Р Е Ш Е Н И Е
гр. Г.Т.,
12.03.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г.Т., в
публично заседание проведено на девети март две хиляди и двадесета година в състав:
` ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИНКО МИНЧЕВ
при секретаря Димитричка
Иванова …………………………………………
и в присъствието на прокурора
………………………
като разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело №00481 по описа за 2019г. И за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба от С.А.Л. ЕГН ********** и Г.Г.Л. ЕГН **********,*** чрез пълномощник адв. Д. Ч. с адрес *** Т. с искане да се постанови
решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, правото на собственост на ищците върху дворно място с площ от 1 530 кв.м.,
съставляващ УПИ IХ -128, в квартал 22 по подробния устройствен
план на с. С., общ. Г.Т.при граници и съседи :улица; УПИ VI-55, УПИ VIII– 54; УПИ IХ-129 и УПИ Х-128 на
основание давностно владение за периода от 4.02.1959г. до 19.11.2019г.,
включващ придобиваната давност, изтекла за ищците за периода 8.04.2008г. до
19.11.2019г, ведно с присъединена придобивна давност, изтекла за праводателите
на ищците от 16.08.1958г. до 8.04.2008г.
Претендират се сторените разноски.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на съобщението е представен
отговор на исковата молба. В
приложения отговор ответника заявява, че оспорва правото на собственост на
ищцата върху поземления имот. Твърди, че не е настъпила придобивна давност.
Предявеният иск е с правно основание чл.124,ал.І от ГПК.
От приложените по делото доказателства съдът намира за
установена следната фактическа обстановка : С нотариален акт №18, т.IV, д.№657/2008г. от 10.04.2008г. ищците закупили в режим на съпружеска
имуществена общност недвижим имот в с. С.,
общ. Г.Т., представляващ жилищна сграда с площ от 75, 50 кв.м., изба с площ от
12,50 кв.м., стопанска сграда с площ от 30, 00 кв.м., построени в УПИ IX-128,
квартал 22 по ПУП на с. С., общ. Г.Т.. Видно от приложените по делото
удостоверения за наследници праводателите са баща и роднини по съребрена линия
на втория ищец.
С нотариален акт от 16.08.1958г. за замяна на недвижими
имоти по реда на чл.74 от ППИНМ, вписан
в РС Г.Т.с акт№86,т.1, д.№205/1958г., Д. Д. Г. придобил на основание замяна с
държавата дворно място с площ от
3 025 кв.м., съставляващо парцели 1Х и Х в квартал 22 на с. С., като в
замяна предоставил на държавата дворно място с пл.№188 по плана на с. С. с площ
от 2 400 кв.м., което било отчуждено по реда на чл.67 от ППИНМ.
Според разписните листи по регулационния план на с. С.
парцел IХ-128 в квартал 22 е записан като
собствен на Д. Д. Г. на основание посочения нотариален акт.
Съгласно писмен
договор за от 4.02.1959г. между Д. Г. и Л.
Г. Р., наследодател на втория ищец-възходящ от втори ред, последният придобива
собствеността върху дворно място с площ
от 1 400 кв.м., парцел IX-128, квартал 22 по плана на с. С.,
Г.околия, срещу задължението да построи
на първия къща за живеене в неговия
собствен съседен имот парцел Х-128, квартал 22 по плана на с. С..
С акт за държавна
собственост №5004/2007 от 1.03.1967г. на ИК на ОНС гр. Толбухин имотът бил
актуван като държавна собственост на осн. чл.6 от ЗС /отм/ и е записан като
дворно място с площ от 1 490 кв.м., парцел IX-128, квартал 22 по плана на с. С.,
Толбухински окръг. Посочено е, че имотът е предоставен за ползване на Л.
Г. Р..
На 6.04.2010г. на основание параграф 42 от ПЗР от ЗИД на
Закона за общинската собственост имотът бил актуван като частна общинска
собственост с акт№388, вписан в СВ Г.Т.под акт №21, т.III, вх.рег.№1172/9.04.2010г.
Със заповед №РД-11-02-39 от 10.06.2010г. на Областен
управител Д. имотът бил деактуван като държавен.
Съгласно показанията на свидетелите Й. Г., Й. Н.и З. Г.,
без родствена връзка с ищците, Л. Р. построил къща за себе си и за Д. в
неговото дворно място. Къщите били
построени преди 1962г. Л. живеел в къщата и ползвал дворното място, което било
с площ около декар и половина, до смъртта се през 1981г. Малко след него
починала и жена му. След това ищците
започнали да се грижат и да
обработват имота, когато им бил прехвърлен през 2008г. Показанията им са логично подредени,
последователни, изградени са в резултат на лични непосредствени възприятия, поради което се кредитират от съда.
Съгласно приложената по делото съдебно-техническа
експертиза имотът, вписан в нотариален акт №18, т.IV, д.№657/2008г. от 10.04.2008г.,
представляващ IX-128, квартал 22 по ПУП на с. С.,
общ. Г.Т.е идентичен с имотите, вписани в
акт за държавна собственост №5004/2007 от 1.03.1967г. на ИК на ОНС гр. Т.
и акт№388 за общинска частна собственост, вписан в СВ Г.Т.под акт №21, т.III, вх.рег.№1172/9.04.2010г.
В регистъра по плана на с. С. имотът е записан с площ от
1 530 кв.м.. в нотариален акт №18, т.IV, д.№657/2008г. е с площ от 1 530
кв.м., в нотариален акт №11, т.IV, д.№649/2008г. е с площ от 1 530 кв.м., в
акт за държавна собственост №5004/2007 от 1.03.1967г. на ИК на ОНС гр.
Толбухин и акт№388 за общинска частна собственост е с площ от 1490 кв.м.
Съгласно нотариален акт за замяна на недвижим имот
№86,т.1, д.№205/1958г. на РС Г.Т., парцели IХ и Х, квартал 22 са с обща площ от
3 025 кв.м. Вписаната в нотариалния акт площ на двата парцела съответства
на действащия единствен план за регулация на с. С., одобрен със Заповед№5292/1953г.
: парцел IХ-128 в квартал 22 е с площ от 1 530 кв.м., а парцел Х-128 в кв.22 по
плана на селото е с площ от 1 495 кв.м., което съответства на обща площ на
двата парцела от 3 025 кв.м.
От така установената фактическа обстановка съдът намира
от правна страна следното:
Наследодателят Л. Р. застроил процесния поземлен имот преди 1962г., като го владеел
трайно, непрекъснато и необезпокояван от никого до смъртта си през
1981г. На 8.04.2008г. собствеността
върху сградите, построени в имота, била
прехвърлена на ищците, които от тогава установили владение върху поземления имот и присъединили
към това свое владение и владението на техния праводател Л. Р.. Придобивната давност върху имота на
праводателя на ищците е започнала на 4.02.1959г. на основание посочения договор
с Д. Д. Г..
Поради това процесният имот не е имал характеристиката
на безстопанствен имот по смисъла на чл.6 от ЗС/отм/, съответно по чл.21 от Правилника за държавните имоти,
установяващ формата на констатиране на
държавна собственост, при което Актът
за държавна собственост на ИК на ОНС Толбухин от 1967г. е бил
съставен незаконосъобразно. Доколкото този акт за държавна собственост е
издаден при липсата на правно основание то и ответника не би могъл да придобие
собственост върху спорния имот на основание параграф 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС.
Освен това по
делото липсват данни ответната страна да е предприемала някакви действия за завладяване на имота.
Предвид тази обстоятелства съдът намира предявената
искова молба за основателна и доказана, поради което предявените субективно
съединени искове по чл.124,ал.І от ГПК следва да бъдат уважени, както са
предявени.
Съгласно приложеният по делото списък на
разноските ищците претендират разноски както следва: по 600, 00 лв. за всеки
един от двамата ищци, представляващо адвокатско възнаграждение за
всяка един от ищците, 50, 00 лв.
държвана такса за образуване на делото, 12, 00 лв. такса за вписване на искова молба, такса от 5, 00 лв. за
заверена скица, сумата от 6, 20 лв. такса справки от СлВп, сумата от 150, 00
лв. депозит за вещо лице, сумата от 30, 00 лв. такса за удостоверения за
наследници, като общия размер на сторените от ищците съдебно деловодни разноски
е в размер на сумата от 1 453, 20 лв.
Процесуалния представител на
ответника е направил възражение срещу
разноските в за прекомерност на
адвокатското възнаграждение по смисъла
на чл.78,ал.5 от ГПК.
В случая при предявения иск за
собственост върху недвижим уговореното
адвокатско възнаграждение за един
адвокат за всеки един от двамата ищци е в размер на сумата от по 600 лв., който
размер е минималният размер, предвиден в разпоредбата на чл.7,ал.5, предл.
последно от Наредба №1/9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Освен това по делото са
извършени поредица от процесуални действия: съставяне на съдебно-техническа
експертиза, разпит на трима свидетели.
Поради това направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно.
С оглед на изложеното и предвид изхода на
спора разноските по делото следва да са
присъдят на ищците така, както са били направени.
Като взе предвид тази
обстоятелства, съдът :
Р Е Ш И :
Признава за установено по отношение на Община Г.Т.правото на собственост на С.А.Л.
ЕГН ********** и Г.Г.Л. ЕГН **********,*** чрез пълномощник адв. Д. Ч. с адрес ***
върху дворно място с площ от 1 530 кв.м., съставляващ УПИ IХ -128,
в квартал 22 по подробния устройствен план на с. С., общ. Г.Т.при граници и
съседи :улица; УПИ VI-55,
УПИ VIII– 54; УПИ IХ-129 и УПИ Х-128 на
основание давностно владение за периода от 4.02.1959г. до 19.11.2019г.,
включващ придобиваната давност, изтекла за ищците за периода 8.04.2008г. до
19.11.2019г, ведно с присъединена придобивна давност, изтекла за праводателите
на ищците от 16.08.1958г. до 8.04.2008г.
Осъжда Община Г.Т.да
заплати на С.А.Л. ЕГН ********** и Г.Г.Л. ЕГН **********,*** сумата в общ размер от
1 453, 20 лв., представляващи сторени разноски по делото, ведно със
законната лихва, считано от влизането на Решението в законна сила до
окончателното изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен
срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :