Р Е Ш Е Н И Е
805/7.8.2019г.
07.08.2019г.,
гр.Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично
съдебно заседание, проведено на шестнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
Районен
съдия: Мирослав Марков
при секретаря Мария Найдева, като разгледа докладваното от
съдията
гр.дело № 2126 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Настоящото производство се води, както е определено по делото,
по повод предявени субективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл.415, ал.1, във връзка с чл.422 от ГПК, във връзка с чл.240, ал.1 и чл.86 от ЗЗД от С.И.С. с ЕГН ********** *** срещу Н.Б.К. с ЕГН ********** ***.
В исковата молба се сочи, че в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. С оглед разпоредбата
на чл.415, ал.1 от ГПК на кредитора е указано да предяви иск за установяване на
вземането си, което е направено в законния срок. Основанията за това са, че на 28.07.201бг. ищецът
предал в заем на ответника сумата от 2000,00 лв., за което е съставен и
подписан разходен касов ордер, като заемът се предоставил за срок от един месец
до 28.08.2016г. Освен главницата от 2000,00 лв. се претендира и сума за
мораторна лихва върху главница в размер на 367,22 лева, за времето от
29.08.2016г. до 20.06.2018г..
С издадена Заповед за изпълнение №857 от 21.06.2018г. по гр.д.№1822/2018г.
на РС-Шумен по реда на чл.410 от ГПК, длъжникът Н.Б.К., ЕГН **********,
адрес: *** е осъден да заплати на кредитора С.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***, пълномощник: „Адвокатско дружество Ботева –
Геронтиев“, БУЛСТАТ ***, гр. Шумен, ул. ***, представлявано от управляващия
съдружник адвокат Б.Н.Г., сумата от 2000,00 лв.
(две хиляда лева) – главница по договор за паричен заем от 28.07.2016 г.
, сумата 367,22 лв. (триста шестдесет и седем лева и двадесет и двe стотинки) -
законна лихва за забава за периода от 29.08.2016 г. до 20.06.2018 г., законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
20.06.2018 г. до изплащане на дължимата се главница и сумата от 247,34 лева
(двеста четиридесет и седем лева и тридесет и четири стотинки) разноски, от които: 47,34 лв. държавна такса и 200 лв.
адвокатско възнаграждение. Вземането
произтичало от договор за
паричен заем от 28.07.2016 г.
Ищецът, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание моли да бъде уважен предявения иск и да се приеме за установено, че ответникът дължи претендираните суми. Сочи, че по делото са събрани достатъчно доказателства, установяващи задължението на ответника и неизпълнението му. Налице е наличието на договор за заем сключен между страните, по който заемодател е ищеца, а ответникът е заемополучател. Установено е реалното предаване на сумата, основанието и размера й. Налице е подпис на заемополучателя, който принадлежи на ответника. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл.240, ал.1 от ЗЗД, основно задължение на заемополучателя е да върне заетата сума, което той не е направил. Твърди, че оспорванията направени от ответната страна са неоснователни. Моли за положително решение по делото, както и за претендираните разноски.
Възражения на ответните
страни:
Препис от исковата
молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника. В срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК, същият счита, че исковете са допустими, но
неоснователни. Оспорва претенциите по основание и размер. Твърди, че ответникът
не е сключвал договор за заем с ищеца и не е получавал в заем тази сума.
В съдебно
заседание по същество на делото моли за отхвърляне на исковата претенция. Прави искане за писмени бележки, които не са
представени по делото.
При
преценката на доказателствата, съдът е взел
предвид и събрал представените писмени доказателства, с исковата молба: представените с ИМ писмени
доказателства – ксерокопия на: РКО №1/28.07.2016 г. от С.С., лихвен калкулатор
за дължима сума от 2000 лв. към 20.06.2018 г. писмо изх. №6339#1/29.05.2019 г. от НАП ТД – Варна, офис Шумен.
По
делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите, от страна
на ищеца: С.И.К. и И. С.И., както и от страна на ответника: И. С.И. и Г.Т.Р..
По отношение на откритото производство по чл.193 от ГПК, съдът е обявил, че ще се произнесе по това производство с решението си
по реда на чл.194, ал.3 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен
отговор на исковата молба. Предходен състав на съда е допуснал представените с
исковата молба писмени доказателства, както и е указал на ищеца да представи
оригинал на РКО №1 от 28.07.2016г. по направено искане от страна на ответника. В
отговора на исковата молба, ответникът е оспорил истинността на представен от
ищеца документ, а именно „РАЗХОДЕН КАСОВ ОРДЕР №1“, с дата и ръкописен текст „С.И.С.
**********… Н.Б.К.,***76207 от МВР Шумен…паричен заем до
28.08.2016г….2000лв…две хиляди лева“, с положени подписи на поле „броил сумата“
и на поле „счетоводител“.
Съдът е допуснал направеното оспорване на истинността на документа, като своевременно направено, във връзка с чл.193,
ал.1 от ГПК, както и е допуснал провеждане на съдебно-графическа
експертиза, на основание
чл. 195, ал. 1 от ГПК. В хода на производството по чл.193 от ГПК е постъпила заключение от
вещото лице, в което е посочено следното:
Подписът
в клетка „счетоводител” на РАЗХОДЕН КАСОВ ОРДЕР № 1 от 28.07.2016 г. е положен
от Н.Б.К., ЕГН **********. Ръкописните текстове в същия документ не са изписани
от Н.Б.К., ЕГН **********. Подписът в клетка „броил сумата” на РАЗХОДЕН КАСОВ
ОРДЕР № 1 от 28.07.2016 г. и ръкописните текстове в същия документ са изпълнени
от С.И.С., ЕГН **********. Ръкописния текст (думи и цифри) и подписите в
РАЗХОДЕН КАСОВ ОРДЕР № 1 са изпълнени от две лица. В графа „дата” на РАЗХОДЕН
КАСОВ ОРДЕР № 1 от 28.07.2016 г. първоначално е била изписана дата „28.08.2016“,
след което върху цифрата „8“ (за месеца) е изписана цифра „7“. Представеният за
изследване разходен касов ордер е попълнен със синя химикална паста. Не се
установиха признаци ръкописния текст в РАЗХОДЕН КАСОВ ОРДЕР № 1 или части от него
да са пренесени или копирани от други документи. В изследваният документ не се
наблюдава застъпване на ръкописни текстове, което прави невъзможно определянето
на поредността на тяхното изписване. Химикалната
наета, с която са изпълнени всички текстове и подписи са със сходни спектрални
характеристики. При изследване на РАЗХОДЕН КАСОВ ОРДЕР № 1 от 28.07.2016 г. не се установиха признаци, характерни за
кражба на подписи или използване на технически прибори за изписване на
ръкописен текст и подписи, за заличаване по механичен начин или химичен способ,
както и за дописване на текстове. Представеният за изследване РАЗХОДЕН КАСОВ
ОРДЕР № 1 от 28.07.2016 г. е принтерно копие на сканирано изображение на формализирана
бланка, отпечатана в печатница „Мултипринт" ООД гр. Костинброд. Същият не
е част от кочан документи.
Ето
защо и предвид гореизложеното, съдът намира, че в производството по реда на
чл.193 от ГПК не бе установена твърдяната от ответника неавтентичност на така
оспорения документ, като в този смисъл формира мнение, че оспорването не е
доказано и документът не следва да се изключва от доказателствения материал по
делото.
Настоящият съдебен
състав, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установени
следните фактически констатации:
По
силата на договор за заем от 28.07.2016г., за който бил съставен разходен касов
ордер от същата дата, ищецът предоставил на ответника сумата от 2000 лева, като
се уговорили същата да бъде върната на 28.08.2016г. Определеният падеж
настъпил, като ответникът не предприел плащане. Ищецът сочи, че се е снабдил
със Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ 1822/2018г. по описа на
РС-гр.Шумен. В срока по ГПК, ответникът е възразил, поради което за ищеца е
възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде
обезсилена издадената заповед. Моли да бъде установено по отношение на
ответника, че дължи присъдената сума по заповед за изпълнение, включваща
главница, мораторна лихва в размер на 367,22 лв. за периода от 29.08.2016г. до
20.06.2018г., ведно с лихва за забава от датата на предявяване на искането за
заповед за изпълнение и същия да бъде осъден да заплати деловодните разноски по
настоящото съдебното производство и по заповедното производство.
При
преценката на доказателствата, съдът формира мнение, че спорният въпрос
по делото е: Предоставил ли е заем ищеца и предал ли е в собственост на
ответника сумата от 2000,00 лева, която заемателят се задължил да върне?
На първо място, съдът взе предвид
посочената по-горе съдебно-графическа експертиза, която кредитира изцяло.
Фактическите констатации, които са отразени в процесният документ, сочат, че
същият е попълнен от ищеца, като ответникът го е подписал. В този документ ясно
е отразено, че се касае за сума от 2000,00 лева, дадена като паричен заем, с
отразена дата на връщане 28.08.2016г. Безусловна е истинността на документа,
без значение от направената поправка в датата на съставянето му.
По
делото са разпитани две групи свидетели. В първата група са свидетелите от
страна на ищеца, за които се твърди, че са присъствали по време на предаването
на парите: С.И.К. и И. С.И.. Втората група са свидетелите от страна на ответника:
И. С.И. и Г.Т.Р., които по същество дават показания, че К. не е пребивавал на
посочената дата 28.07.2016г. в гр.Шумен.
Съдът кредитира с
особено внимание събраните в хода на процеса гласни доказателства. От една страна, съдът взема предвид, че се
касае за установени с писмено споразумение задължения, в което ответника е
участвал. От друга страна, свидетелите на ищеца са в близки родствени отношения, а свидетелите на ответника са в близки
приятелски отношения, със страната, които ги води по делото. Независимо от
това, първите свидетели твърдят, че са присъствали на предаване на парите,
което не може да бъде пренебрегнато. Свидетелите
на ответника, твърдят с подробности за факти, станали преди около три години,
което е сравнително продължителен житейски период от време, но тези
обстоятелства не са във връзка със спорният въпрос по делото.
СЪДЪТ,
след като взе предвид установените
фактически констатации, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, формира следните правни изводи:
Предявеният
в настоящото производство иск намира правното си основание освен в чл.422 от ГПК, така и в разпоредбата на чл.240, ал.1 от ЗЗД. Заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Доктрината е приела, че договорът за
паричен заем е неформален, реален, едностранен, възмезден или безвъзмезден,
както и комутативен, т.е. правните последици настъпват при предаване в
собственост на уговорената парична сума, като за заемодателя възниква правото
да иска от заемателя връщане на дадената сума.
Основателността
на предявения иск се обуславя от валидно възникнало между страните
правоотношение по договор за заем, елемент от съдържанието на което е
задължението на заемателя да върне сумата, предмет на договора, настъпила
изискуемост на задължението и неизпълнение от страна на длъжника.
От
обстоятелствата установени по делото, може да се направи извод, че С.И.С. и Н.Б.К. са били в облигационно отношение – сключен договор за
паричен заем за сума в размер на 2000,00 лева, с падеж 28.08.2016г.
Преценявайки основателността на исковете,
следва да се изхожда от доказателствената тежест в процеса. Общото правило при
облигационните искове е, че ищецът следва да докаже качеството си на кредитор,
падежа и изискуемостта на вземането си, а ответника (длъжник) следва да докаже
факта на плащането.
Съдът
не споделя мнението на ответната страна, че не са доказани основните елементи
от договора за заем. Представеният от ищеца документ, озаглавен “разходен касов
ордер”, предвид характера на документа, в случая следва да се възприеме като
разписка за получена от ответника сума, т.е. този подписан от страните документ
се ползва с доказателствена сила за съществуващи заемни правоотношения между
издателя и поемателя.
В този документ, подписан от страните, ясно е
отразено, че се касае за сума от 2000,00 лева, дадена като паричен заем, с
отразена дата на връщане 28.08.2016г. Документът е автентичен, предвид
кредитираната експертиза.
Показанията
на свидетелите С.И.К. и И. С.И., преценени при условията на чл. 172 от ГПК,
потвърждават обстоятелството за предаване на процесната сума, като едновременно
с това установяват наличие на насрещни волеизявления за сключване на договор за
заем.
В
този смисъл съдът намира, че се доказа реалното сключване на договора за заем,
съответно падежа – 28.08.2016г. и изискуемостта на вземането.
Ето
защо съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде
уважен в размера, в който е предявен – 2000,00 лв.
По
отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, същият се явява
основателен и доказан. Претендира се вземане в полза на ищеца на парична сума в
общ размер 367,22 лева, представляващо обезщетение за забава. Съгласно нормата
на чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Доколкото претенцията за лихва за забава
представлява акцесорно вземане към главното, което съществува, то и
този иск като първия се явява основателен и следва да се уважи в размер от 367,22
лева за периода 28.08.2016г. (датата на падежа)- 20.06.2018 г. (датата на
подаване на заявлението), който съдът намира за доказан по реда на чл. 162 от ГПК, изчислен чрез електронен калкулатор.
Съдът основава решението си върху приетите от него
за установени обстоятелства по делото и върху закона.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и направеното от
ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски предвид уважената
част от исковете общо в размер на 530,00 лева направени в настоящето
производство, както и разноските направени в заповедното производство.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл. 422, ал. 1, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, че длъжникът Н.Б.К., ЕГН **********,
адрес: ***,
дължи на кредитора С.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
пълномощник: „Адвокатско дружество Ботева – Геронтиев“, БУЛСТАТ ***, гр. Шумен,
ул. ***, представлявано от управляващия съдружник адвокат Б.Н.Г.;
следните вземания, за които е
издадена Заповед за изпълнение №857 от 21.06.2018г. по ч.гр.д.№1822/2018г. на
РС-Шумен по реда на чл.410 от ГПК по описа на
РС-Шумен:
сума в размер на
2000,00 лв. (две хиляда лева) – главница по договор за
паричен заем от 28.07.2016 г., сумата 367,22 лв. (триста шестдесет и седем лева
и двадесет и двe стотинки) - законна лихва за забава за периода от 29.08.2016
г. до 20.06.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 20.06.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението.
ПРИЗНАВА на
основание чл. 194, ал. 2 ГПК ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването на истинността на
представения като писмено доказателство документ – а именно „РАЗХОДЕН КАСОВ
ОРДЕР №1“, с дата и ръкописен текст „С.И.С. **********… Н.Б.К.,***76207 от МВР
Шумен…паричен заем до 28.08.2016г….2000лв…две хиляди лева“, с положени подписи
на поле „броил сумата“ и на поле „счетоводител“.
ОСЪЖДА Н.Б.К., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на С.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***, пълномощник: „Адвокатско дружество Ботева –
Геронтиев“, БУЛСТАТ ***, гр. Шумен, ул. ***, представлявано от управляващия
съдружник адвокат Б.Н.Г. сума в общ размер на 530,00
лева, представляваща направени по настоящото дело деловодни разноски в размер на 282,66 лева съразмерно уважената част на иска и сумата от 247,34 лeва - разноски направени в заповедното
производство, на основание и чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението
може да бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен срок от получаването му от
страните.
След влизане на решението в сила,
препис от същото да се приложи ч.гр.д.№1822/2018г. по описа на
РС-Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: