№ 5310
гр. София, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АЛ
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110212877 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление №22-2200273/30.08.2022 г. на Директор
на Дирекция „Инспекция по труда" – София, с което на „Интербилд холд"
ЕООД, с ЕИК ХХХ е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. на
основание чл.416 ал.5 КТ вр.чл.414 ал.3 КТ за нарушение по чл. 62 ал. 1 вр.
чл. 1 ал. 2 от Кодекса на труда.
Дружеството-жалбоподател обжалва наказателното постановление, с
доводи за незаконосъобразност, поради нарушения на процесуалния закон: в
НП не е посочено кога наказващият орган е получил
административнонаказателната преписка и дали е спазен едномесечния срок
за произнасянето му с НП, като съществуват съмнения, че се произнесъл
извън срока по чл.52 ЗАНН; правят се възражения, че е ограничено правото
на жалбоподателя, тъй като НП е връчено на лице без упълномощаване на
същата да получава книжа на дружеството – ДСД; нарушен е чл.24 ЗАНН,
тъй като отговорността е лична и е следвало да бъде ангажирана не тази на
дружеството, а на виновните длъжностни лица; нарушен е чл.57 ал.1 т.4
ЗАНН, съгласно която се посочват собствено, бащино и фамилно име на
нарушителя, точен адрес и ЕГН; АУАН е съставен в присъствието само на
1
един свидетел, вместо задължителните двама. Нарушението не е и доказано,
тъй като дейността осъществявана от лицето не е трудова, а предмет на
граждански договор, който е представен от жалбоподателя-ЮЛ. Това, че
лицето Лъчезар Лазаров е имало валидно сключен граждански договор се
потвърждава и от факта, че той не е поискал да се обяви съществуването на
трудово правоотношение. Сочат се основания за приложение на чл.28 ЗАНН,
както и алтернативно се иска намаляване на наложената имуществена
санкция до предвидения законов минимум. Предлага на съда наказателното
постановление да бъде отменено изцяло.
Ход на делото е даден при условията на чл.61 ал.4 ЗАНН –
жалбоподателят-ЮЛ, че адресът е посетен неколкократно, но служител на
фирмата, на когото да бъде връчена призовката – не открит. При обаждане на
тел. **********, се обажда лице, представило се като управител Лиляна
Костова, която заявява, че се намира в чужбина, а на адреса няма лице, на
което да бъде връчена призовката.
Въззиваемата страна чрез процесуален представител – юрисконсулт Д
предлага на съда да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на исканото от жалбоподателя.
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество
същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, като мотивите са следните:
По делото е установена следната фактическа обстановка:
При извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство на 03.06.2022
г. около 11:30 часа на строителен обект: „Почистване на под покривното пространство на
сграда за обществено обслужване с идентификатор 68134.707.366.2 по КККР на гр. София,
СО район „Слатина", на 94 СУ „Димитър Страшимиров"", гр. София р-н „Подуяне", кв.
„Христо Ботев", ул. „511-та" №22, същите установили следното нарушение:
Заварено е лицето ЛГЛ ЕГН ********** да полага труд като извършва строително
монтажни работи - разкрива покрив, като е облечен с работно облекло.
В собственоръчно попълнена от лицето декларация, същият посочва че работи в
„Интербилд холд" ЕООД от „02.06.2022 г." на длъжност „общ работник" с трудово
възнаграждение в размер 250 лв. седмично, с определено работно време за деня от 08:00
часа до 17:00 часа, с почивки в работния ден „1:30 ч.". Декларира също, че няма сключен
граждански и трудов договор. В тази връзка на лицето е предложено с постановление по
2
чл.405а ал.1 КТ да бъде обявено съществуване на трудово правоотношение между него и
работодателя „Интербилд холд" ЕООД, ЕИК ХХХ, като същият е заявил, че не желае.
От жалбоподателя-ЮЛ на 08.06.2022 г. в дирекция „Инспекция по труда" София е
представен граждански договор №001/02.06.2022 г. сключен между „Интербилд холд"
ЕООД, с ЕИК ХХХ /възложител/ и Лъчезар Георгиев Лазаров /изпълнител/, като в същия се
установяват реквизити на трудово правоотношение - „Възложителят възлага, а изпълнителят
приема да извърши: почистване и подготовка на около 400 кв. м. строителна площадка на
територията на 94 СУ в кв. „Христо Ботев" за бъдещи строителни дейности за периода
02.06.2022-15.06.2022 г."; в т. 2 „Възложителят се задължава да: в срок 5 дни след приемане
на извършената работа да изплати на изпълнителя 300 лв." и в т.3 „Изпълнителят се
задължава да спазва изискванията на възложителя и да предаде възложената работа в срок и
качествено изпълнение. Да посещава обекта в периода от 8.30 до 17.00 за извършване на
необходимите дейности.". От страна на „Интербилд холд" ЕООД е представен график
работно време на работа за месец юни 2022 г., в който е отчетено отработеното време на
работника ЛГЛ с ЕГН **********.
Контролните органи приели, че жалбоподателят-ЮЛ в качеството му на
работодател не е уредил отношенията по предоставяне на работна сила от
ЛГЛ с ЕГН ********** като трудови правоотношения и не е сключил със
същия трудов договор в писмена форма в нарушение на чл. 62 ал. 1 вр. чл.1
ал. 2 КТ.
Бил съставен Протокол за извършена проверка с изх.
№ПР2217909/23.06.2022 г.
Свидетелката В. Д. Веждарска на длъжност главен инспектор в Дирекция
„Инспекция по труда" - София съставила и надлежно връчила на
представляващ АУАН №22-2200273/23.06.2022 г.
Дружеството-жалбоподател се възползвало от възможността,
предоставена по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН и подало писмени възражения срещу
АУАН с доводи, идентични с тези в жалбата.
Наказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка отразена
в акта и издал атакуваното наказателно постановление.
Въз основа на изложената по-горе фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
В хода на административнонаказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Наказателно
постановление съдържа изискуемите от закона в чл. 57 от ЗАНН
задължителни реквизити. В наказателното постановление са посочени
имената и длъжността на лицето, което го е издало, има номер и дата, посочен
е АУАН, въз основа на който е издадено НП, както и името, длъжността и
местослуженето на актосъставителя, посочени са данните на нарушителя,
3
визирани в т. 4 на чл. 57 от ЗАНН, описано е извършеното нарушение, вида и
размера на наказанието, дали НП подлежи на обжалвана, в какъв срок и пред
кой съд. Наказателното постановление е подписано от длъжностното лице,
което го е издало. Налице е съответствие между отразеното в АУАН и в НП
както досежно описание на нарушението, така и на неговата цифрова
квалификация. АУАН и НП съдържат реквизитите посочени съответно в чл.
42 ал. 1 и чл. 57 ал. 1 ЗАНН и актът също е издаден от оправомощено лице -
свидетелката В. Д. Веждарска.
Няма как да бъдат спазени посочената като нарушена разпоредба на
чл.57 ал.1 т.4 ЗАНН – да бъдат посочени собствено, бащино и фамилно име
на нарушителя, точен адрес и ЕГН, тъй като нарушителят е ЮЛ и е
индивидуализиран с наименование, седалище на управление и ЕИК.
Неоснованелни са възраженията за нарушение на чл.24 ЗАНН, тъй като
отговорността е лична и е следвало да бъде ангажирана не тази на
дружеството, а на виновните длъжностни лица, тъй като работодателят в
случая е ЮЛ - „Интербилд холд" ЕООД. Не е налице и твърдяното
нарушение, че АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел и това
е ясно видимо. Безспорно свидетелите са двама – Н. Ватахски и Сара
Станкулова.
Неоснователно е възражението за неспазен срок по чл.52 ал.1 ЗАНН,
тъй като същият е инструктивен, а не преклузивен.
Съдът намира, че фактическата обстановка, отразена в АУАН и
обжалваното НП, безспорно е установена от доказателствата по делото -
показанията на свидетелите В. Д. Веждарска и Н. Л. Ватахски, Протокол за
извършена проверка; декларация от Лъчезар Георгиев Лазаров; граждански
договор №001/02.06.2022 г.., заповеди за компетентност.
Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени и при спазване на
предвидените давностни срокове по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН и възраженията
в тази част са неоснователни. Нарушението е констатирано от контролните
органи на дата 03.06.2022 г., а АУАН е съставен на 23.06.2022 г., при
абсолютно спазен давностен тримесечен срок.
За да приеме за установена така изложената фактическа обстановка,
съдът кредитира изцяло и свидетелските показания на свидетелите В. Д.
Веждарска и Н. Л. Ватахски, /очевидци на нарушението/, тъй като същите са
последователни, логични, непротиворечиви и безпристрастни. Приложените
по делото писмени доказателства съдържат информация, кореспондираща
изцяло с показанията на тези свидетели.
Като основание за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя-ЮЛ, наказващият орган е посочил
разпоредбите на чл.1 ал.2 КТ вр. чл.62 ал.1 КТ.
4
Съгласно разпоредбата на чл.1 ал.2 КТ, отношенията при предоставяне
на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно
разпоредбата на чл.62 ал.1 КТ, трудовият договор се сключва в писмена
форма, преди постъпването на работника /служителя/ на работа /арг.чл.61 ал.1
КТ/. Тези норми са императивни и следва да се изпълнят от лицата, явяващи
се работодатели.
При тяхното нарушение е определена и административнонаказателна
отговорност съгласно чл. 414 ал.3 от КТ, а именно, че при нарушение на
разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ всеки работодател се наказва с
“имуществена санкция” или “глоба” в размер от 1 500 лв. до 15 000 лв.
Разграничението между трудов и граждански договор е в предмета им и
в тази връзка е и Тълкувателно решение № 86/27.02.1986 г. на ОСГК на
Върховния съд.
Основна разлика между трудовото и извънтрудовото
/гражданскоправно/ правоотношение е, че предмет на трудовия договор е
самото престиране на работната сила през определено време от деня,
седмицата и месеца, което се нарича работно време.
В гражданския договор следва да е посочено какъв резултат се очаква от
извършената дейност на лицето и в него задължително трябва да да се посочи
срока, в който следва да се предостави резултата от възложената работа.
Граждански договор №001/02.06.2022 г., /л.9 от делото/, по мнение на
съда е съставен изцяло за целите на проверката от контролните органи и
въобще не е съществувал към дата на проверката - 03.06.2022 г., в противен
случай работника не би декларирал, че няма такъв.
В същото време, са видни фрапантни различия в основните точки на
този граждански договор и декларираните обстоятелства от заварения на
обекта ЛГЛ касаещи отразените в декларацията от него – длъжност - „общ
работник", трудово възнаграждение - 250 лв. седмично /а не посоченото в
ГД 300 лв. за 5 дни/, определено работно време - „от 08:00 часа до 17:00
часа, с почивки в работния ден 1:30 ч." /декларация, л.10 от делото/.
Според чл. 1 ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна
сила се уреждат само като трудови правоотношения. Между работника или
служителя и работодателя преди постъпването на работа следва да бъде
сключен трудов договор. С разпоредбата на чл. 62 ал. 1 КТ законодателят
въвежда задължителното изискване трудовият договор да се сключва в
писмена форма. Нарушението на императивната разпоредба на чл. 62 ал. 1 във
връзка с чл. 1 ал. 2 КТ е констатирано при извършена проверка по спазване на
трудовото законодателство на строителния обект, като Лъчезар Георгиев
Лазаров бил с работно облекло. Установява се също, че именно Лазаров е
подал сигнал до 112 /л.11 от делото/, тъй като се притеснил от
5
обстоятелството, че младо момче на име „Алекс” е паднало от скелето на
обекта. Въпреки, че с Лазаров има налично само гражданско правоотношение,
той фигурира като инструктиран с ежедневне инстуктаж /видно от Книга за
инструктаж/, връчени са му работно облекло и лични предпазни средства
/видно то Списък/, както и фигурира в графика на работново време - все
задължения на работодателя, свързани със съществуващо трудово
правоотношение.
От горното се налага безспорния извод, че се касае за лице, престиращо
работна сила на конкретен обект с установено работно място, работно време и
при наличие на йерархическа зависимост между него и работодателя.
Наличието на тези реквизити определя трудовоправния характер на това
правоотношение.
Без значение е субективното желание или намерение на работника, или
служителя, /Лазаров е отказал обявяване съществуването на трудово
правоотношние и жалбопоподателят в жалбата си акцентира на това/,
доколкото разпоредбата на закона е задължителна за работодателя, и след
като се касае за престиране на труд е следвало отношенията между двете
страни да бъдат оформени като трудовоправни, съгласно действащото
трудово законодателство. В правната сфера на работодателя е възникнало
задължение от публичен ред, да изпълни императивните изисквания на чл. 61
ал. 1 КТ и да сключи трудов договор с лицето преди да го допусне до работа.
Действително, страните имат свобода при договарянето помежду си, но
тя е ограничена от разпоредбите на закона. Разпоредбата на чл. 1 ал. 2 КТ
задължава страните да уредят отношенията по повод предоставянето на
работна сила като трудови. Тази норма има императивен характер и като
такава изключва договорната свобода, когато се касае за предоставянето на
работна сила, какъвто е конкретния случай.
Поради изложеното съдът намира, че в конкретния случай
жалбоподателят като е допуснал на работа лицето без да е сключил с него
трудов договор в писмена форма, действително е осъществил от обективна и
субективна страна състава на визираното в чл.62 ал.1 КТ вр. с чл.1 ал.2 КТ
нарушение.
Разпоредбата на чл.414 ал.3 КТ изрично изключва приложението на
института за маловажно нарушение. Съдът намира, че конкретното
нарушение не би могло да бъде квалифицирано и по чл. 28 от ЗАНН с оглед
значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената
материалноправна разпоредба.
Обект на защита са обществените отношения по охрана на едни от най-
6
важните конституционни права на гражданите-трудовите права, а
извършеното нарушение рефлектира пряко и накърнява множество
осигурителни права на работника /служителя/ - от момента на регистрация на
трудовия договор, започват да текат срокове за различни по вид осигурителни
права, което в никакъв случай не може да се преценява като маловажен
случай.
Административнонаказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.414
ал.3 КТ. Същата предвижда за работодател, който наруши разпоредбите на
чл. 62 ал. 1 КТ - имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000
лв.
Съдът намира, че като се съобразят целите на чл.27 ал.3 ЗАНН,
наложената санция следва да се намали до размера от 2 000 лв., в каквато
насока се измени и НП.
При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същото
следва да бъде определено в посочения размер в чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация
по чл. 37 от ЗПП размер на 120 лв.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №22-2200273/30.08.2022 г. на
Директор на Дирекция „Инспекция по труда" – София, с което на
„Интербилд холд" ЕООД, с ЕИК ХХХ е наложена имуществена санкция в
размер на 3 000 лв. на основание чл.416 ал.5 КТ вр.чл.414 ал.3 КТ за
нарушение по чл. 62 ал. 1 вр. чл. 1 ал. 2 от Кодекса на труда, КАТО
НАМАЛЯВА размера на 2 000 лв.
ОСЪЖДА „Интербилд холд" ЕООД, с ЕИК ХХХ да заплати на
Дирекция "Инспекция по труда" – София сума в размер на 120 лв. -
юрисконсултско възнаграждение за една инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8