№ 417
гр. С., 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Г. Ст. Мулешков
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20231800500238 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 142/10.11.2022 г., постановено по гр.д. № 1720/2022
г. по описа на РС-Б., детето В. В. А., с ЕГН: **********, родено на
21.11.2010 г. от майка В. Й. Т., с ЕГН: ********** и баща В. А. В., с
ЕГН: **********, е настанено в семейството на Ю. Н. Т., с ЕГН:
********** и Й. Д. Т., с ЕГН: **********,, и двамата с постоянен и
настоящ адрес: гр.Б., ул. “Ц.С.” №32, за срок до навършване на
пълнолетие на детето или до промяна на обстоятелствата.
Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от
бащата на детето- В. А. В., с доводи за нарушение на процесуалните
правила и нарушение на материалния закон. Излага, че като законен
баща на детето е в състояние да се грижи за него, а наложената от съда
мярка не съответства на най-добрия интерес на детето, което трябва да
бъде отгледано в семейна среда. Излага, че след раздялата му с
майката на детето, родителските права били предоставени на нея, като
поведението й и това на нейните родители Ю. Т. и Й. Т. било насочено
към това да не го допускат да вижда сина си. Винаги, когато
посещавал дома им те проявявали провокативно поведение,
предизвиквали скандали, след което търсели съдействие от органите
1
на МВР. Не му позволявали да чува сина си по телефон. Излага, че
може да се грижи за сина си и е в състояние да задоволява неговите
потребности. По същество моли решението да бъде отменено и
постановено друго, с което да бъде прекратено настаняването на
малолетното му дете В. В. А. в семейството на Ю. Т. и Й. Т..
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Ю. Н. Т. и Й.
Д. Т., чрез адв. Г. Д., с който оспорват жалбата. Излагат, че от м. март
2012 година, бащата и детето не само живеят в различни населени
места, но и бащата не е виждал детето и не се е интересувал от него.
Излагат, че бащата не е заплатил дължима от него и присъдена от РС-
Б. издръжка общо в размер на 12 930,61 лева, не е трудово зает и не
работи по трудов договор, поради което е в трайна невъзможност да
отглежда детето. Излагат, че в продължение на близо 10 години, след
като майката е напуснала дома им, детето е отглеждано от тях и
всичките му потребности са напълно задоволени. Евентуална промяна
и откъсване на детето от обичайната му среда и връщането му било в
семейството на майката или бащата би се отразило крайно
неблагоприятно върху психиката и емоционалното му състояние.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
майката на детето- В. Й. И., в който изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Излага, че от м.март 2012 г. е
разделена с бащата и от тогава детето се отглежда в семейството на
нейните родители, към които е силно привързано и са задоволени
всичките му нужди.
Дирекция „С.П.“ Б. изразява становище, че между детето В. и
баба му и дядо му е изградена силна емоционална връзка. Детето
споделяло, че не е търсено от своя баща, за което обстоятелство
попълнило и саморъчна декларация.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, от процесуално легитимирано лице, в
законоустановения срок, поради което същата се явява допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба от Дирекция
“С.П.”, гр. Б. за настаняване на детето В. В. А., с ЕГН: ********** в
семейството на неговите баба и дядо по майчина линия Ю. Н. Т. и Й.
2
Д. Т. от гр. Б.. В молбата се твърди, че майката на детето В. Й. И. няма
възможност да полага грижи за детето В., тъй като е възпрепятствана
и има желание синът й да бъде настанен в семейството на нейните
родители. Биологичният баща на детето В. А. В. не може да бъде
открит. Същият е прекъснал връзката родител – дете, когато детето е
било на ниска възраст. При проучване на близките/роднините на
детето от страна на разширеното семейство по бащина линия не е
открит роднина, който да прояви интерес да полага грижи за детето в
семейна среда.
Видно от заверено копие на Удостоверение за раждане - дубликат
от 18.02.2020 г. на Община Б., детето В. В. А., е родено на 21.11.2010
г. от майка В. Й. Т., с ЕГН: ********** и баща В. А. В., с ЕГН:
**********.
Видно от служебно изготвена справка от НДБ „Население“ В. А. В.
е родител на пет деца.
От представената справка за съдимост на В. А. В. е видно, че
лицето е осъждано по НОХД №337/2007 г. по описа на РС-Перник, по
НОХД №1996/2011 г. по описа на РС-Перник и НОХД № 837/2014 г.
по описа на РС-Б..
Представени са заверени копия на декларации от 16.08.2022 г. от Ю.
Н. Т. и от Й. Д. Т., за даване на съгласие за настаняване на детето В. В.
А. в семейството им.
Представено е заверено копие на заявление от 17.08.2022 г. от Н. Й.
Т. за даване на съгласие/несъгласие за настаняване на детето В. В. А. в
семейството й, с които е заявено несъгласието на декларатора за това.
Със заповед № ЗД/Д-СО-БГ-013/17.08.2022 г. на Дирекция „С.П.”
гр.Б. детето В. В. А. е настанено в семейството на Ю. Н. Т. и Й. Д. Т.
до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗД.
Видно от изготвения социален доклад на Дирекция “С.П.” - гр.Б. от
15.09.2022 г. се установява, че на този етап отглеждането на
малолетния В. в биологичното му семейство е невъзможно, поради
редица обстоятелства. Родителите му са абдикирали и не са в
състояние да задоволят потребностите му на физиологично и
емоционално ниво. Майката В. И. живее на територията на общ.Л..
Създала е ново съжителство и не се интересува от развитието и
интересите на детето. Бащата е прекъснал връзката с детето, когато е
било на ниска възраст. Единствено Ю. Т. и Й. Т. са изявили желание
да се грижат за него в семейството си. Хигиенно - битовите условия в
къщата на семейството са много добри - за малолетния В. има
3
обособена детска стая. Чрез предприетата мярка “Настаняване в
семейството на близки/роднини” спрямо детето В. са защитени
правата и интересите му, осигурени са му качествени и адекватни
грижи.
От разпита на свидетелката Н. Й. Т. /дъщеря на Ю. и Й. Т.и/ се
установява, че родителите й се грижат за детето В. от месец март на
2012 година. Детето не познава баща си, а той не е правил опит да го
потърси през цялото това време. Свидетелката споделя, че детето е
силно привързано към баба си и дядо си и се страхува, че някой може
да го отдели от тях.
От разпита на свидетелката В. И. се установява, че познава В. от
около 10 години, тъй като са работили заедно, а сега са съседи.
Няколко пъти В. е ходил да търси сина си в гр. Б., но никой не му
отворил жилището. С жената, с която живее В. в момента имат двама
сина, а от предишна връзка има две момичета. Хигиенно-битовите
условия в неговия дом, според свидетелката са добри.
Видно от изготвения социален доклад от ДСП С. е видно, че при
проведеното социално проучване е установено, че В. В. съжителства с
г-жа В.Н.Д. на семейни начала и отглеждат двете си деца на адрес гр.
С., ж.к. Т., ул. „Д.У.“ № 3. Жилището не е собствено, а наето под наем
и представлява етаж от триетажна къща. Дадено е заключение, че
липсва връзка между бащата и детето В., поради дългият период, през
който не са общували. Детето по-скоро не познава баща си. Не е
възможно детето да бъде отглеждано в семейството на бащата към
момента на проучването, предвид дългата раздяла между тях.
При изслушването на детето В. А. пред районния съд е заявил, че
иска да остане в дома на баба си и дядо си по майчина линия. Чувства
се добре при тях. Те полагат необходимите грижи за него.
При тези данни въззивната инстанция намира, че молбата на
Дирекция "С.П." гр. Б. за настаняване на непълнолетния В. В. А. при
неговите баба и дядо по майчина линия е основателна и следва да бъде
уважена, като срокът на настаняването се определи до навършване
пълнолетие на детето или до промяна на обстоятелствата, както
правилно е приел и първоинстанционният съд.
Законът за закрила на детето регламентира специфични
обществени отношения, при които определящи са интересите на
децата. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗЗДт прогласява правото на
всяко дете на закрила за нормалното му физическо, умствено,
нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и
4
интереси. Следва да бъде посочено също така, че един от базовите
принципи на закрилата, изведен от чл. 3, т. 3 от ЗЗДт, е осигуряване
най-добрият интерес на детето, а съгласно дефиницията на § 1, т. 5 от
ДР на ЗЗДт, в него се включва преценката на физическите,
психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта,
пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или
вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде
причинена; способността на родителите да се грижат за детето;
последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата, имащи отношение към детето.
Съгласно чл. 3 от Конвенцията за правата на детето, приета от ОС
на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от
11.04.1991 г. и съставляваща част от законодателството на Република
България, най-добрите интереси на детето са първостепенно
съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо
дали са предприети от обществени или частни институции за С.П., от
съдилищата, административните или законодателните органи.
В случая преценката на административния орган за наличие на
основание по чл. 25 от ЗЗДт е правилна с оглед защитата на висшите
интереси на детето, които имат приоритет пред желанията и
интересите на родителите.
Въз основа на събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин, че родителите на непълнолетния В. А. се намират в
трайна фактическа невъзможност да го отглеждат. Контактите с
бащата са преустановени напълно от м. март 2012 г., когато детето е
заживяло при Ю. Т. и Й. Т. /баба и дядо по майчина линия/.
Родителите му са абдикирали и не са в състояние да задоволят
потребностите му на физиологично и емоционално ниво. Майката В.
И. живее на територията на общ.Л.. Създала е ново съжителство и не
се интересува от развитието и интересите на детето. Видно от
изготвения социален доклад от ДСП С. е видно, че при проведеното
социално проучване е установено, че В. В. съжителства с г-жа В.Н.Д.
на семейни начала и отглеждат двете си деца на адрес гр. С., ж.к. Т.,
ул. „Д.У.“ № 3. Дадено е заключение, че липсва връзка между бащата
и детето В., поради дългият период, през който не са общували.
Детето по-скоро не познава баща си. Не е възможно детето да бъде
отглеждано в семейството на бащата към момента на проучването,
предвид дългата раздяла между тях.
Липсата на контакти с бащата повече от десет години е
показателна за сериозно нарушена емоционална връзка между
5
родителя и детето. Съдът не кредитира показанията на св. В. И.,
според които, няколко пъти В. ходил да търси детето в гр. Б., но никой
не му отворил на адреса. Видно от социалния доклад бащата не е
търсил съдействие от социалните работници за организиране на среща
с детето, нито пък е търсил информация за неговото развитие и
нужди.
От събраните доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност,
настоящият състав достига до извод, че евентуална промяна и
откъсване на детето от обичайната му среда и връщането му в
семейството на майката или бащата би се отразило неблагоприятно
върху психиката и емоционалното му състояние. Детето е
емоционално привързано към баба си и дядо си по майчина линия,
потребностите му са напълно задоволени и се полагат адекватни
грижи за него.
С оглед на тези съображения, въззивният съд приема, че в случая
са налице законовите предпоставки да бъде постановена поисканата
мярка за закрила на детето и със същата се постига целта на закона да
бъде защитен „най-добрия интерес на детето“ по смисъла на § 1, т. 5
от ДР на ЗЗДт.
Следва да бъде посочено също така, че производствата по чл. 28 от
ЗЗДт са производства на съдебна администрация на правоотношения,
свързани с постановяване на мерки за закрила на децата. Те са
предвидени с цел защита правата и интересите на конкретното дете, а
не на лицата, при които е настанено или на неговите родители.
По изложените съображения обжалваното решение на Районен съд
– Б. е правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид изхода на делото, жалбоподателят следва да бъде осъден
да заплати на ответниците по жалба Ю. Н. Т. и Й. Д. Т. разноски в
размер на 700, 00 лева за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 142/10.11.2022 г., постановено по
гр.д. № 1720/2022 г. по описа на РС-Б., с което детето В. В. А., с ЕГН:
**********, родено на 21.11.2010 г. от майка В. Й. Т., с ЕГН:
********** и баща В. А. В., с ЕГН: **********, е настанено в
семейството на Ю. Н. Т., с ЕГН: ********** и Й. Д. Т., с ЕГН:
6
**********, и двамата с постоянен и настоящ адрес: гр.Б., ул. “Ц.С.”
№ 32, за срок до навършване на пълнолетие на детето или до промяна
на обстоятелствата.
ОСЪЖДА В. А. В. с ЕГН: ********** от гр. Перник да заплати
на Ю. Н. Т., с ЕГН: ********** и Й. Д. Т., с ЕГН: **********, и
двамата с постоянен и настоящ адрес: гр.Б., ул. “Ц.С.” №32 разноски
за въззивното производство в размер на 700, 00 лв. /седемстотин/ лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7