Решение по дело №195/2016 на Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е № 16

 

гр.София, 25.януари 2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски окръжен съд, търговско отделение 1-ви състав в публично заседание на 15.декември две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател:РАДИ ЙОРДАНОВ

 

при секретаря М.Букина и при прокурора като разгледа докладваното от съдията ЙОРДАНОВ т.д.№195 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Искът е с правно основание чл.45 ЗЗД.

            „А.” ЕООД с ЕИК., седалище и адрес на управление ***, чрез управителя си, е подало искова молба срещу „В .“ ЕООД с ЕИК., със седалище и адрес на управление ***, с която е предявило осъдителен иск – за заплащане на сумата от 100 000 лв. – предявен като частичен от иск с общ размер на 432 370 лв., представляващи част от вредите като пропуснати ползи (печалба) за времето от 01.09.2016г. до 31.10.2016г., които ищецът, като собственик на МВЕЦ „Бебреш“, е претърпял (от невъзможността да произвежда и продава ел. енергия) от липсата на вода в язовир „Бебреш“, поради неправомерното поведение на ответника, изразяващо се в нерегламентираното източване на водата от язовира.

Ищецът твърди (в исковата молба и в уточняващата молба от 27.12.2016 г., находяща се на л. 53-56 от делото), че е собственик на малка водноелектрическа централа (МВЕЦ) „Бебреш”, разположена до едноименния язовир в близост до гр. Б.. Централата била въведена в експлоатация през 2014 г. и работела от 20.06.2014 г. Така произведената електроенергия била продавана на „Ч.“ АД по силата на подписан между последното дружество и ищеца договор за изкупуване на ел. енергия, № 451/20.06.2014 г. Сочи, че има подписан договор за доставка на вода за енергодобив за МВЕЦ „Бебреш“, сключен на 25.06.2012 г. с „Н.с.“ ЕАД. Заявява се, че през първата година от изграждането си централата функционирала ежедневно – в язовира имало достатъчно вода. През следващите години обаче нивото на водата в язовир „Бебреш“ намалявало, което довело до престой на централата – през 2015 г. той обхващал 4 месеца, колкото и през 2016 г., без перспектива да заработи отново, поради факта, че язовирът е пред пълно пресъхване. Поддържа се, че това състояние на язовира е резултат от противоправното поведение на ответното дружество, което за периода 01.08.2015 г. – 06.12.2016 г., е извършило следното:

- ползвало е водата от язовира незаконно, без да е налице действащ договор за доставка на условно чиста вода, сключен между доставчика – „Н.с.“ ЕАД и ответника. Заявява се, че на 12.11.2012 г. старият договор между тях е изтекъл и нов не е подписан. 

-в местността „Чеканица“, във близост до пречиствателната станция на „В.“ ЕООД, ответникът нерегламентирано е изградил връзка (т.н. „байпас“) с размер ф150 между тръбопровод ф426, негова собственост и тръбопровод ф1200, собственост на „Н.с.“ ЕАД. Този байпас е функционирал към датата на исковата молба – 06.12.2016 г. и е захранвал с вода водопреносната система на „В.“ ЕООД. Сочи се, че басейнът на пречиствателната станция е преливал, имало е неоправдан разход на вода и самата пречиствателна станция не е функционирала.

- собственият на „В.“ ЕООД тръбопровод ф426 не се е използвал, водомерът във водомерната шахта е бил спрян и тръбопроводът не е пускан в действие.

Заявява също, че по информация от „Н.с.“ ЕАД въпросните незаконни връзки (байпаси) са много повече.

Твърди се, че противоправността на деянието се изразявала в незаконното ползване на водата в язовира от ответника и в изграждането от него на байпасите без съгласие на собственика на тръбопроводите - „Н.с.“ ЕАД. Това поведение на ответното дружество е било проведено през периода от 01.08.2015г. до 06.12.2016 г., при знанието на неговите представители и при допускането от тяхна страна, че тези техни действия увреждат ищеца (вж. уточняващата молба от 23.01.2017г., находяща се на л. 69 – 71 от делото). През посочения период представител на ищеца е водил многократно разговори с представители на ответника, уведомявал ги е за търпените от ищеца вреди с молба да не извършват противоправните си действия. Оплакванията си ищецът е обективирал в писмена молба до кмета на община Б., която община е собственик на ответното дружество. Затова се поддържа, че представители на ответника са знаели за вредите, които търпи ищеца и са допускали тяхното настъпване като последица от тяхното противоправно поведение (вж. отново молбата от 23.01.2017 г.).

Сочи се, че в резултат на незаконното ползване на водата от язовира от страна на ответника и на изградените незаконни водопроводни отклонения (байпаси) – т. е. против волята на собственика на тръбопроводната мрежа – „Н.с.“ ЕАД, водата в язовира е свършила. Така (без вода) собственият на ищеца ВЕЦ „Бебреш“ не може да функционира изобщо, респ. да работи ритмично и с пълна мощност, и да произвежда ел. енергия, която да продава на „Ч.“ АД, по силата на сключен помежду им договор за изкупуване на ел. енергия.

Иска се привличането на трето лице – помагач на страната на ищеца – „Н.с.“ ЕАД, на основание чл. 219 от ГПК. Интересът си от исканото привличане ищецът обосновава с факта, че посоченото дружество и той са обвързани от договор за доставка на вода за енергодобив, който не може да се изпълнява от доставчика, поради противоправното поведение на ответното „В.“ ЕООД. Така „Н.с.“ ЕАД се поставяло в невъзможност да изпълни задължението си за доставка на вода и обуславяло претенция на ищеца за вреди от това дружество. Сочи се също, че голяма част от документите и отношенията, от значение за предявената искова претенция, са свързани с документи и отношения между „Н.с.“ ЕАД и ответното дружество („В .“ ЕООД).

Ответникът „В.” ЕООД в срока по чл.367 от ГПК е представил отговор.

Счита, че недостатъците на исковата молба не са отстранени и процесът не е надлежно учреден.

По същество оспорва иска като неоснователен.

Заявява се, че липсата на знание у ответника за наличие на договорни отношения между трети лица (ищеца и „Ч.“ АД, респ. ищеца и „Н.с.“ ЕАД) изключва негово поведение на недобросъвестно пречене и не може да ангажира отговорността му за пропуснати ползи на ищеца от един от тези договори.

Поддържаните като незаконни отклонения от водопроводното трасе (байпаси) счита за изградени от самото държавно дружество „Н.с.“ ЕАД при изграждане на водопроводната мрежа, респ. от друга държавна организация съществувала в миналото, но не и от ответника.

Изразява се становище, че язовир „Бебреш“ е проектиран като едногодишен изравнител. Неговото предназначение е да съхранява водите от пролетното пълноводие на съответната година, а в последствие – през сухите месеци те да се използват за напояване. Обемът му не позволявал акумулиране на водни маси от поредни години. При валежни календарни години и запълване обема на язовира, е предвидено той да прелива през специално изграден преливник и не може да задържи допълнителни количества вода. Максималното ниво на язовира било ограничавано по решение на правителството до 75 % от целия му обем, с оглед опасността от наводнения.

През 90-те години на 20 век било разрешено използването на вода от язовира и за питейно водоснабдяване, като увеличените потребности не съответствали на съществуващия обем на язовира.

Ответникът „В.“ ЕООД счита, че освен за питейно – битово водоснабдяване и за хидроенергийни цели (за нуждите на ищеца), водата в язовира се намалява и поради няколко други фактора: доставяна вода от „Н.с.“ ЕАД пряко на други лица; задължително количество вода, изпускано за осигуряване на екологичния минимум след язовира; загуби от аварии по мрежата на „Н.с.“ ЕАД; естествени загуби, в резултат на просмукване в почвата под язовира и водни изпарения от повърхността.

Застъпва се становището, че справките от данните на ГФО на ищцовото дружество не удостоверяват претендираната загуба (като пропусната полза от непроизведена и недоставена ел. енергия).

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК от ищеца е постъпила допълнителна искова молба, с която пояснява и допълва първоначалната.

Заявява, че съгласно разрешителното за водовземане №1143/26.01.2007 г., издадено от директора на Байсенова дирекция „Дунавски район“ с център П., с което е разполагало ответното дружество, е била предвидена схема за водовземане (посочена в ДИМ – л.124 от делото), която то не е спазвало. Твърди се, че през процесния период водата не е преминавала през стоманения водопровод ф426, собственост на ответника, а през водопровод ф1200, собственост на „Н.с.“ ЕАД. Така не се е измервало количеството на водата, която е ползвал ответника. Последният използвал незаконно байпасна връзка между двата водопровода, но тази връзка била с лошо качество и оттам изтичало огромно количество вода. Оспорва твърдението на ответника, че последният не знаел за съществуващи договорни отношения – за доставка на вода и за производство и продажба на ел. енергия, сключени от ищеца с „Н.с.“ ЕАД и „Ч.“ АД.

В срока по чл.372, ал.2 от ГПК ответникът „В.“ ЕООД е депозирал допълнителен отговор, с които развива съображения за отношенията между него и „Н.с.“ ЕАД, като създадени и съществуващи в условията на регулиран пазар.

Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 ал.1 ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

С разрешение за водовземане №1143/26.01.2007г. от Басейнова дирекция за управление *** център П., МОСВ е разрешено на „В.” ЕООД, гр.Б. водовземане с цел питейно-битови нужди. Разрешителното е с краен срок 26.01.2027г.

С договор за доставка на условно чиста вода от 15.11.2011г. „Н.“ ЕАД предоставя на „В.“ ЕООД условно чиста вода от язовир Бебреш до 2 500 000куб.м. годишно. С договора чл.6 е уговорено договорът се сключва за една година, като в случай че не бъде отправено предизвестие за прекратяване се продължава за срок от още една година.

По делото се представи разрешително №11140131/20.04.2012г. от Басейнова дирекция за управление *** център П., МОСВ, с което се дава разрешение на „А.” ЕООД за водовземане от повърхностен обект язовир „Бебреш”. С решение №825/06.08.2012г. срокът на разрешително №11140131/20.04.2012г. е продължен до 25.06.2022г.

С договор за доставка на вода за енергодобив за МВЕЦ „Бебреш” от 25.06.2012г. „Н.с.“ ЕАД се е задължило да доставя на „А.” ЕООД водни маси по главен деривационен тръбопровод от язовир Бебреш за МВЕЦ „Бебреш” на цена 3,10лв. за 1000куб.м.

С договор за изкупуване на електрическа енергия №451 от 20.06.2014г. „Ч.” АД се е задължил да купува електроенергия от „А.” ЕООД.

Видно от справка на БАН Институт по метереология и хидрология филиал П. годишните валежи за 2014г. за МТС Б. е 1153,6 литри на кв.м., което е 153 % спрямо годишната норма. Видно от справка на БАН Институт по метереология и хидрология филиал П. годишните валежи за 2015г. за МТС Б. е 816 литри на кв.м.

С писмо от 22.07.2015г. Кмета на община Б.с писмо до Министъра на земеделието и храните е поискал временно спиране на подаването на вода към МВЕЦ „Бебреш”, с оглед осигуряването на вода за населението.

С писмо от 18.05.2016г. „В.“ ЕООД с писмо до „Н.с.“ ЕАД е поискал временно намаляване и спиране на подаването на вода към МВЕЦ „Бебреш”, с оглед осигуряването на вода за населението през месеците юни-септември 2016г.

С писмо от 12.07.2016г. „Н.с.“ ЕАД до „А.” ЕООД се указва временно преустановяване на работата на МВЕЦ „Бебреш” през летните месеци.

С писмо от 21.10.2016г. „Н.с.“ ЕАД ***, че водното ниво на язовир „Бебреш” е достигнало кота мъртъв обем, санитарен минимум.

С писмо от 29.11.2016г. на „Н.с.“ ЕАД до „В.“ ЕООД се уведомява последния, че разрешената схема за водовземане е от язовир Бебреш, водовземна кула на язовира, основен изпускате, стоманен тръбопровод ф426 и пречиствателна станция. В момента ползването не е по разрешената схема като са изградени множество отклонения и не може да се контролира водовземането и разхода на вода. Тъй като срокът на договора е изтекъл се предлага сключването на нов договор.

С договор за доставка на условно чиста вода от 10.02.2017г. „Н.“ ЕАД предоставя на „В.“ ЕООД условно чиста вода от язовир Бебреш до 2 500 000куб.м. годишно. С договора чл.6 е уговорено договорът се сключва за една година, като в случай че не бъде отправено предизвестие за прекратяване се продължен.

По делото се изслуша свидетеля Ц. М.Б. служител на ищеца „А.” ЕООД на длъжността заместник директор по енергийните въпроси. МВЕЦ „Бебреш” е пуснат в експлоатация на 09.06.2014г. като спира работа през 2015г. за 4 месеца, а през юли 2016г. спира работа за 10месеца до май 2017г. Когато работи е работил с намалена мощност, като се съобразява с потребностите на „В .“ ЕООД за поддържане на нивото за водоснабдяване на населението. Според свидетеля потреблението на „А.” ЕООД  през 2014г. е 10 000 000куб.м., през 2015г. 9 000 000куб.м. и през 2016г. над 5 000 000куб.м.   

По делото се назначи съдебно-счетоводна експертиза, видно от която печалбата на „А.” ЕООД  за периода 01.07.2014г.-31.10.2014г. е 201729лв. За  периода 01.09.2016г.-31.10.2016г. е реализирана загуба от разходи при спряна дейност в размер на 3520лв. Пропуснатата печалба спрямо същия период на 2014г. е 109232лв. и 3520лв. реализирана загуба.

По делото се назначи и изслуша заключението на съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението язовир Бебреш е с полезен обем 14 130 000куб.м., и се стопанисва от „Н.с.“ ЕАД, притокът на вода в язовир Бебреш за 2014г. е 37 060 217куб.м., за 2015г. - 42 555 686куб.м. за 2016г. - 32 528 203 куб.м. Източените водни маси за 2014г. са 10 370 432куб.м., за 2015г. 8 896 853куб.м. и за 2016г.-6 938 282куб.м. Предвид липсата на измервателни уреди не може да се установи количеството вода, потребена от „В.“ ЕООД през процесния период.

По делото се изслуша свидетелят А. С. М., управител на „Н. “ ЕАД. Свидетелят заявява, че през декември 2016г. когато се е върнал като управител е заварил мъртъв обем на язовира. Колкото е влизало вода толкова е изпускано между 30 и 50 л. в секунда. Тогава „В “ ЕООД е ползвало тръбопровод ф1200, който е за напоителни нужди. Тогава не са имали договор за тръбопровод ф426. Такъв договор имат от 10.02.2017г. Не може да се каже, че са незаконни байпасите, тъй като са строени за нуждите на напояването. Тръбопроводът е компрометиран, тъй като изтича срока му на годност. Водата е мръсна и не се пречиства, като не се заплаща. Язовирът е започнал да се пълни през февруари 2017г., като през пролетта на 2017 е достигнал котата. В гр.Б. е имало недостиг на вода, но не е имало режим. На тръбопровода ф1200 има измервателен уред, но никога с него не се е измервало точно. На него има спирателен кран. От края на 2016г.  са издавани фактури за ползваната вода от „В и К Бебреш“ ЕООД, които са заплащани. Фактурираните количества са на базата на 1/12 от количествата по разрешителните.

По делото се представи писмо от „Ч.” АД, видно от което е закупило от произведена от МВЕЦ „Бебреш” електроенергия за периода юни-декември 2014г. за 429 403,76лв. без ДДС, за 2015г. 418 237,68лв. и за 2016г. 345 356,50лв. Единичната цена на закупуване през целия период е 0,15604лв. /КВч без ДДС.

            При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

            Искът е неоснователен. Видно от събраните по делото доказателства ответникът „В.“ ЕООД е имал право да извършва водовземане от язовир Бебреш през исковия период от 01.09.2016г. до 31.10.2016г. въз основа на разрешително за водовземане №1143/26.01.2007г. на Басейнова дирекция за управление *** център П., МОСВ. Макар към процесния период да не е имал действащ договор между „В.“ ЕООД и „Н.с.“ ЕАД, тъй като същият е изтекъл, а следващият е сключен на 10.02.2017г. претенциите на „Н.с.“ ЕАД биха били на плоскостта на неоснователното обогатяване, в случай че между тях има неуредени задължения. Свидетелят М. заявява, че фактурираните количества за заплащани от ответника. Видно от събраните по делото доказателства се установява използване от „В “ ЕООД на тръбопровод ф1200, чиито измервателен уред е неработел, но това отново е основание за търсене на отговорност от „Н.с.“ ЕАД или дори санкция от Басейнова дирекция за управление *** център П., МОСВ (чл.79а ЗВ) и няма отношение към настоящата искова претенция на „А.” ЕООД. По делото ищецът не успя да докаже ползване от ответника количества над разрешените му 2,5 млн. куб.м. Правната уредба на чл.50 ал.4 Закона за водите дава приоритет за доставката на вода за населението пред използването на същата за производство на хидроенергетика. Съдът намира за доказано претърпяването на вреда (във формата на пропусната полза) от страна на ищеца от спирането на МВЕЦ „Бебреш” през исковия период, което е довело до намаляване на количествата продадена електроенергия, но намира че не е доказано наличието на деяние от страна на ответника„В.“ ЕООД, тъй като е ползвал отклонения съществуващи преди построяването на МВЕЦ „Бебреш”, осигурявал изпълнението на задълженията си да доставя вода за населението и не е налице причинно-следствена връзка между ползваната на основание разрешението вода и пропуснатите от ищеца ползи. Върху липсата на вода в язовир Бебреш отражение е дало и намаления приток през 2016г., който е с 10млн. куб.м. по-малко в сравнение с 2015г. и с над 4,5млн куб.м. през 2014г., което е обективна причина, за която ответникът „В .“ ЕООД не носи отговорност. Следва да се има предвид, че построеният през 2014г. МВЕЦ „Бебреш”  потребява  през 2016г. над 5 млн. куб.м., през 2015г. 9 млн. куб.м. и през 2014г. е 10 млн. куб.м., което е дало отражение върху ниското ново на вода в язовира, довело до разпорежданията на компетентните органи за спиране на работата на МВЕЦ „Бебреш”.

            Ето защо искът е неоснователен и недоказан е следва да се отхвърли изцяло.

            На основание чл.78 ал.1 ГПК ищецът „А.” ЕООД дължи заплащането на направените разноски на ответника „В “ ЕООД в настоящата инстанция в размер на 4120лв.

            Водим от горното СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска по чл.45 ЗЗД на „А.” ЕООД с ЕИК, седалище и адрес на управление *** срещу „В.“ ЕООД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление *** за заплащане на сумата от 100 000 лв.(сто хиляди лева) – предявен като частичен от иск с общ размер на 432 370 лв., представляващи част от вредите като пропуснати ползи за времето от 01.09.2016г. до 31.10.2016г., които ищецът, като собственик на МВЕЦ „Бебреш“, е претърпял от липсата на вода в язовир „Бебреш“, поради неправомерното поведение на ответника, изразяващо се в нерегламентираното източване на водата от язовира.

            Решението е постановено при участието на „Н.с.“ ЕАД с ЕИК. със седалище *** като трето лице помагач на страната на ищеца.

            ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК „А.” ЕООД с ЕИК., седалище и адрес на управление *** да заплати на „В “ ЕООД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление *** сумата 4120,-лв.(четири хиляди сто и двадесет лева), представляващи деловодни разноски.

            Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

Председател: