Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260
гр. Габрово, 07.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично
съдебно заседание на десети юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОЯН КОСЕВ
при секретаря ВИОЛИНА ТОДОРОВА, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 53 по описа за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на част ІІ, дял І ГПК.
Ищецът И.Б.Н. излага, че с решение по
гр. дело № 160/2019 г. на РС Габрово, съдът е одобрил сключеното между него и
ответницата А.В.Т. споразумение по чл.127, ал. 1 СК, в което уговорили, режимът
на упражняването на родителските права над роденото от съвместното им
съжителство дете - Б. И.Н., ЕГН **********, както и режима на лични отношения с
детето и задължение на бащата да заплаща месечна издръжка.
Счита, че са настъпили съществени изменения на
обстоятелствата, които налагат изменение на постановения режим на упражняване
на родителските права, режима на лични отношения с другия родител,
местоживеенето на детето и дължимата издръжка – не се полагат от ответницата
необходимите грижи за отглеждането и възпитанието на детето, хигиенно-битовите
условия в дома, в който живеят майката и детето, са лоши, детето не разполага
със собствен детски кът, социалната атмосфера в дома е неподходяща за детето –
детето спи на едно легло с бившия мъж на майката, майката пуши в присъствието
на детето, което се отразява върху здравословното му състояние, не упражнява
контрол върху дневния му режим, демонстрира абсолютна липса на заинтересованост
към индивидуалните нужди на детето. Счита, че той е по-пригодният родител,
който да упражнява родителските права върху детето, като детето да живее при
него, а ответницата бъде осъдена да
заплаща месечна издръжка в размер на 170 лева, като бъде определен съответен на
интереса на детето режим на лични контакти с майката.
Ответницата, А.В.Т., в депозиран отговор на исковата
молба, оспорва иска и моли съда го отхвърли като неоснователен. Сочи, че
изложените в исковата молба фактически твърдения са изцяло неверни.
Едновременно с това ответницата предявява за съвместно разглеждане насрещен иск
с правна квалификация чл. 59, ал. 9 СК. Счита, че са настъпили съществени
изменения на обстоятелствата, които налагат изменение на постановения режим на
упражняване на родителските права по отношение на детето, режима на лични
отношения с другия родител, местоживеенето на детето и дължимата издръжка – неполагане
на лични грижи на бащата спрямо детето, грубо отношение спрямо майката
придружено с обиди и квалификации в присъствието на детето, след среща или
престой при баща си детето е объркано и напрегнато. Счита, че тя е
по-пригодният родител, който да упражнява родителските права върху детето, като
детето да живее при нея, а ответникът по насрещния иск бъде осъден да заплаща
месечна издръжка в размер на 250 лева, като бъде определен съответен на
интереса на детето режим на лични контакти с бащата - всяка и първа и трета
седмица от месеца с преспиване от 18.00 ч. петък до 19.00 ч. в неделя, както и
един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, през
половината от почивните дни през коледна и великденска ваканции, официалните
празници и лични такива.
Ответникът по насрещния иск, И.Б.Н., в
депозирания отговор оспорва претенцията, с възражението, че се основава на
неверни фактически твърдения, като бащата никога не е проявявал агресия и
отправял обидни изрази към майката на сина си.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и
правна страна следното:
Страните
не спорят и от представения дубликат на
удостоверение за раждане от *** г. на длъжностно лице по гражданско състояние
при Община Габрово, се установява, че И.Б.Н. и А.В.Т., са родители на Б.
И.Н., роден на *** г., ЕГН **********.
Страните не спорят и видно от
приложеното съдебно решение №100/26.03.2019 г. по гр.д. № 160/2019 г. на РС Габрово, влязло в сила на 26.03.2019 г., е утвърдено
постигнато между страните споразумение по чл. 127, ал. 1 СК, съгласно което е
определено съвместно упражняването от двамата родители на родителските права по
отношение на детето Б. И.Н., с право на бащата И.Б.Н. да вижда и взема детето
при себе си всяка втора седмица от месеца за времето от 18.00 часа в неделята
на първата седмица до 18.00 часа в неделята на втората седмица, като и
четвъртата седмица от месеца, за времето от 18.00 ч. в петък до 18.00 ч. в
неделя. Определен е и режим на контакти на всеки от родителите с детето през
официалните и лични празници и лятната ваканция. Съгласно споразумението бащата
се задължава да заплаща на детето ежемесечна издръжка в размер на 170 лева.
Видно от служебна бележка, изх. №
2/15.01.2020г., издадена от „Бипа” ЕООД, гр. Габрово, бащата И.Н. за периода
м.01.2019 г. - м.12.2019 г. е получил брутно трудово възнаграждение в размер на
19800 лева, или брутно месечно възнаграждение в размер на 1650 лева.
Съгласно служебна бележка, изх. № 13 -
522/07.02.2020г. на „МБАЛ Д-р „Тота Венкова” АД, гр. Габрово, майката А.В.Т.,
за периода м.07.2019 г. - м.12.2019 г. е получила брутно трудово възнаграждение
в размер на 7151 лева. респ. средно брутно месечно възнаграждение в размер на
1191.88 лева.
По делото е представен и социален
доклад, изготвен от ДСП-Габрово, съгласно който към настоящия момент всеки от
родителите има създадена нова връзка с друг партньор. Бащата живее с бившата си
съпруга и пълнолетната си дъщеря от брака, а майката се е преместила от м.
септември 2019 г. да живее на квартира заедно с двете си деца и бащата на
дъщеря си Никол Владимирова П.. След раздялата на родителите основните грижи по
възпитанието и отглеждането на детето се полагат от майката, която осигурява
необходимата сигурна, спокойна и безопасна семейна среда и детето се чувства
добре в нейното семейство. Ежедневните му нужди са адекватно задоволявани от
страна на А.Т. с подкрепата на съжителя й, който е баща на по-голямото й дете.
Бащата И.Н. не взема пряко участие в ежедневието на сина си, но полага грижи в
периода на режима на лични контакти. Здравните нужди на детето са адекватно
задоволени. Съгласно доклада според възрастовите си възможности, детето има
добре изградени хигиенни навици - самостоятелно се обслужва /облича, измиване
на ръце преди хранене и след ползване на тоалетна, храни се чисто, ползва
салфетки/, прибира играчките си и ги подрежда на определените места, има добър
външен вид - дрехите са винаги чисти и изгладени. Дневният режим на детето е
съобразен изцяло с режима на детското заведение. Детето целодневно посещава
детска градина, а вечер майка му осигурява възможност за почивка и развлечения,
възможност да контактува с връстници на детските площадки, при разходки и др..
Поради ниската възраст на детето родителите по отделно определят, как да
разпределят времето му и по колко време да отделя за заниманията си. Има добър
апетит и се храни добре, осигурени са му дрехи според пола и сезона, има
обособено пространство за спане и отдих, както в дома на майката, така и в дома
на бащата. Детето се поддържа в добър външен вид и лична хигиена от страна на
родителите и техните близки. И двамата родители, съобразно разбиранията и
възможностите им се стараят да полагат качествени грижи за Б.. Бащата е по -
строгият и изискващ, в неговото семейство има наложени правила, които държи да
се спазват. Майката е по - либерална, но в семейството й също има правила и
ограничения. Бащата живее в апартамент, негова собственост, като са
предоставени отлични битови условия и комфорт за правилното развитие на детето.
За Б. има достатъчно пространство за игра и отдих. Обзавеждането е функционално
и се поддържа много добра хигиена. Битовите условия са благоприятни и подходящи
за отглеждането на детето. Майката А.Т. живее в апартамент на свободен наем,
като жилищните условия в апартамента позволяват и са подходящи да се отглеждат
децата Б. и сестра му Никол. Хигиената е на много добро ниво, като има
създадена необходимата сигурна и безопасна среда за детето.
В заключение социалният работник
посочва, че на този етап от развитието си Б. е добре социализиран и интегриран,
като към момента на изготвяне на доклада продължава да се отглежда в
семейството на майката А.Т., където са осигурени подходящи хигиенно-битови
условия за живот. Майката разполага с лични финансови средства за да се грижи
за сина си и да покрива разходите по домакинството. Има подкрепяща среда в
лицето на съжителя й, който е баща на по-голямата й дъщеря и близките си. Не
съществуват рискови фактори в семейството на майката за Б., ако занапред
продължи да живее заедно с нея. Майката демонстрира загриженост и отговорност
относно развитието на сина си и твърди, че съобразно възможностите си може да
задоволява адекватно потребностите му занапред. А.Т. притежава необходимите
родителски умения в обгрижването на детето си, което го е доказала до настоящия
момент. Социалния работник посочва още, че при отглеждането на Б. в семейството
на бащата И.Н. са осигурени също подходящи хигиенно-битови условия. Бащата
разполага с лични финансови средства за да се грижи за сина си и да покрива
разходите по домакинството. Заявява, че има подкрепяща среда в лицето на
бившата си съпруга, на пълнолетната си дъщеря и на своята майка. В семейството
на бащата също не съществуват рискови
фактори за Б., ако живее с него. Бащата демонстрира загриженост и задоволява
ежедневните потребности на детето си в семейната среда при гостуванията по
време на режима на лични контакти, като смята че за напред също има възможност
да полага грижи за сина си. Счита, че той е с по-добри родителски умения.
Бащата изразява желание и възможност да полага грижи за сина си и желае да
упражнява родителските права над него. Съществува емоционална връзка между
бащата и детето. Заявява още, че е отговорен родител и може да осигури по-добро
бъдеше за детето си. Бащата е финансово и материално по-обезпечен и стабилен от
майката.
В производството са събрани гласни
доказателствени средства, чрез разпит на свидетелите Д.И. П., Б.И.Н., П.Й. И., Н.Д.К..
Съдът кредитира изцяло показанията на П.Й.
И. и Н.Д.К., като незаинтересувани и основани на личните им впечатления и които
показания не са опровергани от другите събрани в производството доказателства.
Следва да се посочи, че чрез свидетелски показания се установяват само
възприети от лицата факти, т.е. осъществени в правната действителност. Въз
основа на показания, съдържащи изявления за липсата на възприятия относно даден
факт, съдът не може да направи извод за неосъществяването на този факт.
От показанията безспорно се
установява, че майката А.Т. се грижи за детето, осигурила е добри жилищни
условия, като изцяло съобразява графика на работата си с отглеждането му. Също така детето Б. се разбира със сестра си,
а сегашният съжител на майка му приема детето и помага при отглеждането му.
От показанията на Д.И. П. и Б.И.Н.,
преценени съобразно чл. 172 ГПК, се установява, че страните спазват определения
режим на лични контакти, като майката не е възпрепятствала срещите на бащата
със сина му. По време на осъществяване на контактите с баща си, детето често се
обгрижва от бабата по бащина линия, при която ищецът го оставя за по 2-3 дни,
както и от дъщерята на ищеца, с която живеят в едно домакинство. Вкъщи за
домакинските задължения и готвенето се грижат бившата съпруга на бащата, както
и дъщеря му. Съдът не кредитира показанията на свидетелите в частта относно
полаганите грижи по отношение на детето от майката. В тази част показанията
противоречат на показанията на другите двама свидетели, които са
незаинтересовани и имат личните впечатления от отглеждането на детето от майка
му, както и на констатациите на приетия социален доклад по делото.
Други доказателства от значение за
спора не са ангажирани, а необсъдените такива са или недопустими /писмени
свидетелски показания/ или неотносими, тъй като не изясняват факти и
обстоятелства, включени в предмета на доказване или установимите чрез тях
факти, са изяснени от други събрани в процеса доказателства и доказателствени
средства.
Изслушан по реда на чл.59 ал.6 СК бащата И.Б.Н.
желае родителските права по отношение
на детето да му се предоставят на него.
Изслушана по реда на чл.59 ал.6 СК
майката А.В.Т. желае родителските
права по отношение на детето да й се предоставят на нея.
Други доказателства от значение за
спора не са ангажирани, а необсъдените такива са неотносими, тъй като не
изясняват факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване или
установимите чрез тях факти, са изяснени от други събрани в процеса
доказателства и доказателствени средства.
По
отношение на исканията с правна квалификация чл 59, ал. 9 СК.
Съгласно чл. 59, ал. 9 СК, ако
обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите може да
измени постановените по-рано мерки относно родителските права и да определи
нови. Правната възможност да се изменят мерките, в зависимост от настъпили
промени в обстоятелствата, е израз на грижата за охрана правата на децата. Тя е
конкретно приложение на принципа за всестранна защита на децата, поради което
наред с родителите и съдът следи служебно за ефикасността на взетите мерки и за
упражняване на родителските права в най-добър интерес на децата. Определянето
на мерките цели правилното развитие на децата, поради това, ако обстоятелствата
се изменят съществено, въпросът за ефикасността на приложимите мерки поставя
въпроса за вземане на нови, които да отчитат тези изменени обстоятелства. Под
изменение на обстоятелствата, законът визира проявление на юридически факти,
които се отразяват върху ефекта на приложимата мярка, преценен съобразно
интереса на детето. По своето съдържание тези нови обстоятелства могат да имат
различна проявна форма. Едни от тях могат да се отнасят до родителските,
възпитателските или моралните качества на родителите, до социалната среда, в
която живеят децата след решението, до жилищните или битовите условия и т. н.
Във всички случаи обаче съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се
отразяват на положението на детето и на ефикасността на мерките, които
определят същото – т. V от ППВС № 1 от 12.11.1974 г..
Съдът счита, че в случая е налице
изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК, тъй като със
съдебно решение №100/26.03.2019 г. по гр.д. № 160/2019 г. на РС Габрово, е било утвърдено постигнато
между страните споразумение по чл. 127, ал. 1 СК, за съвместно упражняване от
двамата родители на родителските права по отношение на детето, а то е възможно
единствено при липса на спор между родителите. Разпоредбата
на чл. 59, ал. 2 СК изключва възможността родителските
права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата
родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването им. Именно
поради липсата на съгласие и с цел защита интересите на децата, съдът следва да
предпочете единия от родителите, на когото да възложи упражняването на
родителските права, изразяващи се в непосредствената, ежедневна отговорност за
отглеждането и възпитанието на децата. Същият подход, основан на относимата
правна уредба, е използван и в ППВС № 1 по гр. д. № 3/1974 г. - съдът следва да
предостави упражняването на родителските права на единия от съпрузите, като под
упражняване на родителските права съдът има предвид "тяхното ежедневно
осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и представителството
на децата". Чрез решението си по чл. 59, ал. 2 СК съдът изпълнява
социалната си функция за предоставяне на адекватна защита на ненавършилите
пълнолетие деца с оглед запазването на висшите им интереси и гарантира правната
сигурност, задължавайки и най-вече вменявайки отговорност на
"по-добрия" (с оглед интересите на детето) родител да се грижи за
тяхното непосредствено отглеждане и възпитание, до постигането на общо съгласие
относно упражняването на родителските права. /В този смисъл Тълкувателно
решение № 1 от 03.07.2017 г. по тълк. д. № 1 / 2016 г. на Върховен касационен
съд, ОСГК/.
Невъзможността родителите да живеят
съвместно или да постигнат съгласие относно упражняването на родителските права
и местоживеенето на детето, обуславят необходимостта въпросът да бъде решен от
съда. Във всеки случай постигнатото съгласие между страните би било от
най-добър интерес за детето, дори и с оглед обстоятелството, че то ще съзнава,
че контактите му с всеки родител са определени по общо решение на двамата, а не
принудително наложени от съда с постановеното решение.
От събраните доказателства се
установи, че всеки от родителите разполага с необходимите качества за
упражняване на родителските права. Никой от родителите не упражнява физическо
насилие при дисциплинирането на детето. Всеки от родителите му е организирал
пространство, подходящо да задоволява основните му нужди. И двамата родители в
грижите за детето могат да разчитат на помощта на своите близки, с които детето
е изградило отношения на привързаност.
Въпреки това, установеният с
предходното решение режим на упражняване на родителските права, местоживеене на
детето и лични отношения с другия родител съдът намира, че при възникналия
спор, не следва да бъде запазен. Детето се нуждае от постоянен дом и
неподходящо е за него да живее и расте при режим, който да му създава два,
относително равностойни, центъра на жизнени интереси. Ето защо, упражняването
на родителските права следва да се концентрира у единия родител, като другият
поддържа лични отношения при режим, който обаче да не е конкурентен като обхват
на основния.
Ниската възраст на детето и нуждите му
от майчини грижи налагат упражняването на родителските права да се концентрира
у личността на майката, при която то да живее. При наличието на физически и
психически здрава майка, тя е тази, която следва да поеме отговорността по
грижите за детето и неговата подготовка за общественополезна дейност. Към
настоящият момент майката е тази, при която детето живее през основната част от
месеца, поради което предоставянето на правата на ответницата, не би се
отразило чувствително върху фактически изградения режим на детето и не би
довело до сътресения у крехката детска психика.
От друга страна, трудовата заетост на
майката й осигурява добри доходи, с които да задоволява потребностите на
детето. Доходите на бащата са по-високи, но това само по себе си не е
достатъчно за отглеждане на едно дете на ниска възраст, още повече, че се
установи, че при осъществяване на регламентираните контакти на детето с бащата,
последният ползва често помощта на неговата майка за отглеждането му, като
оставя детето при нея. Майката А.Т., от своя страна упражнява основно
родителските права лично, включително и предприема промяна на трудовата си
заетост, така, че да разполага с необходимото за обгрижване на детето време.
Не на последно място следва да се
отбележи, че майката последователно застъпва позицията, че детето има нужда от
контакти с баща си и доколкото зависи от нея, те няма да бъдат ограничавани.
Нещо повече - майката е предоставяла възможност на бащата да се вижда с детето
и извън определения със споразумението режим, докато бащата от своя страна не е
склонен да прави каквито и да било отстъпки, когато детето е при него в
определения му режим на лични отношения. Именно бащата е инициатор на
настоящото производство, което образувано по-малко от година от постановяване
на предходното решение, което сочи, че въпреки определения по съгласие на
страните изключително широк режим на лични отношения на детето с бащата, то
последният отново не е доволен и се конфронтира без някаква основателна причина
с другия родител, вместо да търси диалог в името на отглеждането на детето.
Съдът намира неоснователни
твърденията, изложени от ищеца по първоначалния иск за липсата на родителски
капацитет у майката, както и липсата на подходящи условия в дома на майката. От
кредитираните показания на свидетелите И. и Кънева и изготвения социалния
доклад се установява, че майката разполага с необходимия родителски капацитет,
полага адекватни грижи за детето, разбира и се стреми да удовлетворява
потребностите му, към нея детето е емоционално привързано, като майката се
ползва с подкрепата на съжителя й в обгрижването на двете си деца. Следва да се
отбележи, че се касае за дете на 4 години, което през целия ден е на детска
градина, откъдето бащата го взема при осъществяване на контактите си с него и
дори да е било с мръсни дрехи, това не означава, че другият родител не полага
адекватни грижи за него.
Не се установява да е налице
неблагоприятна промяна в битовите условия, при които детето се отглежда. От
приетия социален доклад на ДСП-Габрово и кредитираните показания, се установи,
че Б. И.Н., се отглежда при
много добри жилищно-битови условия. Не са събрани доказателства в подкрепа на
доводите да е налице някакъв риск за здравословното състояние на детето при
отглеждането му от майката.
Не могат да бъдат споделени и съображенията,
че работно време на майката я препятства в полагането на грижи за детето.
Упражняването на правото на труд, чрез което майката осигурява и средства за
задоволяване на потребностите на детето, не може да се цени като неблагоприятно
засягащо родителския й капацитет обстоятелство. Майката изцяло съобразява
работните си смени с полагането на грижи за детето.
От друга страна следва да се отбележи,
че не се установиха и твърденията,
изложени от ищцата по насрещния иск за грубо отношение на бащата спрямо
майката придружено с обиди и квалификации в присъствието на детето, както и че
след среща или престой при баща си детето е объркано и напрегнато.
С оглед изложеното предявеният
първоначален иск с правна квалификация чл. 59, ал. 9 СК от И.Б.Н. за изменение
на титуляра на упражняване на родителските права по отношение на детето Б. И.Н.,
като родителските права бъдат предоставени на него, следва да бъде отхвърлен,
съответно да бъде уважен предявения насрещен иск с правна квалификация чл. 59,
ал. 9 СК предявен от майката А.В.Т..
Разпоредбата на чл. чл. 59, ал.2 СК
задължава съда да определи мерките относно личните отношения между детето и
родителя, на който не се предоставя упражняването на родителските права –
бащата. Предоставянето на родителските права на майката не може да бъде
отречено с определяне на режим на лични отношения на детето с родителя, който
не упражнява родителските права, предвиждащ ежемесечното полагане на грижи за
детето и местоживеенето му да се разпределят почти по равно между двамата
родители /без споразумение между тях/, като детето е 1/3 част от месеца при
родителя неупражняващ родителските права. Такова разпределяне е нелогично и не
съответства на константната съдебна практика, като такъв режим на лични
отношения е допустим единствено при постигнато споразумение между родителите.
Въпреки ниската неучилищна възраст на
детето - то е на 4 години и посещава детска градина, а родителите живеят в един
град – Габрово, което улеснява контактите с бащата, в интерес на детето е
трайно да живее при единия от родителите, на когото са предоставени за
упражняване родителските права, да не сменя постоянно дома си и този родител да
може пълноценно да упражнява родителските права, в тълкувания по-горе смисъл.
По делото е установено, че и двамата
родители са с добър и надежден родителски капацитет. Детето е силно привързано
и към двамата и в негов интерес е да продължи да поддържа пълноценни отношения
с всеки от родителите. Същевременно отношенията между родителите са влошени,
комуникацията и доверието им са нарушени, родителите имат затруднения в
общуването си по въпросите за развитието и израстването на детето. Между
родителите няма и понастоящем не може да се постигне съгласие за разпределяне
упражняването на родителските права чрез определени от съда мерки – ТР №1/17 г.
ОСГК, мотиви към т.2. С оглед на тези конкретни за случая обстоятелства следва
да се създадат нормални предпоставки за упражняването на родителските права от
майката, на която са възложени и на режима на лични контакти с бащата. За целта
определеният от предишното решение режим на лични отношения с бащата следва да
се ограничи, за да се осигури преобладащото живеене на детето при майката, на
която е възложено ежедневното осъществяване на родителските права, при
запазване на възможността детето да контактува пълноценно с бащата и семейната
му среда. В този смисъл, съдът
намира, че на бащата И.Б.Н., следва да се предостави право да вижда и взема
детето Б. И.Н. всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 18.00 ч.
в петък до 19.00 ч. в неделя с преспиване, както и през коледните празници и
рождения ден на детето на нечетните години, респ. през новогодишните и
великденски празници на четните години и тридесет дни през лятото по време,
несъвпадащо с годишния отпуск на майката. Следва да се посочи, че при
постигнато взаимно съгласие на родителите, ищецът би могъл да осъществява лични отношения с детето без ограничения.
Относно
искането за изменение на размера на определената издръжка.
В случая няма спор, че Б. И.Н. е дете
на ответника по насрещния иск И.Б.Н. и към приключване на съдебното дирене –
10.07.2020 г., е малолетно.
От друга страна, от споразумението
между страните, утвърдено с решение №100/26.03.2019 г.,
с което е определена месечна издръжка на детето в размер на 170 лева, е налице
изменение на обстоятелствата в резултат на възникналия спор между страните
относно общото упражняване на родителските права и след като съдът възлага
упражняването им по отношение на детето на единия родител, то неминуемо това
обстоятелство рефлектира върху размера на дължимата издръжка от другия родител.
Следва да се посочи, че размерът на дължимата издръжка е бил определен при
постигнато споразумение за общо упражняване от двамата родители на
родителските права, изразяващи се в непосредствената, ежедневна отговорност за
отглеждането и възпитанието на детето.
Нуждите на едно физическо лице от
средства за задоволяване на потребностите му зависят от здравословното му
състояние, възраст, култура, обществено положение и др. В т. 4 на ППВС 5-70 г.
е посочено, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят
съобразно обикновените условия на живот
за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства
от значение за случая, като не следва да се присъжда издръжка в размери,
стимулиращи към обществено неполезен начин на живот, лукс и даващи възможност
сумите да се използуват за цели извън издръжката. Съгласно чл. 142, ал. 1 СК
размерът на издръжката се определя в зависимост от две величини - нуждите на
детето и възможностите на родителя и е определен само минималния размер на
издръжката на едно дете, равна на една четвърт от минималната работна заплата
или към момента на приключване на съдебното дирене 152.50 лв. месечно – чл.
142, ал. 2 СК (считано от 01.01.2020 г. минималната работна заплата в страната
е в размер на 610 лева).
Възрастта на детето и посещаването на
детска градина предполага потребност от средства за храна, облекло, заплащане
на такси за допълнителни дейности. С оглед горното, както и при съобразяване на
обстоятелството, че през основната част от време детето се намира в детска
градина, което значително намалява разходите за храна и включени в издръжката
консумативни разходи /ток, вода, отопление/, съдът приема, че необходимата за периода от предявяване на исковата молба
до приключване на устните състезания месечна издръжка на детето, което е на
ниска възраст, е в размер на 340 лева – разходи за облекло, обувки, храни и
напитки, както и социално общуване /посещения на театър, кино и др./.
В производството са събрани писмени
доказателства за получаваните месечни доходи в размер 1650 лева, който размер е
значително по-висок от размера на минималната работна заплата за страната за
2020 година /610 лева/, която съдът приема за нормативно установен критерий за
минималния размер на издръжката, необходима за задоволяване на нуждите на
пълнолетно физическо лице. Следователно, ответникът разполага с доходи над необходимите
за покриване на собствените му екзистенциални нужди, след задоволяването на
които може да предоставя издръжка на детето. Тъй като задължението за
престиране на издръжка тежи върху всеки от родителите, необходимата месечна
такава, следва да бъде поета от родителите, съобразно възможностите им. Съдът
намира, че ответникът следва да заплаща
220 лева от необходимата издръжка на детето, до който размер искането за
увеличаване на издръжката следва да бъде уважено, като другият родител А.В.Т.
да поеме разликата до пълния необходим
размер от 340 лева месечна издръжка на детето, наред с непосредственото му
обгрижване. Присъдената издръжка се дължи считано от влизане в сила на
съдебното решение до настъпване на основания за нейното изменение или
прекратяване. Доколкото се касае за периодично парично задължение за покриване
на екзистенциални потребности на носителя на правото, чл.146, ал. 1, изр.2 СК
предвижда задължение за заплащане на законната лихва върху всяка просрочена
вноска, което задължение има акцесорен характер и основателността му произтича
от основателността на главната претенция.
При този изход на спора, право на
разноски има ищцата по насрещния иск, която не е направила искане за тяхното
присъждане и такива не й се следват. Производството по чл. 59, ал. 9 СК е
исково, а не за спорна съдебна администрация, каквото например е производството
по чл. 127 СК, поради което по отношение на отговорността за съдебни
разноски са приложими нормите на чл. 78 ГПК. /в този смисъл и определение № 362 от
11.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3227 / 2017 г. на ВКС, III г.о. /. Следва
да се посочи, че не следва да се взема предвид частичното отхвърляне на
искането за изменение на размера на дължимата издръжка тъй като предявената от
ищеца Т. претенция за упражняването на родителските права, е уважена в цялост.
Ответникът по насрещния иск следва да
заплати по сметка на РС Габрово държавна такса върху присъдената издръжка в
размер на 72 лева, на основание чл. 78, ал.6 ГПК.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ,
на основание чл. 59, ал. 9 СК, утвърденото с решение по гр. дело № 160/2019 г.
на РС Габрово споразумение по чл. 127, ал. 1 СК относно упражняването на родителските права, местоживеенето, личните
отношения и издръжката на детето Б. И.Н., като вместо него постановява следното:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на детето Б. И.Н., ЕГН **********, роден на ***
г., ЕГН **********, на майката А.В.Т., ЕГН **********, като постановява детето
да живее при нея.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
отношения на бащата И.Б.Н., ЕГН **********, с Б. И.Н., ЕГН **********, роден на
*** г., ЕГН **********, както следва:
Бащата И.Б.Н., ЕГН **********, има
право да вижда и взема детето Б. И.Н., ЕГН ********** всяка втора и четвърта
седмица от месеца за времето от 18.00 ч. в петък до 19.00 ч. в неделя с
преспиване, както и през коледните празници и рождения ден на детето на
нечетните години, респ. през новогодишните и великденски празници на четните
години, и тридесет дни през лятото, по време, несъвпадащо с годишния отпуск на
майката А.В.Т., ЕГН **********.
ОСЪЖДА И.Б.Н., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплаща на малолетното дете Б. И.Н., ЕГН **********, роден на ***
г., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител А.В.Т., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 220 (двеста и двадесет) лева, считано от влизане в
сила на решението до настъпване на законна причина, изменяща размера й или
прекратяваща издръжката, платима до 5-то число на текущия месец, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска, за разликата до предявения размер от 250 лева, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от И.Б.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу А.В.Т., ЕГН **********,
с правна квалификация чл.59, ал.9 СК, за изменение на титуляра на упражняване
на родителските права по отношение на детето Б. И.Н., като родителските права
бъдат предоставени на него, като неоснователен.
ОСЪЖДА И.Б.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати по сметка на РС - Габрово сумата 72 лева (седемдесет и
два лева) – държавна такса, както и 5 (пет) лева в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
.