№ 300
гр. Ямбол, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря П. Г. У.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20232300500251 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Йеттел България“ЕАД гр.София, подадена
от пълномощника адв.Л.Г., срещу Решение №94/02.03.2023г. на Ямболски районен съд,
постановено по гр.дело №20222330102128г. по описа за 2022г. на този съд, в частта, с която
е отхвърлен предявеният от въззивника, против Д. А. Р. от гр.****** иск по чл.422 ГПК, вр.
с чл.92 ЗЗД за установяване дължимост на неустойка за разликата над сумата 67,47лв. до
предявения размер от 234,98лв.
Оплакването на въззивника е, че решението на първата инстанция в оспорената
му част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е
необосновано. За необоснован е счетен извода на съда, че липсват доказателства, от които
да се установи по какъв начин е формирана неустойката за ползване на устройството, тъй
като в процесния договор ясно е посочена цената в брой или общата лизингова цена за
устройството - в размер на 1369.99 лева, както и стандартната цена на устройството без
абонамент - в размер на 1 659.99 лева, или че направената отстъпка е в размер на 290 лева.
Според въззивника, всяка претендирана от него сума под посочения размер на отстъпката от
290 лева е обоснована и законосъобразна, доколкото е съобразена с индивидуално
уговорените договорни неустойки в подписания между страните договор. В случая за
претендираната неустойка в размер на 167,51 лева се сочи, че представлява уговорена
договорна неустойка за разликата между цената на устройството без абонамент и
преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за закупуване на
устройство при сключване на абонаментен план, която неустойка съответства на оставащия
период от сключения между страните договор. Отделно от това въззивникът намира, че няма
пречка да се претендира и частично размера на неустойката, която в случая като размер -
167,51 лева от общо уговорената отстъпка в размер на 290 лева, съответства на оставащия
срок на договора и това е посочено в разпоредбата на чл.11, б.“б“ от подписания между
страните договор. На следващо място оплакването на въззивника е, че неправилно съдът е
приел, че процесната неустойка е уговорена като кумулативно дължима с първия вид
неустойка, представляваща три стандартни месечни такси. В нарушение на материалния
закон съдът формирал извод, че с това са накърнени добрите нрави по смисъла па чл. 26, ал.
1
1, пр. трето ЗЗД и клаузата в договора се явява нищожна, тъй като за едно и също нещо са
предвидени две различни и едновременно дължими санкции и се надхвърля
обезпечителната и обезщетителна функция на неустойката, като същата се явява и
неоснователно висока по смисъла на чл. 143, ал. 5 ЗЗП. Твърдението на въззивника е, че с
договора са уговорени различни по вид и размер неустойки и същите са дължими на
различно основание. Сочи, че двете неустойки са напълно различни, служат за обезпечение
и обезщетение на различни възможни неизпълнения от страна на ответника, като в
конкретния случай и двете са приложими и изискуеми от неправомерното неизпълнение на
задълженията на ответника по подписания между страните договор и неустойката не се
явява нито прекомерна, нито излиза извън обезпечителната и обезщетителната функция, за
която е уговорена.
Предвид тези съображения се моли решението на ЯРС в оспорената част да бъде
отменено и да бъде постановено ново решение от окръжния съд, с което да бъде установено
съществуването на вземането на въззивното дружество за неустойка в посочения размер от
167,51лв., ведно със законната лихва от датата на заявлението, с присъждане на разноските
пред двете съдебни инстанции и във връзка с подадена частна жалба.
Въззиваемият Д. Р., чрез особения представител адв.И. Д., е депозирал писмен
отговор, с който е оспорил въззивната жалба като неоснователна. Според становището на
страната, районният съд правилно е приел, че липсват доказателства по какъв начин е
формирана неустойката за ползване на устройството, като на ищеца били дадени указания
да докаже размера на претенциите си, но същият не ангажирал доказателства как е
формирана сумата и съответства ли начина на формирането й на клаузата в договора,
уреждащо правото на оператора на неустойката. Въззиваемият е изразил и несъгласие с
възражението на въззивника, че след като сумата на неустойката е под 290лв. тя е
обоснована и законосъобразна, като според него правилно районният съд е приел, че
неустойката е нищожна на основание чл.146, ал.1 ЗЗП и необосновано висока по смисъла на
чл.143, т.5 ЗЗП.
В о.с.з. въззивникът не се представлява, а пълномощникът адв.Г. депозира
писмена молба, с която моли за присъждане на всички разноски по делото – пред първата и
въззивната инстанции, както и в заповедното производство.
Особеният представител на въззиваемия – адв.Д. пледира жалбата да бъде
оставена без уважение, а решението на първата инстанция в оспорената му част да бъде
потвърдено.
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана
страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото
доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:
Производството пред първата инстанция е образувано по исковата молба на
„Йеттел България“ЕАД гр.София, с която против Д. А. Р. от гр.****** са предявени
обективно съединени искове по чл.422 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за признаване
за установено вземането на ищеца за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №933/2022г. по описа на ЯРС – за сумата 43,26лв., представляваща незаплатени
месечни абонаментни такси и мобилни услуги и за сумата 234,98 лв., от която обща сума
67,47лв. – договорна неустойка в размер на три стандартни месечни такси за предсрочно
прекратяване на сключения между страните договор и сумата 167, 51лв. - договорна
неустойка, представляваща разлика между цена на устройство без абонамент и
преференциална цена по сключения договор.
Особеният представител на ответника е оспорил ищцовите претенции с
възраженията, че от представените фактури не следва извод за липса на извършено плащане
от страна на ответника; че ищецът не е доказал предоставянето на услугите; не е доказал
изпращане на съобщение до ответника за прекратяване на договора и неясно е каква част от
сумата за неустойка е заплатена, за да се извърши преценка за съответствие на исковата сума
на остатъка по договора.
Фактическата обстановка по делото е безспорна между страните и същата
правилно е разкрита от районния съд.
Установено е, че за исковите суми по образуваното пред ЯРС ч.гр.д. №933/2022г.
заповедният съд е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В заповедното производство
длъжникът е бил уведомен за издадената заповед по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, при което
2
при условията на чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в срок заявителят, ищецът, е предявил настоящите
искове по чл. 422 ГПК.
Установено е, че на 14.03.2019г. страните са сключили договор за мобилни
услуги, с който операторът-ищецът „Теленор България“ЕАД ( сега с фирмено наименование
„Йеттел България“ЕАД) е приел да предоставя на абоната-ответника Д. Р. електронни
съобщителни услуги за срок от 24 месеца на посочен предпочетен номер, при стандартен
месечен абонамент в размер на 26,99лв. месечно. При сключване на договора ответникът е
получил мобилен апарат марка Apple, модел iPhone XR 64GB Black на цена в брой или
обща лизингова цена с абонаментния план в размер на 1 369,99лв., при стандартна цена на
устройството в брой и без абонамент - в размер на 1 659,99лв., или при отстъпка от
стандартната цена в размер на 290лв. Договорът е сключен при Общи условия - неразделна
част от него, които ответникът е декларирал с декларация съгласие от 14.03.2019г., че е
получил и е съгласен с тях. Съгласно чл.19б от Общите условия, операторът има право да
прекрати индивидуалния договор в случай, че потребителят не е платил дължими суми след
изтичане на сроковете за плащане по индивидуалния договор (чл.19б, б.“в“ от ОУ). В
индивидуалния договор, сключен между страните е постигнато съгласие при прекратяване
на договора преди изтичане на срока му по вина или инициатива на потребителя или при
нарушение на задълженията му по договора, същият да дължи за всяка СИМ карта, по
отношение на която е налице прекратяване: а) неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода от прекратяване да изтичане на уговорения срок, като
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти; и б) в случаите, в които е предоставено устройство за
ползване на услуги, в допълнение към първата неустойка е прието потребителят да дължи и
такава част от разликата между стандартната цена на устройството в брой, без абонамент и
заплатената от него при предоставянето му в брой или обща лизингова цена по договора за
лизинг, съответстваща на оставащия срок на договора.
С фактура от 05.19.2019г. ищецът е фактурирал дължима от ответника сума в
размер на 25,85лв. – месечен абонамент; с фактура от 05.10.2019г. – сума в размер на 52, 84
лв. –месечен абонамент и задължения от предходен период в размер на 25,85 лв. С фактура
от 05.12.2019г. ответникът е задължен със сумата 278, 24лв., от която обща сума –
задължения от предходен период в размер на 43,26 лв. и неустойка в размер на 234,98лв. за
предсрочно прекратяване на договор за услуги.
При тази фактическа обстановка, с постановеното по спора решение ЯРС е
уважил иска за сумата 43,26лв., тъй като е приел, че по сключения между страните валиден
договор за предоставяне на мобилни услуги ответникът не е погасил задължението си за
заплащане стойността на предоставените услуги и абонаментни такси. Съдът е приел, че
поради неизпълнението на ответника операторът е прекратил договора, което прекратяване е
извършено с конклудентни действия, изразили се в прекратяване на услугите, като и самата
искова молба е изиграла ролята на покана по смисъла на чл.87 от ЗЗД. В този случай съдът е
счел искът за неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 67,47лв. за
основателен и го е уважил.
За неустойката в размер на 167,51лв., представляваща разликата между
заплатената от потребителя промоционална цена на предоставеното му с договора мобилно
устройство и стандартната цена, съдът е счел, че липсват доказателства за това как е
формирана неустойката, приел е, че тази неустойка е уговорена като кумулативно дължима с
първия вид неустойка, което накърнява добрите нрави и справедливостта по смисъла на
чл.26, ал.1, пр. трето от ЗЗД и тази клауза за неустойка е нищожна, тъй като за едно и също
неизпълнение са предвидени различни и едновременно дължими санкции, като така се
надхвърля обезпечителната и обезщетителна функция на неустойката и същата се явява и
необосновано висока по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП. Нищожността на неустойката съдът е
обосновал и с обстоятелството, че същата очевидно не и индивидуално уговорена –
основание по чл.146, ал.2 ЗЗП.
Решението на първата инстанция в обжалваната му част – за дължимостта на
неустойката в размер на 167,51лв., представляваща разликата между заплатената от
потребителя промоционална цена на предоставеното му с договора мобилно устройство и
стандартната цена, е валидно, допустимо и правилно. Съображенията са следните:
Предвид необжалването на първоинстанционното решение и влизането му в сила
в останалата част, ЯОС приема, че със сила на пресъдено нещо е установено, че между
страните е сключен валиден договор за мобилни услуги, който е прекратен от оператора,
3
поради неизпълнението на договорните задължения от страна на абоната-ответника, като
спорът пред настоящата инстанция, въведен чрез релевираните правни доводи във
въззивната жалба, се съсредоточава единствено върху обстоятелството за действителността
на договорната неустойка, уговорена като разлика между промоционалната цена на
предоставеното на потребителя с договора мобилно устройство и стандартната цена, както и
за дължимия размер на тази неустойка.
Въззивната инстанция споделя извода на районния съд, че по делото липсват
доказателства, от които да се установи точния размер на претенцията на ищеца в
обжалваната част, респ. такива, от които да се установи по какъв начин е формирана
неустойката за ползване на устройството, с оглед разликата между посочената в договора
отстъпка от стандартната цена за устройството в размер на 290лв. и размера на претенцията.
Неоснователни са доводите на въззивника, че след като в случая той е начислил и
претендира сума за неустойката в размер по-нисък от действително дължимия от
въззиваемия съгласно облигацията, то неустоечната клауза не е нищожна. Нищожността на
клаузите се преценява с оглед тяхното съдържание и към момента на сключването на
договора, като ирелевантни относно нищожността са размерите, в които тези неустойки са
начислени и претендирани от доставчика впоследствие при предявените претенции за
тяхното изпълнение.
Наред с това въззивният съд счита, че претенцията е неоснователна и на другото
посочено от първата инстанция основание. Претендираната сума на основание договора за
мобилни услуги, представляваща разликата между цената на процесното устройство без
абонамент и преференциалната му обща лизингова цена, всъщност е уговорена като
неустойка и то втора, дължима кумулативно с първата, изрично посочена такава в б.а на
договора касателно неустойките, дължими от потребителя при нарушение на зъдълженията
му и прекратяване на договора, тъй като цели именно обезщетяване вредите от
неизпълнение на задълженията по договора. Така както е уговорена, неустойката
действително има обезщетителен характер и по същността си представлява неустойка,
независимо от начина, по който е означена. Тази неустойка обаче, както бе посочено, е
уредена като кумулативно дължима с първия вид неустойка и безспорно със заявлението са
претендирани кумулативно и двете. Това според настоящия състав накърнява добрите нрави
и справедливостта по смисъла на чл.26, ал.1, пр. трето от ЗЗД и се явява нищожна.
Предвиждайки в договора за едно и също неизпълнение две различни и едновременно
дължими санкции, се надхвърля безспорно обезпечителната и обезщетителна функция на
неустойката и същата се явява необосновано висока по смисъла на чл.143, ал.2 , т.5 от ЗЗП,
безспорно приложима разпоредба в случая. Самата клауза не може да се счете, че е и
индивидуално уговорена, изхождайки от цялото съдържание на договора (чл.146, ал.2 от
ЗЗП), поради което същата е нищожна и на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП и не следва да се
прилага. В допълнение следва да се посочи, че посочената клауза е неравноправна и
съгласно чл. 143, ал. 2, т.13 от ЗЗП. Същата позволява на търговеца да увеличава цената на
устройството, без потребителят да може да се откаже от договора, както и да получи за
устройството значително по висока от първоначално определената и договорена за него
цена, препращайки към едностранно изготвена от търговеца ценова листа. Тъй като
договорът може да се прилага и без тази нищожна клауза, то самият договор не е нищожен
(чл.146, ал.5 от ЗЗП).
С оглед изложеното, като е отхвърлил иска за процесната сума - за дължимост на
разликата над сумата 67,47лв. до размера на сумата 234,98лв. - договорна неустойка в
размер на сумата 167,51лв., представляваща разлика между промоционална цена на
предоставеното на ответника с договора от 14.03.2019г. мобилно устройство и стандартната
цена, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№933/2022г. по описа на
ЯРС, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да
се потвърди на основание чл.271 ал.1 ГПК.
При този изход на делото пред въззивната инстанция, право на разноските за тази
инстанция има въззиваемият, но същият не е направил разноски и такива не му се
присъждат.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Решение №94/02.03.2023г. на Ямболски районен съд,
постановено по гр.дело №20222330102128 по описа на този съд, в частта, с която е
отхвърлен предявеният от „Йеттел България“ЕАД гр.София, против Д. А. Р. от гр.******
иск по чл.422 ГПК, вр. с чл.92 ЗЗД за дължимост на неустойка за разликата над сумата
67,47лв. до размера на 234,98лв.
В останалата му част Решение №94/02.03.2023г. на Ямболски районен съд,
постановено по гр.дело №20222330102128, като необжалвано, е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на
чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5