Р Е Ш Е Н И Е № ...
гр. Враца, 18.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, наказателно
отделение в публично съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: ИВАН МАРИНОВ
Членове: ПЕТЯ ВЪЛЧЕВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
с
участието на секретар Христина Цекова и
прокурор Силвия Миленкова, като разгледа докладваното от мл. съдия Младенова
ЧНД № 60 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 44 ЗЕЕЗА и е образувано въз основа на Европейска заповед за
арест, издадена на 01.10.2019 г. от Областен наказателен съд ***, Република ***,
с която се иска предаване на българския гражданин Г. Д.Б., ЕГН: **********,***
и място на пребиваване: с. ***, община ***, ул. „***“ № 8, с цел провеждане на
наказателно производство спрямо него по обвинение за извършено престъпление по чл.
107, ал. 1 и 2 първа, втора и трета санкция от австрийския Наказателен кодекс –
опасно заплашване.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура
– Враца изразява становище за предаване на лицето на австрийските власти за
провеждане на наказателно преследване срещу него, въз основа на ЕЗА, тъй като
са налице предвидените в ЗЕЕЗА предпоставки.
Защитникът на исканото лице – адв. Р. Г. -
САК, изразява становище, че липсват основания за предаването на искането лице на властите на Република ***. Като аргумент за това
изтъква, че формулировката на обвинението
в ЕЗА
е в противоречие с чл. 11 и чл. 33 от
българския Наказателен кодекс, като пред австрийските власти е установено с
психиатрична експертиза, че лицето е извършило деянието в състояние на невменяемост.
Посочва, че спрямо лицето ще бъде наложено психиатрично лечение в психиатрична
болница и още седем пробационни мерки, които не могат да бъдат прилагани от
български съд. Поддържа, че по делото са приложени съдебно-психиатрични
експертизи на лицето и данни, че то е постъпило доброволно за лечение в ЦПЗ
„Проф. Н.Шипковенски”.
Исканото лице, след
разясняване на процедурата при съгласие за предаване на издаващата държава, в
съдебно заседание на 18.02.2020 г. не дава доброволно съгласие да бъде предаден
на Република ***, както и не се отказва от
принципа на особеността по чл. 61 ЗЕЕЗА. Поддържа
казаното от защитника си и изразява становище, че не са налице предпоставките
за предаването
му на властите на Република ***. Липсата на заявено от страна на исканото лице
доброволно съгласие, предпоставя производството да продължи реда на чл. 44 ЗЕЕЗА.
От издаващата държава допълнително е изискана и приета като
доказателство писмена гаранция по чл. 41, ал. 3 ЗЕЕЗА.
Врачански окръжен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди изложените от страните съображения, намира
следното:
Врачански окръжен съд е сезиран с Европейска заповед за
арест, издадена на 01.10.2019 г. от Областен наказателен съд ***, Република ***,
с която се иска предаване на българския гражданин Г. Д.Б., ЕГН: **********,***
и настоящ адрес:***, с цел провеждане на наказателно производство спрямо него
по обвинение за извършено престъпление по чл. 107, ал. 1 и 2 първа, втора и
трета санкция от австрийския Наказателен кодекс – опасно заплашване, наказуемо с
лишаване от свобода повече от една година. В отговор на отправено запитване до
издаващия орган е посочено, че съгласно правото на издаващата държава за
въпросното престъпно деяние е предвидено наказание лишаване от свобода за срок
до три години.
Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 6 ЗЕЕЗА, в рамките на развилото се производство,
съдът е длъжен да извърши проверка на условията за предаване по чл. 36 и чл. 41 ЗЕЕЗА, на основанията за
отказ по чл. 39 и чл. 40 ЗЕЕЗА, както и на основанията за отлагане на изпълнението
или за условно изпълнение на заповедта по чл. 52 ЗЕЕЗА.
На първо място съдът приема, че ЕЗА е издадена от
компетентен орган на съдебната власт в Република *** /Областен наказателен съд ***/
и съдържа необходимите реквизити, визирани в чл. 37, ал. 1 от ЗЕЕЗА -
достатъчна идентификация на исканото за предаване лице; описание на
обстоятелствата, при които е извършено престъпното деяние; мястото, начина и
степента на участие на лицето; правната квалификация на деянието и размера на
предвиденото наказание съобразно законодателството на издаващата държава.
Посочено е и решението, на което се базира ЕЗА, а именно Постановление
за задържане от Областния наказателен съд *** по номер на преписка 042 Hv 27/18v от 01.10.2019 г.
Налице са и предпоставките по чл. 36 ЗЕЕЗА. От изложените
в ЕЗА факти е видно, че Г. Д.Б. е заподозрян, че на 08.01.2018 г. във ***, под
въздействието на изключващо отговорността обстоятелство, дължащо се на умствено
и душевно отклонение с по-висока степен, а именно на остра параноидна
шизофрения (ICD 10, F 20), както и на
консумация на канабис (IDD 10, F 12),
е заплашил опасно неговата бивша приятелка А.И.Л., изпращайки ѝ смс
съобщение със съдържание от рода на: „Ще те убия и ще ти хвърля киселина в
лицето! Ще те пречукам след работа, курво, ще ти смажа лицето! Нямам вече жилище
в *** заради тебе, догодина ще ти счупя всички кости. Ще те вкарам в инвалидна
количка!... Ще бомбардираме с атомна бомба цяла ***.“, заплашвайки я по този
начин с убийство, със значително осакатяване и очебийно обезобразяване, с цел
да ѝ всели страх и тревога, с което е извършил престъпно деяние – опасно
заплашване. За тези факти в ЕЗА издаващият орган е посочил, че
като характеристика и правна квалификация обосновават обвинение, представляващо
престъпление по чл. 107, ал. 1 и 2 първа, втора и трета санкция от австрийския
Наказателен кодекс, което следва да му се зачете, ако би могъл да бъде държан
отговорен за времето на извършване на деянието и за което в издаващата държава
се предвижда наказание лишаване от свобода за повече от една година /впоследствие
органът е уточнил, че за въпросното престъпно деяние е предвидено наказание
лишаване от свобода за срок до три години/. Съобразно фактическото описание на
деянието, се налага извод, че то съставлява престъпление и по законодателството
на Република България. Посочените от издаващата държава факти за престъплението
сочат на извод, че то съответства на престъпния състав на чл. 144, ал. 3 от
българския Наказателен кодекс, за което се предвижда наказание лишаване от
свобода до шест години, т.е. налице е двойна наказуемост на деянието, съгласно
разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗЕЕЗА.
На следващо място, съдът констатира, че не са налице абсолютните
основания за отказ за изпълнение на ЕЗА, визирани в чл. 39 от ЗЕЕЗА, а именно:
престъплението, за което е издадена ЕЗА, не е амнистирано в Република България,
макар
и да попада под нейната наказателна юрисдикция по аргумент от чл. 4, ал. 1 НК и чл. 35, ал. 1 и 2 НПК; по делото липсват доказателства исканото лице Г. Д.Б.
да е осъден за същото престъпление с влязла в сила присъда на български съд или
на съда на трета държава членка на ЕС, нито пък той е малолетен съгласно
българското законодателство.
Съобразявайки и факултативните изисквания на чл. 40 ЗЕЕЗА, настоящият съдебен състав намира, че не са налице
и предпоставките на тази
разпоредба да се откаже изпълнението на процесната заповед.
Доколкото ЕЗА е издадена с цел наказателно преследване срещу българския
гражданин Г. Д.Б., настоящият съд
изиска от издаващата държава предоставянето на гаранции по смисъла на чл. 41,
ал. 3 ЗЕЕЗА. В тази връзка е
получено писмо на електронната поща на съда от 14.02.2020 г., от съдържанието на което се установява, че
компетентните австрийски власти са
предоставили исканата гаранция по чл. 41, ал. 3 ЗЕЕЗА, декларирайки че Г. Д.Б. ще бъде върнат на Република България след
изслушване с цел изтърпяване на наложената на въпросното лице превантивна мярка
задържане в учреждение за психично болни нарушители съгласно чл. 21, ал. 2 от
Наказателния кодекс и разноските по връщането ще бъдат поети Република ***.
От приложената по делото справка от Унифицираната
информационна система на Прокуратурата на Република България е видно, че към
настоящия момент срещу Г. Д.Б. няма други наказателни производства, по които да
е привлечен като обвиняем, т.е. не са налице основания за отлагане изпълнението
или за условно изпълнение на ЕЗА по реда на чл. 52 ЗЕЕЗА.
Във връзка с доводите на защитата на исканото лице, че
съгласно дадената формулировка на обвинението в ЕЗА, то е извършило деянието в
състояние на невменяемост, което е основание за наказателна неотговорност по
българския Наказателен кодекс, следва да се отбележи, че в производството по
изпълнение на Европейска заповед за арест не е предвидено правомощие на съда да
изследва вменяемостта на лицето и да постанови отказ за изпълнение при
евентуалното установяване, че лицето не е наказателноотговорно съгласно
българското законодателство. Нормата на чл. 6, ал. 1, т. 4 ЗЕЕЗА, визираща забрана
за предаване на лица, които са наказателнонеотговорни по българското
законодателство, не е приложима в производството по разглеждане на Европейска
заповед за арест, тъй като касае производство по екстрадиция. В конкретния
случай, доколкото съдът е сезиран с издадена от компетентен орган на Република *** Европейска заповед за арест
на преценка подлежат единствено предпоставките по чл. 39 ЗЕЕЗА за отказ за
изпълнението ѝ. Нормата на чл. 6 ЗЕЕЗА, уреждаща
производството по екстрадиция не може да
бъде приложена по аналогия. Препращане към нея при производството по изпълнение на
Европейска заповед за арест не е предвидено в закона. Ако законодателят е искал
да уреди подобно приложение е щял да стори това изрично с препращаща правна
норма. Двете производства се различават по процедура, компетентни органи и
предпоставки за допустимост. Нормата на чл. 39 ЗЕЕЗА е императивна, като
изчерпателно изброява предпоставките за отказ да се изпълни Европейска заповед за арест, като единствено е налице
изискване исканото лице да не е малолетно. /в
този смисъл е и Решение № 332 от 1.08.2019 г. на САС по
в.ч.н.д. № 906/2019 г./. В тази връзка следва да се отбележи и че твърдените от защитата
доказателства не са представени по делото.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав
намира, че са налице предпоставките чл. 44 ЗЕЕЗА за изпълнение на издадената ЕЗА
по отношение на българския гражданин Г. Д.Б. и следва да
допусне предаването му на Република *** за провеждане на
наказателно преследване срещу него.
С оглед на това и на основание чл. 44, ал. 7 ЗЕЕЗА следва
да бъде взета по отношение на Г. Д.Б. мярка за неотклонение „задържане под
стража” до фактическото му предаване на издаващата държава.
Водим
от горното и на основание чл. 44, ал. 7 ЗЕЕЗА, Врачанският окръжен съд,
Р
Е Ш И :
ДОПУСКА предаване на българския гражданин Г. Д.Б., роден на ***
г., ЕГН: **********,*** и място на пребиваване: с. ***, община ***, ул. „***“ №
8,
на Република ***, въз основа на Европейска заповед за арест, издадена на 01.10.2019
г. от Областен наказателен съд ***, Република ***, по наказателно дело номер на
преписка 042 Hv 27/18v, с цел провеждане на
наказателно преследване по обвинение за
извършено престъпление по чл. 107, ал. 1 и 2 първа, втора и трета санкция от австрийския
Наказателен кодекс.
ВЗЕМА мярка за
неотклонение „задържане под стража” по отношение на Г. Д.Б. до фактическото му предаване
на издаващата държава на основание чл. 44, ал. 7 ЗЕЕЗА, с привеждане на лицето
в Следствения арест.
Решението подлежи
на обжалване и протестиране в 5-дневен срок
от
днес пред Апелативен съд - София.
За настоящото решение незабавно да
бъде уведомен издаващият орган – Областен
наказателен съд ***, Република ***.
Заверени преписи от решението да бъдат изпратени незабавно на
Върховната касационна прокуратура и на Министерството на правосъдието на
Република България, след влизането му в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.