Решение по дело №50/2022 на Районен съд - Момчилград

Номер на акта: 55
Дата: 9 март 2023 г.
Съдия: Йордан Иванов Геров
Дело: 20225150100050
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Момчилград, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Йордан Ив. Геров
при участието на секретаря Хюсние Юс. Алиш
като разгледа докладваното от Йордан Ив. Геров Гражданско дело №
20225150100050 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
В исковата си молба ищеца твърди, че на 09.11.2008 г. в района на
с.Равен, общ.Момчилград, е настъпило пътнотранспортно произшествие,
причинено от водача на МПС марка „БМВ", модел „325 ТД", с рег.№ ****** -
В.С. А.. Събитието е било констатирано от органите на ПП-КАТ с Протокол
за ПТП с рег.№ 908624/09.11.2008 г., видно от който водачът на МПС с рег.
№ ******, поради движение с несъобразена с пътните условия скорост,
загубил контрол върху управляваното от него МПС и удря в задната лява
гума самоходно шаси с рег.№ ******, което е паркирано на тротоара, а двете
му леви гуми се намират на платното за движение. От удара последното се
завърта и удря Ш.Т.И., който до този момент е натоварвал шасито, вследствие
на което му са нанася средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
петата дланна кост на лявата ръка, довело до трайно затрудняване на
движението на лявата ръка. С оглед на горното, пострадалото лице е
претърпяло неимуществени вреди. Към момента на настъпване на ПТП
виновният водач е управлявал горепосоченото МПС с концентрация на
алкохол в кръвта, установена по надлежния ред от контролните органи, над
законоустановената норма, а именно 1.98 %. Освен това, след настъпване на
1
инцидента, виновния водач напуснал мястото му преди идването на
контролните органи, въпреки наличието на ранен човек от произшествието.
Срещу В.С. А. е било образувано н.о.х.д. № 30/2009 г. по описа на Районен
съд - гр.Момчилград, завършило с влязла в сила присъда, с която е признат за
виновен за извършване на престъпление по чл.343, ал.3, б.„а", предл. първо и
последно, предл. второ вр. с ал.1, б.“б", предл. второ вр. с чл.342, ал.1 от НК.
При ищеца имало сключен застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите №
07108000032537/06.01.2008 г. с предмет МПС с рег.№ ****** и валиден към
датата на процесното ПТП. Образувана е била застрахователна претенция №
**********/13.11.2013 г. Пострадалото лице е предявило по съдебен ред
претенциите си за обезщетяване на претърпени вследствие на ПТП
неимуществени вреди (гр.д.13070/2013 г., СГС, 1 ГО - 19-и с- в; в.гр.д.
2508/2016 г., САС, ГО, П-ри с-в), като застрахователят е заплатил главница,
лихви и разноски в общ размер на 19 889.13 лв., след прихващане е била
присъдените в негова полза разноски, в размер на 1 107.50 лв. В
производството е бил привлечен и В.С. А., в качеството му на трето лице -
помагач на страната на ответника „ЗД ******“ АД. Твърдят, че с изплащане
на горепосочената сума, на основание чл.500, ал.1, т.1 и т.3 от КЗ, за „ЗД
******“ АД възниквало право да получи изплатеното от негова страна
застрахователно обезщетение, лихви и разноски от застрахования, когато при
настъпване на пътнотранспортното произшествие последния е управлявал
МПС-то с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма
и е напуснал мястото на ПТП-то преди идването на контролните органи. В.С.
А. е починал на 28.07.2019 г. За това обстоятелство е бил издаден акт за смърт
№ 646/29.07.2019 на Община Кърджали. Предвид гореизложеното, на
основание чл.5, ал.1 вр. с чл.9, ал.1 вр. с чл.60 от Закона за наследството, е
било налице правен интерес за ищеца от завеждане на настоящото
производство срещу законните наследници на виновния за настъпването на
процесното ПТП водач - Г. С. А. (съпруга), Бирсен Веляйдин А. (син) и
Сюлейман Велайдин А. (син), всеки от които дължал по 1/3 от процесното
вземане, съразмерно с наследствения си дял. Към настоящия момент към
ищеца не е постъпило плащане от страна на длъжника. Пред Районен съд -
гр.Момчилград било подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на основание чл.410 от ГПК с предмет процесното вземане, въз
2
основа на което е било образувано частно гр.д. 573/2021 г., по описа на РС -
гр.Момчилград . В законоустановения срок от страна на длъжника е
постъпило възражение. С оглед на гореизложеното, за „ЗД ******“ АД е
възникнал правен интерес за предявяване на настоящия иск за приемане на
установено, че ответникът дължи претендираните суми. Молят съда да
постанови решение, с което да приеме за установено, че Г. С. А. дължи на „ЗД
******” АД: на основание чл.500, ал.1, т.1 и т.3 от Кодекса за застраховането
вр. с чл.60 от Закона за наследството, главница в размер на 6 998.88 лв.,
представляваща 1/3 от изплатено застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди по щета № **********/13.11.2013 г.; законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението до окончателното
плащане. Претендира за разноски, направени в заповедното и исковото
производство, заплатени държавни такси и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание за ищеца не се явява представител. Депозирал е
писмена молба чрез упълномощен процесуален представител юрисконсулт
Кристина Никовска, в която моли съдът да се произнесе с решение, с което да
приеме за установено, че ответникът им дължи претендираните суми, както и
да им се присъдят направените по делото разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение, за което на основание чл.80 от ГПК представя списък.
В законоустановения едномесечен срок ответницата Г. С. А. е
депозирала писмен отговор, който отговаря на изискванията на чл.131, ал.2
от ГПК, в който заявява, че моли иска да бъде отхвърлен, като неоснователен,
тъй като е налице отказ от наследството, препис от който е приложен към
отговора. Редовно призована за съдебно заседание не се явява и не се
представлява.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Видно от ч.гр.№ 573/2021 год. същото е образувано на 17.11.2021 год. с
правно основание чл.410 от ГПК.
На 16.12.2021 год. е получено писмо от кметство с.Чобанка, с което
съдът е уведомен, че лицето и настоящ ответник по делото е отказало да
получи Заповед по чл.410 от ГПК от 17.11.2021 год. и към отказа е приложено
удостоверение за вписан отказ от наследство от името на Г. Сеидали А..
3
Видно от удостоверение на РС Момчилград, съгласно определение на
съда № 210 от 29.11.2021 год. е вписано в особената книга при съда за
отричане от наследство, отказа на ответницата по настоящето дело.
При това положение съдът намира, че този ответник не е носител на
материално правоотношение по иска, който е заведен от ищцовата страна. С
този иск се иска осъждане на настоящата ответница за парична сума, която тя
следва да заплати на ищцовата страна в качеството й на наследник на лицето
В.С.. Следва да бъде подчертано отново, че настоящата ответница с оглед
вписания й отказ за отричане от наследство на лицето В.С. е загубила това
качество „наследник“ на В.С. на 29.11.2021 год. или преди получаване на
Заповедта по чл.410 от ГПК и преди завеждане на настоящото производство
03.02.2022 год.
Ето защо иска се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва
да бъде отхвърлен.
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявената от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
******” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.******, бул.
„Христофор Колумб“ № 43, искова молба за приемане за установено по
отношение на Г. С. А., ЕГН:**********, с адрес: с.Чобанка, общ.Момчилград,
че дължи на „ЗД ******” АД на основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр. чл.500,
ал.1, т.1 и т.3 от Кодекса за застраховането вр. с чл.60 от Закона за
наследството, главница в размер на 6 998.88 лв., представляваща 1/3 от
изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по щета №
**********/13.11.2013 г.; ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявлението до окончателното плащане, предмет на
Заповед № 166/17.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 по ч.гр.д. № 573/2021 г. на РС- Момчилград, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд
гр.Кърджали в двуседмичен срок от връчването му.

4
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
5