Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
30 октомври 2019 година.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи състав, в публично заседание
проведено на четиринадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
НЕВИН
ШАКИРОВА
СЕКРЕТАР: ЦВЕТЕЛИНА
ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от съдията
Красимир Василев, в.гр. дело № 1967, по
описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано след отменително
решение на ВКС с дадени задължителни указания и по въззивна жалба на Р.Т.Ч.,
ЕГН ********** против Решение № 2210 от 30.05.2017 година, постановено по гр.д.
№12251/15 година, по описа на ВРС, с което е бил отхвърлен предявения от
въззивницата срещу Д.Л.Д., ЕГН ********** и С.Л.Д., иск за осъждане на последните да прекратят
неоснователното си действие, извършено чрез строеж на склад към гараж и настройка
върху тях, находящ се в УПИ ІV-6, кв.156, 11 м.р. на град Варна с
административен адрес: ул. „В.“ №**/ул. „Д.“ №***/, както и да премахнат за
своя сметка строежа, на основание чл. 109 от ЗС.
В жалбата се твърди, че решението е
незаконосъобразно, тъй като съдът е направил невярна преценка на ангажираните
доказателства.Излага се още, че неправилно е приел, че процесният имот попада в
забранителната зона за строителство. Не се оспорва, че имотът е в територия със
статут на групова археологическа недвижима културна ценност, но не е паметник
на култура и забрана за строителство не е налице. Излага се, че съдът
неправилно е приел, че ищцата не е твърдяла вреди, изразяващи се в мухъл и влага в собствения й имот, причинени от
недостатъчното й ослънчаване, последното пък резултат от неспазеното разстояние
между незаконната при и надстройка. Твърди се, че е посочено, че незаконният
строеж е в противовес със санитарно-хигиенните изисквания и противоречи на
законовите такива.Сочи, че по сградата на ищците са се появили пукнатини по
същата между 1-3 см и че те са пряка последица от неправилното и
незаконосъобразно изграждане на незаконността постройка и несъобразената й
тежест и конструкция, както и съотношението със заобикалящите имоти.настоява се
решението да бъде отменено и исковите претенции – уважени.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор на
жалбата от Д. и С. Д., с които те оспорват жалбата и сочат, че решението се
явява недопустимо, тъй като е налице приключило административно производство.В
условията на евентуалност намират решението за законосъобразно.
В съдебно заседание пред ВОС, въззивницата Ч.
е редовно призована, явява се лично и с адв.Т. ; поддържа жалбата си и моли
съдът да уважи исковете.
От въззиваемите страни, редовно призовани, се
явява само Д.Д., като чрез адв.П., те молят решението да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора, като съобрази
предмета му и застъпените от страните становища, ВОС установи следното:
Пред решаващия съд, въззивницата Ч. е изложила, че е
собственик на1/5 ид.част от жилищна сграда в град Варна, ул. „В.“ № **. По
силата на съдебно решение, постановено по гр.дело №3203 по описа за 1983год. на
ВРС, Р.Т. И. и И.Н.И.придобиват в собственост
върху дял втори от жилище, ведно с 1/2 ид.част от дворното място, като другият
дял от поделения имот е придобит в идеална съсобственост от Л.С.Д..В молбата се
сочи още, че през 1986 година съсобствениците взаимно си отстъпили право на
строеж за два гаража с площ не повече от 21 кв.м., като за Р. и И.И.и баня плюс
ателие върху площ не по-голяма от 46 кв.м. в дворното място. През 1991 година
съсобственикът Л.С.Д. е изградил допълнителна
пристройка към изградения вече гараж с приблизителна площ от общо 50 кв.м. или
32 кв.м. над одобреното и отстъпено между страните право на строеж, а през 1993
година върху така пристроеното е надграден втори етаж със застроена площ от още
50 кв.м. или общо разгъната застроена площ от 100 кв.м. и височина на двуетажна
постройка над 7-8м.Бил е канен да преустанови незаконното си строителство, като
премахне постройката, но не е сторил това.След смъртта си на 12.11.2009 година Л.Д.
е оставил свои наследници, в лицето на Д.Д. и С. К., към които са отправени
същите покани, но също без резултат.В молбата си ищцовата страна смята, че
строежа се явява незаконен и й пречи да ползва собствеността си в пълен обем –
тя смята, че недостатъчното слънце осветяване в
имота довело до появата на влага и мухъл, необходимост от постоянно боядисване
и ремонти, както и влошаване на здравословното състояние на живущите.
Вследствие построяването на сградата на ответника в настоящите й параметри при
бъдещо строителство в собствения им имот, не би могла да получи по-голям обем
строителство-площ и височина, и би имало засенчване вследствие на намалените
отстояния. Счита, че това състояние ограничава собствеността й от факта на недопустимост и нетърпимост на
строежа, като незаконен. Моли да бъде постановено решение, с което да бъдат
осъдени ответниците да прекратят неоснователното си действие, извършено чрез
строеж на склад към гараж и настройка върху тях, находящ се в УПИ ІV-6, кв.156,
11 м.р. на град Варна с административен адрес: ул.В.№**/ул.Д. №***/, както и да
премахнат за своя сметка строежа.
Ответниците оспорили исковите претенции, като
заявили, че постройката е узаконена и се подчинява на установените изисквания в
закона.
От фактическа
страна е било установено, че с н.а. №6, том ХІ, дело 3831/1983год. на
Нотариус при ВРС Е.С.Ч. е надарила дъщеря си Р.Т. И. собствената си
/наследствена/ 1/5 ид.част от жилищна сграда в гр.В., ул. „В.“ №**, състояща се
от две стаи, салон, маза и клозет в двора, ведно с 1/5 ид.част от дворното
място цялото от 297 кв.м., съставляващо имот пл.№6 в квартал 176 на единадесети
подрайон по плана на град В.
С решение от 23.11.1984год. постановено по
гр.дело № 3203/1983год. е извършена делба, по силата на която, на Л.С.Д. е
поставен в дял следния недвижим имот: жилище, състоящо се от две стаи, антре,
ниша, баня с площ от 47,76 кв.м., изба
от 21,20 кв.м., построени в дворно място, цялото от 297 кв.м., съставляващо
парцел 6 в кв.157 по плана на 11 подрайон на град В., заедно с ½ идеални
части от дворното място, насаждения и подобрения в него. Със същото решение на Р.Т.
И. е поставен в дял следния недвижим имот: жилище, състоящо се от две стаи,
салон и ниша, помещения с площ от 58,94кв.м., заедно с изба от 13,68 кв.м.,
½ ид.част от дворното място, цялото от 297 кв.м., съставляващо парцел 6
в кв.157 по плана на 11 подрайон на град Варна с насаждения и подобрения в
него.
От писмените документи по делото става ясно
още, че Р.Т. И. и И.Н. И.са подали заявление за отстъпване
право на строеж по чл.56 ал.2 и ал.3 от ЗТСУ, по силата на което Р.Т. И., като
собственик на дворно място със
съгласието на съпруга си И.Н. И.отстъпва на съсобственика си Л.С.Д. правото на
строеж за гараж в имот, находящ се в град В., пл.№6, кв.№7 по плана на 11-ти
подрайон, ул. „В.“ №**. Издадено е и заявление от Л.С.Д. и Ж.В.Д. за отстъпване право на строеж по чл.56, ал.2
и ал.3 от ЗТСУ, по силата на което Л.С.Д., като собственик на дворно
място, със съгласието на съпругата си Ж.В.Д. отстъпва на съсобственика си Р.Т. И.
правото на строеж за гараж, баня, тоалет в имот, находящ се в град В.,
пл.№6, кв.№7 по плана на 11-ти подрайон, ул. „В.“ №**.
Приобщени към доказателствата по делото са
протокол №15 за определяне на строителна линия и ниво от 22.07.1986год., видно
от които е определена строителна линия и ниво в парцел №6, квартал 7/стар 156/
по рег.план на град В.-11 подрайон на Р.Т.
И. и Л.С.Д. и разрешение за строеж №249 от 18.07.1986год./л.16/.
Видно от приетото по делото удостоверение за
сключен гр.брак се установява, че ищцата е в законен гр.брак с лицето И.Н.И.от
08.02.1976год.
Съгласно прието по делото удостоверение за
наследници /л.19/, издадено от Община Варна, се установява, че И.Н.И.е починал
на 11.01.2003год. и след своята смърт е оставил за законни наследници следните
лица: Р.Т. И. – съпруга, Е.И. И. – дъщеря и В.И.И.– син.
От приетото по делото удостоверение за
наследници/л.18/, издадено от община Варна се установява, че Л.С.Д. е починал
на 12.11.2009год. и след своята смърт е оставил за законни наследници
ответниците по делото, лицата Д.Л. Д. и С.Л.
К..
По делото са представени заверени за вярност
копия от съдебни актове, постановени по водени между страните административни
спорове.
Приложени са и жалби на В.И.е образувано до
РДНСК с искане изградената сграда да се констатира като незаконна и като такава
да се премахне. Със заповед №ДК-10-СИР-42/12.07.2011год. на Началника на РДНСК
жалбата на В. И.е отхвърлена. По негова жалба срещу заповедта е образувано
адм.дело №2949/2011год. пред Адм.съд гр.Варна, като оспорването е отхвърлено.
Решението на Адм.съд град Варна по адм.дело №2949/2011год. е потвърдено с
решение по адм.дело №6741/2013год. на ВАС.
Видно е още, че адм.дело №1763/2014год. на Адм.съд - гр.Варна е
образувано по жалба на Е.И. с искане за отмяна на строително разрешение и
премахване на строеж. Жалбата е отхвърлена.
По жалба на Р. И. е образувано адм.дело
№2914/2012год. с искане да се отмени мълчалив отказ на началника на РДНСК за
отмяна на акта за узаконяване на процесния строеж. Жалбата е отхвърлена от
Адм.съд гр.Варна, като с решение по адм.дело №9706/2013год. на ВАС е потвърдено
решението на Адм.съд гр.Варна.
Издаденият акт за узаконяване на процесния
имот №22/04.07.1998год, приложен по делото, е подписан от лицето Е.К.Ф..
Приети по делото са трудов договор №277/01.11.1998год. и трудов договор №20/01.01.1999год., видно от
които от 01.01.1998год. до 31.12.1998год. Е.К. Ф. е била участъков архитект в
район „Одесос”, а от 01.01.1999год. до 31.03.1999год. районен архитект.
По
делото е приета декларация от
26.05.1995год., изходяща от Р.Т. И., съгласно която деклараторката дава
съгласието си на Л.С.Д. *** да построи в собствения си парцел втори етаж.
Декларацията е с нот.заверка на подписа №491/26.05.1998год., извършена от кмета
на Община Аксаково.
От приетата по делото заповед
№РД9Р-7/17.04.2015год.на Министъра на културата, ценена в съвкупност с писмо
–л.130 и удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж-л.132,
удостоверение №Н-24/07.06.2012год.-л.133 и технически паспорт-л.134, се
установява, че процесният имот, попада в границите на охранителната зона на
груповата археологическа недвижима културна ценност на обект „Трети Варненски
неолитен некропол”.
Пред ВРС е била изслушана и Съдебно
техническа експертиза, от която става ясно, че част от южната страна на
процесната сграда е ситуирана на намалено отстояние /2.00м/ от друга
съществуваща сграда в същия имот. Процесната сграда е изградена и на намалено
отстояние /2.00м./ от съществуващата сграда на ищцата, като тя се използва като
жилище на две нива-тип „мезонет”, т.е. има обособени дневен и спален тракт.
Дневният тракт е разположен в първия етаж от процесната сграда, а спалният
тракт заема втория етаж от същата. В първия етаж са разполоЖ.входно антре,
WC-баня, дневна и кухня, като общите недостатъци за конкретните помещения са
следните: светлата височина на всички гореизброени помещения е 2.20м. съгласно
Наредба №5 ПНТСУ, действаща към момента на строителството, светлата височина на
етажа задължително трябва да бъде 2.50м.Експерта обръща внимание, че в
съответствие с Наредба №7 ПНУОВТУЗ, действаща към настоящия момент, същата тази
височина трябва да е 2.60м. Минималната широчина на входното антре, съгласно
Наредба №5 ПНТСУ и наредба №7 ПНУОВТУЗ е задължително да бъде 1.30м. Същото
това помещение е изпълнено със ширина 1.13м. В дневната е разположена вита
стълба, чрез която се осъществява вертикалната комуникация между двата етажа.
Същата е изпълнена в правоъгълен отвор с размери: дължина-0.96м и ширина -0.66м.
Стълбата е изпълнена в рамките на сектор, представляващ ¼ от окръжност.
Не е изпълнено правилото за конструиране на стълби. Стълбата е изпълнена с
недостатъчен брой стъпала, който факт довежда до трудна комуникация между двата
етажа и тя се затруднява още повече от монтирания в горния край на стълбата
капак. Последният е монтиран с цел съхраняване на топлината в пространството на
по-обитавания първи етаж. Същата тази
стълба в одобрения проект за заснемане е
развита в съвсем различна конфигурация. Входната врата на жилището е под
норматива за такава. По норматив входната врата на жилището трябва да е 1.00м.,
а изпълнената такава на място е със ширина от порядъка на 0.90м. Констатирано
наличие на влага и мухъл по част от стените и тавана на кухнята. Във втория етаж са разполоЖ.разпределителен
коридор, спалня и помещение с неуточнено ползване, констатирани са недостатъци
за конкретните помещения, както и такива, касаещи довършителни строителни
дейности. Според експертизата не са изпълнени в пълен обем условията за
нормално жилищно обитаване на процесната сграда. Предвид на това посочените
условия за обитаване не отговарят на строителните правила и норми, действали към 1991-1993год., както и към
настоящия момент. Тъй като към момента на изграждане на процесната сграда
новото строителство не е било реализирано, то процесната сграда, предвид
проекта за узаконяване е била узаконена като
допълващо застрояване в имота. Съгласно действащата към него момент
нормативна уредба - чл.44,ал.3 от Наредба №5 ПНТСУ, процесната сграда не
отговаря на нито една от гореизброените характеристики за допустими сгради и
постройки на допълващо застрояване. Към настоящия момент при действието на ЗУТ
процесната сграда притежава пропуски и недостатъци, които са съществували и към
момента на узаконяването, като експерта е посочил, че процесната сграда е
ситуирана на запад от съществуващите в имота жилищни сгради и че това
обстоятелство води до извода, че процесната сграда се намира от изток на съществуващите
в имота жилищни сгради, т.е. тя същата пречи за ослънчаването на същите.Ето
защо в няколко от помещенията на съществуващата сграда /собственост на ищцата/
е налице наличие на мухъл и влага. Вещото лице е посочило, че причините за
наличието на влага и мухъл в имота на
ищцата, че строежът на ответниците пречи на ослънчаването, както и на
проветряването.
Пред ВОС, съобразно изискванията на ВКС бе
изготвено ново Съдебно техническо заключение, от което е видно, че така
преустроения и надстроен гараж се е превърнал в двуетажна жилищна сграда , и
като такава тя не може да се счита нито за второстепенна постройка по смисъла
на ЗТСУ /отм./, нито за допълващо застрояване по ЗУТ.Експерта е посочил, че тя
не отговаря за строителните норми и правила за разстояние и височина, както и
че причините за появата на влага и мухъл в жилището на ищцата, е липсата на
ослънчаване, като един от основните фактори.
При
тези данни становището на съда е следното:
Разпоредбата на чл.109 от ЗС предоставя
правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено
неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на
правото на собственост, което ограничава, смущава и пречи на допустимото
пълноценно ползване на вещта, според нейното предназначение от собственика й.
Основание за защита чрез този иск се поражда само при състояния, от които
възникват заплашване и опасност от вредно смущаващо въздействие, но които
субективно пречат или ограничават тези на потърсилия правната защита. При
упражняването на негаторния иск ищецът трябва да докаже правото си на
собственост и редом с него обстоятелствата /основанията/, които са предизвикали
потърсената съдебна защита и намеса. Основанието за защита чрез иска се поражда
само от състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и
смущаващо въздействие, което пък пречи на упражняването на правомощията от
страна на собственика - правото да владее, да ползва или да се разпорежда с
вещта си. Ето защо ищецът следва да докаже, че е собственик на претендираната
от него вещ, че ответниците са извършили твърдяното в исковата молба действие,
което е противоправно и със същото му пречат да упражнява едно или няколко от правомощията
си на собственик. В случая са доказани визираните предпоставки за ангажиране
отговорността на ответниците по негаторния иск.Отделно от горното може да се
посочи, че предмет на делото по иск с правно основание чл.109 от ЗС съгласно т.
1 от ТР№4/2017 година на ОСГК е несъществуването на правото ответникът да
въздейства върху вещта, собственост на ищеца, с което да му създава пречки да я
ползва пълноценно според нейното предназначение като с предявяването на иска се
цели неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати
последиците от него.
Съгласно § 127 ал.1 от ПЗР ЗИД ЗУТ проверката
за съответствието на констатациите в удостоверението за търпимост с
изискванията на устройствените закони се извършва съобразно разпоредбите, които
са действали към момента на строителството или по действащите разпоредби на ЗУТ.
Понеже се иска премахване само на надстроената през 1993 година част на
сградата, преценката за допустимост е извършена по действащите правила и норми
към този момент, т. е. по ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ /отм./, както и по действащите
разпоредби на ЗУТ. Съгласно чл.41 ал.2 от ЗТСУ /отм./ заварените строежи могат
да се поддържат само с необходими поправки и вътрешни преустройства, от което
следва, че според закона надстрояването им е нетърпимо отклонение. С Наредба № 5 за ПНТСУ /отм./ е регламентирано
изискването за максимална височина на второстепенните постройки, които, когато
са разполоЖ.на вътрешна регулационна линия, могат да имат височина в
най-високата част на билото най-много 3,60 м. Според сега действащите правила
на ЗУТ разполагането на постройки от допълващото застрояване на вътрешната
регулационна граница със съседен поземлен имот е допустимо, ако са построени на
калкан и калканните им стени покриват калканни стени на заварени или
новопредвидени постройки в съседния имот. Формиран е извод, че създаденото
състояние от извършеното през 1993 година надстрояване, от което ответниците се
ползват, е нетърпимо според закона (по смисъла на дадените разяснения за
приложение на материалния закон с ТР № 31/1984 година/ на ВС, ОСГК). Поради
това ищцата не е длъжна да търпи последиците от надстрояването на ползваната от
ответниците и неговото семейство незаконна постройка от допълващото
застрояване.
Съгласно § 16 ал.1 от ЗУТ строежи изградени до
07.04.1987 година без строителни книжа, но допустими по действащите подробни
градоустройствени планове, правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно ЗУТ са търпими строежи и не подлежат на
премахване.Относно времето на извършване на строежа не се спори от страните, че
е осъществено през 1993 година.За да отговаря един строеж на изискванията на §
16 ал.1 ЗУТ за търпимост е необходимо да е налице и втората кумулативна
предпоставка-допустимост на строежа съобразно действащите към момента на
извършването му градоустройствени планове,правила и нормативи или на
изискванията на ЗУТ. Изхождайки от функционалното предназначение на постройката
– две спални и килер, е необходимо да се прецени дали второстепенна постройка с
такова предназначение е била допустима съобразно нормите на отменените
ЗТСУ,ППЗТСУ и Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ, всички те действали към 1993
г. Съгласно чл.119 от ППЗТСУ /отм./ в парцелите са допустими второстепенни
постройки с обслужващо домакинско предназначение - летни кухни, беседки и леки
постройки за отоплителни материали,но външни клозети не са допустими - те
трябва да бъдат в самата жилищна или вилна сграда.Изключение от това правило е
въведено само за населените места, в които липсва водоснабдяване, като временно
разрешение.Наредба № 5 регламентира отстоянията, на които второстепенни
постройки могат да бъдат разполагани от съседни имоти.Чл. 120 от Наредба № 5
регламентира най-голяма площ 20 кв. м.и най-голяма допустима височина -2.30м.,
чл. 121, ал.1 от Наредба № 5 въвежда изискване за разположение на второстепенна
постройка - на най-малко 3м.отстояние от регулационната линия на съседни
парцели, а ако границата е южна,югоизточна или югозападна- на отстояние
най-малко 1.5 м. Изключения са допустими само при денивелация на терена към
собствения парцел, при покриване на калканна стена на сграда в съседния парцел
или при писмено съгласие на съседа.
Нормативната уредба съгласно действащия ЗУТ е сходна -
чл.42 от ЗУТ предвижда,че постройки от допълващото застрояване могат да се
разполагат свободно или допрени до основното застрояване в УПИ, а на границата
със съседен имот -свързано с допълващо застрояване в него, при покриване на
калканни стени/, а ако са свободно застроени се изисква да са изпълнени при
спазване на отстояния от съседния УПИ идентични с тези по ЗУТ. Анализът на
нормативната уредба налага извод, че процесната постройка не отговаря на
нормативните изисквания за допустимост, действали
както към момента на построяването и, така и към настоящия момент, поради
което тя не е търпим строеж по смисъла на § 16 ал.1 от ЗУТ.
В конкретния случай този извод се налага от две Съдебно
технически заключения – първото защитено пред ВРС, и второто извършено пред
настоящата съдебна инстанция от арх.В.С..И двамата експерти дават ясно да се
разбере, първо – че при узаконяването на постройката са били допуснати
множество компромиси, довели до неправилното й третиране като допълващо застрояване.На
следващо място, че тя няма тези характеристики - видно от двете Съдебно
технически заключения – отсъствие на изисквания за височина и отстояние, което
влиза в пряко противоречие с установените законови изисквания.По тази причина и
в тази връзка съдът не дава вяра в заключението на в.л.Г. /вж.л.22/, т.к.
обективно същото не бе защитено и се явява изолирано от останалия
доказателствен материал.В настоящата хипотеза строежът не е бил узаконим и не е
търпим, той не би могъл да получи статут на търпимост, дори ако всички съсобственици дадат съгласие за намалените отстояния.
Съдът приема, че е изпълнено и другото условие на
чл.109 от ЗС – невъзможността на съсобственик да упражнява правата си спокойно
и в пълен обем.Това е така, защото установените строителни норми и правила са създадени с цел да удовлетворят и / или
повишат санитарно-хигиенните изисквания по охрана на здравето и живота на
неограничен кръг лица, пребиваващи в населеното място постоянно или временно.Установените
по делото факти са следните: липса на ослънчаване, появява на влага и мухъл,
респективно опасност за здравето на ищцата, което пък от своя страна дава
основание да се приеме, че правото й да ползва своята част от имота е
ограничено.От значение е и обстоятелството, че в заключението си, което
кредитира като обективно и компетентно дадено, в.л.С. изрично сочи, че един от
основните фактори за течовете, появата на влага и мухъл в жилището на ищцата, е
именно липсата на ослънчаване – пряка последица от надграждането.По
гореизложените съображения ВОС достигна до извод,че решението на ВРС следва да
бъде отменено и вместо него въззивният съд да постанови съдебно решение, с
което уважава предявения иск.Ответниците следва да бъдат осъдени да преустанови
неоснователните действия, извършени чрез строеж на склад към гараж и настройка
върху тях, находящ се в УПИ ІV-6, кв.156, 11 м.р. на град Варна с
административен адрес: ул. „В.“ №**/ул. „Д.“ №***/, както и да премахнат за
своя сметка строежа, на основание чл. 109 от ЗС.В тази връзка върху ответниците
следва да бъдат възлоЖ.и съдебно – деловодните разноски.
На основание
изложеното, ВОС,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2210 от
30.05.2017 година, постановено по гр.д. №12251/15 година, по описа на ВРС, с
което е бил отхвърлен иска на Р.Т.Ч., ЕГН ********** против Д.Л.Д., ЕГН **********
и С.Л.Д., ЕГН **********, за осъждане на
ответниците да прекратят неоснователното си действие, извършено чрез
строеж на склад към гараж и настройка върху тях, находящ се в УПИ ІV-6, кв.156,
ОСЪЖДА Д.Л.Д., ЕГН **********
и С.Л.Д., ЕГН ********** да прекратят неоснователното си действие, извършено
чрез строеж на склад към гараж и настройка върху тях, находящ се в УПИ ІV-6,
кв.156,
ОСЪЖДА Д.Л.Д., ЕГН **********
и С.Л.Д., ЕГН ********** да заплатят в полза на Р.Т.Ч., ЕГН ********** сумата
от 4 627.52 /четири хиляди шестотин двадесет и седем и петдесет и два,
представляваща сторени по делото разноски пред ВРС, ВОС и ВКС, на основание
чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението подлежи
на обжалване пред състав на Върховен Касационен Съд на Р България, в
едномесечен срок от съобщаването на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: