РЕШЕНИЕ
№ 896
гр. Бургас, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20212120105302 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявения от „ЮБЦ” ЕООД против Т. К. С. иск за
приемане за установено по отношение на ответницата, че за ищеца съществува вземане към нея в
размер на 39,96 лв., която сума представлява неустойка за предсрочно прекратяване на договор с
клиентски № ******/****** г., сключен между „БТК“ ЕАД и ответницата, вземанията по който са
били цедирани на ищеца, което вземане е предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 62/ 2021 г. по описа на РС-Бургас. Претендира се и присъждане на
направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в заповедното и в исковото производство.
Ищецът твърди, че поради допуснато от ответницата неизпълнение на задълженията й за
заплащане на ползваните мобилни услуги през периода м. август – м. октомври 2017 г. операторът
е прекратил едностранно сключения между тях договор и е издал крайна фактура №
********/******* г., с която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
електронни съобщителни услуги в размер на 39,96 лв., както и е включена сумата за потребените
мобилни услуги от предходните четири отчетни периода. На следващо място се твърди, че с
Договор за цесия от ***** г. „БТК“ ЕАД е прехвърлило вземанията си към ответника на „С.Г.
Груп“ ООД, а с Договор за цесия от ******* г. тези вземания са били прехвърлени от „С.Г. Груп“
ООД на „ЮБЦ“ ООД, като уведомяването на ответницата за двете цесии е извършено с приложено
към исковата молба уведомление. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на
ищеца, но с молба-становище е заявено поддържане на иска, ангажирани са писмени
доказателства.
Така предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 92 от ЗЗД, като същият е
допустим.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от назначения особен
представител на ответницата, в който се твърди, че искът е неоснователен. Твърди се, че клаузата
1
за неустойка е нищожна. Направено е и възражение за изтекла на 18.11.2020 г. тригодишна
погасителна давност по отношение на процесното вземане. На следващо място се твърди, че не е
налице редовно уведомяване на ответницата за договора за цесия, тъй като това не може да бъде
направено чрез особения представител, съответно прехвърлянето на вземанията не е породило
действие нито за длъжника, нито за трети лица. Поради това се твърди, че искът е недоказан и
неоснователен и се моли същият да бъде отхвърлен. Особеният представител на ответницата се
явява в съдебно заседание, поддържа отговора, не ангажира доказателства.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 62/2021 г. по описа на РС-Бургас, с издадената по това
дело Заповед № 260226/27.01.2021 г. е разпоредено длъжникът Т. К. С. да заплати на кредитора
„ЮБЦ” ЕООД сумата от 39,96 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски
№******* от ****** г., законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението -
03.12.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 205 лв. – разноски по делото. Заповедта
за изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което
заповедният съд е указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането,
по повод на който иск е образувано настоящото производство.
По делото е представено копие на сключен между „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД и Т. К. С. Договор № ********* от ****** г. за предоставяне на мобилна услуга
за номер *******, при тарифен план Smart M, с месечен абонамент от 15,99 лв. с ДДС и срок на
договора 24 месеца. В договора се съдържа клауза, съгласно която ако споразумението бъде
прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната, вкл. при
неплащане на дължими суми, абонатът дължи на „БТК“ ЕАД неустойка, равна на оставащите до
края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти по техния стандартен
размер без отстъпка, както и дължи възстановяване на част от стойността на отстъпките от
абонаментните планове и от пазарните цени на закупени или предоставени на лизинг устройства,
съответстваща на оставащия срок на договора. Представена е и подписана от ответницата
декларация, удостоверяваща, че при сключването на договора тя е получила екземпляр от общите
условия на договора за мобилна услуга, както и че тя приема и е съгласна с тези условия.
Ответницата не е оспорила автентичността и валидността на сключения между нея и „БТК“
ЕАД договор, поради което следва да се приеме, че той е породил правното си действие.
По възражението на ответната страна за нищожност на клаузата за неустойка, съдът намира
същото за неоснователно, тъй като в случая е уговорено, че неустойката не може да надвишава
трикратния размер на месечните абонаментни такси и в този й размер тя не излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
Видно от съдържанието на сключения между страните договор за мобилна услуга, в него не
се съдържат клаузи, касаещи неговото прекратяване преди изтичането на срока му на действие, а е
указано, че такива клаузи се съдържат в общите условия към него.
Видно от приложените по делото общи условия (ОУ), при които е бил сключен процесният
договор, в т. 50.6, б. „в” на същите е предвидена възможност за „БТК“ ЕАД да прекрати
едностранно договора с отправяне на 30-дневно писмено предизвестие, ако абонатът не плати в
срок задълженията си. В случая се твърди, че доставчикът на услугите е прекратил едностранно
сключения между страните договор, поради неплащане на дължимите суми от страна на абоната,
но по делото липсват доказателства „БТК“ ЕАД да е отправило предизвестие в този смисъл до
ответницата, т.е. не се доказа валидно прекратяване на сключения между тях договор. С оглед на
това съдът намира, че не са били налице условията за начисляване на процесната неустойка и
същата не е дължима от ответницата.
Следва да се посочи също така, че по делото е представен Договор за прехвърляне на
вземания (цесия) от ***** г., с който „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е
прехвърлила на „С.Г. Груп“ ООД свои вземания, като вземанията са индивидуализирани в
Приложение № 1 към договора. Такова приложение обаче не е представено по делото (нито в
цялост, нито като извлечение от него), поради което дори да се установи, че процесната неустойка
2
е била дължима от ответницата, недоказано остана твърдението на ищеца, че това вземане е било
валидно цедирано от „БТК“ ЕАД на „С.Г.Груп“ ООД, съответно последното не е могло да го
прехвърли валидно на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД.
Предвид горното, съдът намира, че предявеният от „ЮБЦ“ ЕООД установителен иск по чл.
422 от ГПК е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Видно от изготвената справка в Търговския регистър, на 09.05.2022 г. са вписани промени в
наименованието, в предмета на дейност, в управлението и в собствеността на ищцовото
дружество, които промени следва да бъдат отразени в настоящото решение и ищцовото дружество
следва да бъде вписано в диспозитива на решението съобразно актуалното си състояние.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ” ЕООД (с предишно наименование
„ЮБЦ” ЕООД), ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление гр. С*****, р-н **********,
представлявано от М.А. У., против Т. К. С., ЕГН **********, от гр. К*****, ул. *********, иск за
приемане за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 39,96 лв. (тридесет и девет лв.
и деветдесет и шест ст.), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с
клиентски № ********/******** г., сключен между „БТК“ ЕАД и ответницата, вземанията по
който са били цедирани на ищеца, което вземане е предмет на Заповед № 260226/27.01.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 62/2021 г. по описа
на РС-Бургас.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3