РЕШЕНИЕ
№ 156
гр. Ямбол, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20212330102513 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „АСВ“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис
сграда Лабиринт ет.2, офис 4, представлявано от законен представител: Ю. Х. Ю., в
качеството й на изпълнителен директор, чрез процесуален представител И. С. С. в
качеството й на юрисконсулт, срещу П.Х.П. и М.И.П. и двамата от гр. С., обл. Я., ул.
„***, с която са предявени осъдителни искове за осъждане на ответниците солидарно
да заплатят на ищеца сумата от 21 172,91 лв., представляваща неизплатена главница по
договор за потребителски паричен кредит № *** г., сумата от 7651, 45 лв.,
представляваща договорна ( възнаградителна ) лихва за периода 14.07.2018 г. до
12.08.2021 г., след изменението на иска по чл.214, ал.1, изр..трето ГПК, сумата от
3 809,11 лв. лихва ( обезщетение) за забава за периода 15.01.2018 г. до 12.08.2021 г., в
едно със законната лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на
исковата молба в съда, до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се, че процесните вземания произтичат от одобрен на 12.01.2017 г. и
подписан на 16.01.2017 г. договор за потребителски паричен кредит № *** между
„УКФ“ ЕАД в качеството му на кредитор и П. Х. П. в качеството му на
кредитополучател и М.И.П. в качеството й на поръчител. Договора бил сключен при
спазване на разпоредбите на ЗПК и на основание ОУ, при които праводателя на ищеца
предоставял потребителски кредити. ОУ на кредита били неразделна част от договора
1
за кредит и с подписването на договора, кредитополучателя и поръчителя
удостоверявали, че са им предоставени целият обем преддоговорна и договорна
информация от страна на кредитора, получили са екземпляр от ОУ, запознати с тях и
безусловно ги приемат. По силата на посочения по горе договор на ответниците бил
предоставен потребителски кредит в размер на 22 866, 00 лв., като се дължала такса за
разглеждане в размер на 666, 00 лв. С договорения размер на главница била погасена
от кредитополучателя комисионната/ таксата за разглеждане на кредита от 666,00 лв.,
за която било направено прихващане от кредитора към датата на усвояване на кредита,
като сумата която била предоставена по кредита била в размер на 22 200,00 лв. Към
посочения по горе потребителски паричен кредит била сключена застраховка с
месечна премия в размер на 10, 13 лв., която ответника следвало да внася с месечната
погасителна вноска. Твърди се, че съгласно чл.9 от ОУ на сключената застраховка, при
неплащане на текущата месечна застрахователна премия на съответния падеж на
погасителната вноска, се предоставял едномесечен гратисен период, в който ако не
било извъшено плащане по застрахователната премия, застрахователното покритие се
прекратявало автоматично, предвид което за периода считано от 14.11.2017 г. по
задължението не били начислявани месечни застрахователни премиии.
Твърди се, че с отпусната главница били погасени четири кредита, за което
ответника бил направил искане за рефинансирането им, с кредитори и дължими суми
към 16.01.2017 г., както следва : 11 461,89 лв. за „УКФ“ ЕАД, която сума също била
прихваната от кредитора, към датата на усвояване на кредита; 2 159, 57 лв. за „Кеш
кредит мобайл“ ЕАД; 2 118,00 лв. за „Профи кредит България“ ЕООД и сумата от
6 212, 57 лв. за „ТБИ Банк“. След направените плащания, остатъка от отпусната
главница в размер на 247, 97 лв. бил преведен по посочената от кредитополучателя
банкова сметка на 16.01.2017 г., с което кредиторът е изпълнил задължението си по
процесния договор. Съгласно т.7, ал.1 от ОУ към договора било уговорено, че за
представения кредит се дължи фиксирана лихва за целия срок на кредита, при ГЛП-
12.99%, месечния размер на която била включена в погасителния план, като
подписвайки договора за кредит, страните били постигнали съгласие
възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в общ размер на 18 349, 21 лв.
ГПР бил в размер на 15,48 %, като кредита следвало да се издължи на 120 бр. месечни
вноски, всяка в размер на 353, 59 лв., с падежна дата 14-то число, като първата вноска
била дължима на 14.02.2017 г. Общата дължима сума по кредита била в размер на
42 430, 81 лв. Съгласно чл.13 от ОУ, при които „УКФ“ ЕАД предоставило
потребителски кредити, с подписването на договора за кредит М.И.П., в качеството си
на поръчител била поела задължението на всички настоящи и бъдещи, условни и
безусловни задължения на потребителя, които възниквали по силата но ОУ, като
поръчителя бил декларирал, че бил запознат с ОУ и поема задължението, в качеството
си на поръчител да осигури пълно и точно изпълнение на всички задължения на
2
потребителя произтичащи от ОУ и от договора за потребителски кредит. Също така
било предвидено в чл.13, ал.1 от ОУ в случай на забава в плащанията на дължимите
суми „УКФ“ ЕАД имали право да получат и обезщетение в размер на годишната
законна лихва, разделена на 360 дни на забава, изчислена върху просрочената дължима
главница. Страните били договорили, че крайния срок на издължаване на всички
задължения по кредита бил на 14.01.2027 г. ( датата на последната погасителна вноска,
съгласно погасителния план), но предвид обстоятелството, че кредитополучателя не
бил изпълнявал задълженията си за заплащане в срок на погасителните вноски,
кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, на основание чл.13, ал.2, б.“а“ от ОУ,
неразделна част от договора, съгласно който кредиторът имал право да обяви всичките
си вземания по процесния кредит, в т.ч. изтекли и непогасени вноски, остатъчна
главница и остатъчни лихви за забава, такси и комисионни за предсрочно изискуеми в
пълен размер при неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита.
Твърди се, че ищеца с уведомлението за цесия по реда на чл.99 ЗЗД изпратено до
ответниците, съобщили на същите, че поради допуснато просрочие и неплащане на
погасителните вноски по договора ги кани да изплатят задължението си, като при
неплащане или разсрочване на задължението си, срещу тях ще бъдат предприети
съдебни действия за събиране на дължимите суми. Уведомленията за обявяване на
предсрочната изискуемост било получено за П. Х. П. на 29.03.2021 г. и за М.И.П. на
29.03.2021 г., връчени чрез ЧСИ с рег. № 787, като отделно от това исковата молба
съставлявала волеизявление в посочения смисъл и имала характер на покана до
длъжниците за настъпването на предсрочната изискуемост.
На 18.01.2019 г. е подписан индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземанията и Приложение № 1 от с.дата, към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземанията ( цесия) от 02.11.2018 г. между „УКФ“ ЕАД –продавач и
„АСВ“ ЕАД-купувач, с което вземането, произтичащо от договор за потребителски
паричен кредит № ***/16.01.2017 г. било прехвърлено.
Претендира се уважаване на предявените искове и присъждането на законната
лихва за забава върху главницата, считано от предявяване на исковете до окончателно
изплащане, както и на направените съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок не е подаден отговор на исковата молба от нито един
от двамата ответници.
В съдебно заседание ищецът – редовно призован, не се явява и не се
представлява, като с писмена молба поддържат предявените искове и пледират за
уважаването им, както и за присъждането на разноски.
Ответниците -редовно призовани, не се явяват, като в преходни съдебни
заседания вземат становище по предявените искове, като не отричат, че са били в
облигационни отношения с праводателя на ищеца и че дължат сумите предмет на иска.
3
След преценка на твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представените от ищцовото дружество писмени доказателства – договор
за потребителски паричен заем от 16.01.2017 г., ведно с общи условия и погасителен
план към него, между „УКФ” ЕАД - гр.София и П.Х.П. в качеството му на потребител
и М.И.П. в качеството и на поръчител, е бил сключен договор за потребителски
паричен кредит в размер на 22 200,00 лв. и 666,00 лв. такса за разглеждане на кредита
или общ размер на кредита сумата от 22 886,00 лв., който е следвало да бъде погасен
до 14.01.2027 г. съгласно погасителен план, неразделна част от договора, с платими на
14-то число от месеца вноски, като съгласно чл.13, ал.1 от ОУ праводателя на ищеца
може да обяви кредита за предсрочно изискуем. Представени са още медицински
въпросник за приемане на застраховане, преферициалните условия по договора за
кредит № ***, искане за съществуващ дълг, съгласие за директен дебит, преведно
нареждане за кредитен превод от 16.01.2017 г. на сумата от 247,97 лв. по сметка на
П.Х.П., преведно нареждане за кредитен превод на 16.01.2017 г. на сумата от 6212,57
лв. по сметка на „Ти Би Ай Банк“, преведно нареждане за кредитен превод от
16.01.2017 г. на сумата от 2159,57 лв. по сметка на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД,
преведно нареждане за кредитен превод от 16.01.2017 г. на сумата от 2118,00 лв. по
сметка на „Профи кредит България“ ЕООД, справка по движение по кредита към дата
08.07.2021 г., лихвен лист за кредита по договор № *** с клиент П.Х.П., справка за
дължимата сума.
Представено е още копие от Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземанията от 02.11.2018 год., сключен между „Уникредит Кънсюмър
Файненс“ЕАД“АД и „АСВ“ЕАД, в качеството на цесионер, по силата на който
страните са се споразумели продавачът да прехвърли възмездно на купувача
просрочени и ликвидни вземания по договори за потребителски парични и стокови
кредити, които ще се индивидуализират в приложение 1, към всеки отделен месечен
договор за цесия. Представен е индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземанията от 18.12.2019 год., по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера
съгласно рамков договор от 02.11.2018 год. портфолио от необсужвани вземания в
период по-дълъг от 180 дни, описани в приложение 1 към договора. По силата на чл.
3.2 цесионерът се смята изрично упълномощен за уведомяване на длъжниците по чл.
99 от ЗЗД, за което цедентът се задължава да му предостави в 3 – дневен срок писмено
пълномощно. Цесията е потвърдена на същата дата.На л. 51/53 в цитираното по-горе
Приложение 1 фигурира вземането срещу ответниците по процесния договор за кредит
№ ***.
Представено е и уговореното в договора пълномощно , по силата на което
„АСВ“ЕАД е упълномощена да уведоми по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от името на
цедента всички длъжници по всички вземания, прехвърлени с договор от 18.12.2019
4
год.
Представени са и уведомителни писма изх.№№ *** и *** и двете от 15.01.2021
год. за извършено прехвърляне на вземанията по процесния договор за кредит.На
гърба на същите кредиторът е изразил волята си относно настъпване предсрочна
изискуемост на кредита, като и двете са връчени на длъжниците на 29.03.2021 г. от
ЧСИ с рег. № *** с район на действие ОС-Я..
По делото е назначено и изслушано заключението на ССЕ, вещото лице по която
посочва, че на 16.01.2017 г. кредиторът е превел договореният размер на кредита
сумата от 22 866,00 лв., като от тази сума била преведена сумата от 11 461,89 лв. към
„УКФ“, кредит № ***-вътрешен трансфер; сумата от 2 159,57 лв. към „Кеш Кредит
Мобайл“ ЕАД, кредит № ***; сумата от 2 118.00 лв. към „Профи Кредит България“
ЕООД, кредит № ***; сумата от 6 212, 57 лв. към „ТВI Банк“, кредит ***; сумата от
247,97 лв. по сметка на П.Х.П. и сумата от 666,00 лв. за такса разглеждане. По кредита
за периода 14.12.2017 г.- 15.01.2019 г. била внесена сумата в размер на 6 069, 59 лв., с
които били погасени следните задължения- главница в размер на 1693,09 лв.;
възнаградителна лихва за периода 16.01.2017 г.-14.06.2018 г. в размер на 4 163,71 лв.;
застрахователна премия за периода 16.01.2017 г.-14.11.2017 г. в размер на 101,30 лв. и
лихва просрочие в размер на 111, 49 лв., посочени в Таблица № 1 към експертизата.
Вещото лице установило, че неплатената падежирала договорна ( възнаградителна) до
датата на входиране на исковата молба в съда- 12.08.2021 г. била в размер на 7 651, 45
лв., посочена в Таблица № 1 към експертизата. Падежиралата, просрочена и неплатена
главница до датата на обявяване на предсрочната изискуемост-29.03.2021 г. била в
размер на 4 462,97 лв., посочена в Таблица № 1 към експертизата. Размерът на
лихвата за забава върху падежиралата, просрочена и неплатена главница, изчислена от
датата, следваща падежа на всяка непогасена вноска, до датата на обявяване на
предсрочната изискуемост- 29.03.2021 г. била в размер на 588, 19 лв., посочена в
Таблица № 2 към експертизата. Падежиралата, просрочена и неплатена главница до
датата на входиране на исковата молба в съда-12.08.2021 г. била в размер на 5 111, 70
лв., посочена в Таблица № 1 към експертизата. Размерът на лихвата за забава върху
падежиралата, просрочена и неплатена главница, изчислена от датата, следваща
падежа на всяка непогасена вноска, до датата на входиране на исковата молба в съда-
12.08.2021 г. била в размер на 770,12 лв., посочена в Таблица № 3 към експертизата.
Непадежиралата главница от датата на обявяване на предсрочната изискуемост
29.03.2021 г., до крайния падеж на договора-14.01.2027 г. била в размер на 16 709,93
лв., посочена в Таблица № 1 към експертизата. Непадежиралата главница от датата на
входиране на исковата молба в съда-12.08.2021 г., до крайния падеж на договора-
14.01.2027 г. била в размер на 16 061, 20 лв., посочена в Таблица № 1 към
експертизата.
5
Съдът кредитира експертизата с доверие, като изготвена от лице разполагащо
със съответните специални знания и неоспорена от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявените искове са с правни основания по чл. 79,ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 240 от
ЗЗД и чл. 86,ал.1 ЗЗД, като съдът ги намира за допустими – предявени са от и срещу
надлежни страни, при отсъствието на отрицателни процесуални предпоставки за
надлежното упражняване правото на иск за ищеца. В случая вземанията на ищеца
произтичат от договор за кредит, разновидност на договора за заем по чл. 240 от ЗЗД,
уредена в Закона за потребителския кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги
или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Съгласно специалния ЗПК договорът може да бъде не само реален, но и
консенсуален, доколкото кредиторът може да се задължи да предостави заем, т.е.
договорът се счита за сключен с постигане на съгласие по основните му елементи, а не
с предаване на сумата. В случая длъжникът е получил заемната сума- част от нея
лично, останалата част- чрез финансиране на други задължения. Т.е. налице е реално
предоставен заем.
В настоящия случай съдът следи служебно за нищожност/неравноправност на
клаузите в договор за кредит от 16.01.2017 год. и без да е направено възражение от
страна на ответниците в тази насока. При проверка на договора за потребителски
паричен заем, съдът не констатира наличието на такива неравноправни клаузи, които
да водят до нищожност на договора. Съгласно чл. 10 ал.1 договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от
страните по договора. В настоящия случай е налице писмената форма, документът
съдържа подписи на длъжниците. Страниците от общите условия са подписани от
потребителя и поръчителя, като е изразено съгласие с тях, като същото се отнася и за
изготвения погасителен план.
От събраните по делото доказателства се установяват извършените от кредитора
престации в изпълнение на задълженията по договора, ползването от ответника на
сумите по кредита и съобразно практиката на ВКС следва да се приеме за
6
съществуващо правоотношението, предмет на делото.
В договора са посочени данните, изисквани от чл. 11 т.9-11 от закона, вкл.
лихвения процент, годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. По делото не са
направени възражения, че представеното копие от договора е с шрифт, по-малък от 12.
Само за пълнота следва да се отбележи от съда, че липсва изискване за минимален
шрифт в Директива 2008/48/ЕО, транспонирана чрез ЗПК в националното
законодателство, непозволяваща на държавите –членки да въвеждат в националното
законодателство разпоредби, различни от съдържащите се в нея, нарушаващи
конкуренцията между кредиторите в Общността.
Липсват доказателства за извършени плащания след падежа на осемнадесета
вноска-14.07.2018 г., т.е. налице са предпоставките за настъпване уговорената
предсрочна изискуемост на задълженията. С горепосочените писма изх.№№ *** и ***
и двете от 15.01.2021 год. за извършено прехвърляне на вземанията по процесния
договор за кредит, на гърба на същите кредиторът е изразил волята си относно
настъпване предсрочна изискуемост на кредита, като всички вземания по него са
изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от датата на получаването им на
уведомителните писма. На основание чл.18, ал.5, вр. чл.43 ЧСИ,вр.чл.46, ал.2 ГПК
длъжника П.Х.П. е бил надлежно уведомен за предсрочната изискуемост на 29.03.2021
г., чрез връчване на уведомителното писмо на съпругата му и която го е подписала със
задължение да го предаде на адресата. На същото основание поръчителя М.И.П. е била
надлежно уведомена за предсрочната изискуемост на 29.03.2021 г., чрез връчване на
уведомителното писмо лично, която го е подписала лично. В тази насока и за двамата
важат гореизложените съображения за редовността на връчването. При липса на
изрично делегирано право от цедента на цесионера да обяви предсрочната изискуемост
на длъжника и поръчителя по банков кредит, със сключването на договора за цесия
върху цедента преминава правото да обяви кредита за предсрочно изискуем ( Решение
№ 204/25.08.2018 г. по т.д. № 2230/2016 г., I т.о. на ВКС). Предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на едната
страна и при наличието на две предпоставки : обективния факт на неплащането и
упражняването на кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. За
надлежното уведомяване на това право не е необходимо в уведомяването да бъдат
посочени размерите на главница и лихва, от кога се дължат и как са изчислени. Освен
това следва само за пълнота да се отбележи и обстоятелството, че с приложенията на
исковата молба уведомителни писма са връчени на ответниците лично, с което
предсрочната изискуемост е надлежно обявена. Аналогично е положението и с
извършената цесия, която е надлежно съобщена на длъжниците на 29.03.2021 г. от
ЧСИ с рег. № *** с район на действие ОС-Я., като същата е произвела
прехвърлителните си действия спрямо тях.
7
По отношение на поръчителя, съдът следва да съобрази дали е изтекъл
преклузивния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД. Противоречивата практика по този въпрос, бе
преодоляна с ТР 5/2019 г. от 21.01.2022 г. на ВКС, ОС на гражданска и търговска
колегия, където беше предвидено, че при уговорено погасяване на главното
задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, шестмесечния срок по
чл.147, ал.1 ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг,
включително в хипотезата на предсрочна изискуемост. Съобразявайки
гореизложеното, съдът счита, че шестмесечният преклузивен срок следва да се
изчислява от датата на обявяване на предсрочната изискуемост, която в настоящия
случай е 29.03.2021 г. От този момент започва да тече шестмесечният срок, в който
кредиторът следва да упражни правата си срещу поръчителя. В настоящия случай
срокът изтича на 29.09.2021 г., който ден е присъствен и в който кредиторът е
упражнил правото си на иск срещу поръчителя, като е депозирал исковата молба пред
съда на 12.08.2021 г. С оглед на изложеното съдът приема, че шестмесечният
преклузивен срок по чл.147, ал.1 ЗЗД по отношение на ответницата М.И.П. не е
изтекъл и отговорността й като поръчител не е погасена.
С оглед на това иска за главница в размер на 21 172,90 лв. следва да бъде
уважен, като за разликата над тази сума до предявения размер за сумата от 21 172,91
лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на договорната (възнаградителна) лихва, следва да се има
предвид указанията дадени с ТР № 3/27.03.2019 г. на ВКС, като в т.2 на което се
посочва, че при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит размерът на
вземането на кредитора включва само непогасения остатък от главницата и законната
лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.
Претендираните от цесионера - ищец вземания за договорна
(възнаградителна) лихва в размер на 7651, 45 лв.( след изменението на иска по чл.214,
ал.1 ГПК) са калкулирани за периода от 14.07.2018 г. до 12.08.2021 г. (датата на
входиране на исковата молба), когато е настъпила предсрочната изискуемост. В тази
връзка договорна (възнаградителна) лихва и съобразявайки посоченото по-горе
тълкувателно решение иска за договорна (възнаградителна) лихва следва да се уважи за
периода от 14.07.2018 г. до 18.01.2019 г. ( която е датата на прехвърляне на вземането),
като същата е в размер на 1604,48 лв. и която съдът изчисли на основание чл.162 ГПК,
във основа на погасителния план и съгласно таблица № 1 по приетата ССЕ, като за
разликата на посочения размер до предявения такъв и за периода до предявяване на
исковата молба -12.08.2021 г. иска се явява неоснователен и като такъв следва да се
отхвърли.
По отношение на лихвата (обезщетение за забава) същата се прендира в
размер на 3809,11 лв. за периода 15.01.2018 г. до датата на подаване на исковата молба-
8
12.08.2021 г. Посочено е , че на основание чл.13, ал.1 ОУ към договора при забава на
плащанията на дължимите от кредитополучателя суми, същият дължи на
кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени месечни суми и обезщетение
за забава в размер на годишна законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на
забавата, изчислена върху просрочената дължима главница. Ето защо съобразно
постигнатото между страните съгласие мораторната лихва следва да бъде изчислена
върху просрочената дължима главница съобразно датата на изпадане в забава по
отношение на всяка дължима месечна главница, а за периода след обявяване на
предсрочната изискуемост-върху цялата предсрочно изискуема главница. На основание
чл.162 ГПК и въз основа на погасителния план и приетата и неоспорена от страните
ССЕ и като съобрази, че по вноска № 17 е извършено частично плащане, съдът
установи, че дължимата за периода от 14.06.2018 г. до 12.08.2021 г. е в размер на 770,12
лв., като до този размер същата е основателна, като за разликата над този размер и за
периода от 15.01.2018 г. до 13.06.2018 г. претенцията следва да се отхвърли като
неоснователна и недоказана.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на
разноски съразмерно на уважената част от исковете .
С оглед на представените доказателства за платена държавна такса, адвокатско
възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, ответниците следва да бъдат осъдени
да му заплатят разноски в размер на 1324,26 лв.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК Районен съд - Ямбол
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79,ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 ЗЗД
П.Х.П., ЕГН – ********** от гр. С., обл.Я., ул.“***, като кредитополучател и М.И.П.,
ЕГН – ********** от гр. С., обл.Я., ул.“***, като поръчител по договор за
потребителски паричен кредит № ***, одобрен на 12.01.2017 г. и подписан на
16.01.2017 г. да заплатят солидарно на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД,
ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.София и със съдебен адрес в гр.
С., бул. „***, офис сграда „***, чрез ст. консулт И. С., сумата от 21 172,90 лв. ,
представляващи главница по договора за кредит, обявен за предсрочно изискуем,
сумата от 1604,48 лв., представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода
14.07.2018 г. до 18.01.2019 г. ( която е датата на прехвърляне на вземането), сумата от
770,12 лв., представляваща лихва ( обезщетение за забава) за периода 14.06.2018 г. до
12.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска – 12.08.2021 г. до окончателно изплащане на вземанията, КАТО
9
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над сумата от 21 172,90 лв. до предявения
до предявения размер за сумата от 21 172, 91 лв., за разликата над сумата от 1604, 48
лв. до предявения размер за сумата от 7651,45 лв. и за периода от 19.01.2019 г. до
12.08.2021 г. за договорна възнаградителна лихва, за разликата над сумата от 770,12 лв.
до предявения размер за сумата от 3 809,11 лв. и за периода от 15.01.2018 г. до
13.06.2018 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК П.Х.П., ЕГН – ********** от гр. С.,
обл.Я., ул.“*** и М.И.П., ЕГН – ********** от гр. С., обл.Я., ул.“*** да заплатят на
„Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на
управление: гр.София и със съдебен адрес в гр. С., бул. „***, офис сграда „***, чрез ст.
консулт И. С. сумата от 1324,26 лв. – разноски пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Я. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
10