№ 17054
гр. София, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110143032 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от И. П. И., ЕГН ********** срещу З.
П. Х., ЕГН **********, положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД за установяване съществуването на вземане на
ищеца спрямо ответника съответно за сумата в размер на 2249,20 лева, представляваща
неплатена наемна цена за м.04.2022г. по Договор за наем на недвижим имот от 08.09.2020г.,
с нотариална заверка на подписите, рег. № 9382/08.09.2020г. на Нотариус С.Т., с рег. № ***
в НК, с район на действие, районна на СРС, и за която сума в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 16670/2022 г. по описа на СРС, 45 с-в,
срещу която ответникът е възразил по реда на чл. 414 от ГПК, поради което навежда за него
да е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, съединен при условията на
евентуалност с осъдителен иск с правно основание 232, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 2249,20 лева, представляваща неплатена наемна
цена за м.04.2022г. по Договор за наем на недвижим имот от 08.09.2020г., с нотариална
заверка на подписите, рег. № 9382/08.09.2020г. на Нотариус С.Т., с рег. № *** в НК, с район
на действие, районна на СРС. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответника, възникнало по силата на
договор за наем от 08.09.2020 г., по който ответникът не е изпълнил задължението си да
заплати договорената наемната цена за м.04.2022г.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК не е подал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът И. П. И., редовно призован, явява се лично и се представлява
от адвокат Д. А., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.
Ответникът З. П. Х., редовно призован, явява се лично, като моли за отхвърляне на иска.
1
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение, съгласно
изискванията на чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. 232, ал.2 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД.
Иска е допустим, като предявен от надлежна страна в полза на която е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК в производството по ч.гр.д. №
16670/2022г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК при подадено в срока
по чл. 414 от ГПК възражение от ответника.
По делото е приет Договор за наем на недвижим имот от 08.09.2020г. с нотариална заверка
на подписите на страните, рег. № 9382 на Нотариус С.Т., рег. № ***, с район на действие,
районна на СРС, по силата на който ищецът в качеството му на наемодател отдал на
ответницита, като наемател, следния свой недвижим имот, находящ се на десети етаж на
адрес в /АДРЕС/, и представляващ ОФИС № 53, при наемна цена в размер на 1150,00 евро,
платима до 25-ти число на предходния месец. Съгласно чл. 15, ал.1 от Раздел VII от
договора, последният се сключва за срок до 31.10.2022г.
Следва да се посочи, че в срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е релевирал възражения
срещу иска, обективирани в отговор на исковата молба, поради и което съдът приема, че не
са спорни между страните обстоятелствата от предмета на доказване, а именно, че между
страните е сключен процесния договор, че ищецът в качеството му на наемодател е предал
на ответника, в качеството и на наемател, наетия обект по реда съгласуван между страните в
чл. 3, ал.2 от договора, а и предаването на наетия обект се установява от приетия по делото
приемно-предавателен протокол от 08.09.2020г., което от своя страна е породило
задължението на ответника да заплаща наемната цена в периода на договора.
В доказателствена тежест на ответника бе да докаже положителният факт на заплащане на
наемната цена, като в срок до устните състезания ответникът не доказа факта на плащане.
Чл. 232 ГПК урежда, че наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани
с ползването на вещта.
Едва в първо о.с.з. ответникът представя договор за правна защита и съдействие от
17.07.2023г., от който се установява, че З. Х. е упълномощила за свой представител адвокат
В.Ц., като последната не се явява в о.с.з., като към договора е представена и молба –
становище, с обективирани в нея възражения срещу иска. Съдът не взема в предвид
възраженията обективирани в молбата, доколкото те не са релевирани в срока по чл. 131 от
ГПК, а в същото време съдът не бе сезиран с искане за възстановяване на срока по реда на
чл. 65 от ГПК. Само за яснота съдът ще посочи, че недопустими са възраженията на
ответника за наличие на неравноправни клаузи в договора и за нарушения на общностното
право, доколкото ответникът не попада в кръга потребители по смисъла на §13,т.1 от ЗЗП, а
и не може да се счете, че в случая се касае до потребителски договор по смисъла на
Директива № 93/13/ЕОИ на Съвета от 05.04.1993г., поради което съдът не следва по
същество да обсъжда тези възражения.
2
По гореизложеното съдът намира главния иск за основателен и като такъв следва да бъде
уважен, което обосновава извод, че не подлежи на разглеждане предявения при условията на
евентуалност осъдителен иск с правно основание чл. 232, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК право на разноски се поражда в
полза на ищеца. На ищеца следва да се присъдят разноските в заповедното производство в
размер на 353,75 лева. В исковото производство ищецът е заплатил държавна такса в размер
на 45,00 лева, като претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на
1000,00 лева, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 08.08.2022г. за
сумата от 500,00 лева и Анекс към договор за правна защита и съдействие от 16.06.2023г. за
уговорено и заплатено допълнително възнаграждение в размер на още 500,00 лева, като по
делото съобразно постановките на т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС са налице
доказателства за реално заплащане на възнаграждението. Така на ищеца в исковото
производство следва да се присъдят общо разноски в размер на 1045,00 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявения от И.
П. И., ЕГН ********** срещу З. П. Х., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422 от
ГПК, че З. П. Х. дължи на И. П. И., сумата в размер на 2249,20 лева, представляваща
неплатена наемна цена за м.04.2022г. по Договор за наем на недвижим имот от 08.09.2020г.,
с нотариална заверка на подписите, рег. № 9382/08.09.2020г. на Нотариус С.Т., с рег. № ***
в НК, с район на действие, районна на СРС, и за която сума в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 16670/2022 г. по описа на СРС, 45 с-в
ОСЪЖДА З. П. Х., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на И. П. И., ЕГН **********,
сумата в размер на 353,75 лева, деловодни разноски в заповедното производство на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА З. П. Х., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на И. П. И., ЕГН **********,
сумата в размер на 1045,00 лева, деловодни разноски в исковото производство на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4