В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение–осми граждански състав, в публично заседание на деветнадесети февруари, през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:НЕДЯЛКА СВИРКОВА

НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

при секретаря Елена Димова, като разгледа докладваното от председателя гр.д.№22 по описа на ПОС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивният съд е сезиран с жалба с вх.№164/06.01.2020г. депозирана от Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх“ № 51 Д, със съдебен адрес ***, пл. ***, чрез процесуалния представител адв. В. Д. против Решение №4449 от 21.11.2019г. на ПРС, девети гр.с., постановено по гр.д.№384/2019г., в частта с която се осъжда Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, да заплати на В.А.М., ЕГН **********,***, сумата в размер от 1 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени при настъпването на застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, а именно - пътнотранспортно произшествие, настъпило на 31.10.2016 г. на автомагистрала “Тракия”, в близост до град Пазарджик в посока на движение от гр. София към гр. Бургас, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 31.10.2016 г. до окончателното изплащане на задължението. С постановеният съдебен акт в полза на В.А.М. е присъдена сумата в размер от 400 лв. – съдебно-деловодни разноски. Решението на първоинстанционния съд, в частта с която са уважени претенциите на ищцата, се обжалва като незаконосъобразно постановено при неправилна преценка на събраните по делото доказателства по съображения подробно изложени в жалбата. Иска се да се отмени първоинстанционния акт в обжалваната част, като вместо това въззивният съд отхвърли исковете като неоснователни, алтернативно да намали присъдения размер обезщетение за неимуществени вреди от 1 000лв на 500лв. Претендира разноски пред двете съдебни инстанции, като направените такива пред настоящата са в размер на 25.00лв, заплатена държавна такса.

Въззиваемата страна В.А.М., ЕГН **********,***, чрез процесуалния и представител адв. С.Д. оспорва изцяло жалбата. Моли да се потвърди първоинстанционния акт, в обжалваната част като правилен и законосъобразен. Претендира разноски пред настоящата инстанция в размер на 500лв, договорен и заплатен адвокатски хонорар.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Въззивната жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран от ищцата В.А.М. против Застрахователна компания „Лев Инс“ АД с кумулативно, обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ и по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 2 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени при настъпването на застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, а именно - пътнотранспортно произшествие, настъпило на 31.10.2016г. на автомагистрала “Тракия”, в близост до град Пазарджик в посока на движение от гр. София към гр. Бургас, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 31.10.2016 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищцата твърди, че на 31.10.2016 г. на участък от автомагистрала „Тракия”, в близост до гр. Пазарджик, лек автомобил с ДК № ***, управляван от Г. Б., навлиза в аварийната лента и удря ищцата в областта на кръста, която в този момент е застанала в аварийната лента до автомобила на мъжа й. Твърди, че спрелият автомобил, бил в рамките на аварийната лента, с включени аварийни светлини. При удара на ищцата били причинени следните травматични увреждания: травматичен оток, кръвонасядане в лявата поясна област, травматичен оток, кръвонасядане в лявата седалищна област. След провеждане на медицински прегледи и изследвания била определена окончателна диагноза - увреждане на междупрешленните дискове в поясния и другите отделения на гръбначния стълб с радикулопатия. Вследствие на получената травма били ограничени движенията на снагата за период от около 3-4 месеца, като били ограничени движенията по навеждане, изправяне, движение ходом и бегом. Сочи, че за период от около месец е била възпрепятствана да се обслужва самостоятелно хигиенно, като не била пълноценна в живота си и бита си за повече от три месеца. Преживяла и силен стрес, и притеснения за перспективите за оздравяването си. Твърди, че управляваното от делинквента моторно превозно средство било застраховано по застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество по силата на полица № ***от 23.09.2016 г. Ответното дружество било уведомено като при него била образувана и преписка по щета, но изплащане на обезщетение било отказано.

Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД оспорва исковете. Възразява, че не е налице застрахователно събитие по смисъла на КЗ, тъй като не е настъпило пътно-транспортно произшествие, виновно осъществено от водача, като липсвал и подаден сигнал за такова на спешен телефон 112. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, допуснала нарушение на правилата за движение, установени в разпоредбите на чл. 55 и чл. 121 от ЗДвП, забраняващи движението на пешеходци по автомагистралите, с оглед на което иска претендираното обезщетение да бъде намалено.

Първоинстанционният съд е приел, че по безспорен начин се установява от събраните по делото доказателства, че на 31.10.2016 г. движейки се на автомагистрала “Тракия” с посока на движение от гр. София към гр. Пазарджик, управляваният от Г. Б. лек автомобил “Шкода Рапид” с рег. № *** удря със страничното дясно огледало намиращата се през това време на платното за движение – в аварийната лента, В.М., с което нарушава нормата, установяваща забрана за движение на автомобили в лентата за аварийно спиране. Приел е наличието на причинна връзка между поведението на водача на лекия автомобил и причинените на ищцата увреждания - оток и кръвонасядане по лявата поясно-кръстова област и лявата седалищна област, както и контузия на лявата поясно-кръстова област и контузия на долната част на гърба, които са последица от противоправното поведение на делинквента. При определяне на обезщетението съдът е посочил, че болките и страданията, причинени на ищцата са били с умерен до незначителен интензитет, като последните постепенно са затихнали до пълното им изчезване в периода на оздравителния процес с продължителност от около 15-20 дни. Преценил е съответно и обстоятелството, че за възстановяване на здравето на ищцата не са били необходими медицински интервенции, и оздравителния процес е преминал чрез привеждане на организма в състояние на покой, в който период ищцата е срещала затруднения при самостоятелното осигуряване на потребности от битов характер. Приел е, че ищцата изпитвала болки след инцидента, причиняващи и емоционален дискомфорт, с оглед на което по справедливост е присъдил обезщетение в размер на 1 000лв, считано от 31.10.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлил иска за разликата над уважения до пълния претендиран размер до 2 000лв

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба.

При извършена проверка в рамките на своите правомощия настоящият съдебен състав счита, че постановеното решение е валидно, а в обжалваната част – допустимо.

Наведените в жалбата оплаквания и доводи, настоящият съдебен състав намира за неоснователни по следните съображения:

Безспорно се установява от събраните доказателства, че на 31.10.2016 г. движейки се по автомагистрала “Тракия” с посока на движение от гр. София към гр. Пазарджик, управляваният от Г. Б. лек автомобил “Шкода Рапид” с рег. № ***, удря със страничното дясно огледало намиращата се през това време на платното за движение – в аварийната лента В.М..

Действително участниците в пътно-транспортното произшествие не са сигнализирали полицейските органи, които да осъществят проверка на местопроизшествието и не е съставен протокол за ПТП на основание чл. 125, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 125 а ЗДвП, но както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, осъществяването на застрахователното събитие, подлежи на доказване с всички доказателствени средства, допустими по ГПК, включително и със свидетелски показания. В случаят механизма на деянието и настъпило в резултат на това застрахователно събитие, се установява при условията на пълно и главно доказване, както от показанията на свидетелите Ф. К. О. и Г. В. Б., които съдът кредитира като основани на непосредствени възприятия, така и на изготвената комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, която съдът кредитира като обективна и безпристрастна. Предвид на това, направеното в този смисъл възражение, че липсват доказателства за възникнало ПТП и за наличието на противоправно поведение от страна на водача на МПС-то, се явява изцяло неоснователно.

За неоснователно съдът намира и възражението, че от събраните доказателства не ставало ясно какъв автомобил е шофирал Г. Б., доколкото още към момента на инцидента свидетелят Б. е предоставил на пострадалата данни за застраховката на автомобила, който е управлявал и съответно участвал в инцидента. Установено е, че моторно превозно средство е застраховано по застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество по силата на полица № ***от 23.09.2016 г

Що са касае до възражението, че с поведението си ищцата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, доколкото поведението и не е било съобразено с правилата за движение по пътищата: Разпоредбите на чл. 55, ал. 1 ЗДвП и чл. 121, т. 1 ППЗДвП забраняват движението на пешеходци по автомагистралата. От друга страна, спирането на автомобил в аварийната лента и при необходимост за оказване на помощ, налага излизане на водача или пътниците от превозното средство, което действие извършено в аварийната лента, не би могло да се квалифицира като нарушение на разпоредбите за движение на пешеходец по автомагистрала. Ето защо, съдът приема, че не е налице виновно поведение от страна на ищцата, с което последната е допринесла за настъпване на вредоносния резултат.

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че е налице причинната връзка между поведението на водача на лек автомобил с ДК № ***, и претърпените от ищцата физически увреждания, изразяващи съгласно заключението на вещото лице д-р М.Б., което съдът кредитира като компетентно изготвено и безпристрастно, в оток и кръвонасядане по лявата поясно-кръстова област и лявата седалищна област, контузия на лявата поясно-кръстова област и контузия на долната част на гърба и таза.

Първоинстанционният съд е уважил претенцията на ищцата за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на претърпени болки и страдания от понесени физически, в размер на 1 000лв. Ответникът твърди, че сумата е завишена с оглед на действителните болки и страдания, претърпени от последната. Настоящият съдебен състав намира наведените доводи за неоснователни. Установява се от заключението на СМЕ, че болките и страданията в резултат на описаните травматични увреждания са били с малък интензитет, обичайни за претърпените травми, като техния оздравителен процес е протекъл нормално, без констатирани усложнения. От друга страна се установява, че макар от медицинска гледна точка интензитета на болките да е бил кратък, до възстановяването си ищцата е била затруднена в самостоятелното си обслужване, преживяла е болки, стрес притеснения за перспективите за оздравяването си.

При тези данни по делото, вземайки предвид претърпяните от ищцата болки и страдания в резултат на травматичните увреждания, техния брой, интензитет и продължителността на оздравителния процес, съдът намира че присъдената от първоинстационният съд сума в размер на 1 000лв, се явява напълно адекватна, като паричен еквивалент и обществено справедлива. Върху тази сума следва да се присъди и законна лихва, считано от 31.10.2016 г. до окончателното изплащане на задължението.

Мотивиран от гореизложеното жалбата се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а първоинстанциоинния акт в обжалваната част ,като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на спора, на въззиваемата страна се дължат разноски, представляващи договорен и заплатен адвокатски хонорар в размер на 500лв. /л.18/.

Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №4449 от 21.11.2019г. на ПРС, девети гр.с., постановено по гр.д.№384/2019г., в частта с която се осъжда Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, да заплати на В.А.М., ЕГН **********,***, сумата в размер от 1 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени при настъпването на застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, а именно - пътнотранспортно произшествие, настъпило на 31.10.2016 г. на автомагистрала “Тракия”, в близост до град Пазарджик в посока на движение от гр. София към гр. Бургас, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 31.10.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, както и в частта с която в полза на В.А.М. е присъдена сумата в размер от 400 лв. – съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх“ № 51 Д, да заплати на В.А.М., ЕГН **********,*** направени по делото разноски в размер на 500лв/петстотин лева/

В необжалваната част, решението е влязло в сила.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Номер на акта:	308
Дата:	5 март 2020 г.
Съдия:	Екатерина Владимирова Мандалиева

Дело:	20205300500022
Тип на делото:	Въззивно гражданско дело
Дата на образуване:	6 януари 2020 г.

Решение по дело №22/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Съдържание на акта

В ИМЕТО НА НАРОДА