№ 1285
гр. Варна , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на тридесети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско
дело № 20213100501284 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № при ВРС 278560/16.03.2021 г. на
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, гр. София против Решение №
260314/04.02.2021 г. на ВРС по гр.д. № 5259/2019 г. по описа на същия съд, с
което е прието по предявения от Г. ИВ. Г. иск с правно основание чл. 439 от
ГПК в отношенията между страните, че Г.Г., в качеството на длъжник по ИД
20117110400233 по описа на ЧСИ Д.П.-Я., с район на действие ОС Варна,
образувано по издаден изпълнителен лист от 18.11.2010 г. по Заповед за
изпълнение № 10559/18.11.2010 г. по ч.гр.д. № 17992/2010 г. по описа на ВРС,
НЕ ДЪЛЖИ на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, в качеството му на
взискател по изпълнителното дело сумите по изпълнителния лист, а именно:
2689.97 лева главница по Договор за кредитна карта от 13.09.2004 г. и сумата
от 27 лева – наказателна лихва върху главницата за периода 08.02.2010 г. -
16.11.2010 г., поради погасяване на задълженията по давност.
Жалбоподателят моли за отмяна на решението като постановено при
неправилно приложен материален закон, тъй като съдът не е изследвал на
първо място дали заповедта е влязла в сила и от кой момент предвид
предварителното й изпълнение. В тази връзка счита, че заповедта е в сила от
едва след редовното й връчване на длъжника и изтичане срока за възражение
по чл. 414 от ГПК, респективно на 24.06.2017 г., от която дата е започнал да
1
тече нов давностен срок, който не е изтекъл до момента на сезиране на
исковия съд. Отделно настоява, че дори и да не се приеме горната теза
относно датата на влизане на заповедта в сила, то взискателят е извършил
множество на брой искания, отправени до ЧСИ за предприемане на действия
в хода на изпълнението, които прекъсват давността, дори и да са извършени
след изтичането на срока.
Становището на въззиваемата страна, изразено чрез процесуалния
представител в отговора по жалбата е за неоснователността й като
противопоставя възражения на всяко едно от релевираните твърдения. Счита,
че ВРС правилно е анализирал доказателствата по делото и онези действия в
изпълнението, които биха прекъснали давностния срок, прилагайки стриктно
закона и съответното Тълкувателно решение. Претендира потвърждаване на
обжалвания съдебен акт.
В проведено открито съдебно заседание по делото страните не се
представляват, но в писмена молба всеки поддържа собствените си
аргументи.
Въззивният съд, след преценка доводите на страните и като съобрази, че
правото на обжалване е упражнено от легитимирано чрез правен интерес лице
в законоустановения по ГПК срок, дава следното разрешение от фактическа
и правна страна на спора:
ВРС е сезиран с иск по чл. 439 от ГПК, предявен от Г. ИВ. Г. за
приемане установено в отношенията й с ответното дружество „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, че ищцата не дължи на ответното дружество
сумите за които са издадени заповед за изпълнение № 10559/18.11.2010 г. и
изпълнителен лист от 18.11.2010 г. по ч.гр.д. № 17992/2010 г. по описа на РС-
Варна и е образувано изп. дело № 233 по описа за 2011 г. на ЧСИ Даниела
Петрова – Янкова, поради погасяването на задълженията по давност.
Твърденията по иска са, че на дата 18.11.2010 г. в полза на „Обединена
българска банка“ АД са издадени заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
от ГПК и изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп. дело №
233 по описа за 2011 г. на ЧСИ Даниела Петрова – Янкова. По него обаче,
след дата 25.03.2011 г. – присъединяване на държавата като взискател по
право, евентуално след дата 10.08.2011 г. – уведомяването на длъжника-ищец
за присъединения взискател по право, изобщо не били извършвани
последващи изпълнителни действия срещу длъжника, поради което делото е
прекратено по силата на закона поради настъпила перемпция, а от датата на
последното валидно изпълнително действие до 25.03.2016 г. или евентуално
10.08.2016 г. давността не е прекъсвана, поради което се поддържа, че е
изтекла пълната давност от пет години по чл. 110 от ЗЗД. Становището на
ответното дружество е за неоснователност на претенцията:
От доказателствата по делото се установява, че въз основа на
2
гореописаната Заповед за изпълнение, на 15.02.2011 г. е образувано
изпълнително дело № 20117110400233 по описа на Даниела Петрова –
Янкова, peг. № 711, което на 28.02.2019г. е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК.
В хода на изпълнителното производство на 04.12.2015 г. е сключен
договор за цесия между „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, и
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД като дружеството е конституирано
като взискател по делото на 23.03.2016 г. по молба на цесионера от същата
дата.
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.
439, ал. 2 от ГПК, с който длъжникът оспорва задължението въз основа на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание. Като средство за защита на
длъжника по висящ изпълнителен процес с иска се дава право да се установи,
че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили
след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото
съществуване. В настоящия случай ищецът твърди погасяване на
изпълняемото право на основание изтекла погасителна давност, поради
пасивност на взискателя.
В конкретика, от приложеното като доказателство изп.дело №
20117110400233 по описа на Даниела Петрова – Янкова, peг. № 711 с район на
действие ОС-Варна се установява, че в полза на цедента „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, в производството по ч.гр.д. № 17992/2010 г. на
ВРС е издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК срещу Г. ИВ. Г.. Посоченото
изпълнително производство е образувано по молба на взискателя на
15.02.2011 година.
По отношение на последиците от образуването на изпълнително
производство в контекста на института на погасителната давност, са
постановени ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното
постановление е изгубило действие. В мотивите по т.10 на ТР 2/2013 г. е
разграничено исковото от изпълнителното производство като е прието, че
взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес, в това число с искане за извършване на изпълнителни
действия и прилагане на изпълнителни способи. Затова и в изпълнителния
процес давността не спира, защото кредиторът е този, който може да избере
дали да действа или не като нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. Бездействието в рамките на двугодишен срок от
извършване на последното действие, води до т.нар. „перемпция“, която
настъпва по силата на закона, но това прекратяване именно защото става по
3
право е ирелевантно за теченето на давностния срок, респективно
прекратяването на давността в изпълнението.
Образуването на изпълнителното дело на 15.02.2011 г. и извършване на
цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника не е
предприемане на действие по принудително изпълнение.
Като се проследят сложилите се действия в изпълнителния процес, в
настоящия случай давността е прекъсната веднъж с конституиране на
държавата като взискател на 22.03.2011 г. и след това давността е прекъсната
с влизане в сила на заповедта за изпълнение, т.е. с изтичане на срока за
възражение след връчване на заповедта за незабавно изпълнение. Същата е
връчена чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което
в случая е станало на 05.03.2011 г., а срокът за получаването му е изтекъл на
19.03.2011 г. Следователно двуседмичният срок за възражение на длъжника,
уреден в чл. 414, ал. 2 от ГПК, е изтекъл на 04.04.2011 г. (първият присъствен
ден след изтичане на срока), съответно и заповедта за изпълнение е влязла в
сила на 05.04.2011 г. От тази дата тече и нова пет годишна давност за
вземането. Наведените във въззивната жалба доводи досежно неспазване на
процесуалните правила за връчване не се споделят от съдебния състав
доколкото към момента на връчването на ПДИ не е било нормативно
предвидено задължение за проверка на адреса с три отделни посещения в
рамките на един месец, както твърди жалбоподателят. Също така
неоснователни са оплакванията и за нарушена процедура във връзка с
проверка на адресната регистрация на длъжника. Това е така, тъй като видно
от данните по изп. дело, адресът на който е залепено уведомлението от ЧСИ –
ул. „Хан Кубрат“ № 46а е същият, посочен и от самия длъжник в депозирана
от него молба по изп. дело от 19.05.2017 г.
В продължение, с оглед хронологията на извършените изпълнителни
действия по образуваното изпълнително производство, следващото поискано
изпълнително действие от взискателя „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“
АД е налагането на запор на трудовото възнаграждение на длъжника с молба
от 25.03.2013 г., а в последствие и с молба вх.№ 4634/25.02.2015 г. С молба
вх.№ 13331/23.03.2016 г. /неправилно жалбоподателят счита, че датата е
23.06.2016 г./ цесионерът и настоящ жалбоподател „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД е поискал да бъде конституиран по делото, както и
след извършване на справка за трудови договори, движими и недвижими
вещи, собственост на длъжника, да бъдат предприети необходимите
изпълнителни действия, (чрез които се реализира съответния изпълнителен
способ), с оглед обезпечаване на вземанията по изпълнителното дело.
Искането за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе
си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по
реализирането му са предприети от ЧСИ или дали предприетото действие е
дало като краен резултат удовлетворяване на взискателя. Този извод следва и
4
от прочита на цитираното във въззивната жалба Решение № 37/ 24.02.2021 г.
по гр.д.№ 1747/2020 г. на ВКС, IV-то г.о. Давността се прекъсва веднъж с
искането и още веднъж с предприемането на действието, което съответства и
на постановките, развити в т.10 от приложимото, считано от 26.06.2015 г. ТР
№ 2/2013 г., съгласно които изпълнителният процес не съществува сам за
себе си, а доколкото в рамките му се осъществява определен изпълнителен
способ. Интересът на взискателя от принудителното изпълнение се
упражнява именно чрез искането за извършване на различни изпълнителни
действия в рамките на даден изпълнителен способ, поради което и всяко
такова искане следва да се счита за прекъсващо давността.
С оглед изложеното, в настоящия случай последно давността е била
прекъсната на 23.03.2016 г. Към момента на подаване на исковата молба -
12.09.2019 г., както и към момента на постановяване на обжалвания акт –
04.02.2021 г., задължението на ищеца не е погасено по давност.
Давността за вземанията обаче, е изтекла към датата на приключване на
съдебното дирене в настоящата инстанция – 30.06.2021 г., който факт е от
значение за спорното право и следва да се съобрази на основание чл. 235, ал.3
от ГПК. Считано от 23.03.2016 г., когато последно взискателят и настоящ
въззивник е поискал извършването на изпълнителни действия по делото до
23.03.2021 г. не са били предприети никакви действия прекъсващи давността.
След прекратяването на изпълнителното дело с постановление на ЧСИ от
28.02.2019 г. няма данни взискателят да е образувал ново дело, по което да
продължи принудителното изпълнение. Предявяването на отрицателен
установителен иск от длъжника няма за последица предвиденото в чл. 116, б.
„б“ от ЗЗД действие, тъй като процесът относно вземането вече е приключил
с издаването на заповедта за изпълнение и влизането й сила.
В тази връзка следва да се отбележи, че петгодишният давностен срок е
изтекъл независимо от спирането на давностните срокове по време на
сложилото се в страната извънредно положение, което е въведено с чл.3, т.2
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. До посочената
дата 13.03.2020 г., считано от 23.03.2016 г., от петгодишния давностен срок са
изтекли четири години без 11 дни. Спирането на давностните срокове отпада
на 21.05.2020 г., когато изтичат седем дни от обнародването на Закона за
изменение и допълнение на Закона за здравето, съгласно § 13 от ПЗР към
него (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). От дата 22.05.2020 следва
да се брои остатъкът от срока в размер на една година и 10 дни. Очевидно
една година е изминала на 21.05.2021 г. С добавянето на още 11 дни излиза,
че давностният срок изтича на 01.06.2021 г. Поради това към момента на
приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция – 30.06.2021 г.
давността за процесните вземания е изтекла.
Изложеното обуславя основателността на предявения иск, макар и по
5
мотиви различни от изложените в първоинстанционното решение, което от
своя страна налага неговото потвърждаване.
Обжалваното решение ще бъде потвърдено изцяло.
Разноски при този изход на спора се следват на въззиваемата страна за
въззивната инстанция съобразно отправеното искане и представените
доказателства за извършени разходи към списъка по чл. 80 от ГПК. В случая
се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лева за
процесуално представително по въззивното дело, което съгласно приложения
договор за правна помощ е заплатено в брой на 02.06.2021 г. Въззивникът
своевременно е направил възражение за прекомерност на претендираното
възнаграждение, което е основателно като се има предвид отсъствие на
фактическа и правна сложност по делото пред въззивната инстанция. Затова
съдът присъжда възнаграждение в минималния размер, определен по ред на.
чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно 420.20 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 260314/04.02.2021 г. по гр.д.
№ 5259/ 2019г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, да заплати на Г. ИВ. Г., ЕГН **********, гр. Варна, сумата от 4 20.20
/четиристотин и двадесет и 0.20/ лева представляваща сторени във
въззивното производство разноски, на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6