ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1453
гр. Плевен, 21.07.2023
г.
ПЛЕВЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х-ти административен
състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юли две хиляди двадесет
и трета година в състав:
СЪДИЯ:
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от съдия Кръстева адм.дело
№ 565 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 от АПК във вр. с чл.
14, ал. 4 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ във вр. с чл. 166, ал.
3 от АПК.
Производството е образувано по жалба с вх. № 4292/07.07.2023
г. подадена от Кмет на Община Червен бряг, гр.Червен бряг, ул.“Антим І“ №1, против
Предписание изх.№ КП-445/1/Плевен, от 19.06.2023 г. издадено от Директор на РИОСВ
– Плевен.
С жалбата се иска отмяна на предписанието като
незаконосъобразно.
В предоставения срок жалбоподателят е уточнил в какво
качество е подадена жалбата. Същата е редовна от външна страна – подадена е в
срок и от лице с правен интерес.
С молба вх.№ 4395/12.07.2023 г., с която са отстранени
недостатъци на жалбата, е направено и искане за спиране предварителното
изпълнение на оспорения административен акт, допуснато според жалбоподателя на
основание чл. 60, ал. 1 от АПК.
Разпоредбата на
чл. 14, ал. 4 от ЗООС, която е посочена като правно основание за
издаване на процесното предписание, е обща и визира компетентността и
правомощията на директорите на РИОСВ и други органи, изброени изчерпателно, да
издават такива предписания.
Съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗООС, Глава Девета
"КОНТРОЛ" в Раздел I. "Общи условия", Министерството на
околната среда и водите осъществява контрол върху компонентите на околната
среда и факторите, които им въздействат. Съгласно чл. 148, ал. 2 от ЗООС,
контролът е превантивен, текущ и последващ. Съгласно чл. 148, ал. 3 от ЗООС,
контролът се осъществява на национално равнище от министъра на околната среда и
водите или от оправомощени от него лица, а на регионално равнище - от
директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на
националните паркове, областните управители и от кметовете на общините или от
упълномощени от тях длъжностни лица. В чл. 151, ал. 1 от ЗООС (Изм. ДВ, бр. 77
от 2005 г.), е предвидено, че за установените по време на контролната дейност
административни нарушения, контролните органи съставят актове за установяването
им. Съгласно чл. 151, ал. 2 от ЗООС, в случаите по ал. 1 контролните органи
могат да издават писмени предписания и заповеди за налагане на принудителни
административни мерки.
Чл. 155 от ЗООС предвижда по време на извършването на
текущия контрол длъжностни лица, определени от органите по чл. 148, ал. 3,
съставят констативни протоколи, в които се отразяват констатираните факти и
обстоятелства и се дават задължителни предписания с посочване на срокове и
отговорници за изпълнението им. В закона не е предвидено предварително
изпълнение на предписанията.
В оспореното предписание в т. 1 е определен срок за
изпълнение на задължението тридесет дни от получаване на писмото с
предписанието, а в т.2 е определен срок от тридесет и пет дни от получаването.
Безспорно административният орган е определил срок,
сочещ на допуснато предварително изпълнение на административния акт по реда на
чл. 60 от АПК.
Това разпореждане е връчено на жалбоподателя на 20.06.2023
г. и не е обжалвано в срока по чл. 60, ал. 5 от АПК, поради което е влязло в
сила на 23.06.2023 г., петък, работен ден.
При това положение искането за спиране на
предварителното изпълнение следва да се разгледа по реда на чл. 166, ал. 3 във
вр. с ал. 2 АПК.
Съгласно чл. 166, ал. 2 АПК, при всяко положение на
делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да
спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на
органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия
значителна или трудно поправима вреда и само въз основа на нови обстоятелства.
В жалбата и
молбата няма изложени никакви нови обстоятелства, което да обосновават
възможността за настъпване на значителни или трудно поправими вреди,
противопоставими на охраняваните с акта важни държавни и обществени интереси. Не
се сочат никакви конкретни по вид и размер вреди, които биха могли да настъпят
от предварителното изпълнение на предписанието, за да се извърши преценка
относно тяхната значителност, нито са представени доказателства за вреди.
Липсват изобщо твърдения за нови обстоятелства, настъпили след влизане в сила
на разпореждането за допускане на предварителното изпълнение на акта, които
биха съставлявали основание за спирането му.
С оглед изложеното, съдът счита, че направеното искане
за спиране на влязлото в сила допуснато от органа предварително изпълнение на
процесното предписание, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Воден от изложеното и на основание чл. 166, ал. 3 от АПК, Плевенски административен съд, десети административен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искане с вх.№ 4395/12.07.2023 г. подадено от
Кмет на Община Червен Бряг за спиране на допуснатото с влязло в сила разпореждане
предварително изпълнение на Предписание изх.№ КП-445/1/Плевен, от 19.06.2023 г.,
издадено от Директор на РИОСВ – Плевен.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба чрез
АДмС – Плевен пред Върховния административен съд в 7 – дневен срок от
съобщаването му.
Препис от определението да се връчи на жалбоподателя.
Административен съдия: /п/