Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260240 /31.12. Година
2020 Град Перник
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На петнадесети декември Година 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Секретар: Капка Станчева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 1792
по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №20-1158-003698/24.08.2020
г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР – Перник, на И.Н.Р. с ЕГН ********** на
основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба
в размер 50 /петдесет/ лв. за това, че на 22.07.2020 г., в 09.30 часа, в гр.
Перник, ул. Юрий Гагарин, до блок 33,
като водач на МПС – лек автомобил Хюндай Санта Фе с рег. № ***, паркира на спирка от редовните линии за обществен превоз
на пътници – нарушение на чл.98, ал.2,
т.3 от ЗДвП.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба
от И.Р., с която моли наказателното постановление да бъде отменено, като
издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила..
В съдебното производство жалбоподателят
не е участвал лично. Пълномощникът му – адв. Я. С., поддържа жалбата и излага
конкретни доводи в подкрепа на тезите за
незаконосъобразност. Пледира за отмяна на наказателното постановление и за
присъждане на направените от жалбоподателя разноски.
Въззиваемата страна в съпроводителното
писмо към преписката изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли
обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло. В съдебното производство
представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, от
лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, съображенията за което са следните:
На 22.07.2020г.
свидетелят В.С.С. и М.В.Л. - мл. автоконтрольори в сектор Пътна полиция при ОД
МВР – Перник, изпълнявали служебните си задължения по контрол на пътното
движение. Около 09.30 часа, движейки се със служебния си автомобил по ул. Юрий Гагарин,
забелязали паркиран лек автомобил Хюндай Санта Фе с рег. № *** на спирка
от редовните линии за обществен
превоз на пътници, намираща се до блок №** на посочената улица, на която
чакали превозно средство пътници. Спрели до автомобила и забелязали, че същият
е с изгасен двигател, без включена светлинна сигнализация, а водачът му не се
намирал в него. В момента, в който се приближили до превозното средство, от
търговския обект наблизо излязъл мъж, който заявил, че автомобила е негов и той
го управлява. При извършената проверка била установена самоличността му – И.Н.Р..
Служителите
на МВР го уведомили, че е нарушил забраната за паркиране в зоната на спирка от редовните линии за
обществен превоз на пътници, за което ще
му бъде съставен акт.
За
установеното нарушение свид. В.С. образувал административнонаказателно
производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение
серия GA №261855/22.07.2020г. като приел, че Р. виновно
е нарушил разпоредбата на чл.98, ал.2,
т. 3 от ЗДвП. При съставяне на акта било
отразено, че водачът няма възражения .
В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени такива.
На 24.08.2020
г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН извършена въз основа на събраните
по преписката доказателства наказващият орган приел, че са налице основанията
по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което ангажирал
административнонаказателна отговорност на И.Н.Р. за горепосоченото нарушение.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена като взе предвид показанията на
свидетелите В.С.С., отчасти показанията на свидетеля Н. И. Р., както и приетите
писмени доказателства: съставения АУАН серия GA №261855/22.07.2020г., заверено копие на заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.
Нарушения
на процесуални правила при съставяне на акта и издаване на наказателното
постановление съдът не констатира, поради което се дължи разглеждане на делото
по същество.
Именно в тази насока са
възраженията на пълномощника на жалбоподателя.
Твърди се, че по делото не е
доказано наличието и местонахождението
на ПЗ Д24, както и че превозното средство на жалбоподателя се е намирало в
неговия обсег. Твърди се още, че фактическите обстоятелства по случая са
установени неправилно, тъй като автомобилът е бил в престой, а не паркиран и
с местоположението си не е създавало
пречки за гражданите и за преминаването
на автобусите за обществен превоз на
пътници.
На жалбоподателя е вменено, че на
посочените място, дата и час, като водач
на МПС е паркирал същото на спирка от редовните линии за обществен превоз
на пътници, в нарушение на забраната,
установена в чл.98, ал.2, т.3 от ЗДвП. Така изложените факти, не са оспорени от
жалбоподателя в извънсъдебната фаза на административнонаказателното
производство - подписал е акта без възражения, не е упражнил правото си по
чл.44, ал.1 от ЗАНН, не е посочил нови доказателства, които да бъдат събрани в
случай на несъгласие с констатацията за нарушение, обективирна в акта. В
съдебното производство същият не оспорва, че при изложените обстоятелства е бил
водач на описаното МПС, както и че същото е било спряно на ул. Юрий Гагарин в близост до бл.33,
където има и автобусна спирка. По негово искане в качеството на свидетел е
разпитан синът му – свид. Н. Р., който
посочва, че около 09.00 – 09.30 часа на
22.07.2020г. са се придвижили с
автомобила на жалбоподателя до посоченото място, тъй като са били ангажирани с
отстраняване на електрическа повреда в аптека, намираща се наблизо. Свидетелят заявява,
че след като взел нужните инструменти от
багажника на автомобила, е отишъл в обекта сам, а неговият баща е
останал да го изчака в колата. Категоричен е, че тя не е била спряна на самата
спирка, а извън нея, на място, което не е създавало затруднения за гражданите и
за преминаващите автобуси.
Извън релевантния в казуса факт -
точното място, на което е установен автомобила, управляван от И.Р., в
останалата част показанията на
свидетеля, посочен от жалбоподателя
кореспондират на показанията на
свидетеля В.С., който в
качеството си на полицейски служител и съвместно с полицай М.Л., непосредствено са извършили проверката и са установили
вмененото нарушение. При разпит в съдебно заседание свидетелят С. потвърждава
изложените в обстоятелствената част на акта фактически констатации, уверено ги
детайлизира и допълва, като посочва времето и мястото на проверката, повода за
нея, начина на протичането и, излага твърдения за местонахождението и поведението
на Р., и заявява, че именно възприятието
им за паркиране на превозното средство на спирката от редовните линии за
обществен превоз на пътници ги е мотивирало да спрат до него и да извършат проверка.
Свидетелят установява, че автомобилът се е намирал в зоната на самата спирка, бил е в неработен режим /с
неработещ двигател/, без включена светлинна сигнализация, както и че в него не
се е намирал нито водачът, нито е имало
пътници. Посочва, че жалбоподателят е дошъл до автомобила след като е
забелязал тяхното присъствие, бил е сам
и е потвърдил, че е негов водач . Всичко това сочи за наличие на ясен спомен за
случая у служителя на МВР и дава основание уверено да се приеме, че свид. С. възпроизвежда
действителни възприятия от конкретната пътна ситуация.
При оценка доказателствената стойност на показанията
на всеки от двамата свидетели, поотделно
и в контекста на останалите доказателства, досежно точното място, на което
е бил спрян автомобила, установявано
противоречиво от тях, съдът кредитира изявленията на свид. В.С.. Цени същите
като обективни, последователни, правдиви и добросъвестно дадени. Служителят на МВР е изпълнявал рутинните си
служебни задължения, незаинтересован е от изхода на делото и отсъства всякакъв
мотив да съобщава неверни факти. Същият
е документирал установеното нарушение в редовно съставен в присъствие на нарушителя
АУАН, който е подписан от свидетел на извършване на нарушението, както и от
самия нарушител без последният да направи
каквито и да е възражения, включително в тридневния срок от подписване
на акта. Съдът приема, че относно спорното обстоятелство показанията на свид. Н.
Р. не са докрай обективни и са мотивирани от желание на свидетеля да утвърди
тезата на жалбоподателя, мотивиран от обяснимо пристрастие предвид родствената
му връзка с него. В случай, че изявлението му относно мястото, на което
превозното средство е спряно е достоверно, нелогично е то да послужи като
повод служителите на МВР да преустановят
движението си със служебния автомобил и
да предприемат извършване на проверка. Нещо повече – твърдението на Н. Р., че
при изложените обстоятелства е бил на посоченото място, остава изолирано, не се
подкрепя от други събрани доказателства и въпреки че се изтъква като причина за
спирането, данни за присъствието му не са съобщени и от страна на жалбоподателя
пред служителите на МВР на мястото на проверката, а и в следващ етап от
административнонаказателното производство до съдебното заседание, в което е
поискано допускане на това лице в качеството на свидетел. По, По тези причини съдът
отхвърля показанията на свид. Н. Р. като недостоверни.
Възраженията на процесуалния
представител на жалбоподателя за недоказаност на нарушението, аргументирано с
липсата на събрани доказателства за евентуалното сигнализиране на спирката с пътен знак Д24 и точното разположение на знака, са неоснователни, тъй като
установяването на тези обстоятелства не е от съществено значение за решаване на делото. Районът на спирката /начало и край/ се
определя съгласно разпоредбата на чл.121 от НАРЕДБА № 18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци –
не само с оглед пътния знак, но и обособено уширение, маркировка, разстояние, указател
с номерата на линиите и разписанието на превозните средства. Всички те са
предназначени да дадат ясна информация за наличието на спирка от редовните линии за обществен превоз на
пътници, както на пътниците, ползващи обществен транспорт, така и на водачите на
превозни средства. В казуса не е
спорно, че на мястото е била налична
автобусна спирка, поради това релевантно за делото е не дали същата е била
обозначена с пътен знак, а къде е бил спрян автомобилът на жалбоподателя. За
това обстоятелство са ангажирани достатъчно доказателства. Свидетелят С., чиито
показания съдът изцяло кредитира, е категоричен, че автомобилът е бил на самата
спирка, като посочва: „Автомобилът беше паркиран в зоната на спирката.“ „… беше паркиран така,
че ако в същия момент пристигнеше автобус щеше да затрудни спирането на
превозното средство и качването на пътници“. Ясна констатация в същия смисъл е
отразена и в АУАН, предявен на жалбоподателя и подписан от него без да
оспори това фактическо твърдение.
Съдът приема, че установените факти правилно са квалифицирани и от гледна
точка формата на изпълнителното деяние на
нарушението – паркиране на
превозното средство на забраненото място. В чл.93, ал.1 и ал. 2 от ЗДвП ясно са дефинирани понятията спиране
за престой и паркиране. Съгласно ал.1 пътното превозно средство е в престой,
когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници
или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача, а
съгласно ал.2 паркирано е пътно превозно
средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като
престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре,
за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво
препятствие, или в подчинение на правилата за движение. Събраните в казуса
доказателства по този въпрос са непротиворечиви. Свид. С. установява, че автомобилът
е бил с неработещ двигател, без светлинна сигнализация, водачът не е бил при
автомобила, а е дошъл от търговски обект наблизо, пътници в и около превозното средство не е имало. Показанията
на свид. Р. също отхвърлят
хипотезата за престой. Същият посочва, че след спирането на неговия баща
на посоченото място, е отишъл в аптека, намираща се на около 100 метра от
мястото, за да отстрани възникнала техническа повреда в ел. инсталацията, т.е.,
автомобилът е ползван за придвижването до това място и обратно, след завършване
на служебната задача, а не с цел слизане и качване на пътници или товарно-разтоварни работи.
Въз основа на изложеното, съдът
приема, че установените факти
изпълват всички признаци от състава на нарушението по чл.98, ал.2 ,т.3
от ЗДвП, която разпоредба предвижда забрана за паркиране на спирките на
превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници. Нарушението е действително
извършено, доказано е по несъмнен начин и законосъобразно жалбоподателят като водач на
автомобила, е привлечен към административнонаказателна отговорност и наказан за
вмененото му нарушение.
Нарушението не е маловажно и не
попада в приложното поле на чл.28а от ЗАНН. Съдът не установява, а и страната не се позовава на обстоятелства, които
да мотивират извод, че нарушението представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Обстоятелството създадени ли са опасност или пречки за
движението с паркирането на автомобила на мястото е ирелевантно в случая,
предвид императивността на забраната по
чл.98, ал.2, т.3 от ЗДвП, произтичаща от
конкретното място на спиране, изключващо общата, по-леко наказуема хипотеза
по чл.93, ал.1, т.1 от с.з., в която тези обстоятелства имат значение.
По
отношение вида и размера на наложеното административно наказание.
За нарушаване на забраната за
паркиране в зоната на спирка
за обществен превоз на пътници, санкцията се съдържа в разпоредбата на чл.183, ал.4, т.8, предл.2 от ЗДвП и е глоба 50 лв. /непосочването на
конкретното предложение на санкционната норма при наказването от страна на АНО
не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като описанието на
нарушението дава пълна информация на
нарушителя, че е наказан за неправилно паркиране, не за престояване/.
Наказанието е определено от
закона в абсолютен размер, което обвързва административнонаказващия орган при наказване
на нарушителя и изключва възможността му за преценка на обстоятелствата по
чл.27, ал.2 от ЗАНН. В случая именно такива наказания са наложени на Р. и предвид законосъобразното му определяне,
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено .
Предвид изхода на
делото, присъждане на претендираните от страна на жалбоподателя разноски за
възнаграждение на адвокат не се дължи.
По изложените съображения и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №20-1158-003698/24.08.2020г., издадено от началник Сектор ПП при ОД на МВР – Перник, с
което на И.Н.Р., с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.183, ал.4, т.8
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер 50 /петдесет/ лв.
за нарушение на чл.98, ал.2, т.3 от ЗДвП.
Оставя без уважение искането за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ