РЕШЕНИЕ
№ 597
гр. Ямбол, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20222330101269 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от *** - гр. С. против Г. А.
Д. от гр. Я.. С исковата молба се твърди, че на 08.07.2021 г. ответникът в качеството си на регистрирано ***, е сключил
с ищеца чрез „***“ гр. Я. трудов договор за обучение на *** с предмет: ***“, код *** по ***, за периода от 09.07.2021 г. до
02.09.2021 г. в размер на 792.00 лв., които са били предоставени от Държавния бюджет на обучаващата институция,
съгласно условията на проект „***“ на ***, като проектът е включен в Националния план за действие по *** за 2021 г.
Твърди се, че съгласно т.2.2.1 от процесния договора за обучение на безработно лице,
ответникът е сключил с *** чрез ***-Я. и е поел задължение да посещава редовно ***и да
има минимум 80 на сто присъствия в ***, както и да се яви на изпит при приключване на
***. Сочи се, че съгласно договора в т. 3.1 от раздел 3 страните са се споразумели, че при
неизпълнение на задължението по т. 2.2.1, обучаемият дължи неустойка в размер на
направените разходи за неговото обучение по т.1.1 от същия, ведно с 5 % върху тази
сума.По същество се поддържа, че ответникът не е изправна страна по договора, като
ответникът се е включил в обучението от началната дата, получил е учебни материали за
обучението си и за предвидената практика, но е прекратил занятията считано от 18.08.2021
г. до края на обучението, като отсъствието на ответника било отразено в Констативен
протокол. В залата същият бил присъствал 192 от общо 300 учебни часа, което било по-
малко от 80 на сто присъствие на занятията, и по този начин се твърди, че ответникът не е
изпълнил задължението си по процесния договор. Поради надвишаване на 20% допустими
отсъствия, ответникът е отпаднал от курса, считано от 23.08.2021 г. Поради неизпълнение на
задълженията посочени в договора се поддържа, че ответникът дължи неустойката в размер
на 831,31 лева за неизпълнение на задълженията по договора за обучение за професионална
1
квалификация. На следващо място се поддържа, че неустойката е дължима в срок от 5
работни дни от изтичане на срока за изпълнение на периодичното задължение за явяване на
занятията.В този смисъл се поддържа, че ответникът е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за забава на ищеца. На следващо място се твърди, че ищецът е инициирал пред
***РС производство по чл. 410 от ГПК, като било образувано ч.гр.д. № *** г. по описа на
***РС и била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Тъй като същата била
връчена на ответника - длъжник при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, ищецът получил
уведомление от съда, че следва да предяви установителен иск за установяване на вземането
си, като по същество с това ищеца обоснована правния си интерес от предявяване на иска
предмет на разглеждане в настоящото производство.
Претендира се от съда на изложените в исковата молба обстоятелства да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 831,31 лв. - неустойка
за неизпълнение на задължение на обучаемия по договор за ***, както и сумата от 20,78 лв.
- лихва за забава за периода от 06.11.2021 г. до 03.02.2022 г. Претендира се и законна лихва,
считано от датата на завеждане на заявлението по чл.410 ГПК, до изплащане на вземането.
Претендират се разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител назначен от
съда, с който се твърди, че ответникът е присъствал в 192 от общо 300 учебни часа, което е
по-малко от 80% присъствие. Поддържа, че исковете са допустими, но неоснователни, като
се излагат следните съображения и доводи:На 1-во място се оспорва процесуалната
легитимация на ищеца и липса на надлежна представителна власт. Оспорва се верността на
сключеният договор, евентуално същият е съставен предварително, без възможност за
обсъждане на негови клаузи и за подписване от обучаваният. В този смисъл договора
съдържа неизгодни за ответника договорености, върху които не може да прави промени.
Предварително са били посочени разходи за обучение в размер на 792 лв. вписани в
договора също предварително, изготвени едностранно в план-сметка от обучаващата
организация и също едностранно в отчет-сметката. На следващо място се сочи, че в
месечните присъствени форми за обучение за м.07. и м.08.2021 г. има поправки, от които не
се установяват действително дните на присъствие, респ. отсъствие от обучението. В този
смисъл се поддържа, че липсват точни данни и за цялото участие на ответника в обучението
му по проекта. Претендира се от съда да постанови решение, с което да приеме, че исковата
молба е подадена от лице без надлежна представителна власт; че договорът за обучение е
нищожен, поради липса на двустранно удостоверяване от сочения като *** и упълномощено
лице и предварително едностранно съставен, в ущърб на ответника с неизгодни за него
клаузи, върху които не е могъл да влияе; че договорната неустойка включва само
разходите за обучение, които въобще не са конкретизирани и доказани. Поддържа се, че не е
доказано цялото присъствие на обучаемото лице на обучението. На тези съображения се
иска от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание за ищеца в качеството на процесуален представител се явява
юрк.Д. Й., чрез когото в хода на делото по същество и с допълнително депозирани по делото
2
писмени бележки и на подробно изложените в тях съображения се поддържат исковите
претенции.
В съдебно заседание за ответника се явява в качеството на процесуален представител
назначен от съда адв.Д. от АК Я., чрез когото и в хода на делото по същество се поддържа,
че предявените от ищеца искове са неоснователни и недоказани.
След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № *** год. по описа на ***РС, на
04.02.2022 год. пред съда е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК от ищеца в настоящото производство – *** чрез пълномощник юрк.Д. Й.
против длъжника-ответник Г. А. Д., за сумата от 831,31 лева, представляваща неустойка за
неизпълнени договорни задължения – средства от държавния бюджет, преведи на ищеца-
заявител на основание чл.30, ал.1, т.1 и чл.58а, т.2 от Закона за насърчаване на заетостта по
договор за обучение на безработно лице по професия „***“, специалност „***“, по проект
„***“ от Националния план за действие по ***, както и за сумата от 20.78 лева, обезщетение
за забава за периода от 06.11.2021 год. до 03.02.2021 год., ведно със законната лихва от
04.02.2021 год. до изплащане на вземането.
Заповедният съд е уважил това искане като е издал заповед № *** год. за
претендираните по заявлението суми, която е била връчена на длъжника по реда на чл.47,
ал.5 ГПК, поради което на ищеца-заявител е била дадена възможност в едномесечен срок да
предяви иск за установяване съществуването на вземанията си против длъжника. В указания
срок заявителя в заповедното производство е предявил исковите предмет на разглеждане в
настоящото производство.
За установяване вземанията си ищеца е ангажирал по делото писмени доказателства,
видно от които, на 26.04.2021 год. между ищеца *** от една страна в качеството на *** и
*** към „*** в качеството на изпълнител под номер четири е бил сключен договор № *** за
обучения на ***по проект „***“ – *** 2021 год., с предмет предоставяне от *** на
изпълнителите в частта касаещи обучения на средства от държавния бюджет в общ размер
846 428 лева и конкретно към „***“ в размер на 157 608 лева.
Видно от представената по делото фактури № *** год. и № *** год. и банкови
референции към тях на „*** е бил извършен бюджетен превод съответно на сумите от
23760,00 лева и 23756,00 лева.
На 08.07.2021 год. на основание чл.30б, ал.1, т.1 и чл.58а, т.2 от Закона за насърчаване
на заетостта /ЗНЗ/ между страните: ***, чрез *** „***“ /***/ Я. представлявана от нейния
директор Т. Ч. и упълномощено лице по чл.13, ал.3, т.1 ЗФУКПС В.И., в качеството на *** и
ответника Г. Д., регистриран в *** под № ***, в качеството му на обучаем, е бил сключен
договор за обучение на *** по проект/програма „***“ № ***.
Предмет на договора е обучение по част от професия „***“, специалност „***“, с
хорариум 300 учебни часа, по учебен график за периода от 09.07.2021 год. до 02.09.2021
3
год., финансирано от *** в размер на 792,00 лева, предоставяни от Държавния бъджет на
обучаващата институция, съгласно условията на проект/програма „***“.
В т.1.2 от Договора е предвидено за периода на обучението на обучаемия да се
изплащат средства за стипендия и транспорт при условията на договора. С договора
страните по него са се споразумели, *** да организира обучението и да заплати на
обучаемия средства за стипендия и обществен транспорт в присъствените дни за периода на
обучение, а обучаемият се е задължил да посещава редовно курса на обучение, да има
минимум 80 на сто присъствие в учебни занятия, и да се яви на изпит/тест при приключване
на обучението. С точки 2.2.3 и 2.2.4 ответника-обучаем се е задължил по договора да
уведоми писмено в срок два работни дни *** за настъпване на промени в учебния процес,
както и в случая че по собствена инициатива прекрати участие в обучението.
В раздел три от Договора с т.3.1 е предвидена отговорност за обучаемия-ответник че
при неизпълнение на задълженията си по т.2.2.1 дължи неустойка в размер на направените
разходи по т.1.1, ведно с 5% върху тази сума.
В т.3.2 от Договора изрично е предвидено, че не се счита за неизпълнение на
задълженията по по т.2.2.1 неиздържан изпит/тест; започването на работа по трудово или
служебно правоотношение /за което да представи съответен документ/, при работодател или
несубсидирано работно място, както и в случаите по § 1, т.26 ДРЗНЗ /задържане от органите
на властта; явяване в съд или друг държавен орган; участие във военноучебен сбор или
преподготовка, заболяване и други, удостоверени с официален документ, за които
ръководителят на поделението на *** е уведомен своевременно/.
С т.3.3 от Договора е уговорено между страните по него, че неустойката е дължима пет
работни дни от изтичане срока за изпълнение на задължението. В т.3.4 и т.2.5 страните са
уговорили и изпращане на покана за доброволно изпълнение в случай на незаплащане в
срок на уговорената в договора неустойка.
Видно от представената по делото месечна присъствена форма за м.юли 2021 год. на
*** към „*** ответника Г. Д. има общо 16 присъствени дни от 128 учебни часове, а от
представената присъствена форма за м.август 2021 год. се установява, че ответника има
общо 8 присъствени дни от 64 учебни часове.
По делото е представен констативен протокол № *** год. видно от който при проверка
от страна ищеца на 18.08.2021 год. е установено, че ответника Г. Д. отсъства в момента на
проверката.
С уведомление № *** год. *** към „*** е уведомил *** Я., че поради надвишаване на
20% допустими отсъствия ответника Г. Д. е отпаднал от 23.08.2021 год. и няма да бъде
допуснат до изпит.
С писмо рег.№ *** год. ищецът е поискал от „*** за едйствиетлно направените
разходи за няколко лица в това число и за ответника Г. Д., в отговор на което „*** е
представил пред ищеца план сметка за видовите разходи за обучение по пера както и цената
за обучение на един участник, а именно в размер на 792,00 лева, от която сума е посочено,
4
че следва да се приспадне сумата от 0,28 лева представляваща разход за удостоверение за
обучение на едно лице, или че действително направените разходи за едно лице възлизат на
сумата от 791,72 лева.
Видно от представения по делото списък на получени учебни материали ответника Г.
Д. е получил работно облекло и тетрадка.
До ответника от страна на ищеца е било изпратено уведомително писмо рег.№ *** от
*** год., с което същият е бил уведомен, че на основание чл.3.1 от Договора дължи
неустойка в размер на 831.31 лева, формирана както следва 791,72 лева – направени разходи
за неговото обучение и 5% върху тази сум и поканен в 14-дневен срок да заплати сумата.
Видно от представеното пощенско известие ответника е получил лично уведомлението на
22.10.2021 год.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените полжителни установителни искове с правно основание чл.415 ГПК, вр. с
чл. 92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД са процесуално допустими като предявени от и срещу процесуално
легитимирани страни при наличието на положителни и липсата на отрицателни процесуални
предпоставки за разглеждането им.
По иска с правно основание чл.92 ЗЗД:
От така събраната по делото доказателствена съвкупност съдът намери, че ищецът-
кредитор доказа наличие на валиден договор, уговорката за неустойка и твърдяното
неизпълнение от страна на ответника, за което е уговорена неустойката. Изначало
кредиторът не е длъжен да доказва нито, че е претърпял вреди, нито техния размер, като
изправността на кредитора поначало е без значение за отговорността на длъжника за
неустойка. Изправността на кредитора би била от значение единствено в случаите, при
които неизпълнението на длъжника е в резултат от виновното неизпълнение на
задължението на кредитора, каквото в настоящия случай не се установява. Напротив видно
от събраните по делото доказателства ответника е започнал своето обучение, но го е
прекъснал без да посочи уважителни причини и не изпълнил задълженията си по договора.
Формалната доказателствена сила на представените по делото от ищеца писмени
доказателства имащи характер на частни писмени документи не се опровергава от други
събрани по делото доказателства поради което и съдът ги цени при постановяване на своето
решение.
Договорът е бил сключен при спазване разпоредбата на чл.30б, ал.1 ЗНЗ от лице с
представителна власт с оглед представената по делото заповед № *** от *** год., поради
което и възраженията на ответника в тази насока се явяват неоснователни, а касателно
втория положен в договора подпис на лице по чл.13, ал.3 от Закона за финансово
управление и контрол в публичния сектор, следва да се посочи, че това касае и е с цел
осигуряване контрол при разходвани на публичните средства, който не е предмет на
настоящото производство от една страна и от друга не влияе на валидността на сключения
договор, като наред с това и за пълнота следва да се посочи, че по делото са ангажирани
5
доказателства, видно от които е че както В.И., така и Д.Д. са лица включени в списъка по
чл.13, ал.3, т.1 ЗФУКПС.
Не могат да бъдат релевирани и възраженията на особения представител на ответника
за наличие на клаузи в ущърб на ответника, напротив от внимателния прочит на целия
договор извода до който достигна съда е че те са изцяло и в интерес на ответника като
обучаемо лице. От него не се изисква да положи успешно изпит, предвидени са множество
основания, които му дават възможност да промени и да прекъсне обучителния процес, за
което единствено се изисква писмена форма на уведомяване, предвидени са и редица
хипотези при които може да бъде освободен от изпълнение на задължението за заплащане
на неустойка, всяка една от които е в полза на ответника-обучаем по процесната програма.
Съгласно чл.92, ал.1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и има
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като в случая освен друго тя има и
дисциплинираща функция спрямо обучаемото лице, доколкото се касае за публични
разходи, бюджетни разходи за обучение на *** лица, и техния разход е поставен под особен
законов контрол и е обвързан с постигане на конкретен обществено полезен резултат. Ето
защо и при виновно препятстване постигане на този резултат от обучаемото лице водещо до
необосновано разходване на публични средства за неговото обучение, това му поведение е
санкционирано чрез предвидената в договора неустойка.
На тия съображения съдът намери предявения иск за основателен и доказан по размер,
като и при обикновено математическо изчисление се установява, че в случая предвидената в
договора неустойка включваща разходи за обучение плюс пет процента се равнява на сумата
предмет на иска и заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, а именно 831,31 лева.
По иска с правно основание чл.86 ЗЗД:
Претендира се обезщетение за забава върху главницата от 831,31 лева за периода от
06.11.2021 год. до 03.02.2022 год. Поканата за доброволно изпълнение на задължението за
неустойка е била връчена лично на ответника на 22.10.2021 год. като предоставения му 14-
дневен срок е изтекъл на 05.11.2021 год. и от 06.11.2021 год. същият е в забава. Заявлението
по чл.410 ГПК е било подадено на 04.02.2022 год. Ето защо и така предявения акцесорен иск
с оглед уважаване на главния иск се явява основателен и доказан както за претендирания
период, така и по размер, доколкото при изчисляване с помощта на онлайн електронен
калкулатор се установява, че законната лихва върху сумата от 831,31 лева за периода от
06.11.2021 год. до 03.02.2022 год. е в размер на 20,78 лева.
С оглед основателността на исковите претенции, основателно се явява и искането за
присъждане на законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда –
04.02.2022 год. до изплащане на вземането.
Относно разноските:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК следва ответника да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените от последния разноски включително за
юрисконсултско възнаграждение. Такива са поискани с исковата молба.
6
Разноските за юрисконсултско възнаграждение по делото следва да бъдат определени
от съда съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, към която препраща чл.37 от Закона за правната помощ, за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. В
случая съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева в исковото
производство и 50,00 лева в заповедното, на основание чл.26 от Наредбата за заплащането
на правната помощ и предвид липсата на особена фактическа и правна сложност на
производството.
Предвид направените от ищеца разноски – 300,00 лева заплатено възнаграждение за
особен представител на ответника – адвокат от АК Я., и общо 150 лева юрисконсулско
възнаграждение в заповедното и исковото производство, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски в общ размер на сумата от 450,00 лева.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Районен съд Ямбол държавна такса в заповедното производство в размер на 25,00
лева и държавна такса в исковото производство в размер на 25,00 лева или общо сумата от
50,00 лева.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен съд – Ямбол
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. чл.415 ГПК, вр. с чл. 92 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД, че Г. А. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ул.“*** дължи на ***, гр.С.,
бул.“***, на основание т.3.1 от договор № *** от ***год. сумата от 831.31 лева,
представляваща неустойка за неизпълнение на задължения на обучаемия по договор за
обучение за професионална квалификация, както и сумата от 20.78 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 06.11.2021 год. до 03.02.2022 год., ведно със законната лихва
считано от датата на завеждане на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 04.02.2022 год., до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № *** год. по ч. гр. дело № *** год. по описа на ***РС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, Г. А. Д. с ЕГН **********, с адрес:
гр.Я., ул.“*** ДА ЗАПЛАТИ на ***, гр.С., бул.“*** сумата от 450,00 лева, разноски в
заповедното и исковото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, Г. А. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я.,
ул.“*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ЯРС държавни такси в заповедното и исковото
производство в общ размер на сумата от 50.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Ямбол в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
7
8