Р
Е Ш Е Н И Е
№……../03.05.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито
съдебно заседание, проведено на трети април през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на
секретаря Росица Чивиджиян, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 416 по описа за 2019 година на
Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от Г.Н.К., ЕГН ***********, с адрес: ***, срещу „Б.Е.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, Аерогара София, иск с правно
основание чл. 7, т. 1, буква „а“ от Регламент (ЕС) 261/2004 г. за сумата от
250,00 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет FB979
на 01.06.2018г. от летище София до
летище Варна, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на
исковата молба – 15.01.2019г. до окончателното им изплащане.
В
исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: По силата на Договор за въздушен превоз, сключен между
ищеца и ответника, последният е поел задължението да осъществи въздушен превоз
на ищеца по направление от София – до Варна с полет
номер FB979 на 01.06.2018г. Твърди, че процесният
полет е закъснял с повече от три часа. Позовава се, че е отправил до ответния превозвач покана за
заплащане на обезщетение в размера съгл. Регламент (ЕС) 261/2004 г., но същата била
отклонена. С оглед на изложеното, ищецът претендира за уважаване
на предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен
отговор на исковата молба от ответника „България Ер”, АД. Оспорва ответникът да
е имал качеството пътник за полет FB979. На следващо
място се позовава, че на ищеца вече е заплатено обезщетение за отмяна на полет FB973,
който е следвало да се осъществи на 1.06.2018г. и за който ищецът имал закупен
билет. След отмяна на полет FB973 билета на ищеца
бил презаверен за полет FB979. С
оглед на изложеното настоява за отхвърляне на претенцията.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния
си представител поддържа исковата претенция.
Ответното дружество не изпраща представител в
о.с.з. С нарочна молба поддържа становището си спора.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази
от фактическа и правна срана следното:
Съвпадат становищата на страните, че същите
са били в облигационни отношение по повод договор за въздушен превоз от София
до Варна, планиран за 1.06.2019г. с номера на полет F 973.
Липсва още спор, че полет F 973
е бил отменен, като въпросното обстоятелство е установимо
и от приложената ел. кореспонденция по повод искането на пътника за заплащане
не обезщетение /л. 23/.
Липсва още спор, че за отменения полет на
ищеца е заплатено обезщетение в размера на 250 евро, за което приложено и
извлечение за плащане на л. 21.
Спорни по делото са въпросите: има ли ищеца качеството на пътник за следващ полет
F 979 и дължи ли му се обезщетение за закъснение повече от три
часа на втория полет след премаршрутиране.
По
първия спорен въпрос
ответникът е поддържал, че доколкото г-н К. не разполага с електронен билет за
полет F 979 не може да му се признае качеството пътник за този
полет.
Сълг. т. 2 вр. т. 1 на чл.2 Регламент (ЕС) 261/2004 г. съдържаща се в
регламента уредба е приложима по отношение на пътници с потвърдена резервация
за съответния полет. От друга страна съгл. чл. 2 б. „ж“ резервацията се
установява с билет или друго доказателство, че резервацията е приета и
регистрирана от въздушния превозвач.
В случая ищецът не представя билет или
електронен билет за установява на приетата резервация, но това обстоятелство се установява от
приложената борда карта за полет F 979 (л. 6) и изходящо от
ответника извлечение от пасажерската листа (л. 36). В тази връзка съдът напълно
споделя доводите на ответното дружество, че при липса на валиден документ,
предоставящ право на транспорт, от г-н К. не би разполага с бордна карта за
този полет, съответно не би бил допуснат до борда на самолета. Ето защо, съдът
приема, че издадената от превозвача бордна гарата представлява друго
доказателство по смисъла на чл. 2 б. „ж“ Регламент (ЕС) 261/2004 г. за
установяване приета резервация.
По
втория спорен въпрос:
С оглед отмяната на полет F 973
от представените доказателства – бордна карта за полет F 979
(л. 6) за същата дата - 01.06.2018г. по направление идентично на отменения
полет, може да се направи извод, че пътникът е избрал съгласно опциите по чл. 8
от Регламент (ЕС) 261/2004 г. премаршрутиране при
сравними транспортни условия до крайния пункт на пристигане/ дефиниран в член 2, буква з) от Регламент № 261/2004/.
Съдържащата се в Регламент (ЕС) 261/2004 г. уредба
не дава конкретен отговор на поставения въпрос дали на пътника се дължи
обезщетение по чл. 7 от Регламента в
случай, че и премаршрутираният полет е пристигнал до
крайни пункт със закъснение. Ето защо, отговор следва да бъде даден при
тълкуване на посочената уредба.
Приетите в преамбюла принципи сочат, че регламента
се приема с оглед намалява на безпокойството и неудобството на пътниците,
причинени от отмяната на полети. Прието е, че тази цел следва да се постигне,
като се убедят превозвачите да предложат на пътниците разумно премаршрутиране, така че и пътниците
да могат да уредят нещата по друг начин. Ако не успеят да сторят това да
компенсират пътниците, освен ако отмяната става в извънредни обстоятелства (т.
12 от преамбюла). Пътници, чиито полети са отменени, следва да могат да получат
или възстановяване стойността на билетите, или премаршрутиране при задоволителни условия, и за тях
следва да се положат съответни грижи, докато чакат по-късен полет ( т .13 от
преамбюла).
На следващо място следва да се има предвид
разпоредбата на чл.7, ал.2 от Регламент (ЕС) 261/2004 г., регулираща, че на
пътника се дължи обезщетение, макар и в намален размер във всички случаи на премаршрутиране, когато времето на пристигане не превишава
времето на пристигане по разписание на първоначално резервирания полет с два
часа по т. а / релевантно за разглеждания случай/.
От тази уредба може да се изведе, че премаршрутирането следва да е разумно и при задоволителни
условия. На следващо място премаршрутирането
предполага обезщетяване на пътника, дори в случай, че вторият (премаршрутиран) полет достигне крайния пункт на време.
В случая пристигането на премаршрутирания
полет със закъснение не отговаря на изискването за премаршрутиране
при задоволителни условия. Закъснение на полет с около 4 часа при
продължителност на самия полет по- малко от час със сигурност не удовлетворява
заложените в уредбата изисквания към полета. На следващо място - след като
превозвачът дължи обезщетение когато времето на пристигане на втория полет не
превишава времето на пристигане по разписание на първоначално резервирания
полет с два часа, тоест реалното пристигане на пътника в крайния пункт е
по-малко от изискуемото съгл. чл. 7, ал.1 от Регламент (ЕС) 261/2004 г., по аргумент
от това дължи допълнително обезщетение, когато самият премаршрутиран
полет е закъснял.
На следващо място съгласно оформилата се
практика на съда на ЕС / Решение 23.12.2012г. Nelson vs Civil Aviation Authority, Решение 19.11.2009г. Sturgeon vs. Air France SA/ обезщетение е дължимо поради
загуба на време. На свой ред загубата
на време представлява неудобство, посочено в Регламент № 261/2004, подобно
на други неудобства, които трябва да се поправят с предвидените в този
регламент мерки.
По принцип при закъснял или
отменен полет обезщетението е едно независимо от количеството изгубено време
съгл.чл. 7, ал.1 от Регламента. Случаят тук, обаче е по-особен. Загубата на
време в разглеждания казус е съпътствана с двукратно ограничаване възможностите
на пътника да планира времето и ангажиментите си. Именно това е смисъла на
стандартизираното обезщетение – да обезщетени пътуващия за невъзможността си да
планира разумно и предвидимо лични или служебни дейности или ангажименти. В
разглеждания случай пътникът веднъж след отмяна на полета е бил изправен пред
необходимост да пренареди работите си. След закъснението на втория полет отново
е възникнала такава необходимост. Тоест за негова двукратно е възникнало безпокойството и
неудобството, чието избягване в мотивирало приемането на Регламент (ЕС) 261/2004 г. (т. 12 от премабюла).
С оглед на изложените
съображения съдът достига до извода, че на ищеца се следва обезщетение по реда чл. 7, т. 1, буква
„а“ от Регламент (ЕС) 261/2004 г. за сумата от 250,00 евро.
С оглед изхода от спора на ищеца се следват
сторените по делото разноски за държавна такса в размер на 50 лева и за адв. възнаграждение в размер на 360 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Б.Е.“ АД, ЕИК *********, с адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ НА Г.Н.К., ЕГН ***********, с
адрес: *** сумата от 250,00 евро,
представляваща обезщетение за закъснял полет FB979 на 01.06.2018г. от
летище София до летище Варна, ведно със
законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба – 15.01.2019г.
до окончателното им изплащане, на основание чл. 7, т. 1, б. "в" от Регламент
/ЕО/ 261/2004 г.
ОСЪЖДА „Б.Е.“ АД, ЕИК *********, с адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ НА Г.Н.К., ЕГН ***********, с
адрес: *** сумата от 410 лева,
представляваща сторените по делото разноски, на осн.чл.
78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: