Р Е Ш Е Н И Е
№ І-38 21.02.2020 г., град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи
въззивен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:1/
Пламена Върбанова
2/ мл.с. Марина Мавродиева
при
секретаря Ани Цветанова,
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова в.гр.д. № 59 по описа за 2020г. на Бургаски
окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и
сл. и е образувано по въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР
адрес: гр.София,бул.“Княгиня Мария Луиза“№46, чрез процесуален представител
юрисконсулт Красимира Иванова, с адрес на призоваване : гр.Бургас,ул.“ Цар
Асен“№4, против
Решение № 2914/07.11.2019г., постановено по гр.д.№ 6100/2019г. по описа на
Бургаски районен съд, с което въззивникът
е осъден да заплати на В.В.С., ЕГН **********,
адрес: *** сумата от 1392,57 лева главница, представляваща допълнително трудово
възнаграждение за положен нощен труд, преизчислен от 203,07 часа извънреден
труд, за периода 26.07.2016 г. – 26.07.2019 г., сумата от 161,19
лева обезщетение за забава върху главницата за
периода от датата на изискуемост на всяка сума до 26.07.2019 г., ведно със законната лихва за
забавено плащане на главницата, считано от подаване на исковата молба – 26.07.2019 г., до окончателното изплащане;
въззивникът Главна дирекция „Гранична полиция“ е
осъден да заплати
на В.В.С. сумата от
350 лева направени по делото
разноски;въззивникът Главна дирекция „Гранична полиция“ е
осъден да заплати по сметка на БРС сумата от 335,70
лева за държавна такса и възнаграждение на вещо лице.
Твърди
се във въззивната жалба , че решението на БРС е неправилно поради нарушение на
материалния закон, както и е необосновано. Твърди се, че неправилно е
уважена претенцията на ищеца, тъй като при изчисляване на времето, отработено
от ищеца ,съответно за компенсиране на положения извънреден труд, била приложена нормативната
уредба на МВР,като за това е цитирана нормата на чл. 187,ал.9 от МВР,според която редът за организация ,разпределянето
на работното време, неговото отчитане, за компенсиране на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители, се определяли с наредба
на министъра на вътрешните работи. Цитирана е Наредба 8121з-407/19.08.2014г. за реда
за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи,касаеща спорния
въпрос за част от процесния период, както и Наредба 8121з-407/19.08.2014г. Проследена
е нормативната база,уреждаща основанието
и реда на изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители:
Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.; Наредба № 8121з-908/02.08.2018г.;Цитира се
чл.31,ал.3 от Наредба №
8121з-776/29.07.2016г.,според който текст „при отчитане на броя часове времето на
разположение, труд между 22.00 и 06.00 часа и на официални празници, както и на
положен труд извън редовното работно време,
в протоколите за отчитането им броят часове се посочва само в цяло
число“.Излагат се доводи за това- защо НСОРЗ била неприложима за
служителите на МВР; цитира се практика
на РС-Бургас;ОС-Бургас и РС-Плевен. Моли се отмяна на обжалваното
решение и постановяване на дурго такова, с което уважения главен и акцесорен
иск бъдат отхвърлени.; претендира се присъждане на разноските по делото. В
проведеното пред БОС открито съдебно заседание процесуалния представител на
въззивника ГД“ Гранична полиция МВР“ не се явява, с нарочна писмена молба
поддържа въззивната жалба; заявява
искане при отхвърляне на въззивната жалба разноските за процесуален представител на
въззиваемия да бъдат определени в размерите по Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Препис
от въззивната жалба е връчен за писмен
отговор
на въззиваемия С.,който чрез процесуалния си представител адвокат Ели Димова заявява
становище за неоснователност на въззивната жалба; излага подробни и обстоятелствени съображения в подкрепа на
тезата си за правилност и законосъобразност на обжалванато решение; цитира
съдебни решения на ОС-Бургас.Моли потвърждаване на първоинстанционното решение
и присъждане на разноските пред въззивната инстанция ,като представя договор за
правна помощ и защита с изплатено адв. възнаграждение от 200 лева.
Никоя от
страните не заявява доказателствени искания.
Въззивната
жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на
обжалване, в законовия срок и с платена по сметка на БОС държавна такса, поради
което е допустима.
Никоя от
страните не заявява доказателствени искания.
Бургаският окръжен съд, при служебната
проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на осн. чл. 269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо.
Като взе
пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като
съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно.
Не се спори
между страните по делото, установява се и от приложените писмени доказателства,
че между страните съществува служебно правоотношение, по силата на което ищецът
заема длъжността артилерист на кораб над 100
бр. тона База „Гранично-полицейски
кораби – Созопол към
Главна дирекция „Гранична полиция“. Страните не спорят, че през процесния период 26.07.2016 г. – 26.07.2019 г. ищецът е
изпълнявал дежурства по график.
Ищецът твърди, че положеният нощен труд не му е правилно заплатен, поради което претендира ответника Главна дирекция „Гранична полиция“
МВР, със седалище и адрес на управление :1202, гр.София, бул.“Княгиня Мария
Луиза“ №46, на основание чл.
178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР да му заплати сумата от 738 лева,представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 123 часа, представляващо разликата между
заплатен извънреден труд и преизчислен нощен труд с коефициент 1,143, за
периода от 26.07.2016г. до 26.07.2019 г. и сумата от 90 лева лихва за забава върху
дължимите от работодателя- ответник суми, изчислена от момента, когато сумите
са станали изискуеми,ведно със законната лихва върху от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 26.07.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението;моли за присъждане на разноските по делото.
Предявено е искане за назначаване на ССчЕ със
задачи, формулирани в исковата молба.
Ответната страна Главна дирекция „Гранична
полиция“-София е депозирала отговор на исковата молба, в който се оспорва
предявения иск по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е
държавен служител по служебно правоотношение. Сочи, че за част от процесния период от време
действала Наредба № 8121з-407 от 2014г.,
при действието на която съгласно чл. 31,ал.2 при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд на месец между 22.00 часа и
6.00 часа се умножавали по 0,143 и полученото число се сумирало с общия брой
отработени часове за отчетния период.За останалата част от процесния период се
прилагали Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.;
и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г., които изчерпателно уреждали
основанието е редът за изплащане на възнаграждението за нощен труд и по тази
причина Наредба за структурата и
организацията на работната заплата се прилагала само по трудово правоотношение,
каквото ищецът не е имал през процесния
период от време.Не се противопоставя не исканата експертиза.
Налице е изменение от ищеца на исковата претенция на основание чл. 214 ГПК, като същата е увеличена и се счита за предявена за сумата от 1392,57лв. за заявения с исковата молба период; увеличен
е размера на иска за заплащане на обезщетение за забавено плащане на размер от 161,19 лева.
По делото няма спор, че за периода от 11.06.2016г.
до 11.06.2019г. ищецът е полагал
труд като служител на ГД “Гранична полиция“, което налага извода, че страните
са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът С. е
държавен служител, и приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е
ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл – арг. от чл.
142, ал. 2 ЗМВР.
По делото
няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период
ищецът е полагал труд на 12-часови смени
по график, включително и през нощта (22. 00часа
– 06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.
Спорен въпрос по делото е алгоритъмът на
изчисляването на положените часове труд, респективно- дължи ли се превръщане на
часовете положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за
така преобразуваните часове труд.
От заключението
на вещото лице Наталия Карчева по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, прието по делото като обективно и
компетентно изготвено, се установява,че за периода от 26.07.2016
г. – 26.07.2019 г. ищецът реално е положил 1420 часа нощен труд.
Преизчислен в дневен труд с коефициент 1.143, нощният труд възлиза на 1623,07
часа. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи нощен труд възлиза
на 203,07 часа, като стойността му е 1392,57 лева. Пресметнато е, че размерът
на законната лихва за периода от падежа на всяко задължение до датата на
подаване на исковата молба е в размер на общо 161,19 лева.
Оплакването на въззивника в жалбата се свежда до
това, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите,
издадени от министъра на вътрешните работи, които уреждат реда за организация и
разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, тъй като се касае за специална уредба.
Според нормата на чл.
187, ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
За периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е
действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от
2.06.2015 г. /, която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС
по адм. д. № 5450/2016 г. /влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ,
бр. 59/. С §
4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била
отменена Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014
г. /, която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия
нормативен акт, с който е била отменена. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е
била отменена с §
4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.
/.
Предвид гореизложеното, става ясно че в рамките на
процесния период от 11.06.2016г. до 11.06.2019г. са действали следните наредби:
1. от 02.06.2016 г. до 29.07.2019 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г.; 2. от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е действала Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г.; 3. от 02.08.2016 г. до 30.06.2019 г. е действала
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. В тази връзка не може да бъде споделено
възражението във въззивната жалба, че Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е
неотносима към процесния период.
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са
идентични, а именно: че при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Само в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г.
изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22,00ч. и 6,00 ч. за отчетния период се умножава
по 0,143 (чл. 31, ал. 2 от Наредбата). В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсват изрични разпоредби, съответстващи на
разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-40782014г. за преобразуване на часовете положен нощен
труд. Липсата на такава норма не следва да се тълкува като законово въведена
забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд
в дневен, (каквато изрична забрана би поставила в неравностойно положение
държавните служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а също и
спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения), а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на
такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва
субсидиарно да се приложи Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007
г.), като в чл. 9, ал. 2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т. с. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в
дневен е 1, 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност
на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Както бе коментирано
по-горе, 1420 часа нощен труд, положен от ищеца през исковия период, приравнени
с коефициент 1,143, възлизат на 1623,07 часа и разликата между двете величини
дава часовете труд, които следва да бъдат заплатени – 203,07 часа, което е в
размер на 1392,57 лева.
Основателен е и иска за мораторната лихва, тъй
като безспорно ответникът не е
изплащал на ищеца извънреден труд,
поради което след изтичане на всеки тримесечен период, в който сумарно е било
отчетено работното време, ответникът е изпадал в забава; размерът на
мораторната лихва, изчислена от вещото лице, е в размер на 161,19 лева.
По гореизложените съображения главната искова претенция за заплащане на
извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание. Основание за
преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 е нормата на
чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 (за част от процесния период, а именно от
29.07.2016 г. до 02.08.2016 г.), а след отпадане действието й, при липсата на
специална уредба за служителите в МВР, основанието за преизчисляване на
часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и
организацията на работната заплата - чл. 9, ал. 2 от нея.
Предвид изложеното въззивната жалба се явява
неоснователна, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено. Първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна
и въз основа на релевантните за спора факти в обжалваната част е направил
съответните правни изводи, които на основание чл. 272 ГПК настоящият състав споделя изцяло.
С оглед изхода на делото на въззивника не се
дължат разноски по делото.
На основание чл.
78, ал.3 ГПК на въззиваемия С. следва
да се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение,извършени и доказани до размера от 200лева, който е в рамките на уредения размер
на адв. възнаграждение съгласно чл.7,ал.2,т.2 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което възражението
за прекомерност на въззивника е неоснователно.
На основание чл.
280, ал. 3, т. 3 ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2914/07.11.2019г., постановено по
гр.д.№ 6100/2019г. по описа на Районен съд-Бургас.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ на
Министерството на вътрешните работи с адрес: град София,бул.“Княгиня Мария
Луиза“ №46 да заплати на В.В.С. с ЕГН ********** от гр.*** сумата от 200 лева/
двеста лева/, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.