въпроси. Прави искане по чл. 190 ГПК ответникът да бъде
задължен да представи работни графици на ищеца за периода 01.12.2019-26.11.2020 г.,
сключените анекси след месец януари, 2020 г., до 26.11.2020 г., Заповед за прекратяване на
ТПО и потвърждения за удържан данък върху доходи от ТПО за 2020 г.
С молба с вх. № 259491/19.09.2023 г. ищецът е направил доказателствено искане за
допускане на допълнителни въпроси към ССчЕ, вкл. за назначаване на вещо лице-
специалист в областта на храненето и диететиката, който да отговори на поставените в
молбата задачи. Прави искане по чл. 190 ГПК ответникът да бъде задължен да представи
Наръчник за обслужване на кабинния персонал и копие на всички CRF/Intelex отчети за
изпълнените от ищеца полети.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ. (WIZZ AIR
HUNGARY ZRT.) депозира отговор на исковата молба, чрез адв. Никол Рахманлиева, с
който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва да е пасивно легитимирана страна по
предявените искове с довод, че исковата претенция следвало да бъде насочена срещу клона
на дружеството в Република България, с което е възникнало трудовото правоотношение.
Оспорва да е налице недействителност на оспорената от ищеца клауза с довод, че същата е
формулирана със соченото от ищеца съдържание по съгласие на страните, като е уговорено,
че секторните плащания са дължими след втория сектор за деня, т.е. условието е било
служителят да има прелетян 3-ти, 4-ти и пр. сектор за деня, в който случай се дължало
плащане. Заявява, че плащането за сектори не е част от основната заплата, поради което
представлява допълнително възнаграждение, при което работодателят може да постави
условия, при изпълнението на които допълнителното възнаграждение се дължи. Ето защо
счита, че клаузата е действителна. Поддържа, че претенцията по отношение на „секторни
плащания“ е неправилно изчислена в претендирания размер, доколкото съгласно т. 5b от
договора, тези плащания се дължали след втория сектор за деня, т.е. за приключени през
деня сектори 3, 4, 5 и т.н., а ищецът изчислявал дължимите възнаграждения на база всички
прелетени сектори, включително първи и втори, като били дължими единствено такива след
втория сектор. Навежда довод, че неоснователно се претендира вземане за командировъчни
пари, тъй като размерът от 55 евро на ден бил приложим само за екипажите на
въздухоплавателните средства, които летят с национални и регистрационни знаци на
Република България, а самолетите на ответното дружество не летят с национални и
регистрационни знаци на Република България. Пояснява, че размерът на следващите се
командировъчни бил определян със заповед на работодателя, което било посочено и в
сключения между страните трудов договор и за да е ясно, че тези плащания ще имат
характер на командировъчни, а НСКСЧ определял максималния размер, в рамките на който
4
следвало да се определят командировъчните пари, поради което не следвало да се
съобразява Приложение № 3а към чл. 31, ал. 2 от НСКСЧ. Относно иска по чл. 177 от КТ
посочва, че на основание чл. 17 от НСОРЗ и чл. 247 от КТ страните договорили заплащане
според „времетраенето на работата“, поради което била определена фиксирана основна
годишна брутна заплата, която не се влияела от броя на прелетените сектори. Трудът на
ищеца бил заплатен с уговорената основна работна заплата. Не била налице т.нар. „сделна
система“ по смисъла на чл. 4, ал. 1 от НСОРЗ. Поддържа, че добавките за „секторни
плащания“ не са част от годишната брутна заплата, тъй като са с променлив характер,
поради което не можели да се причислят към елементите, които формират базата за
изчисляване на дължимото възнаграждение по чл. 177 КТ. По изложените съображения,
ответникът оспорва и претенцията по чл. 224 КТ, като релевира възражение, че вземането за
същото е погА.о по давност. Относно вземането за възнаграждението за дните за официални
празници, поддържа, че на основание чл. 5а от трудовия договор за работа през дните на
официални празници се заплащала фиксирана сума, която покривала и труда, положен през
официални празници. При условията на евентуалност, релевира възражение за погасителна
давност. Моли за отхвърляне на исковете.
С отговора на исковата молба прилага писмени доказателства, които моли да бъдат
приети по делото. Поддържа искането на ищеца за допускане на ССчЕ, като моли да бъдат
поставени допълнителни въпроси, посочени в ОИМ и молба № 159007/06.06.2023 г. Прави
искане по чл. 190 ГПК ищецът да бъде задължен да представи трудовата си книжка.
Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване: Ищецът и
ответникът са били обвързани от трудово правоотношение въз основа на трудов договор от
22.05.2019 г., по което ищцата е заемала длъжност „младши член на кабинния екипаж“ с код
съгласно НКПД-2011 5111 3006, като същото било прекратено на 26.11.2020 г.
Разпределение на доказателствената тежест:
По иска по чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1 пр. 1 и 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че е
налице противоречие на клаузата от трудовия договор с повелителни правни норми, респ.,
че е налице заобикаляне на повелителни правни норми.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже
съществуването на трудово правоотношение с ответника и полагането на труд за твърдения
период, настъпването на предпоставките за начисляване на т. нар. „секторни плащания“ през
процесния период и техния размер, както и падежа на това задължение.
По иска с правно основание чл. 215, ал. 1 от КТ, вр. чл. 31, ал. 2 НСКСЧ в тежест
на ищеца е да докаже, че е бил член на екипажа на въздухоплавателно средство с
национални и регистрационни знаци на Република България, че е изпълнявал международни
рейсове в посочения период, размера на командировъчните пари за всеки ден командировка.
По иска с правно основание чл. 177 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че е работил
по трудово правоотношение с ответника и ползването на платен годишен отпуск за
съответния период; размер на брутното трудово възнаграждение, получено за последен
пълен отработен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който ищецът е отработил
най-малко 10 работни дни.
По иска с правно основание чл. 264 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че е работил
по трудово правоотношение с ответника и че е полагал труд по време на официални
празници, както и продължителността на положения от нея труд и размер на
възнаграждението.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на съответните главни дългове в сочените размери и настъпването на забавата.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на плащане на претендираните суми.
5
ІІ. По доказателствените искания на страните:
Посочените с исковата молба и отговора писмени доказателства съдът намира да са
относими и необходими за правилното решаване на спора и прилагането им по делото
следва да бъде допуснато.
Следва да се укаже на ищеца на основание чл. 185 ГПК да представи в превод на
български език следните документи- Договор за придобиване на лиценз за кабинен екипаж,
Допълнителното споразумение, както и Фишове за заплати за периода от 01.12.2019-
26.11.2020 г. При неизпълнение същите ще бъдат изключени от доказателствения материал
по делото.
Следва да бъде уважено направеното от ищеца искане за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза за отговор на посочените в исковата молба и молба с вх. №
259491/19.09.2023 г. от ищеца въпроси, както и на тези посочени в отговора на ИМ и в
молба с вх. № 159007/06.06.2023. от ответника.
Следва да се уважи искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване ответното
дружество да представи работни графици на ищеца за периода 01.12.2019-26.11.2020 г.,
сключените анекси след месец януари, 2020 г., до 26.11.2020 г., Заповед за прекратяване на
ТПО, потвърждения за удържан данък върху доходи от ТПО(швейцарски данъчен
формуляр) за 2020 г., Наръчник за обслужване на кабинния персонал и копие на всички
CRF/Intelex отчети за изпълнените от ищеца полети.
Следва да се уважи искането на ответника по чл. 190 ГПК за задължаване ищеца да
представи трудовата си книжка.
Следва да се остави без уважение искането на ищеца за назначаване на вещо лице -
специалист в областта на храненето и диететиката, като ненеобходимо.
Съдът намира, че исковата молба е редовна, а предявените искове са допустими. Това е
така, тъй като в обстоятелствената част на същата се излагат твърдения относно
дружеството, за което ищецът счита да е негов работодател, като същото съответства на
лицето, посочено от нея като ответник по делото. По останалите поддържани с отговора на
исковата молба и допълнителна молба доводи относно липсата на пасивна легитимация на
ответника да отговаря по предявените искове, обосновани с твърдението, че не е
работодател на ищеца и не се намира в трудово правоотношение с нея, съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
Съдът намира предявените искове за редовни и допустими, като след осъществяване на
процедурата по чл. 131 ГПК и след преглед на направените от страните доказателствени
искания, на осн. чл. 140, ал. 1 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в о. с. з. за 19.03.2024 г., от 14,00 ч., за която дата да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 185 ГПК да представи в превод на български
език следните документи- Договор за придобиване на лиценс за кабинен екипаж,
Допълнителното споразумение, както и Фишове за заплати за периода от 01.12.2019-
26.11.2020 г., като го предупреждава, че при неизпълнение - същите ще бъдат изключени от
доказателствения материал по делото.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза за отговор на посочените
6
в исковата молба и молба с вх. № 259491/19.09.2023 г. от ищеца въпроси, както и на тези
посочени в отговора на ИМ и в молба с вх. № 159007/06.06.2023. от ответника, при депозит
в размер на 500 лева, от които 200 лева, вносими от бюджета на съда предвид разпоредбата
на чл. 83, ал.1, т.1 от ГПК, и 300 лева, вносими от ответника, в едноседмичен срок от
съобщението.
НАЗНАЧАВА вещо лице Виолета Димитрова Панчева, с адрес за призоваване в гр.
София, п.к.1606, бул. „Македония“ № 29, партер, ап.1, тел. 851 35 80, 0884 454 758, 0896
772 832 и специалност: експерт счетоводител, съдебно-счетоводни експертизи, която да се
призове за изпълнение на задачата, след представяне на доказателства за внесения от
ответника депозит.
УКАЗВА на вещото лице по ССчЕ, че следва да изготви заключението след проверка
на документите, приложени по делото и намиращи се у ищеца, и след проверка на
счетоводството на ответника.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в едноседмичен срок от
получаване на настоящото определение да представи работни графици на ищеца за периода
от 01.12.2019-26.11.2020 г., сключените анекси след месец януари, 2020 г., до 26.11.2020 г.,
Заповед за прекратяване на ТПО, потвърждения за удържан данък върху доходи от
ТПО(швейцарски данъчен формуляр) за 2020 г., Наръчник за обслужване на кабинния
персонал и копие на всички CRF/Intelex отчети за изпълнените от ищеца полети.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищеца в едноседмичен срок от получаване
на настоящото определение да представи препис-извлечение от трудовата си книжка
относно вписванията, касаещи трудовото правоотношение между страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.
УКАЗВА на страните, най-късно в първото ОСЗ да предприемат действия и
представят или посочат доказателства, за възложените им в тежест факти и обстоятелства, за
които до момента не са ангажирали такива.
УКАЗВА на страните, че ако след доклада по делото в откритото съдебно заседание
не направят доказателствени искания във връзка с дадените им указания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 от ГПК- ако твърдят
нови обстоятелства - да представят нови доказателства, но само ако не са могли да ги узнаят,
посочат и представят своевременно, или ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от
значение за делото - да посочат и представят доказателства за тях.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че доброволното
/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване
на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на
правосъдието. Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд действа Програма
„Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е
отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в Центъра за
спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8