№ 339
гр. Русе, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Милен Петров
Членове:Силвия Павлова
Мария Велкова
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Милен Петров Въззивно гражданско дело №
20234500500526 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Р. И. Н., чрез пълномощника адв. Т. В., против
Решение № 977/26.06.2023 г. по гр. д. № 415/2023 г. по описа на Русенски районен съд, с
което е признато за установено по отношение на жалбоподателя, че А. И. Д. притежава
правото на собственост върху ½ ид. ч. от недвижим имот, представляващ дворно място,
имот № 501.363, находящ се в *******, ЕКАТТЕ 67444 с площ на имота 1 716 кв. м., от
който са образувани УПИ ІV-363 с площ 880 кв. м. и УПИ VІ-363 с площ 836 кв. м. и е
отменен констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 80, том V, рег. №
7312, дело № 660/2019 г. на нотариус А. Ф., рег. № 629 с район на действие РС – Русе до
размера на притежаваните от ищцата ½ ид. ч. от имота. Твърди, че решението е неправилно
и необосновано, за което излага подробни съображения и моли за неговата отмяна.
Претендира разноските по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от А. И. Д.,
чрез пълномощника адв. Л. С., в който се изразява становище за неоснователност на същата,
иска се нейното отхвърляне, а решението като правилно и законосъобразно да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Русенският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, за да се
произнесе съобрази следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна по спора и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от А. И.
Д., с която е предявен против жалбоподателя иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на ½ ид. ч.
1
от недвижим имот: дворно място, съставляващо имот № 501.363, по плана на *******,
ЕКАТТЕ 67444, одобрен със заповед № 109/10.02.1966 г. и заповед № 300-4-8/2004 г., с
площ на имота 1 716 кв. м., от който са образувани УПИ ІV-363 с площ 880 кв. м. и УПИ VІ-
363 с площ 836 кв. м. в кв. 42 по *****, при съседи на поземления имот: поземлен имот №
501.1181, имот № 501.455, поземлен имот № 501.1190, имот № 501.361, № 501.7012 – улица,
имот № 501.362, № 501.7013 – улица и имот № 501.995, както и искане с правно основание
чл. 537, ал. 2 от ГПК да бъде отменен констативен нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давност № 80, том V, рег. № 7312, дело № 660/12.07.2019 г. на
нотариус А. Ф. – рег. № 629 с район на действие РС – Русе, за собствената на ищцата ½ ид.
ч. от имота.
Не е спорно по делото, че страните са наследници по закон на А. Ю. Н., която с
влязло в сила решение по гр.д.№1041/1998 г. на РРС придобила горния имот. След смъртта
на наследодателката на ***** и последвалата смърт на преживелия съпруг на *****, баща
на страните по делото, техните наследствени права в наследството са равни- по ½ ид. ч.
Не е спорно и обстоятелството, че на 12.07.2019 г. е съставен констативен нотариален
акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност, с който ответникът Р. И. Н.
е признат за собственик на целия наследствен имот.
В първоинстанционното производство от страна на ищцата е разпитан св. Д., неин
съпруг, от чиито показания се установява, че до 2016 г. ищцата и брат й – жалбоподателят,
били скарани, но когато наследодателката им починала се сдобрили. До този момент
свидетелят заедно със съпругата си ходели да помагат на бабата и дядото в грижите за
имота – да копаят и берат царевица, да режат кочани, отглеждали домати и картофи, а
дядото орял имота с кон и това продължило до 2016 г., когато получил инсулт. През 2000 г.,
когато имотът бил разделен, трябвало да се направи ограда и бащата на ищцата я поставил.
Свидетелят не е чувал Р. да казва на жена му, че има намерение този имот да стане негов.
Според свидетеля, още преди бабата да почине жалбоподателят му казал, че ако сестра му
реши да вземе половината от този имот, докато умре няма да говори с нея, след което не бил
предявявал претенции, нито се коментирало, между брат и сестра за този имот никога не е
имало дебат.
За установяване на твърденията на ответника за осъществено от него
необезпокоявано, непрекъснато и несмущавано владение на процесния имот в продължение
на повече от 10 години, са допуснати гласни доказателства посредством разпит на трима
свидетели – Б. И., А. Р. и И. Х., които са разпитани и в нотариалното производство от
нотариуса при съставяне на констативния нотариален акт. От техните показания се
установява, че имотът е бил на майката на страните и тя искала да е за сина й, защото той го
работи. Според св. И. бащата на ответника е бил при нотариуса при съставяне на
нотариалния акт, защото искал да дари сина си. Виждал е само ответника да работи този
имот и не е чувал някой друг да иска да го работи. Свидетелят Р. изнася данни за това, че 4
човека заедно с ответника правили кладенец през 2000 г., за да го ползват общо, тъй като
имотите им били съседни. Според него, през последните 15-20 години освен Р., не е видял
някой друг да го работи този имот. Свидетелят твърди още, че от 2000 г. насам не знае
ответникът да се е разбирал нещо за имота с бабата, дядото и сестра си. Според св. Х., Р. Н.
наследил имота по майчина линия, след което направили общ кладенец с останалите съседи,
общо четирима души. Н. сеел домати, царевица, люцерна, поливал. Отначало, първите 3-4
години майка му и баща му помагали, когато били по-млади, дори баща му ходел да оре с
кон, а сестра му не била идвала на парцела. Не знае някой да е заявявал претенции за имота.
При така установената фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция намира
решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова същото
следва да бъде потвърдено по следните съображения:
По предявения положителен установителен иск за собственост, в тежест на ищцата е
2
да установи твърдението си, че е собственик на ½ ид. ч. от спорния имот, придобит по
наследствено правоотношение от нейната майка. В тежест на ответника е да установи чрез
пълно и главно доказване твърденията в отговора на исковата молба, че е придобил
собствеността върху целият имот чрез осъществено в периода след 2000 г. явно,
необезпокоявано, трайно и непрекъснато владение върху имота.
Видно от представеното решение за делба от 29.05.1999 г. по гр. д. № 1041/1998 г. на
РРС и удостоверение за наследници, ищцата е доказала придобиването на ½ ид. ч. от
процесния имот по наследство от своята майка А. Ю. Н.. Този способ на придобиване на
собствеността не изисква извършване на специфични действия от страна на ищцата, а
единствено имотът да е бил собственост на наследодателката и ищцата да е неин наследник
при твърдяната от нея квота. В този смисъл неоснователни са възраженията във въззивната
жалба, че е налице един типичен и често срещан случай, в който родителите приживе
решават, че техният имот ще бъде придобит в собственост от едно от децата им и това е
този, който се грижи за тях и с когото контактът им е пряк и ежедневен. По този начин
неоснователно се отрича ищцата да е придобила по наследство собствеността върху ½ ид. ч.
от процесния имот.
В тежест на ответника е да установи твърденията си за осъществено в период от
повече от 10 години необезпокоявано, трайно и непрекъснато владение върху целия имот.
В чл. 68, ал. 1 ЗС е дадена легална дефиниция на владението – упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. За
да е налице фактическият състав на владението кумулативно следва да са налице и двата
признака – обективния /corpus/ и субективния /animus/. Владението, като елемент от
фактическия състав на придобивната давност трябва да е постоянно, непрекъснато,
спокойно /да не е установено и поддържано с насилие/, явно /да не е установено и
поддържано по скрит начин/ и несъмнено /да се установи, че действително се упражнява
фактическа власт с намерение за своене/.
За периода след 2000 г., през който се твърди, че жалбоподателят е придобил имота,
същият не успя да докаже при условията на пълно и главно доказване, че с действията си е
отблъсквал владението на своята сестра по отношение на процесния имот, тъй като до 2016
г. негов собственик е била майка им, а след нейната и в последствие през 2020 г. и на
преживелия съпруг смърт, двамата са били съсобственици. В производството не се установи
майката на страните да е заявявала желание синът й да стане собственик на целия имот, нито
да му е предавала владението върху имота. Изкопаването на кладенец, поставянето на
ограда, саденето на зеленчуци, царевица и люцерна е проява на обикновено управление на
имота, а не проява на собственост. Ответникът, в духа на традициите на своя етнос, може да
е имал намерение да свои имота, но не е демонстрирал пред сестра си това свое намерение
за своене, поради което и не е могъл да придобие същия по давност. В настоящия случай не
се установи да е налице проява на външната форма, т. е. ищцата да е била отблъсната в
претенцията й за право на собственост върху спорната ½ ид. ч., тъй като до смъртта на
наследодателката жалбоподателят не е имал съзнанието, че владее имота като свой.
Представената пред първоинстанционния съд декларация по чл. 14 ЗМДТ от ищцата,
в която около месец след снабдяване на ответника с констативен нотариален акт за
собственост е декларирано, че ищцата е собственик на 1/3 ид. ч. от имота, също подкрепя
нейните твърдения и опровергава тези на ответника, че е осъществявал владение върху
имота в периода след 2000 г. като е демонстрирал пред сестра си, а преди това и приживе
пред майка си, намерение за своене и на нейната наследствена част от имота.
Предвид изхода на спора по предявения положителен установителен иск, правилно
първоинстанционният съд е отменил на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК констативния
нотариален акт, с който Р. И. Н. се легитимира като собственик на притежаваната от ищцата
½ ид. ч. от имота.
3
Обжалваното решение не страда от наведените в жалбата пороци. Същото е правилно
и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, жалбоподателят дължи на
ответницата по жалбата разноските по делото в размер на 1 800.00 лв. адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК решението подлежи на касационно обжалване
в едномесечен срок от връчването му на страните.
По изложените съображения, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 977/26.06.2023 г., постановено по гр. д. № 415/2023 г.
по описа на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА Р. И. Н., ЕГН ********** от *******, ***** да заплати на А. И. Д., ЕГН
********** от *******, сумата от 1800.00 лв.- разноски за въззивното производство.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4