РЕШЕНИЕ
№ 813
гр. Сливен, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Живка К. Желязкова - Спирова
при участието на секретаря Албена Г. Василева
като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско
дело № 20232230102187 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, с която е предявен иск,
намиращ правното си основание в разпоредбите на чл. 26, ал.1, пр. 1, 2 и 3 от
ЗЗД, и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че ищцата сключила с ответното дружество Договор за
потребителски кредит № 146814/04.11.2021 година, по силата на който
усвоила главница в размер на 2500,00 лв. В договора било уговорено
кредитополучателката да заплати неустойка за непредоставяне на
поръчителство в размер на 1000,00 лв. Ищцата погасила предсрочно
задълженията си по договора на 02.12.2021 г. в размер на 200,00 лв., и на
09.12.2021 г. в размер на 148,00 лв., на 25.01.2022 г. заплатила 411,00 лв., на
02.02.2022 г. в размер на 327,46 лв., а на 11.03.2022 г. заплатила 320,00 лв. и
на 23.06.2022 г. предсрочно е погасила договор за кредит от 04.11.2021 г.,
като е заплатила общо 2692,01 лв., за което представя квитанции за заплатени
суми. Общият размер на заплатените от нея суми възлиза на 4098,47
лв. Изтъква, че договорът за кредит е нищожен на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД,
поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 22 от ЗПК,
поради противоречие с императивни норми на закона, а при условията на
евентуалност да се приеме, че неустойката е нищожна, да бъде осъдено
1
ответното дружество да заплати на ищцата сумата 1598,47 лв.,
представляваща недължимо платена сума във връзка със сключения Договор
за кредит, а при условията на евентуалност да бъде осъдено ответното
дружество да заплати неустойка в размер на 900 лв. и да бъдат присъдени на
ищеца направените по делото разноски.
Предявени са главен и евентуален иск с пр. квалификации - чл.26, ал.1,
пр.1, 2 и 3 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на договора за предоставяне
на кредит и прогласяване на нищожност на клаузата за неустойка на договора
за предоставяне на кредит, както и осъдителен иск, с който да се осъди
ответното дружество да заплати на ищцата недължимо платената по
недействителен договор за кредит от 04.11.2021 г., сума в размер на 1598,47
лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, като в условията на евентуалност да
бъде осъдено ответното дружество да запали на ищцата сумата от 900 лв.,
представляваща дължимо неплатена неустойка по договора за кредит от
04.11.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Предвид гореизложеното, моли съда постанови решение, с което да
прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит №
146814/04.11.2021 год. евентуално на клаузата за неустойка в размер на
1598,47 лв., с оглед разпоредбата на чл. 23 от ЗПК. Моли съда да осъди
ответното дружество да й заплати сумата от 1598,47 лв., представляваща
недължимо платена сума по договора, евентуално сумата от 900,00 лв.,
представляваща недължимо платена неустойка по договора, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане, претендира за разноски по делото.
Ответното дружество е подало при усл. на чл. 131 от ГПК отговор на
исковата молба в срок, с който изразява становище за недопустимост на
предявения установителен иск, поради липса на правен интерес. Изразява и
становище за неоснователност на исковете. Не оспорва обстоятелствата, че
между страните е сключен процесния договор за кредит, по силата на който е
предоставил на цитираната сума, която е била усвоена от нея и в последствие
задължението е било погасено. Излага аргументи, че при сключването му са
спазени изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Оспорва твърденията на ищцата
за нищожност на договора на всички изложени от нея основания, като
изтъква, че е спазена изискуемата от закона форма, а изчисленият ГПР по
2
кредита отговаря на изискванията на ЗПК, както и че уговорената клауза за
неустойка е компенсаторна и представлява адекватно обезщетение за
неизпълнение на задължението на кредитополучателя да представи
обезпечение по договора. Описва, че съгласно чл. 19, ал. 3 ЗПК в ГПР не се
включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на
задълженията си по договора, поради което неустойката за неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение също не следва да участва при
формиране на ГПР по договора. На изложените основания ответникът моли за
отхвърляне на предявените искове като неоснователни и претендира
присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение, в случай,
че пълномощникът на ищцата е осъществил безплатно адвокатско защита по
чл. 38 ЗАдв, за недоказаност на наличие на материална затрудненост на
ищцата, за което същата би следвало да ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищцовата страна не се явява и не се представлява
от пълномощник. С писмено становище поддържат молбата и молят съда да я
уважи в пълен размер.
В съдебно заседание ответната страна не се представлява от
представител или пълномощник. По делото е постъпило писмено становище,
с което поддържат изцяло исковата молба и молят съда да уважи исковите
претенции в пълен размер.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не е спорно, че страните са сключили Стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителските кредити на 04.11.2021 г.,
като не е спорно, че между страните е сключен договор за потребителски
кредит № 146814/04.11.2021 год. от Кредитор Макроадванс АД за сумата от
2500 лв., със срок за плащане по договора за кредит 18 месеца, при
представяне на обезпечение е 2 предвидено връщане на сумата от 3248.19 лв.,
а при непредставяне на обезпечение, посочено на т.8 е предвидено връщане на
сумата от 5894.19 лв. Посочен е фиксиран лихвен процент в размер на 41% и
ГПР в размер на 49.65%, който се изчислява съгласно закона за потребителя.
С договор за потребителски кредит №146814 от 04.11.2021 г., сключен между
Макроадванс АД, като кредитор и Й. С. С., като кредитополучател е
уговорено отпускането на кредит в размер на 2500 лв. за осемнадесет месечни
анюитетни погасителни вноски, съгласно погасителен план (приложение № 1)
3
към настоящия договор по посочена разплащателна сметка на Макроадванс
АД в три банки. В чл.20 от договора е предвидено, че страните се съгласяват
ДПК да бъде обезпечен с поръчителство за пълния размер на кредита, като
кредитополучателя се задължава в срок от 3 работни дни от сключването на
ДПК, да обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо лице. В чл.10,
ал.1 от договора за заем е посочено, че кредитополучателя дължи неустойка с
обезщетелен характер, в случай, че не представи обезпечение съгласно реда и
условията, предвидени в чл.20 от договора и неустойката е в размер на 17.25
лв. плюс 0.230% от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и
0.230% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредита
не е обезпечен. Към договора за потребителски кредит е представен
погасителен план, в който е посочена погасителна вноска без неустойка по
чл.10 от договора в размер на 147.00 лв., и общ размер на погасителната
вноска с включена неустойка по чл.10 от договора в размер на 327.46 лв. В
раздел V от Общите условия към договорът за потребителски кредит е
предвидено, че за обезпечаване на вземанията на кредитора
кредитополучателя учредява в полза на кредитора обезпечения,
конкретизирани в ДПК.
Ищцата погасила няколко вноски с ePay.bg по сметка на Макроадванс
АД, както следва: на 02.12.2021 г. в размер на 200,00 лв.; на 09.12.2021 г. в
размер на 148,00 лв., на 25.01.2022 г. заплатила 411,00 лв., на 02.02.2022 г. в
размер на 327,46 лв., а на 11.03.2022 г. заплатила 320,00 лв. и на 23.06.2022 г.
предсрочно е погасила договор за кредит от 04.11.2021 г., като е заплатила
общо 2692,01 лв., за което представя квитанции за заплатени суми. Общият
размер на заплатените от нея суми възлиза на 4098,47 лв.
На 23.06.2022 г. Макроадванс АД е изпратило писмо от Кинти БГ до Й.
С. С., в което е посочено, че е погасила задължението си по Договора за
потребителски кредит №146814/04.11.2021 год.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
По предявения иск с правно чл. 26, ал.1, пр.1, 2 и 3 от ЗЗД. Безспорно се
установи в процеса, че ищцата е сключила договор за кредит от разстояние с
ответното дружество на 04.11.2021 г., по силата на който ответното дружество
Макроадванс АД й е предоставило сумата от 2500 лв.
Съдът констатира, че съдържанието на договора за потребителски
4
кредит от разстояние е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора
за кредит е посочен годишен процент на разходите в размер на 49.65%. Това е
в нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която
предвижда, че ГПР по договора за потребителски кредит не може да бъде по
висок от 5 пъти размера на законната лихва. Договора за потребителски
кредит е недействителен и кредитополучателя дължи само връщането на
чистата сума по кредита и не дължи заплащането на лихви, неустойки и други
разходи по кредита. В производството се установи, че ищцата е заплатила по
сметка на ответното дружество Макроадванс АД сумата от 4098,47 лв. С
оглед изложеното, съдът приема, че предявения иск за прогласяване на
нищожност на договора за потребителски кредит от 04.11.2021 г. е
основателен и следва да бъде уважен. По предявения иск с правно основание
чл. 55, ал.1, предложение първо от ЗЗД във вр. чл. 23 от ЗПК и чл. 22 от ЗПК.
Безспорно се установи в процеса, че ищцата е сключила договор за
потребителски кредит с ответното дружество на 04.11.2021 г., по силата, на
който ответното дружество й е предоставило сумата от 2500 лв. Съдът
констатира, че съдържанието на договора за потребителски кредит от
разстояние е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В нарушение на
императива на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ДПК от разстояние е недействителен и
кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита и не
дължи заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита. В
производството се установи, че ищцата е заплатила по сметка на ответното
дружество сумата на 4098,47 лв. Главницата по договора за кредит е в размер
на 2500 лв., т.е., ще следва да бъде уважен изцяло предявеният иск за сумата
от 1598,47 лв. Съгласно чл. 8 от Договора за кредит ищецът дължи неустойка
с обезщетителен характер, в случай, че в срок от 3 дни от сключване на
договора не представи обезпечение, изразяващо се в поръчителство на едно
физическо лице. В тази връзка е начислена неустойка в размер на 1000,00
лева. Излага се, че сумата от 900,00 лева - неустойка по Договора за кредит е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и поради това, че е сключена
при неспазване на нормите на чл. 33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.
С оглед изхода на процеса на ищцата се присъждат общ размер на
адвокатско възнаграждение в размер общ размер на 1740 лв., съобразно
искането и представения списък за разноски по чл. 80 от ГПК, както и д.т. в
размер на 300 лв.
Ръководен от горното, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Макроадванс АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“
Г.С.Раковски“ №147, ет. 4 и Й. С. С. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.
С, ул. Г. И. № ., че сключеният договор за потребителски кредит №146814 от
04.11.2021 г. е нищожен, тъй като противоречи на чл. 26, ал.1, пр.1 и 3 от ЗЗД
във вр. с чл. 33 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
ОСЪЖДА Макроадванс АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. Г.С.Раковски №147, ет.4 ДА ЗАПЛАТИ на Й. С. С. с
ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. С, ул. Г. И. № . на основание чл. 55,
ал.1, предложение първо от ЗЗД във вр. чл. 23 от ЗПК и чл. 22 от ЗПК, сумата
от 1598.47 лв. (хиляда петстотин деветдесет и осем лева и четиридесет и
седем стотинки), представляваща, недължимо платена по недействителен
договор за кредит от 04.11.2021 г., ведно със законната лихва за забава от
датата на подаване на исковата молба 30.05.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата в размер на 300 лв., представляваща
заплатена държавна такса с пощенски запис.
ОСЪЖДА Макроадванс АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.Г.С.Раковски №147, ет.4 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат
Д. В. М. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка чл.38,ал.1, т.2 от ЗА
адвокатско възнаграждение в общ размер на 1740 лв. по следната банкова
сметка:, IBAN BG 87 UNCR ................, титуляр адвокат Д. В. М..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6