МОТИВИ
към Присъда № 260051/20.11.2020г.
по НОХД № 4857/2020г. по описа на РС-Бургас
Производството по
делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу З.Д.С.,
родена на ***г***, български гражданин, неомъжена, неосъждана, средно
образование, работи, с адрес за призоваване гр.Бургас, ул.“*“ №12, ЕГН **********,
за това, че на 04.11.2020 г., в гр.Бургас, ж.к.“*“, на бул. “*“, до бл.№ 258,
при извършване на полицейска проверка, като водач на лек автомобил „Шкода
Фабия“, с рег.№ *, противозаконно си служила с официални документи - като
предявила лична карта №*, издадена на 18.09.2020г. от МВР, Бургас, свидетелство
за управление на МПС №*и контролен талон към него с № *, издадени на
21.11.2019г. от МВР Бургас, всички изброени документи издадени за друго лице - *, ЕГН **********, с цел да заблуди
длъжностните лица, извършващи проверката - полицейските служители при Четвърто
РУ - Бургас: ** - младши експерт и **- младши инспектор, че самоличността й е *
ЕГН **********, а не действителната й такава - З.Д.С. ЕГН **********, като
извършеното не съставлява по-тежко престъпление - престъпление по чл.318 от НК.
Производството пред
настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК,
като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимата призна изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се
събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл. 372,
ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от
направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните
прения представителят на прокуратурата поддържа обвинението, за което е
предадена на съд подсъдимата, като изтъква, че направеното самопризнание се
подкрепя напълно от доказателствения материал. По отношение на наказанието
предлага на подсъдимата да бъде определено наказание „глоба” в минимален размер
на основание чл. 78а от НК, а алтернативно ако се приеме, че не са налице
предпоставките на този текст- минимално наказание „глоба“.
Защитникът на
подсъдимата - адв. С.И. ***, предвид разглеждането на делото по диференцираната
процедура на чл.371, т.2 НПК и предвид изразеното съжаление, моли на подсъдимата
да бъде наложено наказание в минимален размер на основание чл. 78а от НК.
Подсъдимата С.
посочва, че съжалява за стореното.
Съдът, след като
обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в
тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери
за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата З.Д.С., е родена на ***г***,
български гражданин, неомъжена, неосъждана, средно образование, работи, с адрес
за призоваване гр.Бургас, ул.“*“ №12, ЕГН **********. С. била неправоспособен водач -
никога не й било издавано свидетелство за управление на МПС и притежавала лек
автомобил „Шкода Фабия“, с peг. № *.
Свидетелката * била български гражданин и
правоспособен водач на МПС, като притежавала издадени на нейно име лична карта
№ *, издадена на 18.09.2020г. от МВР Бургас, свидетелство за управление на МПС
№ *и контролен талон към него с № *, издадени на 21.11.2019г. от МВР Бургас.
Така цитираните документи, на 04.11.2020г., св.* съхранявала в дамската си
чанта.
На 04.11.2020г., подсъдимата предложила на св.*
да отидат, с автомобила на първата, до различни търговски обекти в гр.Бургас.
Св.* се съгласила и се качила в автомобила на подс.С., цитиран по-горе, като
същият бил управляван от подсъдимата, а на предна дясна седалка до нея седяла
св.*. До себе си, последната държала дамската си чанта, в която били цитираните
по-горе документи. Подсъдимата управлявала автомобила си в гр.Бургас, ж.к.“*“,
по бул.“Ал.Г. Коджакафалията“.
Полицейските служители при 04 РУ на МВР Бургас -
мл.експерт св.*, мл.инспектор св.*и мл.инспектор св.*, изпълнявали съвместно
служебните си задължения за времето от 07:00ч. до 19:00ч. на 04.11.2020г. като
автопатрул при 04 РУ Бургас. По време на смяната им, тримата полицаи забелязали
движещия се по бул.“Ал.Г. Коджакафалията“ лек автомобил „Шкода Фабия“, с peг. №
*, като решили да извършат проверка, подали светлинен и звуков сигнал със
служебния им автомобил, и го спрели до бл.№258. Свидетелите *и * се приближили
към водача на лекия автомобил „Шкода Фабия“, докато св.*се приближил към
спътничката на водача. Св.* поискал документите на водача - подс.С., като
същата се притеснила, тъй като била глобявана преди, решила да вземе
документите на св.* и взела от чантата на последната горепосочените документи,
като ги предала на св.*. Последният ги прегледал и попитал подсъдимата дали
действително тя е * и дали така предявените документи - лична карта,
свидетелство за управление на МПС и Контролен талон към него са нейни -
издадени за нея, при което подсъдимата заявила, че това са нейните документи.
Св.* и св.*поискали документите и на спътницата на подсъдимата - св.*, която
след като прегледала в дамската си чанта заявила, че документите й липсвали. В
последствие подсъдимата заявила на полицаите, че взела без знанието на приятелката
си документите й и им ги представила като свои лични. Била извършена и
проверка, в рамките на която подсъдимата отказала да бъде тествана с техническо
средство „Дрегер“, констатирано било, че управлява автомобила си без сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ и без съответно свидетелство за управление
на МПС, за което били съставени съответните АУАН. Подсъдимата предала на св.*,
с протокол за доброволно предаване, документите издадени на името на св.*.
Св.*, поради това, че бил встрани от колегите си
не видял какви документи подсъдимата им предала и не чул целият разговор.
Изготвена по делото техническа експертиза дава
заключение, че лична карта №*, издадена на 18.09.2020г. от МВР Бургас,
свидетелство за управление на МПС №*и контролен талон към него с №*, издадени
на 21.11.2019г. от МВР Бургас, всички документи издадени на името на * са
истински.
По доказателствата:
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, подкрепящи самопризнанието на подсъдимата, с
което същата признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, а именно: показанията на свидетелите *, *, *, *, приложените
към делото писмени доказателства и доказателствени средства – справка от НАП,
свидетелство за съдимост, от обясненията на подсъдимата, заключение на
експертиза на документи, както и от другите множество приложени по делото
писмени доказателства.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното
производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК, като не констатира
противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанията на подсъдимата
се подкрепят от гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването
на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна
отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционнният
съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на
чл. 303, ал.
2 НПК, за да признае подсъдимия/обвиняемия за виновен, съдът следва
да установи по несъмнен начин, както авторството на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението.
Съдът намира, че се
доказа по несъмнен начин извършването на престъплението по чл. 318 от НК от
страна на подсъдимата, като същата от обективна страна на 04.11.2020 г., в
гр.Бургас, ж.к.“*“, на бул. “*“, до бл.№ 258, при извършване
на полицейска проверка, като водач на лек автомобил „Шкода Фабия“, с рег.№ *,
противозаконно си служила с официални документи - като предявила лична карта №*,
издадена на 18.09.2020г. от МВР Бургас, свидетелство за управление на МПС №*и
контролен талон към него с №*, издадени на 21.11.2019г. от МВР Бургас, всички
изброени документи издадени за друго лице - * ЕГН**********, с цел да заблуди
длъжностните лица, извършващи проверката - полицейските служители при Четвърто
РУ - Бургас: ** - младши експерт и **- младши инспектор, че самоличността й е *
ЕГН**********, а не действителната й такава - З.Д.С. ЕГН**********, като извършеното
не съставлява по-тежко престъпление
Обект на престъплението са обществените
отношения, свързани най-общо казано с документооборота – съставяне, използване
и съхраняване на различните видове документи.
Налице е и предметът на
престъплението- официален документ, издаден за друго лице. Дефинитивната
разпоредба на чл. 93, т. 5 НК определя официалния документ като такъв, “който е
издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му
или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция”.
Безспорно издаването на лична карта, свидетелство за управление на МПС и
контролен талон е законово регламентирано в Закона за българските лични
документи и ЗДвП. И трите документа не са били издадени за подсъдимата, а за
друго лице- св. Мария *.
Налице е и изпълнителното деяние
на престъплението- служене. Служенето се изразява в употребата на документа пред
трети лица и то съобразно предназначението му, за установяване на определени
факти с правно значение. Подсъдимата е искала да удостовери, че е правоспособен
водач, като се представи за друго лице чрез използване на издадените за *
документи. Служенето с документите е извършено пред съответните длъжностни лица
по смисъла на чл. 93, т.1, б. „а“ от НК- полицейски служители при Четвърто РУ -
Бургас ** - младши експерт, и **- младши инспектор.
Подсъдимата е субект на
престъплението по чл. 318 НК, тъй като същото може да бъде извършено от всяко
наказателноотговорно лице.
Съставът
счита, че извършеното от подсъдимата не покрива признаците на друго по-тежко
престъпление от Особената част на НК.
Субективно подсъдимата съзнавала,
че противозаконно си служи с официални документи издадени за друго лице, като
целяла по този начин да заблуди длъжностни лица относно самоличността си, при и
по повод изпълнение на службата им, предвиждала е и е искала настъпването на
общественоопасните последици.
Деянието е извършено при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 НК - деецът е съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването на тези последици.
По вида и размера на наказанието:
За
престъплението, в което подсъдимата беше призната за виновна, законът предвижда
наказание „лишаване от свобода” до две години или „пробация”, или „глоба“ в
размер от сто до триста лева. В същото време по отношение на С. са налице
законово предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност
по чл. 78а от НК, а именно: 1) за престъплението се предвижда наказание
лишаване от свобода до три години; 2) с извършеното престъпление не са
причинени съставомерни имуществени вреди; 3) към процесната дата подсъдимата е
неосъждана и не е била освобождавана от наказателна отговорност по реда на
глава VIII, Раздел IV от НК; 4) не са налице множество престъпления, не е
причинена тежка телесна повреда или смърт, деецът не е бил в пияно състояние
или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
По
отношение на обстоятелството, че подсъдимата не е освобождавана от
отговорност следва да се посочи, че от
справката за съдимост се установява, че това е станало по НАХД № 4041/2012 г.
по описа на БРС. Съгласно ППВС № 7/85 г. правилата за реабилитация важат и за
случаите на освобождаване по реда на чл. 78а от НК, като се прилага срокът по
чл. 86, т. 3 от НК- едногодишен. Видно от справката от НАП на л. 30 от ДП обаче по образуваното през 2013 г. изпълнително
дело не са били извършвани никакви действия. При това положение намират
приложение указанията на т. 4 на ТР № 2/2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСНК
на ВКС, където е посочено, че: „Разпоредбата на чл. 82, ал. 5 от НК дерогира
само абсолютната давност, но не и обикновената, която се прилага и при
образувано изпълнително производство. По този начин се постига справедлив
баланс, от една страна, с въвеждането на мерки за засилена защита на фискалния
интерес, а от друга, с ограничаване на възможността държавните органи да се
ползват от тях, когато забавеното събиране на глобата се дължи на бездействието
им. Образуването на изпълнително производство по своята същност е действие, което
прекъсва давността, т.е. от осъществяването му започва да тече нов 2-годишен
срок. Ако в този срок не се предприемат никакви изпълнителни действия,
наказанието глоба става неизпълнимо по принудителен ред на основание чл. 82,
ал. 1, т. 5 от НК.“. С оглед изложеното, наказанието по НАХД № 4041/2012 г. по
описа на БРС е станало неизпълнимо през 2015 г., а след една година- през 2016
г., С. вече се е реабилитирала по право, като към момента на извършване на
деянието, предмет на настоящото дело не се счита за освобождавана по реда на
чл. 78а от НК.
Предвид
това, съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и да освободи дееца от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, което може да
бъде направено и с присъда.
В
разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е предвидено наказание „глоба” в размер от
хиляда до пет хиляди лева.
По делото се
констатира наличие на множество смекчаващи обстоятелства. На първо място това е
чистото съдебно минало на подсъдимата. Действително, предпоставка за
прилагането на привилегирования институт на чл. 78а НК е лицето да не е
осъждано, но в разпоредбата е визирано осъждане за престъпление от общ
характер. В случая подсъдимата е неосъждана за каквито и да е престъпления,
което следва да бъде отчетено в нейна полза при преценката за нейната
обществена опасност. Като смекчаващи обстоятелства съдът отчита изразеното
съжаление от страна на подсъдимата, както и оказаното съдействие на органите на
досъдебното производство, вън от признаване на фактите, дало възможност за
разглеждане на делото по реда на глава 27 НПК. Съгласно постановките на т. 7 на
ТР № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС направеното самопризнание
не следва да се отчита като допълнително смекчаващо обстоятелство, освен когато
е елемент от цялостно, обективно проявено на досъдебното производство
процесуално поведение. Настоящият състав намира, че от самото начало на
производството подсъдимата е съдействала на органите на разследването за
изясняване на обективната истина по делото.
Предвид изложеното,
съдът счита, че налагането на имуществено наказание в минималния размер от 1000
/хиляда/ лева би постигнало в най-голяма степен целите по чл. 36 от НК, като се
отчетат всички смекчаващи обстоятелства.
По разноските:
Съгласно разпоредбата
на чл. 189, ал.3 НПК, когато съдът намери обвиняемия/подсъдимия за виновен, го
осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай, подсъдимата
бе осъдена да заплати в полза на РС-Бургас 5,00 лева за служебно издаване на
един брой изпълнителен лист, както и 76,95 /седемдесет и шест лева и деветдесет
и пет стотинки/ лева в полза на ОД МВР гр. Бургас за извършена в хода на
досъдебното производство експертиза.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.