Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер    232                      06 .02.2019 година                 гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският окръжен съд , наказателен състав

На четиринадесети декември две хиляди и осемнадесета година

В открито съдебно заседание в следния състав :

                                                               Председател: Цвета Попова

                                                                     Членове: Събчо Събев

                                                                                      Стефан Стойков

Секретар Г. Драганова

прокурор Руси Русев

като разгледа докладваното от съдия Събчо Събев

въззивно н.о.х. дело № 730 по описа за 2018 година.

               С присъда 115 от 03.07.2018 г., постановена по НОХД №6139/2017 год., Районен съд Бургас признал Д.Т.Т. за виновен в това, че  на 5 ноември 2014 год. в гр. Бургас, се заканил с убийство на М.Н.Н. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144 ал.3 вр. ал.1 и чл. 55 НК го осъдил на пробация за срок от шест месеца с прилагането на задължителните мерки – регистрация по настоящ адрес и периодични срещи с пробационен служител.

              Пострадалият Н. е участвал в процеса като частен обвинител и граждански ищец. Предявил е иск за сумата от 5000 лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

              Т. е осъден да заплати на Н. сумата от 500 лева обезщетение за неимуществените вреди, като в останалата си част претенцията отхвърлена.   

               Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски на Н. и държавата.

               Недоволен от присъдата Т. обжалва акта на съда с искане за отмяна и постановяване на нова, с която да бъде признат за невиновен. В жалбата е посочено само, че тя е незаконосъобразна и необоснована. Не са постъпили допълнителни конкретни възражения на защитата, независимо от изрично изразеното мнение в нея, че ще се направят такива след запознаване с мотивите на присъдата.   

               Пред настоящата инстанция се проведе съдебно следствие, като бе разпитан отново свид. Н. и възпроизведен файл с запис от видиекамери. Показания даде и пострадалия Н., както и обяснения подсъдимия Т..       

               Прокурорът изрази мнение за неоснователност на жалбата. При постановяване на присъдата съдът е приел фактическата обстановка и въз основа на нея достигнал до обоснован извод за наличие на виновно поведение и правилно приложил материалния закон. Безспорно е установено казаната от подсъдимия реплика и адресата и, в която се съдържа закана за убийство, предизвикала основателен страх за осъществяването и. Събрани са всички възможни доказателства по делото на първа инстанция, така и в съдебното следствие във възивната, които потвърждават фактическите констатации на извършеното от Т. престъпление. При индивидуализиране на наказанието е взел под внимание всички обстоятелства, свързани с деянието и дееца и законосъобразно отмерил наказателната репресия против Т.. Поиска присъдата като правилна и законосъобразна, да бъде потвърдена.

              Частният обвинител и повереникът поискаха присъдата да бъде потвърдена.  

               Защитата на Т. поддържа жалбата, като конкретизира позицията си.  Според нея не е осъществен престъпния състав на деянието както от обективна, така и субективна страна. Районният съд кредитирал изцяло показанията на пострадалия и негов приятел, въз основа на което приел за доказано деянието. В резултата от техническата експертиза, изследващ видеозапис, не се съдържа изречена от подзащитния ѝ процесна реплика, съдържаща заплаха против Н.. Съдът не кредитирал показанията на свидетели Т., Т. и Р. без да посочи аргументи за това. В противовес на това присъдата почива на показанията на пострадалия, съпругата му, свид. К., все заинтересовани от изхода на делото лица.

В процеса е било приобщено и друго наказателно производство, по което е осъден зетя на подсъдимия. В него се съдържат докладни записки на полицейски служители по чл. 68 ЗМВР, които биха могли да бъдат приети като писмени доказателства. Те биха могли да свидетелстват затова, че ако е имало отправена заканителна реплика към Н., следвало е да „вродят някакъв основателен страх за извършването на някакво престъпление спрямо неговата личност“. По друго наказателно производство се кредитирал протокол за оглед, а защо не се кредитират докладните записки, съставени по ЗМВР.

В извършените психиатрични експертизи на пострадалия, съпругата и децата му, непосредствено след деянието, липсва констатация на отправени заплашителни думи от подсъдимия към Н.. Няма съставен предупредителен протокол за случилото се. Реакцията на Т. е нормална последица от видяното – физическия побой над зетя.

Защитата не споделя мотивите на съда относно практиката на ВКС, отнесена към видеозапис, част от доказателствата по делото. Това се отнасяло до камери на обществени места, което в случая не е налице – записващото устройство е било монтирано в дома на Н..

Оспорва се и приетото от съда, че Т. е извършил деянието при пряк умисъл по смисъла на чл. 11 НК. Виждайки зетя си целия в кръв, лежи в безсъзнание в дома на дъщеря му, той не би могъл да осъзнае отправената реплика. В този смисъл според тях, е останало недоказано деянието по чл. 144 ал.3 НК. Пледира присъдата да бъде отменена и Т. оправдан.

Подсъдимият се солидаризира с позицията на процесуалния си представител. Това дело оказва влияние на него и семейството му в дълъг период от време. В него момент е бил в нервно състояние, но процесните думи не са характерни за него като човек и не би могъл да ги изрече. Като последна дума, поиска да бъде оправдан. 

За пръв път чул позицията на защитата в с.з., в дуплика частното обвинение изцяло оспори изложеното от нея.

               След цялостна преценка на събраните по делото доказателства, независимо от основанията, посочени в жалбата и в пределите на своята компетентност по чл. 313 и чл. 314 НПК, Бургаски Окръжен съд намира за установено следното:

      Производството пред районния съд  протекло по общия ред. Разпитани са свидетелите по списъка на обвинителния акт, изслушани вещите лица, събрани доказателства. След изчерпване на доказателствените искания, съдът изслушал пренията на страните, последната дума на подсъдимия и постановил присъдата.

В мотивите съдът изложил установената фактическа обстановка и приел за установено следното:

Семействата на пострадалия Н. и зетя по това време на подсъдимия живеели в една жилищна кооперация в гр. Б., ул. „П.“ №** На 5 ноември 2014 год. около 23,30ч. второто семейство – В. Р. и съпругата му Т., се прибирали в дома си, когато забелязали липсата на велосипед, оставен пред входната врата на апартамента им. Мъжът се усъмнил, че това е сторено от съседа Н. и слязъл на долната етажна площадка. Започнал да блъска с ръце и крака по входната врата, докато не я разбил и влязъл в жилището. Нанесъл му удари, заплахи, за които действия е приключило отделно наказателно производство за извършените от Р. престъпления. Н. успял да избута нападателя навън и Р. се прибрал в дома си, като продължавал да крещи но негов адрес. Пострадалият се обадил на свой познат свид. К., живеещ наблизо, който се отзовал на повикването. Междувременно сигнализирал и в полицията за инцидента. От своя страна Н. и приятеля му се качили на четвърти етаж и започнали да блъскат по вратата на апартамента на Р., разбили я, нахлули вътре и му нанесли побой. След тези действия в жилището и, съпругата на Р. отишла пеш до дома на баща си, живеещ наблизо. Подсъдимият Т. се облякъл и отзовал на призива, като заварил Н. и К. пред апартамента на дъщеря си, а зет му с кръв по тялото. Първоначално се представил на двамата като полицай, последните прекратили действията си и излезли пред входа на кооперацията, за да изчакат идването на полицията. Полицаи Н. и М. пристигнали, като първият останал пред кооперацията, а втория се качил в нея и осведоми за ситуацията. Докато Н. и К. обяснявали на полицая случилото се, от входа на жилищната сграда излязъл подсъдимия и доближил до пострадалия като изрекъл реплика, точно установена по делото, с която се заканил да го убие. Дошъл и втори полицейски автомобил с полицаи  и случаят приключен.  

Първостепенният съд е отделил внимание и обсъдил всички доказателствени източници – обяснения на подсъдимия, показания на свидетелите, заключения по техническата експертиза, другите писмени доказателства. Анализирал е поотделно и в тяхната взаимовръзка доказателствените средства и достигнал до тези фактически констатации.

В съдебно следствие пред въззивна инстанция, полицай Н. потвърди показанията и развилите се отношения пред кооперацията между подсъдимия и пострадалия, съпроводено с възпроизвеждане на запис от камерите, представен по делото.  

По възраженията на защитата.

Без да е точно формулирано, защитата оспорва аналитичната дейност на съда и излага свои съображения, с които насочва, че е допуснато нарушение на чл. 305 ал.3 НПК, а чрез тях неправилни фактически и правни изводи.

Не може да се сподели позицията на защитата, че съдът е кредитирал изцяло и само и единствено показанията на пострадалия Н., приятеля му К. и въз основа на тях достигнал до извод за извършено престъпление. В изследвания запис на камера за видеонаблюдение, която визуализира само събитието, но няма звук, намира потвърждение приетото, че към момента на произнасяне процесната реплика пред кооперацията от подсъдимия към Н., са присъствали те двамата, К. и полицай Н.. Това е независим източник на информация, безпристрастно запечатал визуалното поведение на участващите в това събитие лица. Неговото съдържание намира подкрепа и в показанията на Н. и К., така и полицай Н.. Пострадалият и приятелят му възпроизвеждат реплика с идентично съдържание, чрез която обективират изказаното от подсъдимия към Н. и посочена в диспозитива на обвинителния акт. Полицаят не възпроизвежда с точност репликата но сочи, че Т. заплашвал Н., „една от фразите беше, че ще го довърши, живота му бил свършил, но Н. ще го довърши“. Свидетелите Н. и Р. също възпроизвеждат събитието. Първата сочи отправената закана словесно като съпруга си, а втория – зет на подсъдимия, депозира, че не е имало заплахи. Почиващо на доказателствата по делото, съдът е достигнал до обоснован извод, че те не биха могли да възприемат словестността пред кооперацията, в която живеели, защото не са присъствали на този момент. С оглед на изложеното, настоящата инстанция не приема позицията на защитата, че деянието на Т. не е доказано. Позицията на последния, че не може да употреби такива думи и изрази, не съответства на доказателствата по делото.

Възражението на защитата, че към доказателствената маса е приобщен видеозапис неправилно, тъй като камерата се намирала в дома на Н.,     е неправилно твърдение. Записът възпроизвежда събитие, случило се не в апартамента му, а пред входа на кооперацията и на улицата. Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на първостепенния съд за приобщаването му към доказателствата. Той е в съответствие с изискванията на чл. 32 ал.2 от Конституцията на Р България, отстояващ личната неприкосновеност.

Неоснователно е и възражението относно игнорирането от доказателствата на докладни записки от полицейски служители. Делото в първа инстанция е разгледано по общия ред и са разпитани всички свидетели, посочени от страните, и извършени процесуални действия по тяхна инициатива. След изчерпване на доказателствените искания, защитата е заявила, че няма искания по обема на доказателствата и съдебното следствие приключено. Това възражение е за пръв път в настоящата инстанция, обсъдено по същество, то е неоснователно. НПК изрично е посочил доказателствените средства, чрез които се възпроизвеждат доказателствата или други доказателствени средства - чл. 105 НПК, както и че не се допускат такива, които не са събрани или изготвени при условията и по реда на този кодекс. Полицейската докладна записка е от значение за работата и функционирането на МВР и те не могат да са източник на доказателства или възпроизвеждат доказателствени средства. По делото има две докладни записки – едната от Г. Б. от 06 11.2014 год., ден след събитието и от М. Т. от 2017 год., положила началото на ДП против Т.. Защитата е имала процесуална възможност да поиска от първия съд тези полицаи да бъдат разпитани като свидетели, да ги посочи като доказателствени искания пред настоящата инстанция и не го е направила, проявила пасивност и в съдебното следствие на надзорната инстанция.    

Районният съд приел, че деянието е извършено от Т. при пряк умисъл, тъй като съзнавал съдържанието на заканата изречена към Н. в негово присъствие. Съзнавал поведението си, както и предвиждал, че по този начин може да предизвика страх и негативни емоции у пострадалия. Според защитата, виждайки зет си в кръв и безсъзнание в дома на дъщеря си, не би могъл да осъзнае отправената реплика. Изреченото е израз на емоционалното му състояние от казаното и видяното лично и по никакъв начин не е искал или целял да заплаши Н.. Правилно съдът е отбелязал в мотивите си, че отправената в случая вербална реплика е от естеството си да възбуди основателен страх за осъществяването и за съставомерността на такова поведение не е необходимо заплашеното лице действително да се е уплашил.

В НК и съдебната практика е познато психично състояние, което изключва вменяемостта на дееца към дадено престъпление. Психичното въздействие към дееца е с такъв интензитет в подобни случаи, щото изключват субективната страна на деянието, осъзнаване и целенасочени действия на автора им в настъпването на даден противоправен резултат. Доказването на това състояние става със средствата на процеса  въз основа на събрания доказателствен материал. В настоящото дело, от обективна страна няма доказателства, въз основа на които могат да се направят такива изводи. Може би и затова защитата само излага подобна възможност, а не обоснована на доказателствата позиция.

Настоящата инстанция напълно споделя изводите на Районния съд относно прекия умисъл у Т. в извършването на това престъпление. Пред съда Т. е дал обяснения, от които се изяснява, че дъщеря му с децата и мъжа си им били на гости в процесната вечер. След 23 ч. Т. и зетя си тръгнали, като децата останали да пренощуват при баба и дядо. Около половин час по късно дъщеря му се връща обратно и го известява за случилото се в дома и. Той се облича и отива на място, живее наблизо. Заварил зет си и пострадалия Н. в апартамента на дъщеря си. Представил се за полицай, не е имало разговор между тях. Н. със свид. К. напуснали и излезли пред кооперацията, за да изчакат идването на полиция. Първия полицейски автомобил пристигнал с двама полицаи, от които единия се изкачил по етажите и лично осведоми за случилото се, а полицай Н. останал пред блока заедно с Н. и К.. Разговарял с тях и водел бележки, когато от входа на кооперацията излязъл Т., отправил се към тримата и изрекъл заканата си към Н.. От първото научаване за инцидента в дома си, след това и лично възприятие в дома на дъщеря си, той е бил под въздействия на наученото. Н. го описва като „ядосан, възмутен, афектиран“, когато се присъединил към тях пред кооперацията. Полицаят разговарял и с него, като му записал личните данни и когато Т. и Н. вербално си разменяли реплики. И чрез думите си подсъдимият заплашил пострадалия в присъствието на полицая и свид. К.. При така описаните събития не може да се направи извод, че психичното състояние на Т. е било такова, щото да изключва неговата вменяемост или да я поставя под съмнение, да не може правилно да възприема и оценя фактите и реагира на тях. От стреса и неприятните емоции като резултат от казаното от дъщеря си и видяното на място, е изминало време, както и присъствието на полицаи, ангажирали се със случая. Това психично състояние на превъзбуденост, в което несъмнено се намирал, не може да бъде противопоставено на съзнателното му престъпно поведение. Присъствието на полицай Н. и действията му, насочени към изясняване и туширане напрежението, в частност и насочено и към Т., не са достатъчни в това време и място за него. С оглед на това е обоснован извода, че той е бил вменяем, съзнавал е общественоопасния характер на собственото си поведение, предвиждал е общественоопасните последици от това и искал настъпването им. В изготвената по делото техническа експертиза и приложените снимки от видеозаписа, възпроизвеждат визуално до секунда поведението на всяко едно от посочените по горе лица. В 23,48,13 ч. подсъдимият влиза в кооперацията. В 23,50,43 ч. от нея излизат К. последван от Н.. В 23,54,17 пристигат полицаите и малко след това единия от тях влиза в кооперацията. В 23,56,53 ч. Т. излиза от кооперацията и в записа е отразено визуалното му отношение към Н.. Полицай Н. се опитва да повлияе на тези отношения между двамата. Това е до края на записа в 23,59,14ч. Това поведение на Т. против Н. продължава близо три минути във време, през което полицая прави опити да ги усмири и въздейства. Изречената от Т. заплашителна реплика не е моментно изречена след видяното от него. От влизането му в кооперацията до повторното излизане от нея и отношението му към Н., изминават осем минути, за да се приеме, че видяното моментално е повлияло и въздействало в такава степен, че в това психично състояние не е могъл да се контролира. Те вече са се срещнали горе до апартамента на дъщеря му и разговаряли, когато е и първото му впечатление на последиците от този инцидент. Но тогава не е реагирал по този начин, а минути по късно и то пред полицай, изрича заканата. Поради това заявеното от защитата за липсата на умисъл в поведението на Т., е неоснователно.     

Настоящата инстанция не приема възражението на защитата относно наличието на предупредителни протоколи от полицията към някой от участващите в този инцидент. Това е полицейска работа и за доказването на деянието по чл. 144 ал.3 НК не е необходимо наличието на такъв документ.

Не могат да бъдат споделени изводите на защитата относно психиатричните експертизи. Такива са извършени на пострадалия, съпругата му и сина им и са част от съдържанието на воденото против Р. – зетя, наказателно производство, приложено и към настоящото. Вещи лица са дали своето заключение, изведено от доказателствата по делото, за отражението и психическото състояние на тези лица в резултат на инцидента от 5 ноември 2014 год. Те са разпитани и като свидетели по производството. Твърдението, че в заключенията на вещите лица липсва констатация за отправяни заплашителни думи, е необоснована. Разпитът е процесуалния способ, чрез който се събират доказателства. Целта на експертизата е очертана в постановлението на разследващия и формулираните въпроси. Чрез нея не са събрани доказателства, а са изследвани такива и посочено психичното състояние на пострадалия тази вечер. И то е, че заканването с убийство против Н. и роднините му е „възбудило основателен страх за осъществяването му“.

С оглед на изложеното, настоящата инстанция споделя изводите на първостепенния съд затова, че Т. от обективна и субективна страна е извършил престъпление по чл. 144 ал.3 НК като се заканил с убийство на М.Н., което би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. „За осъществяването на това престъпление от обективна страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването ѝ. От субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха.“ ТР 53/18.09.1989 год. ОСНК на ВС по н.д. 47/89 год. 

Съдът напълно споделя мотивите на първа инстанция в частта им за индивидуализиране на наказанието. Констатацията, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства и приложен чл. 55 ал.1 т.2 б.“б“ НК е правилен и ответен на доказателствата в процеса, характеризиращи личността на дееца. Правилно е отмерена и наказателната репресия против Т..

Гражданския иск е определен по справедливост и съобразен с последиците на Н. от извършеното престъпление.

Районният съд е извършил прецизна аналитична дейност в пълен обем на доказателствената съвкупност, от значение за правилното решаване на делото. Подробно са обсъдени гласните доказателствени средства – разпитите на свидетелите, обясненията на подсъдимия и в съчетание с другите доказателства съдът достигнал до обосновани изводи относно фактическата страна на процесното събитие. Оценени са и писмените доказателства. Съдът приема, че доказателствените източници правилно са били оценени като допустими, ценени обективно и в тяхната взаимовръзка, според действителното им съдържание и няма пренебрегнати или превратно оценени. Съдът е установил противоречията в доказателствата и изложил съображения защо приема едни от тях и отхвърля други, съобразено с задълженията му по чл. 305 ал.3 НПК. Не са налични процесуални нарушения на правилата на чл. 13, чл. 14 и 107 НПК. Не е налице основание за изменение в мотивите на първостепенния съд.              

С оглед на изложеното настоящата инстанция не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата на подсъдимия за отмяна на осъдителната присъда и постановяване на нова оправдателна.                 

 

                  Мотивиран от горното и на основание чл. 338 НПК, Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

Потвърждава присъда 115 от 3 юли 2018 г. по НОХД 6139/2017 год. на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно.                            

На основание чл.340 ал.2 НПК да се уведомят страните, че решението е изготвено.

 

 

 

 Председател:                                             Членове :