Р Е Ш Е Н И Е
№ 14
гр.
Перник, 12.01.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, първи касационен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и първи декември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
при секретаря Наталия Симеонова и с участието на прокурор Моника Любомирова
от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Гоцова
КАНД № 229 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на
Р.Р.К., ЕГН **********, чрез адв. К.П., САК, срещу Решение № 512 от 13.09.2022 г., постановено по
АНД № 870 по описа за 2022 на Районен съд – Перник.
С обжалваното решение е потвърден
електронен фиш (ЕФ) серия К № 5407647, издаден от ОД на МВР – Перник, с който
на жалбоподателя Р.Р.К., на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал.1, т.4
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за извършено административно
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лв.
Недоволен от решението на
районния съд, касационният жалбоподател излага
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен
акт. Искането към касационния съд е да отмени обжалваното решение и да реши
делото по същество, като отмени електронния фиш. Претендира се присъждане на
съдебни разноски, сторени пред първата и пред касационната съдебни инстанции.
Касационната жалба е връчена на
ответника – ОД на МВР – Перник. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил
отговор.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован, не се явява, не се представлява. В писмено
становище поддържа жалбата и иска същата да се уважи. Претендира присъждане на
съдебни разноски за двете инстанции.
В съдебно заседание ответникът по
касационната жалба не се представлява.
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за
неоснователност на касационната жалба. Предлага на касационния съд да остави в
сила решението на Районен съд – Перник като правилно и законосъобразно.
Настоящият касационен състав, на
основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността,
допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, намери следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в
производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е
неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима за разглеждане.
В пределите на извършената
касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира решението
на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в
предвидената от закона форма, по допустима жалба.
По същество съдът намира
касационната жалба неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваният
съдебен акт, районният съд е приел за установено от фактическа страна следното:
На 28.07.2020 г. в 12: 03 часа в гр. Перник ул. „Ю. Гагарин“ след кръстовище
Тева до зеленчукова борса при ограничение от 50 км/ч валидно за населено място
и отчетен толеранс от -3 км/ч в полза на водача, се е движело БМВ 530 И,
регистрационен номер ****. В района, с преносима система за контрол на
скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1, № 11743d0 се извършвало измерване на скоростта на
преминаващите пътни превозни средства в стационарен режим чрез заснемане, като
СПУКС било насочено към кв. Изток. В 12: 03 часа през обсега на преносимата
система за контрол на скоростта преминал и горепосоченият автомобил.
След преустановяване на
извършвания контрол на посоченото място бил
изготвен протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г.), в който било удостоверено използването на посоченото
АТСС на процесната дата и в посоченото населено място, периода от време, през
който същото е работело, режим на
измерване – стационарен, посока на движение на контролираните МПС – в двете
посоки, ограничението на скоростта в пътния участък – 50 км/ч. При снемане на записаната информация от АТСС
се установило, че след навлизане на превозното средство в контролираната зона е
измерена скорост на движение от 85 км/ч., а като установена е приета 82 км/ч, с
отчитане на техническата грешка, което превишавало с 32 км/ч. разрешената скорост
от 50 км/ч., съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
При направена справка в централна база данни
по регистрация на пътни превозни средства било установено, че автомобилът,
чиято скорост на движение е отчетена, е собственост на ФЛ – А.Р.К., като
първоначално срещу него бил издаден ЕФ за констатираното нарушение, но
впоследствие същият бил анулиран, тъй като видно от преписката, представена от
АНО, същият е представил декларация, с оглед разпоредбата на чл. 188, ал. 2,
предл. 1 от ЗДвП. Посочил е, че Р.Р.К. е управлявал процесния автомобил в този
ден и час, и е представил и копие от шофьорската книжка на същия, като с оглед
на тези обстоятелства, АНО е анулирал първоначално издадение ЕФ и е издал
атакувания понастоящем такъв срещу именно жалбоподателя, с който на основание
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, му била
наложена глоба 400 лв. за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Настоящият
състав споделя изцяло възприетата от районния съд фактическа обстановка, като
намира същата за кореспондираща с приобщените по делото доказателства, а
последните за достатъчни, достоверни и относими към предмета на доказване по
делото.
Въз основа на приетото за
установено от фактическа страна районният съд, след обсъждане и мотивирано
отхвърляне на доводите на наказаното
лице приел, че деянието е правилно квалифицирано като административно нарушение
по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което на извършителя
му е наложено предвиденото за това нарушение в чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП
административно наказание – „глоба“ в размер на 400 лв.
Решението е правилно.
Настоящата касационна инстанция
напълно споделя направените от районния съд правни изводи за правилно прилагане
на материалния закон от административнонаказващия орган при реализиране на
отговорността по реда на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на настоящия касатор. Пред
първоинстанционния съд са представени безспорни доказателства в подкрепа на
данните по ЕФ – разпечатка на снимков материал /чл. 189, ал. 15 от ЗДвП/ от
изготвения от техническото средство видеоклип с посочени дата, час, място, ясно
видим регистрационен номер на МПС, данни за измерената скорост на движение и за
въведените ограничения. Представен е попълнен протокол за използване на АТСС и
доказателства за изправността на техническото средство за контрол. Спазени са
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на Министъра на вътрешните
работи, регламентираща контрола с мобилни и стационарни автоматизирани
технически средства и системи. Доказаното по делото управление на МПС в
населено място със скорост от 82 км/ч (изчислена след приспаднат в полза на
водача толеранс от 3 км/ч), при ограничение от 50 км/ч., валидно за населено
място, т. е. с превишение от 32 км/ч, покрива административнонаказателния
състав на чл. 182, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 21, ал. 1 на ЗДвП.
За извършването на това
административно нарушение в санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е предвидено налагане на административно наказание "глоба", с
фиксиран размер – 400 лв.
Неоснователно е оплакването в
касационната жалба, че от ЕФ не става ясно кое е санкционираното лице, както и
е неоснователно и недоказано твърдението, че процесното МПС е собственост на
юридическо лице. Видно от справката от ЦБД автомобилът е собственост на ФЛ А.Р.К.
от 27.08.2019г., т.е. включително към процесната дата. Както беше отбелязано,
първоначално ЕФ е издаден срещу собственика на МПС, като впоследствие, на
основание чл. 189, ал.5 от ЗДвП, е анулиран и е издаден нов ЕФ срещу лицето,
посочено в декларацията – ФЛ Р. Р.К..
По същество извършеното от
касатора деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна
признаците на административно нарушение, изразяващо се в несъобразяване на избраната
от водача на автомобила скорост с въведеното със закона ограничение. То
осъществява фактическият състав на посочената в електронния фиш законова норма
на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП и е основание за реализирането на
административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба.
Съобразявайки, че видът и размерът на приложимото наказание са определени от
законодателя във фиксиран размер, то съдът приема, че наложеното наказание е
правилно определено и не са налице основания за неговото изменение.
Като е достигнал до същите правни
изводи първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва
да бъде оставен в сила.
По разноските:
С оглед изхода на делото
претенцията за присъждане на съдебни разноски в полза на касатора е без
основание.
Ответната страна не претендира
присъждане на съдебни разноски, поради което такива не се присъждат.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, I касационен състав на
Административен съд – Перник.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 512 от 13.09.2022 г., постановено по АНД № 870/2022 г.
по описа на Районен съд – Перник.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/