Р Е Ш Е Н И Е
№ 300 08.11.2019 г. град Несебър
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Несебърски
районен съд, VII-ми наказателен състав,
на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година в открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.Д.
Секретар – А.Г.
като разгледа
докладваното от съдията С.Д.
АНД № 1117 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Раздел V от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Образувано е по жалба
от „Е.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от управителя – С.А.Е., срещу наказателно постановление № 24-002498/16.08.2019
г. на директора на дирекция „Инспекция на труда“ – гр. С.З., с което на
жалбоподателя, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на
труда /КТ/, за извършено нарушение на чл. 403а, ал. 1 от КТ, е наложено
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева. Жалбоподателят излага
подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление. Не се оспорва извършената проверка, въз основа на която е
съставено обжалваното наказателно постановление, но се твърди, че в хода на
същата е бил представен график за работа за м. юли 2019 г., но не бил приет от
проверяващите, тъй като не бил съставен в подходящата форма. Сочи се
необоснованост на обжалваното постановление с оглед наведени от жалбоподателя
възражения срещу АУАН и се заявява несъответствие на наказанието с тежестта на
констатираното нарушение. Излагат се съображения за приложение към настоящия
случай на чл. 28 от ЗАНН и чл. 415в от КТ. При изложените доводи се моли за
отмяна на наказателното постановление.
В проведено по делото открито съдебно заседание,
жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и
моли за уважаването ѝ. Позовава се на несъответствие в правната норма, на
основание която е наложена санкция. Не ангажира писмени и гласни доказателства.
Насрещната страна по жалба – дирекция „Инспекция по
труда” – С.З., чрез процесуалния си представител, изразява становище за
неоснователност на жалбата пред съда, в съдебно заседание. Развива подробни
мотиви в подкрепа на тезата си, а именно за доказаност на нарушението по
безспорен начин и обоснованост на обжалвания акт. Моли, обжалваното
постановление да бъде потвърдено с крайния съдебен акт като законосъобразно и
правилно.
Процесната жалба е депозирана в рамките
на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е
основателна.
Съдът, като взе предвид доводите и
възраженията на жалбоподателя, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено следното:
В периода от 08.07.2019
г. до 30.09.2019 г., със заповед № 3-0634 от 02.07.2019 г. на изпълнителния
директор на ИА „ГИТ” е била възложена териториална компетентност на служители
на ДИТ – С.З., включително на свидетелката Б.Ш., за извършване на проверки по
спазване на трудовото законодателство в обекти на контрол на територията на
дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас. Вследствие на оправомощаването, на 30.07.2019
г., в бистро „П.М.К.”, находящо се в гр. С.В., местност „Ю.”, стопанисвано от
жалбоподателя „Е.” ЕООД, била извършена проверка от служители на ДИТ - гр. С.З.,
сред които и свидетелката Ш. – главен инспектор, като при същата били изискани
документи, свързани със спазване на трудовото законодателство, включително графици
за работа за месец юли 2019 г. при проверката работодателят-жалбоподател не
представил на свидетелката Ш. изискания график, въз основа на която бил
съставен АУАН № 24-002498/01.08.2019 г. за допуснато от жалбоподателя нарушение
на чл. 403а, ал. 1 от КТ, който ведно с приложенията към него бил връчен на
дружеството жалбоподател. Впоследствие било издадено и обжалваното наказателно
постановление, след като административнонаказващият орган приел за
неоснователно депозирано от жалбоподателя възражение срещу АУАН. С констативен
протокол от 09.08.2019 г. на ДИТ – гр. Сливен било установено изпълнение на
указанията, дадени на жалбоподателя с протокол за извършена проверка № ПР
1925048 от 30.07 и 01.08.2019 г., включително за държане на разположение в
обекта на график за работа за месец юли 2019 г.
Посочената
фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от всички събрани по
делото доказателства – в това число и писмените такива /протокол за извършена
проверка № ПР 1925048 от 30.07 и 01.08.2019 г.; констативен протокол от
09.08.2019 г. на ДИТ – гр. Сливен; АУАН № 24-002498/01.08.2019 г.; възражение
на жалбоподателя срещу АУАН; заверено копие от отчетна форма/график за м. юли
2019 г.; заповед № З-0634/02.07.2019 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“;
заповед № З-0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ”; заповед №
З-0803/31.07.2018 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ”; служебна карта на
актосъставителя Ш./. Фактическата обстановка се потвърждава от показанията на
св. Ш.. Самият жалбоподател оспорва описаната фактическа, но възраженията му
остават неподкрепени с доказателства в хода на съдебното производство.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Настоящият
съдебен състав, като инстанция по същество и след извършена проверка за
законност, констатира, че при издаване на обжалваното наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които
да обуславят неговата отмяна. Същото е издадено от компетентен орган /оправомощен
да издава НП със заповед № З-0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор на ИА
„ГИТ” и заповед № З-0803/31.07.2018 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“ и
съобразно чл. 416, ал. 5 вр. чл. 399, ал. 1 от КТ/ и в срока по чл. 34, ал. 3
от ЗАНН. Отделно от това, от доказателствата по делото се установи надлежното
оправомощаване на служители от ДИТ – гр. С.З. да съставят актове на територията
на ДИТ – гр. Бургас /по реда на чл. 37, ал. 1, б. „б” ЗАНН и въз основа на
заповед № З-0634/02.07.2019 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“/. При
издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени и императивните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като не се установяват допуснати
съществени процесуални нарушения в хода административнонаказателното
производство, които да влекат отмяна на постановлението.
В процесния
случай се касае до нарушение по чл. 403а, ал. 1 от КТ, съгласно която
разпоредба работодателят е длъжен да държи в предприятието, в неговите
поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се
полага наемен труд на разположение на контролните органи екземпляр документи,
сред които правилника за вътрешния трудов ред, документи, свързани с
разпределението на работното време и организацията на работа. Анализът на
събраните по делото доказателства установява от фактическа страна, че при
проверка в търговки обект бистро „П.М.К.”, находящо се в гр. С.В., местност „Ю.”,
стопанисвано от жалбоподателя „Е.” ЕООД, на проверяващите не са представени
документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на
работа и в частност график за работа за месец
юли 2019 г. Протоколът от проверката е връчен надлежно на управителя на
дружеството-жалбоподател, като в същия не са вписани възражения проверяващите
да са отказали да приемат представен при проверката график, нито по делото са
ангажирани доказателства същият да е бил оспорен. При това положение, съдът
намира оплакванията на жалбоподателя в тази връзка за недоказани, предвид което
и се налага извода, че работодателят безспорно е нарушил разпоредбата на чл.
403а, ал. 1 от КТ.
Целта на
задължението по чл. 403а, ал. 1 от КТ е на проверяващите да се предоставят
незабавно екземпляри от документите във връзка с полагания труд в обекта, за да
могат да извършат преценка дали допуснато нарушение на трудовото
законодателство. При това положение, с непредставянето на тези документи на
проверяващите в момента на проверката на практика е осъществен съставът на
нарушението по чл. 403а, ал. 1 от КТ. В тази връзка, следва да се отбележи, че
представения в последствие с възражение срещу АУАН отчетна форма/график не може
да санира вече констатираното несъответствие със законовите изисквания. Изискването
на чл. 403а, ал. 1 от КТ е документите да са „на разположение” на проверяващите
органи, т.е. към момента на проверката да им се предоставят. От изложеното може
да се направи извод, че с поведението си работодателят-жалбоподател е
осъществил вмененото му нарушение.
По повод
оплакванията на жалбоподателя, настоящият съдебен състав намира, че в
конкретната хипотеза не може да намери приложение и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се установява твърдяната маловажност на случая. При
определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно разясненията,
дадени с ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК, следва да
се съобрази чл. 93, т. 9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е
този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Като се вземе предвид
високата значимост на обществените отношения, свързани със спазване на
трудовото законодателство, съдът намира, че процесното нарушение не може да се
характеризира като такова с ниска обществена опасност. Фактът, че по делото не
са събрани данни на жалбоподателя да са налагани предходни наказания за нарушения
на трудовото законодателство, не може да се приеме като достатъчно смекчаващ,
за да е налице маловажен случай. Следва да се има предвид, че задължението на
работодателя да държи на разположение на проверяващите необходимите документи
по чл. 403а, ал. 1 КТ е пряко свързано с възможността да му бъде извършена
надлежна проверка. Непредставянето на документите към момента на проверката на
практика препятства възможността да се установи дали в проверявания търговски
обект се спазва трудовото законодателство. При изложените съображения, за съда
се налага извод, че деянието не се характеризира с по-ниска степен на
обществена опасност от останалите деяния от същия вид, предвид което и разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН е неприложима към процесния случай.
Що се касае до
твърденията на жалбоподателя за приложение към процесния случай на разпоредбата
на чл. 415в от КТ, съдът намира същите за неоснователни, тъй като за да бъде
приложена тази норма, са необходими две предпоставки – нарушението да е
отстранено веднага след установяването му и от него да не са настъпили вредни
последици за работници и служители. В случая не е доказана първата от
посочените предпоставки, а именно нарушението да е отстранено веднага.
Работодателят е санкциониран за това, че не държи на разположение на
контролните органи екземпляр от графици за работа за месец юли 2019 г. При
проверката на място е установено, че този документ не се държи в обекта, като
не е бил представен до нейното приключване, поради което няма как да се приеме,
че нарушението е отстранено веднага. Дружеството е санкционирано именно за
това, че не държи екземпляр от тези документи в своя обект, в който се полага
наемен труд, а не че не разполага с такива. При недоказаност на първата
кумулативно предвидена от законодателя предпоставка, съдът не следва да
изследва наличието на втората, като приема, че не са налице условията за
приложение на чл. 415в от КТ към настоящото нарушение.
За извършеното
нарушение на чл. 403а, ал. 1 от КТ, законодателят, с разпоредбата на чл. 414,
ал. 1 от КТ, предвижда наказание „имуществена санкция“ в размер от 1500 лева до
15 000 лева. В случая, наказващият орган е наложил на жалбоподателя санкция в
размер на 2000 лева. При определяне на наказанието при условията на чл. 27, ал.
2 от ЗАНН съдът достигна до извод, че справедливото наказание, което следва да
се наложи на дружеството е „имуществена санкция” в минималния предвиден размер
в санкционната норма - 1500 лева, тъй като при липсата на отегчаващи вината
обстоятелства налагане на наказание над предвидения в закона минимум се явява
необосновано и несправедливо. С така наложеното наказание в размер на 1500 лева
ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и
превъзпита нарушителят, както и генералната превенция за въздействие върху
обществото. Така определеният от законодателя минимален размер е достатъчно
висок и при липсата на данни за други нарушения на трудовото законодателство от
страна на жалбоподателя-работодател, ще отговори на целите на административното
наказание. Тук следва да се отбележи също така, че във връзка с дадени на
работодателя указания след проверката констатираните нарушения са били
отстранени, включително процесното.
С оглед
изложеното обжалваното наказателно постановление следва да се измени в частта
относно размера на наложеното наказание „имуществена санкция”, като размерът се
намали от 2000 лева на 1500 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.
63, ал. 1, предл. второ от ЗАНН, Несебърският
районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 24-002498/16.08.2019
г. на изпълнителния директор на директора
на дирекция „Инспекция на труда“ – гр. С.З., с което на „Е.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя – С.А.Е., на
основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/, за
извършено нарушение на чл. 403а, ал. 1 от КТ, е наложено наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева, като
НАМАЛЯВА размера на имуществената
санкция от 2000 /две хиляди/ лева на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в
останалата част.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - гр. Бургас в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: