№ 79
гр. Велико Търново , 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело №
20214001000032 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260025 от 19.10.2020 г. по т.д. № 282/2019 г. Окръжен
съд Плевен е осъдил ЗД „Бул Инс" АД, гр. София да заплати на Г. Т. Г. сумата
от 20000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от пътно – транспортно произшествие, настъпило на
20.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
03.10.2019 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за
разликата над сумата от 20000 лв. до предявения размер от 120000 лв., като
неоснователен, както и е отхвърлена акцесорната претенция за заплащане на
лихва за забава върху главницата за периода от 20.06.2019 г. до 02.10.2019 г.
Със същото решение е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на П. Д. С.
сумата от 13000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 03.10.2019 г. до окончателното й изплащане,
като искът за разликата над сумата от 13000 лв. до предявения размер от
1
40000 лв. е отхвърлен като неоснователен, както и е отхвърлена акцесорната
претенция за заплащане на лихва за забава върху главницата за периода от
20.06.2019 г. до 02.10.2019 г. включително. Присъдени са разноски.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от Г. Т. Г. и П.Д.
С., с която се оспорва правилността на решението в отхвърлителните части
над 20000 лв. за ищеца Г. Т. Г. и над 13000 лв. за ищцата П. Д. С., както и се
оспорва определянето на началния момент на изчисляване на претендираната
лихва, дължима според жалбоподателите от датата на ПТП. Във въззивната
жалба се излагат доводи за неправилна оценъчна преценка на търпените
болки и страдания, с оглед определяне на справедлив размер на
обезщетенията, като не е отчетено, че на жалбоподателите - ищци са
причинени няколко много сериозни и тежки, и продължителни негативни
душевни увреждания, от които не са се възстановили. Оспорва се извода за
прието съпричиняване на вредите от страна на жалбоподателите ищци, тъй
като не са събрани доказателства в тази насока.
Отправено е искане да се отмени решението в обжалваните части и
вместо него се постанови друго, с което се уважат исковите претенции,
съобразно размерите, посочени в исковата молба, ведно със законната лихва,
считано от датата на ПТП, а именно от 20.06.2020 г. до окончателното
изплащане.
В срока за отговор насрещната страна е депозирала становище, в
което счита жалбата за неоснователна, като изразява несъгласие, че
определения размер на обезщетенията е прекомерно занижен, предвид
получените от всеки от ищците наранявания.
Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба и от ЗД
„Бул Инс“ АД в частта му, в която дружеството е осъдено да заплати
обезщетение за неимуществени вреди на Г. Т. Г. в размер на 20000 лв., ведно
със законната лихва върху тази сума и съдебните разноски. Оплакванията в
жалбата касаят определения размер на обезщетението от съда, като се сочи,
че размерът от 40000 лв. е прекомерен и несъответстващ на реално
претърпените болки и страдания от ищеца. За да присъди размер на
обезщетението от 20000 лв., решаващият състав е приел съпричиняване на
вредоносния резултат в размер на 50 %, което съотношение на вината на
2
пострадалия е прекомерно ниско и не съответства на обективно установените
обстоятелства по случая. Излагат се аргументи, че ищеца има по-голям и
определящ принос за настъпване на вредоносния резултат, тъй като е бил без
поставен обезопасителен колан и единственото констатирано от експертизата
увреждане е в резултат само на неправомерното поведение на ищеца.
Поддържа се размер на съпричиняването в процентно съотношение 80 %.
Отправено е искане да се отмени постановеното решение в
обжалваната част и вместо него се постанови друго, с което се отхвърлят
изцяло предявените искове, евентуално се намали размера на обезщетението
и се отчете възражението за съпричиняване.
Г. Т. Г. не заема становище по жалбата.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите
оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално
допустими и следва да се разгледат по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна
проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в
обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по
същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
В исковата си молба Г. Т. Г. и П. Д. С. твърдят, че на 20.06.2019 г., в
11,30 часа в гр. Червен бряг, на кръстовището на ул. Антимий и ******* С. С.
М., управлявайки лек автомобил Пежо, не спира на знак „Стоп“ и блъска
челно лекия автомобил, марка Фиат, управляван от пострадалата П. Д. С., в
който на предната дясна седалка като пътник се е возил другия пострадал Г.
Т. Г.. Виновен за ПТП е С. М., на когото е съставен акт за установяване на
административно нарушение и който е застрахован със задължителна
3
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. П. Д. С. е с
констатирано увреждане – фрактура туберкули майорисосис хумери синитри
от получената травма в лявото рамо, с оплаквания от оток и болки при
движение и покой в раменната става, а Г. Т. Г. е с основна диагноза:
повърхностна травма на ухото, загубил съзнание краткотрайно, след няколко
дни получил намаляване на слуха, счупени ребра – 6-то, 7-мо и 8-мо, загуба
на зрение за около 3-4 минути, трайно отслабване на зрението, трайно
главоболие. И двамата пострадали участници получили силни и трайни
депресии и стресове, уплахи от МПС, станали неработоспособни, получили
безсъние, тревожност, сприхавост, постоянно са в негативни
нервнопсихически изживявания в следствие на преживяното пътно –
транспортно произшествие. Към застрахователя е отправена претенция,
регистрирана на 02.07.2019 г., като в тримесечния срок не било постигнато
съгласие относно дължимото според тях обезщетение. С оглед на тези
обстоятелства считат, че справедлив размер на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди би бил сумата от 120000 лв. за ищеца Г.
Т. Г. и 40000 лв. за ищцата П. Д. С., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на ПТП - 20.06.2019 г. до окончателното изплащане.
С отговора на исковата молба се спори виновното поведение на С. С.
М., застрахован при ответното дружество; спори се механизма на ПТП,
причинно следствената връзка между настъпилия инцидент и причинените,
съответно претендирани от ищците неимуществени вреди, техния интензитет
и проявление; оспорва се размера на претендираните обезщетения като
прекомерно завишен; направено е възражение за съпричиняване, тъй като
ищците не са били с правилно поставен обезопасителен колан.
С обжалваното решение съдът е извършил преценка на относимите
към определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
обстоятелства, приел е, че справедливият размер на обезщетението за Г. Т. Г.
възлиза на 40000 лв., но с оглед доказаното съпричиняване, определено на 50
%, е присъдил обезщетение в размер на 20000 лв., като за разликата до 120000
лв. искът е отхвърлен. По отношение на П. Д. С. е приел за справедлив размер
на обезщетението 26000 лв., но предвид доказаното съпричиняване,
определено на 50 %, е присъдил обезщетение в размер на 13000 лв., като за
разликата до 40000 лв. искът е отхвърлен. Прието е, че началният момент на
4
лихвата за забава се следва от изтичането на тримесечния срок от
предявяване на претенцията и по тази причина е присъдил законна лихва
върху определените обезщетения, считано от 03.10.2019 г. до окончателното
изплащане, като са отхвърлени претенциите за заплащане на законна лихва за
периода от 20.06.2019 г. до 02.10.2019 г. включително.
Настоящият състав намира за установено от фактическа страна
следното: Видно от протокол за ПТП № 1721640/20.06.2019 г., на същата
дата, в гр. Червен бряг, е настъпило пътно - транспортно произшествие на
кръстовището на ул. Антим І и *******, при което водачът на лек автомобил
Пежо с ДК № ВТ87**** С. С. М., не спира на знак „Стоп“ и при навлизане в
кръстовището блъска челно лек автомобил Фиат, навлизащ в кръстовището
от ул. Антим І, след знак „Път с предимство“. Лекият автомобил Фиат, с ДК
№ ЕН6822ИР е управляван от пострадалата П. Д. С., а на предна дясна
седалка се е намирал другият пострадал Г. Т. Г.. Съобразно данните по делото
и изготвената съдебно автотехническа експертиза двата автомобила се срещат
в кръстовището с предната част на автомобила Пежо и предната лява част на
автомобила Фиат. В резултат на удара по автомобилите са настъпили
деформации и същите спрели в областта на кръстовището. Причината за
настъпване на ПТП е, че водачът на лек автомобил Пежо не е спрял на знак
Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“. От данните по
делото вещото лице счита, че автомобилите са се движели със скорост около
40 – 50 км/ч. По делото е разпитан като свидетел съставителят на протокола
за ПТП Л. В., който разказва, че не е установил някой от участниците в ПТП
да има нужда от медицинска помощ, затова е съставил протокол за
материални щети.
На виновния водач С. М. е съставен акт за установяване на
административно нарушение и с наказателно постановление № 19-0374-
000465/24.06.2019 г. му е наложено административно наказание за виновно
нарушаване на чл. 50, ал. 1 ЗДвП.
От реализирания удар ищецът Г. получил увреждане - гръдна травма
със спукани три десни ребра /6-то, 7-мо и 8-мо/. Същото е установено от
съдебно медицинската експертиза, въз основа на представения фиш Искане за
рентгенологично изследване, където е вписана рентгенологичната диагноза,
5
като с оглед обстоятелството, че рентгеновата снимка не е приложена към
материалите по делото, вещото лице не може да определи анатомичната
локализация на спукването на ребрата. Представен е амбулаторен лист от
специалист УНГ, с вписана диагноза: повърхностна травма на ухото, с оглед
констатирана силна болезненост при опипване на ушните миди, без посочване
същността на травмата и кое ухо е травмирано. Слухът е изследван с
разговорна и шепотна реч, при което е установен нормален слух на двете
уши, като няма данни да е провеждано апаратно изследване на слуха, както и
проследяване на слуха с последващи прегледи. Представен е и амбулаторен
лист от специалист по очни болести, с вписана диагноза: последици от
неуточнена травма на главата. От отразения очен статус, вещото лице
констатира, че липсват травматични увреждания на очите и зрението.
Установено е болестно увреждане на очното дъно на двете очи – склероза на
съдовете и жълтото петно /макула/ и леко намалена зрителна острота, което в
случая е проява на усложнение на захарния диабет, от който Г. страда. При
тези данни вещото лице по изслушаната съдебно медицинска експертиза
приема като възможна гръдна травма със спукани три десни ребра, което води
до трайно затрудняване на движението на снагата за срок около 1 – 1,5 месеца
и на годността на физически труд за около 1 – 2 месеца, при нормално
протичане на оздравителния процес, като тези увреждания може да се
получат при твърдяното ПТП. Увреждания на очите и зрението от
материалите по делото не се установяват според вещото лице, както и не се
установяват увреждания на ушите и слуха.
За изясняване на фактическата обстановка е разпитан св. Х. Х., съсед
на ищеца Г.. Свидетелят разбрал, че е станала катастрофа на едно
кръстовище, някой не е спрял на стопа и са се блъснали, а колата карало едно
момиче. Свидетелят отишъл да види ищеца на следващия ден и възприел, че
той се оплаква от болки в гърдите, в главата, бил притеснен. Казал, че има
счупени ребра, което се виждало на снимката. Бил притеснен, помолил
свидетеля да му помага, да му пазарува, защото го болели гърдите и трудно се
качвал и слизал до пети етаж, където живеел. Около месец не ходил на работа
и свидетелят, когато бил свободен, му помагал, пазарувал му, ако трябва да се
кара някъде - го карал, тъй като ищецът живеел сам. След инцидента Г. се
затворил в себе си, спрял да излиза, бил уплашен. Първите дни се оплаквал от
6
силна болка в главата. Когато свидетелят ходел у тях, увеличавал звука на
телевизора, оплакал се, че зрението му отслабва. И досега изпитвал болки в
гърдите при промяна на времето. Говорел за катастрофата, постоянно се
оплаквал и се страхувал да се вози в кола. След възстановяването от
катастрофата продължил да работи.
Ищцата П. Д. С. получила контузия на ляво рамо, като след
инцидента потърсила медицинска помощ във ФСМП Червен бряг /фиш от
20.06.2019 г./. Назначено й било рентгеново изследване на лява раменна става
и лява ключица, като от рентгенологичното изследване е установено спукване
/фисура/ на голямото изпъкване /големия възел, туберкулум майорис/ на
лявата раменна кост, без разместване. Прегледът от ортопед е установил
травма на лявата раменна става с оточност, ограничени и болезнени движения
– амбулаторен лист от 21.06.2019 г. Въз основа на клиничните прояви и
резултата от рентгеновото изследване ортопедът е поставил диагноза
счупване на голямото изпъкване /туберкулум майорис/ на лявата раменна
кост. Назначено е обездвижване на ставата с ортеза за срок от три седмици и
аналгетици. От медицинските документи вещото лице по изготвената съдебно
медицинска експертиза счита, че на ищцата е причинено спукване на големия
туберкул на лявата раменна кост, без разместване. Това увреждане води до
трайно затрудняване на движението на левия горен крайник за срок около 1 –
1,5 месеца и на годността за физически труд около 1,5 – 2 месеца, при
нормално протичане на оздравителния процес. Уврежданията е възможно да
са получени при претърпяното ПТП според вещото лице.
Свидетелят Д. С. е баща на П. и разказва, че негов приятел му се
обадил, че блъснали дъщеря му на кръстовище в гр. Червен бряг. Свидетелят
отишъл в Бърза помощ да търси дъщеря си и я видял разплакана, оплаквала
се, че я боли лявото рамо и главата. На следващия ден, след като й направили
снимка, се установило, че има фрактура на ляво рамо. Не е оставала на
лечение в болницата, лекувала се вкъщи. Родителите й се грижели за нея. По
това време тя била ученичка, като катастрофата не се е отразила на
образованието й, но преживяла доста стрес. Била уплашена, не искала да кара
повече, да се качва на автомобил. Не можела да се обслужва с лявата ръка,
трудно й било да се движи. Приемала повече от шест месеца обезболяващи.
Според свидетеля и към момента не е преодоляла стреса, когато се вози в
7
колата се страхува от някои движения. Лечението й било чрез обездвижване,
без гипс, което обездвижване продължило около месец.
С оглед направеното възражение за съпричиняване вещото лице по
допуснатата съдебно автотехническа експертиза излага, че при поставяне на
триточковия колан, диагоналната част задържа тялото на пътника от
движение при рязко намаляване на скоростта на автомобила напред и нагоре
при процеса на удара. При рязко изменение скоростта на автомобила при
поставен обезопасителен колан, действащите върху пътника инерционни сили
се поемат в зоната на контакт на тялото с колана. Обикновено, при удара на
автомобила, в зоните на контакт на тялото с колана се получават частични
кръвонасядания или охлузвания. Хоризонталната част на колана задържа
тялото от преместване нагоре и напред. В началния момент на задействане
колана се притяга допълнително към тялото, като при рязко изменение на
скоростта задействания колан се заключва и след освобождаване на
пострадалия остава разгънат на седалката, без да може да се прибере.
Автомобилът Фиат е оборудван с триточкови обезопасителни колани.
Предпазните колани осигуряват неподвижност на тялото към седалката при
рязко изменение на скоростта. От техническа гледна точка при правилно
поставени предпазни колани трудно е да се обясни спукването на три десни
ребра, охлузването по ушните миди и удар по главата, увредена лява раменна
става и ключица. Няма данни при произшествието пострадалите да са били с
правилно поставени обезопасителни колани. Коланите са ефективни при
челен удар. При страничен удар, тялото в определени случаи може да се
измества в горната част на обезопасителния колан. При поставени колани
тялото няма движение от седалките към арматурното табло, челното стъкло
или изпадане от седалката. Вещото лице по изслушаната съдебно медицинска
експертиза не дава отговор на въпроса при поставен предпазен колан
възможно ли е да се получи счупване/спукване на трите ребра, предвид
липсата на достатъчно информация за механизма, както и за мястото на
спукване на тези ребра.
Ищците са отправили застрахователна претенция към ответника,
заведена при дружеството на 02.07.2019 г., като по отношение на ищеца Г. е
отказано изплащане на обезщетение.
8
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
От събраните по делото доказателства настоящият състав намира, че
безспорно се доказа наличието на противоправно поведение на С. М., в
резултат на което на ищците са причинени вреди. Противоправността на
поведението му следва от нарушаване на конкретни правни норми, уреждащи
правилата за движение по пътищата –чл. 50, ал. 1 ЗДвП /вменяващ
задължение на водачите да пропуснат ППС, което се движи по път с
предимство при пресичане на кръстовище/ и чл. 6, т. 1 ЗДвП /вменяващ
задължение на участниците да съобразяват поведението си с пътните знаци и
в случая със знак Б2/. От събраните доказателства се установява, че С. М. с
управлявания от него автомобил, в нарушение на посочените по-горе правила
за движение по пътищата, е предприел навлизане в кръстовище, без да
съобрази указанията на пътен знак Б2 – Спри, и без да пропусне движения се
по път с предимство лек автомобил, управляван от ищцата С., с което свое
поведение е допуснал реализиране на удар между двата автомобила.
Като пряка и закономерна последица от физическите закони, в
резултат на удара, ищецът Г. е получил телесно увреждане – гръдна травма
със спукани три десни ребра /6-то, 7-мо и 8-мо/, а ищцата С. е получила
спукване на големия туберкул на лявата раменна кост без разместване. Тези
увреждания представляват нарушаване на основно конституционно закрепено
абсолютно субективно право, и в субективен план предизвикват претърпяване
на болки и страдания от увредените лица.
Между противоправното и виновно поведение на водача С. М.,
изразяващо се в нарушаване правилата за движение по пътищата и
настъпилите вреди е налице пряка и непосредствена причинна връзка.
С оглед на това, настоящият състав приема, че са налице
предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на водача М. по чл.
45 ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. М. е управлявал автомобил, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност” при ответното дружество. В този смисъл за
застрахователя се поражда задължението да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на
9
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди – чл. 429, ал. 1 КЗ. М. се явява застраховано лице по
смисъла на чл. 477, ал. 2 КЗ. Увредените са упражнили правото си на пряк иск
от застрахователя, възможност, предвидена в чл. 432, ал. 1 КЗ. Същите са
изпълнили задължението си за предявяване на застрахователна претенция по
реда на чл. 498, ал. 1 КЗ, по която застрахователят не е заплатил обезщетение,
а по отношение на ищеца Г. изрично е отказано плащането.
Спорен в настоящия случай е размера на дължимото и определено от
първостепенния съд обезщетение, което следва да се определи по
справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД. Разясненията по прилагане на
справедливостта като критерий за определяне на размерите на обезщетенията
за неимуществени вреди са дадени в ППВС 4/23.12.1968 г. В него е посочено,
че следва да се преценят редица конкретно обективно съществуващи
обстоятелства - характер на увреждането, начин на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, причинени морални страдания,
осакатявания и др. Съдебната практика е наложила и като допълнителен
критерий икономическата конюнктура и общественото възприемане на
справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в
страната. Икономическата конюнктура е видима от непрекъснатото
нарастване на нивата на застрахователната сума, уредено по законодателен
път - пар. 1, т. 5, пар. 4, ал. 3 и пар. 27 от ДР на КЗ /отм./ до достигането на
лимита на отговорност, дефиниран в чл. 266, в сила от 11.06.2012 г. КЗ /отм./,
а впоследствие – регламентиран в чл. 492 КЗ, изм. с ДВ бр. 101/2018 г. в сила
от 07.12.2018 г.
В конкретния случай, предвид това обстоятелство, както и предвид
естеството на травмите за ищеца Г. – гръдна травма със спукване на три десни
ребра, което води до трайно затрудняване на движението на снагата за срок
около 1 – 1,5 месеца, предизвикало затруднения в ежедневието на ищеца,
изпитваните болки и страдания, както в областта на гърдите, така и в областта
на главата, като се вземе предвид продължителността на възстановителния
период – около 1 – 2 месеца, възрастта на ищеца към момента на ПТП – 52
години, пълното физическо възстановяване от травмата, с проява на болка в
гърдите при промяна на времето, психическото повлияване –притеснения,
страх, необходимост от ангажиране на друг човек, за да му помага, с оглед на
10
това, че живее сам, съдът счита, че размер на обезщетението от 20000 лв. би
могъл адекватно да компенсира /доколкото изобщо могат да бъдат
съпоставени душевните състояния с материалните блага/ причинените болки,
страдания, неудобства. Настоящият състав не споделя доводите във
въззивната жалба на Г.Г., че размерът на определеното обезщетение е
недостатъчен за обезвреда на търпените от него негативни изменения в
душевен план, тъй като обективното му състояние – необходимостта от
помощ, интензивността на болките са съобразени при определяне размера на
обезщетението. Обезщетение в по-голям размер не следва да бъде
присъждано, тъй като уврежданията са от такова естество, че не се е налагало
ищецът да постъпва в болнично заведение за лечение, не са му провеждани
оперативни интервенции, липсват данни за негативни трайни последици или
усложнения при възстановителния процес. Не се доказа увреждане на слуха
или зрението на ищеца, не се доказа същият да е загубвал съзнание за кратко
след инцидента или зрението си за 3-4 минути, както се твърди в исковата
молба. Такива оплаквания има вписани в представените амбулаторни листи,
при снемане на анамнезата – по данни на пациента, но не са подкрепени от
установеното обективно състояние от прегледалите го лекари, нито от други
доказателства по делото. Липсват конкретни обстоятелства, от които да се
мотивира извод, че изпитаният стрес не е преодолян, тъй като в тази насока
показанията на свидетеля са общи и не могат да бъдат свързани с инцидента,
както и имат оценъчен характер.
По отношение на ищцата П.С. следва също да се отчете естеството
на травмите – спукване на големия туберкул на лява раменна кост без
разместване, довело до трайно затрудняване на движението на левия горен
крайник за срок от 1-1,5 месеца и на годността за физически труд за около 1,5
– 2 месеца, липса на други констатирани увреждания, проведено лечение с
обездвижване и обезболяващи медикаменти, необходимостта от чужда помощ
при обслужването, пълно възстановяване от травмата без остатъчни
негативни последици, възрастта на ищцата към момента на ПТП – 19 години,
като се вземе предвид уплахата от инцидента и обстоятелството, че
пострадалата е управлявала автомобила, съдът счита, че размер от 13000 лв.
се явява справедлив и подходящ еквивалент за причинените неимуществени
вреди. Обезщетение в по-големи размери не следва да се присъжда, тъй като
11
възстановителния период не е дълъг, оздравяването е пълно, лечението е
консервативно, без престой в болнично заведение, няма данни да е прекъснат
социалния живот на ищцата, увреждането не се е отразило на образованието
й. Не се доказа изпадане в депресивно състояние, безсъние, постоянна
тревожност.
Настоящият състав приема възражението за съпричиняване,
наведено от ответника своевременно с отговора на исковата молба, и
оспорено като правни изводи с въззивната жалба, за недоказано. Съобразно
възприетото в съдебната практика становище, за да бъде намалено на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия
следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно
възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен
начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е
въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по
несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които
той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия
или е улеснил неговото настъпване. Само обстоятелството, че пострадалият
при ПТП пътник е пътувал в лек автомобил без поставен предпазен колан, не
е достатъчно, за да се приеме за доказано наличието на съпричиняване на
увреждането. В тази случаи намаляване на обезщетението за вреди на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични
доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем,
ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан
/Решение № 144/27.12.2016 г. по т.д. № 1000/2015 г., ІІ Т.О. на ВКС, Решение
№ 34/15.07.2019 г. по т.д. № 1562/2018 г., І Т.О. на ВКС/. В конкретния
случай по делото липсват данни при произшествието пострадалите дали са
били с правилно поставени предпазни колани – в приетите писмени и гласни
доказателства такава информация не е възпроизведена. Вещото лице по
допуснатата съдебно автотехническа експертиза заема принципна позиция, че
предпазните колани осигуряват неподвижност на тялото към седалката при
рязко изменение на скоростта и от техническа гледна точка при правилно
поставени предпазни колани е трудно да се обясни спукването на три десни
ребра, охлузване по ушните миди, удар по главата, увредена лява раменна
12
става и ключица. Същевременно посочва, че коланите са ефективни при
челен удар, докато при страничен удар, тялото в определени случаи може да
се измества в горната част на обезопасителния колан. Липсва мотивирано
заключение при конкретния удар, осъществен върху лекия автомобил Фиат в
предна лява част, какви биха били движенията на пътниците с и без поставени
предпазни колани, за да се обоснове въз основа на получените травми,
преимуществено в горната част на телата им, пострадалите били ли са с
поставени колани и биха ли настъпили тези увреждания или биха били в друг
обем при липса на личен принос. С оглед на това настоящият състав приема,
че не са ангажирани категорични доказателства относно факта, че ищците са
били без правилно поставени предпазни колани в момента на
произшествието, и наличието на причинна връзка между това поведение и
причинените им телесни увреждания. По тези причини определеното
обезщетение не подлежи на редуциране и се дължи в пълните размери,
посочени по-горе.
Това обуславя потвърждаване на обжалваното решение в частите, в
които са присъдени обезщетения на ищците Г.Г. и П.С., поради съвпадение на
изводите на двете инстанции като крайни размери на дължимите суми.
Във въззивната жалба е оспорен началният момент на присъденото
обезщетение за забава, като жалбоподателите считат, че такова се следва от
датата на ПТП, а именно от 20.06.2020 г. до окончателното изплащане.
Произшествието е настъпило на 20.06.2019 г., т.е. по време на действие на КЗ
в сила от 01.01.2016 г. Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ
застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на
трети лица вреди, включително и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ. Лихвите за
забава на застрахования, включващи се в застрахователното обезщетение и за
които той отговаря пред увреденото лице, съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума и
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие или от датата на уведомяване или предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
В разпоредбата на чл. 494, т. 10 КЗ е посочено, че не се заплаща обезщетение
за лихвите и разноските освен в случаите по чл. 429, ал. 2 и 5 при спазване на
13
условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. От тази законодателна уредба следва извода, че
за периода от датата на деликта до датата на уведомяване на застрахователя
не се покрива законна лихва за забава. В конкретния случай уведомяването на
застрахователя е от увредените лица на дата 02.07.2019 г., а първостепенният
съд е приел начална дата на лихвата за забава след изтичане на тримесечния
срок от предявяване на претенцията – от 03.10.2019 г. Настоящият състав не
споделя този извод за началния момент на лихвата за забава. Съгласно чл.
497, ал. 1 КЗ застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок,
считано от по – ранната от двете дати – изтичане на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или изтичане на
срока по чл. 496, ал. 1 КЗ /тримесечен от предявяването/. Текстът касае
законната лихва за собствената забава на застрахователя при неизпълнение на
задълженията по застрахователния договор, но спрямо увреденото лице са
приложими правилата на чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 429, ал. 3 КЗ, уреждащи
застрахователното покритие на отговорността за забавата на застрахования
делинквент, с оглед функционалната обусловеност на отговорността на
застрахователя от отговорността на делинквента /в тази насока са Решение №
128/04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г., І Т.О. на ВКС, Решение №
167/30.01.2020 г. по т.д. № 2273/2018 г., ІІ Т.О. на ВКС/. По тези съображения
настоящият състав счита, че спрямо увредените лица застрахователят дължи
лихва за забава, считано от 02.07.2019 г. – датата на уведомяване, до
окончателното изплащане, което обуславя неправилността на обжалваното
решение в частите, с които исковете за заплащане на обезщетение за забава
върху присъдените обезщетения са отхвърлени за периода 02.07.2019 г. –
02.10.2019 г., като същото се отмени в тези части и вместо него се постанови
друго, с което бъдат уважени исковете за този период. В останалата
обжалвана част за отхвърляне на исковете за лихва за забава за периода
20.06.2019 г. 01.07.2019 г. решението е правилно и следва да се потвърди.
При този изход на спора разноските в първоинстанционното
производство, определени на база уважените части от претенциите, не
подлежат на промяна. За въззивното производство жалбоподателите Г. и С. не
са направили разноски, но в полза на процесуалния им представител следва да
се присъди възнаграждение в общ размер на 36 лв., от които 19 лв. съобразно
14
уважената част от жалбата на жалбоподателя Г. и 17 лв., съобразно уважената
част от жалбата на жалбоподателката С., като при изчисляването съдът
определя размера на възнаграждението върху обжалваемия интерес за всеки
от жалбоподателите, след което го редуцира съобразно уважената част от
жалбата на всеки един от тях. С оглед неоснователността на подадената
жалба от ЗД „Бул Инс“ АД, последното следва да понесе направените от него
разноски за заплатена държавна такса. Разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение на застрахователното дружество съразмерно на отхвърлената
част от жалбата на пострадалите не следва да се присъждат, тъй като не са
представени доказателства за реалното му заплащане до приключване на
устните състезания пред въззивния съд. Договорът за правна защита е
представен в по-късен момент, поради което не може да бъде отчетен. Водим
от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260025 от 19.10.2020 г., постановено по т.д.
№ 282/2019 г. на Окръжен съд Плевен в частта, в която е отхвърлен искът на
Г. Т. Г. против ЗД „Бул Инс“ АД за заплащане на законна лихва върху
главница от 20000 лв. за периода от 02.07.2019 г. до 02.10.2019 г. и в частта, в
която е отхвърлен искът на П. Д. С. против ЗД „Бул Инс“ АД за заплащане на
законна лихва върху главница от 13000 лв. за периода от 02.07.2019 г. до
02.10.2019 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* да заплати на Г. Т.
Г., ЕГН ********** обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от 20000 лв. за периода от 02.07.2019 г. до 02.10.2019 г.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* да заплати на П. Д.
С., ЕГН ********** обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата от 13000 лв. за периода от 02.07.2019 г. до 02.10.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260025 от 19.10.2020 г., постановено
по т.д. № 282/2019 г. на Окръжен съд Плевен в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* да заплати на адв.
С.В. Б., адвокат от САК сумата 36 /тридесет и шест/ лева, представляваща
15
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16