Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Мл.
съдия Димитринка Костадинова-
Младенова
при секретаря Нина
Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Костадинова-Младенова в. гр. дело № 6610 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 58411 от 05.03.2020г., постановено по гр. дело №72346/2018г. по описа на
СРС, 56 състав, ответникът
„Ц.Г.П.“ ЕООД, ЕИК********е осъден да заплати на „К.“ АД, ЕИК********е осъден по
иск с правно основание чл. 79, ал. 1 пр. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 7 040.94 лв. с ДДС,
представляващи месечни абонаментни такси
за периода от м. 04.2018г. до м. 09.2018г. по договор за предоставяне на
информационни услуги №N
CONTR-INET-960455-01543/01.08.2012г. и
приложение № 1 към него, ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда – 13.11.2018г. до окончателното плащане,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 511.64 лв. представляваща
разноски по делото, и сумата от 111лв., представляваща разноски в
производството по допускане на обезпечение по бъдещ иск по ч. гр. д. №
16388/2018г. по описа на ПРС и в производството по налагане на обезпечителни
мерки - по изп. дело № 20188400400856 по описа на ЧСИ Мария
Цачева с район на действие СГС.
Срещу решението е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК въззивна жалба от ответника „Ц.г.п.“ ЕООД, действащо чрез процесуални си представител
адв. И.С.от САК, с която обжалва първоинстанционното решение в цялост като
неправилно и необосновано. Твърди, че решението е постановено при неправилно
анализиране на събраните доказателства. Неправилно първоинстанционният съд е
приел, че ищецът е изпълнил задълженията си по сключения между страните
договор. Задължението на ищеца е било да предоставя комплексна услуга на
ответника, която включва локална свързаност и интернет услуги /международен и
локален интернет/. От събраните по делото доказателства безспорно се
установявало, че считано от 22.06.2018г. ищецът е преустановил предоставянето
на интернет трафика, поради което неоснователна се явява и неговата
претенция за заплащане на месечни такси.
Твърди, че не е доказана претенцията, че ответното дружество е получило и
впоследствие ползвало IP адрес до
началото на м. ноември 2018г. Обстоятелствата относно този спор между страните
не е анализиран от първоинстнанционния съд. Представени са доказателства, че
ищецът не е предоставил номерата на IP адрес както
е договорено между страните, поради което ответникът се е наложило да използва
адреси на друг доставчик. Твърди, че неправилно съдът не е отчел
обстоятелството, че ако една мрежа е насочена през базата данни на „RIPE NCC“ към дадена автоматична система
това не означава, че тази мрежа е използвана, поради което исковата
претенция на ищеца е неоснователна. По изложените съображения моли съда да
отмени посоченото решение и да постанови друго, с което да присъди на отхвърли
исковата претенция като неоснователна. Претендира заплащане на сторените в двете
инстанции разноски.
С подадения в срока на чл. 259, ал. 1
от ГПК отговор на въззивната жалба ищецът „К.“ АД, действаща чрез процесуалния си
представител адв. Г.Н.Н. от САК изразява становище за неоснователност на
същата. Твърди, че в
мотивите си първоинстанционния съд е обсъдил всички представени по делото
доказателства в тяхната съвкупност и е достигнал до правилен правилен извод за
основателност на исковата претенция. Нейната основателност и точния размер на
дължимата сума се установява и от приетото и неоспорено заключение на
назначената по делото Съдебно-счетоводна експертиза. Поради което намира за
неоснователно твърдението в жалбата, че съдът не е взел предвид всички събрани
по делото доказателства. С оглед на изложеното в отговора на въззивната жалба,
моли решението да бъде потвърдено изцяло
като правилно. Заявява искане за присъждане на направените по делото разноски.
Софийският градски съд, като взе
предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства по реда на чл.235,ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Въззивната
жалба, с която съдът е сезиран е допустима, като подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, имаща правен интерес
от обжалването и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол. В рамките
на законоустановения обсег на дължим въззивен контрол настоящият състав на съда
приема обжалваното решение да е валидно, както и допустимо, а релевираните с
въззивната жалба доводи за неговата неправилност намира за неоснователни.
Предявени е установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 пр. 1 , вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
По отношение на фактическата
обстановка:
Безспорно е по делото, че между страните е
сключен Договор за предоставяне на информационни услуги № CONTR-INET-960455-01543/01.08.2012г., като в Приложение
№ 1 са описани услугите, цените, точките на достъп и контакти. С него е
договорено ищецът с предишно наименование „Ай Ти Ди Нетуърк“ АД, в качеството
си на оператор за предоставя информационни услуги на ответното дружество срещу
заплащане. Според т. 1 на приложение № 1
на договора конфигурацията на предоставените услуги включва: „локална
свързаност“, чрез изграждане и поддържане от страна на оператора на физическа
свързаност между мрежата на оператора и
тази на клиента на 1 Gbps MAN /Metropolitan Area Network/ порт и 1 брой VLAN /Virtual Local Area
Network/ за логическа връзка с мрежата на оператора и „интернет услуги“ - симетричен информационен капацитет за
достъп до международен интернет 200 Mbps и симетричен информационен капацитет за достъп
до локален интернет: 800 Mbps. Цената на
предоставените от ищцовото дружество
услуги е определена като месечна абонаментна такса в размер на 600 евро без
ДДС. Установено е по делото от представения двустранен констативен протокол от
01.08.2012г., че след проведени тестове ответникът е приел договорените услуги.
Установено
е по делото, че с Анекс № 1/01.09.2012г. предметът на сключения между страните
договор е допълнен с предмета на услугата, като операторът се е задължил да
осигурява на ответника и статично маршрутизира към него 8 броя клас „С“ мрежи с
общо 2 048 реални IP адреса за
ползване от клиента за срока на договора. Договорената цена за тази
допълнителна услуга е годишна такса в размер на 85 евро без ДДС. Тази
допълнителна услуга е приета от ответното дружество, видно от представения двустранно
подписан констативен протокол от 01.09.2012г.
По
делото са представени 6 бр. фактури за месечни такси от м. април 2018г. до м.
септември 2018г. на стойност 1173.49 лв. с ДДС всяка. Основанието за издаването
им е месечна такса за услуга Internet-BGP/Internet-200 Mbps.
По
делото е прието и заключение на съдебно счетоводна експертиза, изготвено след
проверка в счетоводството на страните. От нео се установява, че процесните 6
бр. фактури са осчетоводени коректно в
счетоводството на страните като облагаеми сделки и са включени в
справките-декларации по ЗДДС, които се подават всеки месец. Извършено е и
ефективно разчитане на бюджета, като ответното дружество е ползвало прраво на данъчен кредит в размер на 1173.48 лв. по процесните
фактури.
По делото е представена информация от база данни от
администратора RIPE NCC относно ползването на
предоставените от ищеца на ответника 8 бр.
клас „С“ мрежи и 2 048 бр. IP адреси. От нея е видно, че същите са били активни –
видими и използвани за последен път на 06.11.2018г. в 9.00 и са били анонисрани
в интернет пространството през автономна
система под № AS59639. От представените справки е администратора на интернет услуги е видно,
че тази автоновна система е анонсирана от ответното дружество през процесния
период.
По
делото са събрани и гласни доказателства. Свидетелят Е.И.С./л. 57 - гръб от
делото/, който е работил на длъжност „интернет администратор“ в ответното
дружество, твърди че от ищеца са получавали услугата интернет трафик и
поддържка към клиентите. Последният трафик от ищцовото дружество бил от
22.06.2018г. След това ответникът е ползвал друг доставчик. Според изявления на
управителя на ответното дружество – М.З.в съдебно заседание, проведено на
04.11.2019г. за ползване на интернет от друг доставчик, ответното дружество е
ползвало ман порт, изграден от ищеца и предоставени от него IP адреси, защото е била налице физическа свързаност в мрежата, която е изградена от ищеца.
Други
доказателства не са ангажирани.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните прави изводи:
От
съвкупния анализ на представените по
делото доказателства се установява, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение по ненаименован договор, който съдържа белезите на договор
за изработка /чл. 258 – чл. 269 ЗЗД/, сключен между търговци. Въз
основа на сключения договор за двете страни възникват насрещни права и
задължения. На основните задължения на изпълнителя , предвидени в чл. 258 и чл. 261 ЗЗД да извърши възложената му работа точно /съгласно дадената поръчка, качествено,
в уговореното количество и срок/ и да предаде изработеното на възложителя,
кореспондират със задълженията на възложителя – да приеме възложената работа и
да заплати уговореното възнаграждение /чл. 264 и чл. 266 ЗЗД/.
Според договореното между страните ищецът в качеството си на оператор се е задължил да предоставя на ответника информационни услуги - локална свързаност и интернет услуги /международен и локален интернет/ срещу заплащане на месечни абонаментни такси. Предоставените услуги са конкретизирани в Приложение № 1, като клиентът се е задължил да заплаща месечна абонамента такса от 600 евро без ДДС. Изпълнението е прието от ответното дружество с подписан между страните приемо –предавателен протокол от 01.08.2012г.
С анекс № 1/01.09.2012г. е разширен обема на услугите, които ищецът предоставя на ответното дружество. Ищецът в качеството на оператор се е задължил да осигурява на ответното дружество и статично маршрутизира към него 8 бр. клас „С“ мрежи с общо 2048 реални IP адреса. Изпълнението е прието от ответното дружество с подписан констативен протокол от 01.09.2012г.
Основният
спорен въпрос в настоящото производство е дали в процесния период между
страните е имало валидно облигационно отношение, договор за предоставяне
на информационни услуги №N
CONTR-INET-960455-01543/01.08.2012г. и дали ищецът е изпълнявал поетите с него задължения, за което му се
дължи насрещна престация- заплащане на абонаментна такса за процесния период.
При така установеното от фактическа страна въззивният
съд намира, че правилно районният съд е приел, че ищецът е доказал при
условията на пълно и главно доказване съществуването на претендираните
вземания. Както е било указано с определението по реда на чл. 140 ГПК, в тежест
на ищеца е било да установи факта на доставяне на процесните услуги в периода от 22.06.2018г. до 30.09.2018г. По делото са ангажирани писмени
доказателства - справки от интернет
доставчик и доставчик на информационни услуги, от които се установява, че в
процесния период предоставените от ищеца 8 бр. клас „С“ мрежи с общо 2048 реални IP
адреса са ползвани от ответника по изградени портове отстрана на оператора. Представени са и шест броя фактури, отразени в счетоводството
на двете страни, както е установено от заключението на приетата
съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият състав кердитира при уславията
на на чл. 202 от ГПК. Настоящият съдебен
състав намира, че в случая следва да се приложи разпоредбата на чл. 301 ТЗ. С
осчетоводяването на фактурите търговецът узнава за извършените действия и
следва да се противопостави на тях незабавно, което в случая не е сторено. От събраните по делото писмени и гласни доказателства
се установява тъкмо обратното – липсва каквото и да е противопоставяне от
страна на ответното дружество. Дори и след спиране на инернет сигнала, подаван
от ищеца на 22.06.2018г. видно от
заключението на ССчЕ е включил процесните шест фактури за абонаментна такса дневника
за покупки и справката-декларация, като е ползвал и данъчен кредит по нея.
Съгласно чл. 264, ал. 1 и 2 ЗЗД, поръчващият е длъжен да приеме извършената
съгласно договора работа. При приемането той трябва да прегледа работата и да
направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за
такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на
приемане или се появят по-късно. Приемането на изпълнението включва два
елемента – получаване на фактическата власт върху изработеното от страна на
възложителя и заявяване, че предаденото отговаря на възложеното и уговореното в
договора, което всъщност е израз на одобряването му. Несъмнено е установено по
делото, че ищцовото дружество в качеството на оператор е изградило и поддържало
вътрешна интернет мрежа, която е било приета от ответника, видно от двата
приемо – предавателно протокола. След подписването им приемането на
предоставената от страна на ищеца услуга
се е извършвало с конклудентни действия. Следователно релевантно за приемането
по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е или онова изрично изявление на
възложителя, придружаващо реалното предаване на изработеното, че счита същото
за съответстващо на уговореното с договора, или онези конклудентни действия,
придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които недвусмислено
следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за такова
одобрение (така Решение № 231 от 13.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 1056/2009 г.,
II т. о., ТК; Решение № 218 от 23.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 3709/2015 г., II
т. о., ТК и цитираните в него Решение по т. д. № 621/2012 г., I т. о. и Решение
по т. д. № 728/2010 г., II т. о.). Конклудентните действия могат да бъдат от
всякакъв характер, стига от тях да следва по ясен и недвусмислен начин, че
възложителят се съгласява да се ползва от изработеното и не релевира възражения
срещу него.
Такова конклудентно действие според константната съдебна практика представлява и приемането и осчетоводяването
на издадените от изпълнителя фактури за уговореното възнаграждение. Фактурите отразяват възникналото между
страните правоотношение и тяхното осчетоводяване от ответното дружество,
включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен
кредит по тях, представляват недвусмислено признание на задължението по тях. Неподписаната
фактура от купувача по договор за търговска продажба или от възложителя по
договор за изработка, може да послужи като доказателство за възникване на
отразените в нея задължения, ако съдържа реквизити на съществените елементи на
конкретната сделка, отразена е в счетоводните регистри на двете страни, както и
е ползван данъчен кредит по нея. (така Решение № 45 от 28.03.2014 г. на ВКС по
т. д. № 1882/2013 г., I т. о., ТК; Решение № 71 от 8.09.2014 г. на ВКС по т. д.
№ 1598/2013 г., II т. о., ТК; Решение № 114 от 26.07.2013 г. на ВКС по т. д. №
255/2012 г., I т. о., ТК; Решение № 138 от 17.10.2011 г. на ВКС по т. д. №
728/2010 г., II т. о., ТК; Решение № 30 от 8.04.2011 г. на ВКС по т. д. №
416/2010 г., I т. о., ТК, и други). В разглеждания случай тези предпоставки са
налице, поради което се налага заключението, че ответникът – жалбоподател е
приел изпълнението по сключения между страните договор за изработка, като е
включил фактурата в дневникa си за покупки и я е декларирал в справката
декларация по ЗДДС, като е ползвал и данъчен кредит за целия процесен период от
шест месеца. С тези действия по
недвусмислен начин е приел предоставената от ищеца информационна услуга и е
признал, че то отговаря на договореното, поради което същият дължи договореното
възнаграждение съгласно чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
С оглед на
изложеното искът на ищеца в размер на 7 040.94 лв. с ДДС , представляваща
месечни абонаментни такси за периода м. 04.2018г. до м. 09.2019г. такси се явява изцяло основателен и правилно е
уважен в целия претендиран от ищеца размер от първоинстанционния съд. Поради
съвпадане на изводите на двете инстанции решението на СРС следва да бъде потвърдено
изцяло, а въззивната жалба оставена без уважение като неоснователна.
По разноските:
При
този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.
Съобразно
този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски за
въззивното производство се поражда само в полза на въззиваемата страна – ищец .
На основание чл.78, ал.1 от ГПК въззивникът дължи на ищеца сумата от 637 лв.,
представляваща платен хонорар на един адвокат за процесуално представителство
пред въззивна инстанция.
С оглед цената на иска и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 58411 от 05.03.2020г., постановено по гр. дело №72346/2018г. по описа на
СРС, 56 състав.
ОСЪЖДА „Ц.г.п.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М.З.да заплати
на „К.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, Бизнес сграда „*******представлявано от изпълнителния
директор И.Т.Д.да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 637 лв.
представляваща разноски във въззивна инстанция – заплатен хонорар на един
адвокат.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.