О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
гр.Русе, 03.06.2021 г.
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в закрито заседание на трети юни през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове:
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
И. ЙОСИФОВ
като разгледа докладваното от съдия Йосифов ч.к.а.н.д. № 156 по описа на съда за 2021 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК вр.чл.63,
ал.3 от ЗАНН.
Образувано е по частна жалба на В.С.А. ***, чрез
процесуалния му представител, против определение № 260138/15.04.2021 г.,
постановено по АНД № 2116/2020 г. по описа на Районен съд – Русе, с което
е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за допълване на
постановеното по въззивното дело решение чрез присъждане на направените
деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 528 лева,
съобразно уважената част на жалбата.
Районният съд неправилно е
предоставил 14-дневен срок за възражение на ответника по частната жалба - РД
„Автомобилна администрация“ – Русе, вместо предвидения в чл.232 от АПК тридневен
такъв. В указания срок ответникът е депозирал възражение с вх. № 270953/26.05.2021 г. на РРС, в което изразява становище за липсата на
процесуални предпоставки за присъждане на разноски в полза на частния
жалбоподател.
Съдът, като взе предвид доводите в
частната жалба и събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Частната жалба е подадена от
процесуално легитимирана страна и при наличие на правен интерес. С нея се
обжалва определение, с което е отказано допълването на постановеното въззивно
решение № 260135/05.03.2021 г. в частта за разноските, в която хипотеза (на
допълване, а не на изменение на решението) и съгласно т.8 от Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, липсата на
представен списък по чл.80 от ГПК не води до преклудиране на правото да се иска
допълване на решението в тази част. По изложените съображения съдът намира
частната жалба допустима. Разгледана по същество, тя се явява основателна.
С постановеното по АНД № 2116/2020 г. по описа на Районен
съд – Русе влязло в сила, като необжалвано, решение № 260135/05.03.2021 г.
въззивната инстанция е изменила наказателно постановление № 38-0001737 от
23.10.2020 г., издадено от директора на РД „Автомобилна администрация“ – Русе,
с което на частния жалбоподател, за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП вр. с чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ и на
основание чл.177, ал.5, пр.второ от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 5000 лева като този размер е намален на 1000 лева. Във
въззивното производство жалбоподателят своевременно, още с жалбата, е заявил
искане за присъждане на направените разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение. Представен е и договор за правна защита и съдействие №
3/19.11.2020 г., в който е отбелязано заплащането в брой на уговореното
адвокатско възнаграждение в размер на 660 лева, имащ силата на разписка,
установяваща това обстоятелство (т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013
г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК).
За да отхвърли искането за допълване на решението в частта
за разноските районният съд е приел за неоснователна поддържаната от
жалбоподателя теза, според която искането му следва да бъде уважено частично с
оглед субсидиарното приложение на чл.78, ал.1 от ГПК вр.чл.144 от АПК. Контролираната
инстанция се е аргументирала с обстоятелството, че виновността е качествена, а
не количествена величина, поради което налагането на по-леко наказание не
означава, че нарушителят не е извършил нарушението. В обжалваното определение
се приема също, че чл.143 от АПК не урежда случаите на присъждане на съдебни
разноски в полза на жалбоподателя при изменение на административния акт.
Изложените от въззивната инстанция аргументи не могат да
бъдат споделени. Както изрично е посочено в чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните
производства по този закон страните имат право на присъждане на разноски по
реда на АПК. От гледна точка на отговорността за разноските по АПК, за разлика
от положението по чл.189, ал.3 и ал.4 и чл.190, ал.1 от НПК, вината на адресата
на административния акт няма значението, което има вината на подсъдимия в
наказателното производство. Следователно, щом разноските в съдебните
производства по ЗАНН се присъждат по реда на АПК, а не по този на НПК, то
вината на нарушителя не съставлява обстоятелство, което следва да бъде съобразявано
при тяхното присъждане.
На следващо място, неправилно районният съд е приел, че
разпоредбата на чл.178, ал.1 от ГПК в случая е неприложима. Вярно е, че чл.143
от АПК не урежда изрично присъждането на разноски в полза на жалбоподателя при
изменение на административния акт, а само при неговата отмяна или при
прекратяване на съдебното производство поради оттеглянето му. В същото време
обаче, подобно на чл.63, ал.1 от ЗАНН относно наказателното постановление, в
чл.172, ал.2 от АПК също е регламентирано правомощието на съда да измени
административния акт. В константната практика на административните съдилища и
ВАС няма спор, че при изменение на административния акт отговорността за
разноските следва да бъде разпределена между страните именно съобразно
уважената, респ. отхвърлената част на жалбата, в които случаи деловодни
разноски в полза на жалбоподателя се присъждат именно съобразно разпоредбата на
чл.78, ал.1 от ГПК вр.чл.144 от АПК, поради липсата на изрична уредба в чл.143
от АПК.
Поради това следва да се приеме, че при изменение на
наказателното постановление чрез намаляване размера на определената в него санкция
отговорността за разноските, по силата на препращането в чл.63, ал.3 от ЗАНН
към АПК, а в чл.144 от АПК – към ГПК, се определя съобразно уважената, респ.
отхвърлената част на жалбата, т.е. спрямо нейния полезен ефект от гледна точка
на интереса на жалбоподателя. В крайна сметка елемент от законосъобразното
налагане на едно административно наказание, която дейност на
административнонаказващите органи се контролира от съда в съдебните
производства по ЗАНН, е и правилното индивидуализиране на наказанието съобразно
критериите по чл.27, ал.2 от ЗАНН.
Следва да се отбележи, че във въззивното производство, още
със съпроводителното писмо по чл.60, ал.2 от ЗАНН, ответникът – РД „Автомобилна
администрация“ е направил възражение по чл.63, ал.4 от ЗАНН за прекомерност на
заплатеното от жалбоподателя адвокатско възражение. Възражението не е
разгледано, тъй като районният съд е отхвърлил изцяло искането за присъждане на
разноски, поради което и съгласно чл.235, ал.1 от АПК по това възражение следва
да се произнесе касационната инстанция.
Възражението е основателно. Делото не разкрива правна и
фактическа сложност, поради което заплатеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение в размер на 660 лева следва да бъде намалено до минималния
размер по чл.18, ал.2 вр.чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, който възлиза на 580 лева.
Уважената част на жалбата се определя пропорционално на
намаления размер на наложената санкция. Така, съразмерно на уважената й част, частният
жалбоподател има право на 4/5 върху така намаления размер на адвокатското възнаграждение
от 580 лева, или сумата от 464 лева.
По изложените съображения определението на въззивната
инстанция следва да бъде отменено като неправилно като вместо него се постанови
друго, с което в полза на частния жалбоподател бъде присъдена горната сума.
Направените деловодни разноски, на основание § 1, т.6 от ДР
на АПК вр.чл.63, ал.3 от ЗАНН, следва да бъдат възложени в тежест на
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", която е юридическо
лице съгласно чл.2, ал.3 от ЗАвПр и чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на ИА
„Автомобилна администрация“.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 260138/15.04.2021 г., постановено по АНД № 2116/2020 г. по
описа на Районен съд – Русе, с което е оставено без уважение искането на В.С.А.
***, действащ чрез пълномощник, за присъждане на направените деловодни разноски
във въззивното производство, като вместо него постановява:
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", със
седалище в гр.София, ул. „Ген. Й.В.Гурко“ № 5, представлявана от изпълнителния
директор Б. Р., да заплати на В.С.А.,
с ЕГН **********,***, сумата от 464 лева
– деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: