РЕШЕНИЕ
№…
гр. Ловеч, 10.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ
административен състав, в открито съдебно заседание на шести ноември две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева, като разгледа
докладваното от съдия Любомира Кръстева адм.дело №449 по описа за
Производство по чл. 186,
ал. 4 от ЗДДС във вр. с чл. 145 от АПК.
Административното дело е образувано по жалба с вх.№ 3845/15.10.2020 г. подадена от ЕТ „Ева – 2001 – Р.С.“ ЕИК
********* с адрес: гр. Ловеч, жк.
Младост, бл. 312, вх. В, ет. 7, ап. 26, чрез адв. В.Н.Н. – ЛАК, със съдебен
адрес: ***, ст. 204, срещу Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № 10853 от 17.09.2020 г. издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“
– Велико Търново в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление
/ЦУ/ на НАП. С обжалваната заповед е
наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски
обект“ – павилион – питейна площ, находящ се в гр. Ловеч,
пл. „ЖП Гара“, стопанисван и експлоатиран от жалбоподателя, и забрана за достъп
до него за срок от 14
/четиринадесет/ дни, на основание
чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ от Закона за данък
върху добавената стойност и чл. 187,
ал. 1 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Жалбоподателят,
редовно призован, се не явява, представлява се от адв. Н. в открито съдебно
заседание. Поддържа жалбата. Претендира възстановяване на сторените разноски,
прави възражение за прекомерност на претенцията на ответника за юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът,
редовно призован, се представлява от юрисконсулт И.. Изразява становище за
неоснователност на жалбата. Прави възражение за прекомерност на сторените
разноски от жалбоподателя и претендира възстановяване на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в
срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което e
допустима.
Разгледана по
същество, същата е основателна по следните съображения:
В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат
извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ.
Съгласно чл. 25, ал.1,
т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин, независимо от документирането с първичен счетоводен
документ, задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 от Наредбата - за всяко плащане с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1;
Правното основание за налагане на принудителната
административна мярка посочено в ЗНПАМ е чл. 186, ал. 1, т.
1 б. "а" ЗДДС. Административният орган действа служебно в
тази хипотеза и при обвързана компетентност.
В хипотезата на чл. 186, ал. 1, т.
1 б. "а" ЗДДС юридическият факт, пораждащ правомощието на
органа по приходите или оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ „запечатване
на обект“, е неспазването на реда или начина за издаване на документ за
продажба, отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба. Към реда
за издаване на документ са относими задълженията по чл. 25, ал. 1, т.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г.на МФ.
По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1
се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в
тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от
упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са
установени нарушения.
В хода на съдебното
производство като доказателства са приобщени ЗНПАМ № 10853/17.09.2020 г., Протокол
от извършена проверка в обект /ПИП/ №0372031 от 14.02.2019 г. /лист 12/, Протокол
за извършена проверка № 0294264/26.09.2020 г., Протокол за извършена проверка
№0294255/29.09.2020 г. /лист 23 и 25/, Опис на паричните средства в касата към
момента на започване на проверката /лист 15/, разпечатки на Дневен отчет /лист 22/, Заповед № 2264/11.06.2018 г. и Заповед №
ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. /лист 31/.
По делото е приложено
адм.д.№124/2019 г. по описа на АдмСЛ и адм.д.
№1210/2020 по описа на Върховен административен съд, както и НАХД № 897/2019 г.
и 898/2019 г. и двете по описана РС – Ловеч.
Между
страните няма спор, че обект павилион-питеен,
с площ около 50 кв.м., с капацитет 24 места за консумация на закрито, находящ
се в гр. Ловеч на площад ЖП Гара, е стопанисван от оспорващия търговец.
При извършена проверка на 14.02.2019 г., при проведено скрито наблюдение от проверяващия
екип, е констатирано,
че не за всяка продажба, заплатена в брой, се
издава фискална касова бележка в момента на плащането от регистрираното в
обекта фискално устройство. В присъствието на проверяващия
екип е извършена покупка от клиент на два броя сокове от машина на стойност 0,40 лева всеки и два броя цигари по 0,30 лева, на обща
стойност от 1,40 лева, заплатени в брой от клиента В.Н. В. на С.К., продавач в
обекта, който е приел плащането, но не е издал фискална касова бележка от
наличното и работещо в обекта фискално устройство /ФУ/.
При направена покупка от И.И.Д. - ГИП, член на проверяващия екип, на един брой кафе и един брой минерална вода на обща стойност 1,20 лв.,
заплатени в брой на С.К., приел плащането, е издадена
ФКБ № 011041 за стойност от 9,00 лв., в която е включена заплатената сума от 1,20 лв. При проверката е съставен опис на средствата в
касата и е разпечатан КЛЕН за периода от
12.02.2019 г. до 14.02.2019 г. и
дневен отчет. За установените факти и обстоятелства е
съставен Протокол за извършена проверка серия АА№ 0372031 от 14.02.2019 г. на основание чл. 110, ал. 4 във вр. с чл. 50, ал. 1 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
При извършената
проверка е установено, че съгласно дневния отчет в обекта касовата наличност е 1120,50
лв., а фактическата наличност съгласно съставения опис е 149,17 лв.
Установените
обстоятелства са описани подробно в ПИП.
Прието е, че
търговецът е нарушил задълженията по чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г.на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, съгласно които разпоредби, независимо
от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба,
като всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби
на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи,
или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за
извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Поради това
административният орган е приел, че е налице хипотезата на чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, на основание на която норма
e била приложена превантивна принудителна административна мярка – запечатване
на търговския обект и забрана за достъп за срок от 14 дни.
При проверка относно
компетентността на административния орган, наложил обжалваната принудителна
мярка, съдът установи, че ПАМ законосъобразно, в съответствие с разпоредбата на
чл. 186, ал. 3,
пр. второ ЗДДС, е наложена със заповед, издадена от Началник отдел
"Оперативни дейности" Велико Търново.
Налице са мотиви в
заповедта, като освен това административният орган изрично се е позовал на
съставения ПИП.
Установени са
следните факти, посочени в оспорения административен акт като предпоставки за
налагане на принудителната административна мярка:
Съгласно чл. 3, ал. 1
и чл. 25, ал. 1 /изм.и доп./ от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, в
редакцията, действала към датата на установяване на нарушението, всяко лице е
длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги
във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ
или касова бележка от ИАСУТД, освен в случаите на изрично посочени изключения,
белезите на каквото не са налице в настоящия казус.
На 14.02.2019 г. в
търговски обект, стопанисван от жалбоподателя, лицето С.Ц.К., в трудови
правоотношения с търговеца, е извършил една продажба на трето лице В.Н.В. и
прието плащане на стойност 1,40 лв., за която не е издаден фискален касов бон,
и втора продажба на служител на ТД на НАП на стоки на стойност 1,20 лв., прието
е плащане, за което обаче е издаден фискален касов бон от монтирано и функциониращо
в обекта ФУ на стойност 9 лв., в който не е включена първата продажба на
стойност 1,40 лв. Административният орган е приел, че с това действие е
извършено нарушение на задължението по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба №
Н-1813.12.2006 г., т.е. на задължението за издаване на касова бележка за всяка
продажба.
В случая е издадена
касова бележка, но в нея са включени освен извършената на служител на НАП
продажба на стойност 1,20 лв. и предходни продажби на трети лица, с изключение
на продажбата на лицето В.В..
Принудителната
административна мярка е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т.
1, б. "а" от ЗДДС. Изложени са установените
материално-правни предпоставки за налагане на ПАМ - при извършена контролна
покупка заплатена в брой, не е издаден фискален бон от наличното в обекта
фискално устройство.
Административният
орган е обосновал определения срок на действие на принудителната
административна мярка с тежестта на нарушението и вида и характера на
извършваната търговска дейност, като е приел, че обектът е с потенциална
възможност за реализиране на значителна по обем търговска дейност. Допуснатото
нарушение се счита за предпоставка за неправилно определяне на реализираните
доходи, препятства се контролната дейност на приходната администрация и се
накърняват съществено държавният интерес и фискалната политика на държавата.
Настоящото дело е
образувано след като с Решение № 8258/25.06.2020 г. на ВАС по адм.д.№ 1210/2020
г. е отменена ЗНПАМ № 10361/15.02.2019 г. издадена от същия административен
орган въз основа на установеното при същата проверка, с която заповед на
търговеца е наложена идентична ПАМ за установеното нарушение на реда за
регистриране и отчитане на продажбите в търговския обект. Преписката е върната
на административния орган с указания за правилно прилагане на закона, като в
мотивите на съда е изрично посочено, че при издаването на първоначалната ЗНПАМ
е допуснато съществено нарушение на административно-процесуалните правила и
конкретно на чл. 168, ал. 4 и ал. 5 от АПК, когато поради нарушаване на
задължението за уведомяване по чл. 26, ал. 1 от АПК гражданин или организация
са били лишени от възможността да участват като страна в производството по
издаване на индивидуален административен акт. За започване на производството не
е уведомен търговецът. Съставеният при извършване на проверката ПИП е връчен на
бармана Колев, но не и на едноличния търговец. В протокола е вписано, че
проверката е завършила на 14.02.2018 г. в 15,40 ч. /лист 14/.
След повторното
издаване на ЗНПАМ протоколът е връчен на Р.С. на 29.09.2020 г. /лист 26/. Т.е.
връчването на ПИП, с което реално е станало уведомяването по чл. 26 от АПК, е
извършено отново след издаване на процесната заповед на 17.09.2020 г. Няма
данни по делото преди издаване на заповедта едноличният търговец да е би
уведомяван по реда на чл. 26 от АПК за започване на производството, каквито са
изричните указания на ВАС и на което основание е отменена предходната ЗНПАМ и
преписката е върната на органа.
Т.е. при повторното
издаване на ЗНПАМ отново не е спазен редът по чл. 26 от АПК и търговецът е
уведомен едва след издаването ѝ, което е в пълно противоречие с изричните
указания на съда по постановено и влязло в сила съдебно решение №
8258/25.06.2020 г. на ВАС по адм.д.№ 1210/2020 г..
Дадените от съда
указания по тълкуването и прилагането на закона са задължителни, и актове и
действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила
решение на съда, са нищожни - чл. 177, ал. 2 от АПК.
В случаите, когато с
влязло в сила съдебно решение бъде отменен оспорвания административен акт на основание
по чл. 168, ал. 4 и
ал. 5, които са във вр. с чл. 146, т. 3 от АПК,
заради допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила по уведомяване на заинтересованото
лице по чл. 26 от АПК, не е налице процесуална пречка за издаване на нов
акт, но при съобразяване на мотивите на отменителното решение и спазване на
процесуалните норми. В настоящия случай при издаването на новия акт административният
орган не се е съобразил със задължителните указания на ВАС по тълкуване и
прилагане на процесуално-правната норма на чл. 26 от АПК, и отново не е спазена
същата процесуална норма – задължението за уведомяване преди издаване на акта,
поради каквото нарушение е отменена първата ЗНПАМ на основание чл. 168, ал.4 и
ал. 5 от АПК. Постановената нова ЗНПАМ се явява издадена в противоречие на
влязлото в сила съдебно решение в хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК и същата
е нищожна.
Съдът счита, че
издадената заповед подлежи на отмяна и на още едно основание:
Предвид разпоредбата
на чл. 22 от ЗАНН,
ПАМ се налага с цел да бъде предотвратено и преустановено извършването
на административни нарушения от същия вид.
В издадената заповед се
сочи, че цели защита интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на
продажбите.
Но поради липса на
конкретни мотиви в заповедта за определяне на срока за запечатване на търговски
обект, което ще се извърши над 1 година след проверката, за период от 14 дни, съдът
не може да извърши преценка на законосъобразността на определянето продължителността
на мярката.
Бланкетно е посочено,
че срокът от 14 дни е подходящ за постигане целите на мярката, състоящи се в защита
на интереса на държавния бюджет, че срокът е подходящ за осъществяване на превенция
срещу превръщане на установеното противоправно поведение в трайна практика,
предотвратяване на възможността да се допусне отново административно нарушение от
същия търговец, което да води до задълбочаване нарушенията на фискалната
дисциплина.
Мотивите са бланкетни,
не са изложени факти относно конкретното нарушение и нарушителя, и от тях не
може да бъде направен извод как административният орган е стигнал до извод, че
противоправното поведение ще се превърне в трайна практика за търговеца – няма
никакви данни да са налагани административни наказания или ПАМ за нарушение от
същия вид нито в предходен, нито в следващ период, с оглед големия отрязък от
време, минал от момента на извършване на проверката до издаване на заповедта. Не
са описани по никакъв начин „значителните и трудно поправими вреди“, които се
причиняват от нарушението. „Значителните“ вреди, които очевидно представляват
задължения към фиска, следва в мотивите да имат някакво финансово изражение, а относно
„трудно поправимите“ вреди не са представени никакви доказателства например за изискуеми
неизплатени задължения на тръговеца към фиска, за да се обоснове извод, че вредите
от настоящото поведение ще са трудно поправими. Както беше посочено, в случая
не е налице неиздаване на касова бележка, а е издадена такава, но в нея са
отразени няколко продажби.
Не е ясно как точно
принудителната мярка за 14 дни ще повлияе в конкретния случай положително върху
отчитането на продажбите в обекта.
Съдът счита, че непосочването
на фактически основания за прилагане на принудителната мярка за срок от 14 дни
/срок към средния, установен от закона/, представлява съществено нарушение на
изискването за съдържание, тъй като не дава възможност на съда да прецени дали са
спазени принципите за съразмерност и пропорционалност заложени в чл. 6 от АПК
/в този смисъл Решение № 7521 от 16.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2530/2020
г./. Съдът няма възможност да извърши проверка как е съобразен размерът на
наложената ПАМ с тези принципи. Липсва анализ за последиците от изпълнението на
мярката по отношение на търговеца и действително обосноваване на съразмерността
между евентуалните щети, които е възможно да бъдат нанесени на фиска /не е
посочено в какъв размер биха могли да бъдат тези щети/, и предвидимите
последици за търговеца и за работниците в обекта по време на изпълнението на мярката.
При липса на мотиви
относно последиците от изпълнението на мярката за други защитени интереси на
обществото – осигуряване на работни места, изплащане на трудови възнаграждения
и внасяне на осигурителни вноски, възможност за извършване на търговска дейност
– се налага извод за липса на извършен от административния орган анализ на
съразмерността на мярката с конкретно извършеното нарушение и целените правни
последици при изпълнението й.
При издаване на ЗНПАМ
следва императивно да се спазва принципът за съразмерност по смисъла на чл. 6 от АПК,
съгласно който при прилагането на ПАМ и определянето на срок за това не следва
да се засягат правата и интересите на адресата в степен по-голяма от
необходимото за постигане целта на закона.
Като няма изложени
факти и конкретни обстоятелства, имащи значение за определяне на срока на ПАМ,
съдът не може да прецени дали административният орган е упражнил правомощията
си в съответствие с целите на закона.
Доколкото
едновременно със запечатването се забранява и достъпът да търговския обект, то
очевидно с налагането на ПАМ не се цели преустановяване на нарушението по
документиране на конкретната продажба, която всъщност е била документирана в
една касова бележка заедно с предходни продажби, или възстановяване на
правомерното развитие на административното правоотношение, тъй като това
предполага активно поведение на адресата на мерките в търговския обект –
издаване на фискални бележки от регистрираното в обекта ФУ при следващи
продажби.
При едновременно наличие
на основания за нищожност и незаконосъобразност, актът не следва да се отменя
като незаконосъобразен, а да бъде обявена неговата нищожност.
С оглед изложеното
съдът счита, че издадената ЗНПАМ е нищожна, тъй като е налице хипотезата на чл.
177, ал. 2 от АПК. Следва да се обяви нищожността на заповедта и преписката да
бъде върната на органа за произнасяне при съобразяване с указанията по
тълкуването и прилагането на закона дадени в съдебно решение № 8258/25.06.2020
г. по адм.д. № 1210/2020 г. по описа на ВАС.
Направено е искане за
възстановяване на сторените деловодни разноски на жалбоподателя, и насрещно
възражение за прекомерност на платеното възнаграждение за адвокат.
Съдът счита искането
за основателно и следва да бъде уважено за сумата от 550 лв., от които 50 лв.
за държавна такса и 500 лв. за адвокат. Направеното възражение за прекомерност
на платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е неоснователно, той
като то е в размер на 500 лв., което е минималният размер съгласно чл. 8, ал. 3
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание чл. 186,
ал. 4 от ЗДДС във вр. чл. 177, ал. 2 от АПК, Ловешки административен съд, шести административен състав,
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА за нищожна Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 10853 от 17.09.2020 г.
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Главна
дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на НАП, с която на ЕТ „Ева
– 2001 – Р. С.“ ЕИК ********* с адрес: гр. Ловеч, ***, е наложена принудителна административна
мярка „запечатване на търговски обект“ – павилион – питейна площ,
находящ се в гр. Ловеч, пл. „ЖП Гара“, стопанисван и експлоатиран от ЕТ „Ева – 2001 – Р.С.“ ЕИК *********, и „забрана за достъп“ до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на основание
чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ от Закона за данък
върху добавената стойност и чл. 187,
ал. 1 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
ВРЪЩА
преписката на Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Велико Търново в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно
управление на НАП за ново произнасяне при спазване указанията по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в съдебно решение № 8258/25.06.2020
г. по адм.д. № 1210/2020 г. по описа на ВАС.
ОСЪЖДА Националната агенция за
приходите да заплати на ЕТ „Ева – 2001 – Р.С.“
ЕИК ********* с адрес: гр. Ловеч, *** сумата в размер на 550 лв. /петстотин
и петдесет/ лева, представляваща сторени деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението чрез Административен съд Ловеч
пред Върховен административен съд на Република България.
Препис от решението да се връчи на страните.
Административен
съдия: