Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 12.03.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - РУСЕ, в публично заседание на деветнадесети
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА к.а.н.д. № 43 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл.
63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания), във
вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е касационна жалба от адв.В.П. *** като
пълномощник на С.М.А., със съдебен адрес ***,
против Решение № 819 от 21.11.2019 г., постановено по АНД № 1720/2019
г. по описа на Районен съд – Русе, с
което е потвърдено НП № 19-1085-001562/10.06.2019г. на Началник сектор ПП при
ОДМВР-Русе, с което за нарушение на чл. 21 ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП, на основание
чл. 182 ал. 1 т. 6 ЗДвП са наложени кумулативно наказания „глоба“ в размер на 850лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. В касационната жалба
се излагат доводи за неправилност на решението, поради липса на мотиви,
незаконосъобразност и нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основание
по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.
Иска се отмяна на обжалваното решение и
съответно отмяна на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба не
изразява становище.
Представителят на прокуратурата
предлага да бъде оставено в сила въззивното решение.
След като обсъди оплакванията в
жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след
касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният съд намира
следното:
Касационната жалба е подадена в
законния срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради
което производството е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните
съображения:
С
Решение № 819 от
21.11.2019 г., постановено по АНД № 1720/2019 г. на Районен съд гр.
Русе, съдебният състав е потвърдил НП
№ 18-1085-003621/17.12.2018г. на Началник сектор ПП при ОДМВР-Русе, с което на С.М.А.
са наложени кумулативно наказания „глоба“ в размер на 850лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Като основание за
налагане на това наказание е посочена санкционната норма на чл. 182 ал. 1 т. 6 ЗДвП.
Деянието, за което е наказан нарушителя е свързано с неизпълнение на
задължението му по чл. 21 ал. 1 ЗДвП – нарушение на скорост, установено и заснето с техническо
средство - дигитална
стационарна радарна установка "SITRAFFIC ERS 400". АНО е приел, че при разрешена стойност на
скоростта 50км/ч в населено място, нарушителят е управлявал МПС – л.а. „Фолксваген
Голф“ с рег.№ В 35 27 ВН с установена скорост 117км/ч, като по този начин
превишената стойност на скоростта е 67км/ч.
Нарушението било установено и заснето
с техническо средство дигитална стационарна видео-радарна
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения "SITRAFFIC ERS
400", с фиксиращо устройство за скорост, дата и час, на 16.06.2018г., в 18.18ч. в гр.Русе, на
бул.“България“ – до бензиностанция „Лукойл“, посока ГКПП Дунав мост, на GPS координати: N 43о50.4766; Е 25о58.5572. Въз основа на установеното с
техническото средство и след установяване на собственика на моторното превозно
средство на жалбоподателят е бил съставен АУАН № 19-1085-001562 от 20.05.2019г.,
а в последствие и процесното НП.
Русенският районен съд e изяснил
изложената по-горе фактическа обстановка след подробен анализ на събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Въззивният съд е анализирал приложимите правни
норми, обсъдил е възраженията на жалбоподателя. Приел е, че нарушението е
доказано, че АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, изложил е
съображения относно възражението на жалбоподателя за неспазване на срока по чл. 34 ЗАНН при съставяне на АУАН. Развил е доводи и относно
техническата изправност на дигиталната стационарна радарна установка, с която е
регистрирано нарушението, както и относно обстоятелство, че АУАН е бил съставен
от посочения в него актосъставител – служител на ОДМВР - Русе, а технически бил
връчен от полицейски служител от ОДМВР – Варна. Отхвърлил е възражението по
жалбата във връзка с представеното копие на АУАН, върху което било отбелязано,
че същият бил анулиран.
Решението
е правилно.
В касационната жалба се твърди незаконосъобразност
на въззивното решение, но същата е бланкетна, като не се излагат конкретни
доводи. Жалбоподателят заявява, че ще изложи аргументите си след като се
запознае с мотивите на решението, но такива не са представени пред настоящата
инстанция. Касационният състав изцяло споделя
фактическите и правни изводи на РРС, изложени в оспореното решение, поради
което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, приложим съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН, следва да се препрати към мотивите на решението на РРС, което е предмет
на касационната проверка.
В допълнение
следва да се посочи, че въззивният съд законосъобразно се е позовал на
изискуемата от ЗДвП декларация, която именно дава възможност на собственик на
МПС да посочи лицето, което е управлявало МПС, което е именно и предвиденото писмено
доказателствено средство в производството по съставяне на АУАН. В тази връзка е
необходимо да се уточни, че с издаването на АУАН при установяване на процесното
нарушение, а в последствие и на НП, не се прилагат различни несъвместими
процесуални правила, както е твърдял жалбоподателя пред въззивния съд.
Разпоредбата на чл. 189 ал. 4 ЗДвП предвижда електронен фиш да се издава когато
нарушението е установено
и заснето с автоматизирано техническо средство или система и за него не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки. Т.е. за да се издаде ЕФ е необходимо
да са налице две предпоставки: положителна – нарушението да е заснето с
автоматизирано техническо средство и отрицателна – за него да не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява МПС. В случая за процесното
нарушение по чл. 182 ал.1 т. 6 ЗДвП законодателят е предвидил освен наказанието
„глоба“ и комулативно наказание „лишавене от право да се управлява МПС за срок
от три месеца“. При това положение процедурата по издаване на ЕФ, предвидена в
разпоредбата на чл. 189 ал. 4 ЗДвП е неприложима и законосъобразно на
нарушителя е бил съставен АУАН, а в последствие е било издадено и НП. Предвид
изложеното възражението на жалбоподателят, че бил лишен умишлено от
възможността да заплати само 70% от размера на санкцията, каквато би имал, ако
беше издаден ЕФ, е неоснователно. Такъв е и доводът за допуснато нарушение на
процесуалните правила, тъй като не му бил връчен видеоклипа с нарушението.
Разпоредбата на чл. 43 ал. 1 ЗАНН не предвижда при предявяване на АУАН на
нарушителя, заедно с него да му се предявяват писмени или веществени
доказателства, в частност видеоклип. Същият е представен по
административнонаказателната преписка и жалбоподателят е имал възможност да се
запознае с него и да реализира правото си на защита, което е сторил с
подаването на жалбата срещу НП.
Съобразявайки
всичко изложено дотук, и след направената служебна проверка на обжалваното
решение, АС Русе не установи наличието на пороци, съставляващи касационни
основания по чл. 348, ал.1 НПК за неговата отмяна, поради което
решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран
така и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 819
от 21.11.2019 г., постановено по АНД №1720/2019 г. по описа на Районен съд –
Русе, с което е потвърдено НП №
19-1085-001562/10.06.2019г. на Началник сектор ПП при ОДМВР-Русе
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.