Мотиви към присъда на Дупнишки районен съд № 54 от 31.05.2017г. по
НОХД № 545 по описа
за 2013г.
Производството по делото е образувано по
повод внесен обвинителен акт от прокурор при Районна прокуратура – град Дупница
за това, че подсъдимите П.А.С., роден на *** *** и живущ ***, българин,
български гражданин, със средно образование, неосъждан, ЕГН********** и Б.П., роден на *** ***, настоящ адрес *** ,
българин, български гражданин, със средно образование, осъждан, ЕГН **********
за това, че на 28.08.2012 г. в гр. Дупница, на бензиностанция „ОМВ”, в
съучастие като извършители, с цел да набавят за себе си имотна облага са
възбудили у Я.К. З. от гр. Драма,
Република Гърция, заблуждение, като му обещали, че ще му доставят 40 кубични
метра дърва за огрев, и с това са му причинили имотна вреда в размер на 1000.00
евро - престъпление по чл.209, ал.1 във вр. с чл.20,
ал.2 от НК.
Пострадалия
свидетел е конституиран като частен обвинител и граждански ищец в процеса, като
е приет за съвместно разглеждане предявеният граждански иск от Я.З. в размер на
1000.00 (хиляда) евро или равностойността му 1995.00 лева, представляващо
обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху горепосочената сума, считано от 28.08.2012 г., до окончателното й
изплащане, както и направените по делото разноски, солидарно срещу двамата
подсъдими.
В хода
на съдебното следствие подсъдимият П.А.С. е починал, и на основание чл.24, ал.1,
т.4 НПК, наказателното производство по отношение на него е прекратено.
Прокурорът
в съдебното производство поддържа обвинението, като счита, че от събраните
както в хода на досъдебното производство, така и в
хода на съдебното следствие доказателства, безспорно е установено че двамата
подсъдими са осъществили състава на престъплението по чл. 209, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК. Счита, че следва да се определи
наказание около средния размер, предвиден в разпоредбата на чл.209 НК, като
размера се съобрази с конкретните характеристики на подсъдимия П.. По отношение
на граждански иск счита, че е допустим и основателен, и следва да бъде уважен.
В хода
на съдебното производство, св. Я.З. е представляван от адв.
И., която счита, че обвинението е доказано, поради което пледира на подсъдимия П.
да бъде наложено наказание за престъпление
по чл.209, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Счита, че наказанието следва да бъде съобразено с разпоредбите на чл. 54 от НК и
всички обстоятелства по делото, които са събрани включително и представената
характеристика на подсъдимия П., но счита, че същият следва да носи
отговорност, тъй като заедно със С., който по настоящем е покойник, са въвели в заблуждение З. и в
резултат на това са му причинили посочените имуществени вреди.
Подсъдимият
П. е дал обяснение, в което твърди, че по случайност е присъствал на срещата
между П.С., който му бил познат и гръцкия гражданин. Тази среща се състояла,
тъй като подсъдимия П. познавал св. Т. и подсъдимия С., а св. Т. познавал
гръцкия гражданин и така св. Т. и подсъдимия П. били инициаторите на
запознанството и срещата между подсъдимия С. и гръцкия гражданин, тъй като
подсъдимия П. знаел, че С. се занимава с търговия на дърва, а гръцкия гражданин
търсил да закупи дърва за огрев. Моли съда да бъде оправдан, тъй като не е поел
ангажимент за изпълнение за доставка на тези дърва и не е взел никакви пари.
Сочи, че такава договорка е имал само П.С. с пострадалия свидетел, като той само
присъствал на разговора, тъй като имал намерение да търси продавач на завод за
минерална вода в Брацигово, където бил управител по това време и по този повод,
доколкото се познавал със св. Т. от една страна, а от друга с покойния вече
подсъдим по делото П.С. присъствал на срещата,
в която твърди, че не е взимал участие, не е вземал пари и не е обещавал
нищо на пострадалия свидетел. Впоследствие разбрал от починалия подсъдим С. ***,
че последния е имал проблеми със св. Т., тъй като С. предложил букови дърва за
огрев, но З. отказал да ги вземе, като
по време на преговорите не било уточнено вида дърва, а само, че се касае
за дърва за огрев.
В хода
на съдебното следствие починалия вече подсъдим С. е дал обяснение, че З. е
оставил капаро за закупуване на дърва за огрев, но не са имали срок за изпълнение.
Впоследствие му предложил вместо дъбови букови дърва, които Зикупулос
отказал, като твърди че е заплатил 800 евро за транспортни разходи за два
камиона до гр. Годеч, където се надявал да закупи дъбови дърва за огрев, но се
оказало, че там няма такива и респ. не е могъл да върне цялото капаро, след
като гръкът е отказал връщането на сума от 200 евро.
Адв. Р. защитник на подсъдимия П. счита, че така
повдигнатото обвинение по отношение за подзащитният
му П., е недоказано, като моли на основание
чл. 304 от НПК, поради липса на умисъл и участие в изпълнителното деяние, да
бъде оправдан.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От
събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът установи следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият
Б.П. е роден на ***г***, настоящ адрес ***, българин, български гражданин, със
средно образование, осъждан, с ЕГН **********. През 2012 г. гръцкият
гражданин Я.З. решил да извършва търговска дейност с дърва за огрев, като
закупува от България и реализира същите на пазара в Република Гърция със
съответната печалба. За това свое
намерение той разговарял със св. С.Т., като
през месец август същата година, св. Т. информирал З., че е намерил
доставчик на дърва за огрев, като осъществил контакт с подсъдимите П. и вече покойният П.С., спрямо когото е
прекратено наказателното производство.
На 28 август 2012 г. свидетелят З. придружен от св. Т. и св. Л. се срещнали със С. и П. на бензиностанция
„ОМВ” в гр. Дупница. З. обяснил отново на подсъдимите П. и С. за намерението си да извършва търговия с
дърва за огрев, и ги попитал дали могат да му осигурят дъбови дърва, като
поискал първоначално да закупи около 40 куб.м. с тегло равняващо се на 25 тона.
Двамата, като разбрали намерението на З., казали, че могат да осигурят исканото
количество, като определили цена от 55 евро на тон. В течение на разговора С.
споменал, че има налични около 3000 кубика в покрайнините на гр. Годеч и няма
да има проблем с доставката на исканите дърва. Подсъдимите поискали
предварително предплата от З. в размер
на 1000 евро, като цялата сума щял да им заплати при доставката и превоза в гр.
Драма, Р Гърция. З. предал сумата от 1000 евро на С., който от своя страна ги
преброил и прибрал в джоба си. Подсъдимите и свидетеля З. си разменили
телефонните номера, като подсъдимите потвърдили, че ще доставят дървата до 2-3 дни, след което се
разделили. Тъй като не доставили дървата
в уговорения срок, З. започнал да търси С.
по дадения му мобилен телефон, като в разговор с него С. първоначално отговорил,
че няма никакъв проблем и ще му достави дървата, което не сторил, а впоследствие
не отговарял на многобройните телефонните
обаждания, което породило съмнение у пострадалия свидетел и веднага депозирал
жалба..
Нито в
хода на досъдебното производство, нито в хода на
съдебното следствие, получената парична
сума от подсъдимите П.С. и П. не е възстановена
на св. Я.З.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Описаната
фактическа обстановка се установява от събраните и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства и доказателствени средства. От събраните доказателства безспорно се
установи, че срещата се е провела на бензиностанция „ОМВ” в град Дупница, както
и участниците, които са били там -
гражданския ищец Я.З., св. Т., св. Е. Ласкина, подс. П. и покойния П.С.,
на която се провел разговор за доставка на дъбови дърва за огрев. Договарянето
се е водело предимно между св. Я.З. и покойния С.. Не се спори и по отношение
на получения задатък от С., тъй като всички свидетели потвърдиха, че Я.З. е дал
1000,00 евро капаро на С.. Това обстоятелство не се оспорва и от подсъдимите,
видно от обясненията им, като считат, че
е налице гражданско правен спор. Безспорно установено е по делото, че по
време на преговорите със З. покойният С., който
е работил в този бранш, е бил с ясното съзнание, че не е имал
договореното количество дъбови дърва за огрев в наличност, тъй като изобщо не е
разполагал с такива, поради което заедно с подсъдимия П. потърсили контакт с търговско дружество „ЕЛЕДЖИК -99” ЕАД -гр. Ихтиман. Същото
дружество, наред с още две други, в периода от месец юли 2012 г. до септември
2012 г. извършвали сеч на дъбова дървесина на територията на ТП ДГС Годеч, но
реална доставка не е извършена, тъй като не е постигнато съгласие досежно цената, видно от изпратен отговор от дружеството приложен
на л. 137 от делото. С останалите две фирми не са водени преговори от страна на
подсъдимите за изпълнение на поетия ангажимент спрямо З.. Във връзка с отговора даден от управителя
на търговско дружество „ЕЛЕДЖИК -99” ЕАД
-гр. Ихтиман, същият е разпитан в качеството му на свидетел, видно от
показанията, на който, в посочения период дружеството е имало налични дъбови
дърва за огрев, в такова количество, за което подсъдимите се договорили с гръцкия гражданин. Освен наличните дърва в
Годеч, св. И.М. твърди, че е имал налични дъбови дърва за огрев от още 18 други
лесничейства, но починалия подсъдим С. се отказал да преговаря, тъй като цената
му се видяла висока. Иначе подсъдимия С. е познат на свидетеля М., но
подсъдимия работил от дълги години в бранша, но само с иглолистен
материал. След като С. и П. не са потърсили
дърва от други места, навежда на извода, че те още първоначално не са
разполагали с налични такива, което обстоятелство доказва, че С. и П. са
заблудили Я.З., че С. има около 3000 кубика и доставката няма да бъде проблем.
В потвърждение на този извод е и обстоятелството, че С. въпреки, че работил в
бранша същият предимно е закупувал иглолистен дървен материал и
обстоятелството, че цената му се е видяла по-висока на дъбовите дърва за огрев,
както и обстоятелството, че не са потърсили на друго място такива навежда,
наред с обстоятелството, че е изключил телефона си води до извода, че още от самото начало е действал с измамлива
цел. През цялото време подсъдимия П., който е бил наясно с това обстоятелство,
е потвърждавал думите на подсъдимия С.. Този извод се потвърждава и от показанията
на св. Зашкин, който посочва, че при случайна среща
между него и подсъдимия П., той го е попитал за дъбови дърва за огрев от
порядъка на 30-40 кубика, като е имало две срещи между тях -в началото на
август или в началото на септември, а на втората среща е присъствал и покойния С..
Тъй като познатия на св. Зашкин
е бил в невъзможност да добие търсените дърва в такова количество, уговорка за
доставка така и не се е осъществила. В този смисъл подсъдимите С. и П. са
направили безуспешен опит да намерят дърва, поради което обещаната доставка за Я.З.,
не се е осъществила, но не е била върната и дадената от него сума. Прекъснати
са били всякакви контакти по телефона, като С. не вдигал телефона на
многобройните му позвънявания. Съдът не е дал вяра на обясненията на покойния С.,
които кореспондират с казаното от св. В.В., в частта в която твърди, че е дал
800 евро за транспортни разходи на човека, който е наел, за да извърши превоз
на дървата, но след като той е отишъл в гр. Годеч, не натоварил двата камиона,
тъй като някакъв човек е съобщил на шофьора, че нямало дъбови дърва за огрев.
Съдът не кредитира и показанията на св. В.В.- управител на транспортна фирма „Аква транс” ООД, тъй като същите са в противоречие с
другите гласни и писмени доказателства, а именно показанията на управителя на
търговско дружество „ЕЛЕДЖИК -99” ЕАД -гр.
Ихтиман св. И.М. беше категоричен, че е имал в наличност търсеното от
подсъдимите количество и вид дърва. Показанията на св. В. се опровергават и от направената данъчна справка, видно от
която св. В.В. е декларирал, че през 2012г. е имал 0 .00 лв. приход, така че
съдът прие, че приложената на л. 70 от делото квитанция, удостоверяваща, че
подсъдимия С. е дал капаро от 800 евро на фирмата на св. В., не е отговаря на
обективната действителност. В този смисъл е заключението на назначената
съдебно-икономическа експертиза, че такъв курс и подобни приходи от собственика
на товарния камион, изобщо не е реализиран,
тъй като няма издадена фактура, т.е. не е извършена сделка, тъй като в
Дневника за продажби не е описана подобна фактура за продажба на дърва. От
показанията на св. Т. и св. Л. безспорно се установи самото изпълнително
деяние, което е осъществено от С. и П., а именно, че св. Я.З. е бил въведен в
заблуждение от двамата, че имат възможност да му доставят количеството дърва,
което той търсил, като дори е бил убеден от тях двамата, че ги имат в наличност
и няма да има никакъв проблем да му
доставят 40 куб. м. дърва за огрев и то дори още на следващия ден, като целта на това заблуждение е получаване
на задатъка в размер на 1000 евро, които са поискани от П. и С.. И св. Т., и
св. Л. в показанията си посочват, че и П.С. и Петрова са предлагали дърва за огрев, за което поискали от Я. ***капаро 1000 евро,
като и двамата са подчертали, че дървата ще бъдат доставени след 3-4 дни в гр.
Драма. През цялото време на преговорите и П. твърдяли, че
разполагат с дърва, които се намирали в гр. Самоков и гр. София, и тъй като разполагат
с големи количества могат веднага да ги доставят. Св. Т. е категоричен, че подсъдимия П.
потвърждавал думите на С., и ако той не е бил взел участие и отговарял
утвърдително относно възможностите на С., то З. нямало да се довери и да даде предварително пари.
Съдът изцяло кредитира свидетелските показания на св.Т. и св. Л., тъй като са
последователно изложени, обосновават една логична житейска ситуация, като
дадените от св. Л. показания на досъдебното
производство, които бяха прочетени при условията на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК
и тези в хода на съдебното следствие са непротиворечиви, а напротив взаимно се
допълват и установяват фактическата обстановка. Също така кореспондират с
посоченото от частния обвинител Я.З., който в показанията дадени в хода на
съдебното следствие посочва, че имал уговорка с подсъдимите за доставка на 38-40
кубика дърва, които поискали сумата от 1000 евро като капаро и след това, пир
доставка на дървата в гр. Драма,
Република Гърция, пострадалия свидетел да доплати останалата част. Независимо
от обстоятелството, че разговорът предимно е провеждан със С., в същия разговор
се включвал и П., който потвърждавал, че може да се осъществи сделката, защото
казвал, че може да осигури дърва.
В този
смисъл съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия П. в частта в която твърди,
че той не е участвал в преговорите относно дървата, тъй като по един безспорен
начин от събраните гласни доказателства се установи, че той също подкрепял
твърдението на покойния С., че последния има налични дъбови дърва за огрев, и
че няма проблем да му бъдат доставени в договорения срок. Впоследствие
съдействал на С., чрез св. Зашкин да търсят
договореното количество и вид дърва. Ето защо съдът прие, че обясненията на
подсъдимия П., не е участвал на срещата при воденето на преговори за доставка
на дърва, а е имал намерение да търси купувач на завода за вода в Брацигово, са
само негова защитна теза, която не се подкрепя с останалия доказателствен
материал. Установи се по безспорен начин, че и той е участвал в заблуждаването на
Я.З., че може да се разчита на С.. В този смисъл, в хода на съдебното
следствие, беше проведена и очна ставка между св. Т. и подсъдимия П., която
потвърждава извода за съучастие на подсъдимия П.. Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия П. и в частта,
в която твърди, че гърка не е търсил дърва, а такива е търсил Станислав, както
и последния е дал парите.
Анализираните
по-горе гласни и писмени доказателства кореспондират помежду си и водят до
единствено възможния логичен извод, че подсъдимия П. е извършил престъплението,
в което е обвинен. По делото не се събраха доказателства противни на
гореизложената фактическа обстановка, което да налага отделното им обсъждане.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Обект на наказателно правна закрила на
престъплението “измама” са обществените отношения, свързани със свободното
формиране на воля при разпореждане с движимо или недвижимо имущество От
обективна страна, изпълнителното деяние по ал. 1 може да бъде осъществено в две форми. Първата е
възбуждане на заблуждение, т.е. създаване на начални неверни представи у
пострадалия относно съществуването, несъществуването
или естеството на определени факти и обстоятелства от обективната
действителност, свързани с основанието или условията, при които се осъществява имущественото разпореждане. Ако
не беше създадена тази невярна представа, пострадалият не би се разпоредил с имуществото си. Втората форма е поддържане на заблуждение,
т.е. затвърждаване на подобни неверни представи,
които са съществували изначално в съзнанието на жертвата или вече са били
създадени от подсъдимия или от друго
лице. Възможно е да бъдат осъществени едновременно и двете форми на
изпълнително деяние и това е най-често срещаната хипотеза – деецът, след като е
възбудил заблуждение, по-нататък да поддържа тези неверни представи. За да има измама, е необходимо адресатът на
заблуждаването да бъде насочен към осъществяване на правно значимо поведение –
да извърши нещо – напр. да плати нещо недължимо; да пропусне някаква полза – да не потърси
вземането си в срок; да претърпи загуба. Заради това, при измамата се очертават
причинни връзки между заблуждаването на
конкретно лице, неговото поведение и настъпването
на имуществената щета. Тези причинни връзки се
изразяват в това, че вследствие на заблуждаването у адресата на заблудата се формират или затвърждават
неверни представи за гражданско правно
релевантните обстоятелства, от значение за
осъществяване на имуществено разпореждане, вследствие на тези създадени неверни представи адресатът на
измамата предприема имуществено
разпореждане – за своя или за чужда сметка, като последица от това имуществено разпореждане се
стига до имотна вреда за него самия или
за трето ощетено лице, с чието имущество той има право да се разпорежда. Измамата е резултатно престъпление –
вследствие на въздействието върху пострадалия, той извършва акт на имуществено
разпореждане, което не би направил, ако имаше верни представи относно
действителното положение на нещата (в този смисъл и Р.337- 77-I и Р.48-96-I) и по този начин претърпява
имотна вреда. Престъплението е довършено
с неоснователното излизане на имуществото от патримониума
на пострадалия или на друго лице, с чието
имущество се разпорежда измаменият. Същото може да бъде получено както от дееца, така и от трето лице.
По отношение на довършеността
на деянието в множество решения на ВС и ВКС се
приема посочената теза, а именно, че то е довършено с настъпването на
имотната вреда. Налице е обаче практика в друг смисъл – в някои решения на ВС приема, че за да бъде довършено
престъплението, е необходимо деецът да се е облагодетелствал – според Р.317- 73-II, измамата е имуществено престъпление и
е свързана с набавяне на имотна облага за дееца или за другиго и причиняване
имотна вреда на другиго; Р.586-89-I – за осъществяване обективния състав на престъплението по чл. 209, ал. 1 НК
е необходимо да се констатира
кумулативното наличие на два елемента – имотна облага за дееца или за другиго и
имотна вреда за другиго. Престъпният
резултат на измамата се състои в имотната вреда може да засегне всякакъв
имуществен интерес, но за да има имотна вреда, е нужно разпореждането на
адресата на измамата с имуществото да доведе до безвъзмезден и невъзстановим
разход. В съдебната практика
(Р.340-09-I) се подчертава значението на
причинно-следствения процес между невярната представа у адресата и причинения с деянието резултат,
като се посочва, че наказателна измама
по основния състав на чл. 209, ал. 1 НК може
да е налице само когато измамливите действия се намират в причинно -следствена
връзка с настъпването на имуществената щета. От субективна страна е характерно,
че деянието се извършва при пряк умисъл,
като деецът трябва да съзнава, че възбужда или
поддържа заблуждение, че използва незнанието, неопитността или неосведомеността на пострадалия. Необходимо е
в съзнанието му да са възникнали
представи, че именно вследствие на тези негови
действия измаменият се разпорежда с имущество и по този начин претърпява имотна вреда. Деянието се извършва
при наличието на специфична користна цел
– да набави за себе си или за другиго имотна
облага. За съставомерността на деянието не е необходимо
тази цел да е действително реализирана. Достатъчно е тя да е съществувала при “начеване на изпълнителното
деяние – възбуждането или поддържането на заблуждение” (Р.337-77-I). Според Р.704-05-III за наличието на специалната цел
по чл. 209, ал. 1 НК може да се съди и
от поведението на дееца непосредствено преди
и след действията му по възбуждане и поддържане на заблуждение у
пострадалия. В практиката съществено затруднение предизвиква разграничаването
на измамата от неизпълнението на договор, тъй като много често измамливите действия приемат
формата на една позволена от закона форма, чрез която функционира гражданският оборот. Съгласно Р.19-95-II сключването на
писмен договор не изключва
осъществяването на измама, щом като са налице признаците на това престъпление.
В същото време в Р.404-95-I е прието, че деецът по чл. 209 НК, който използва
договорни отношения с измамлива цел, поначало няма намерение да изпълнява задълженията си по тях (в този смисъл и
Р.728-03-I). Същият разграничителен критерий е залегнал и в Р.728-03-I, в което
ВКС е посочил, че при наказателноправната измама деецът използва договорни отношения без намерение да се
задължи по тях. Така и в Р.546-08-I се
посочва, че поначало не е невъзможно договорни
отношения да се използват при осъществяване на наказателноправната
измама. Тогава обаче деецът няма намерение да се задължи по тях, както и няма възможност
реално да ги изпълни, а те са само
средството за въвеждане на пострадалия в заблуждение, за да извърши той
съответното имуществено разпореждане, с
което трайно да намали своя патримониум, извършвайки
един безвъзмезден и невъзстановим
разход. От изложеното следва и възприетото
в незадължителната съдебна практика, че във всички случаи съдът е длъжен да
изследва какво е било намерението на
дееца, има ли частично изпълнение на задълженията по договора, на какво се
дължи неизпълнението, имал ли е поначало деецът
възможност да изпълни поетите задължения. В тази връзка в Р.402- 76-II е прието, че обстоятелството, че
договорът между страните не е изпълнен
изцяло, не е достатъчно, за да се приеме, че е налице измама. Този извод може да се направи само
след като се установят причините за
неизпълнението, респ. дали то е резултат на измамливи действия, а в посоченото
Р.404-95-I ВС е отбелязал, че когато сключването
на определен договор е инкриминирано като способ за измама, основателното оспорване
изпълнението на договора винаги е от
значение за размера на щетата от престъплението, но може да послужи и като косвено доказателство
за липсата на умисъл. Съгласно
Р.317-73-II, единствено обстоятелството, че деецът не е извършил уговорената работа лично, а същата е
извършена от други лица, с които той се договорил или е натоварил, не дава
основание да се приеме, че престъплението е осъществено. В случаите, когато измамата е придобила
формата на договорни отношения, размерът на причинената от престъплението
имотна вреда се изчислява с оглед
реалното намаляване на активите на измамения,
а не договорената цена по сделката (Р.404-95-I). От изложената фактическа
обстановка по конкретния случай, съдът прие, че ако и да са последвали действия
от страна на подсъдимите да намерят дъбови дърва за огрев в последствие, същите
не са реализирали финализиране на сделката, тъй като
не са имали такова намерение и събраните доказателства в насока, че са давани
800 евро като капаро за транспортни разходи не кореспондира с установената фактическа обстановка. Т.е. не само, че от
самото начало са въвели в заблуждение
гръцкия гражданин, че разполагат с търсеното количество дъбови дърва за огрев,
а и в последствие не са върнали парите, като такива не са давани за транспортни
разходи, респ. предлагано е друг вид изпълнение на договорените отношения, а
именно починали подсъдим С. е предлагал непосредствено преди З. да депозира
жалба в РУП гр. Самоков да изпълни
договореното с иглолистни дърва, в който бранш работел, което било отхвърлено
от пострадалия свидетел.
По
отношение на повдигнатото обвинение следва да се има предвид, че същото е за
двете форми на изпълнителното деяние на престъплението измама по ал.1 на
чл.209, а именно възбуждане на заблуждение и поддържане на
заблуждение. Тези две форми на изпълнителното деяние сочат
на активно поведение на дееца и предполагат проява на активност от
негова страна с цел утвърждаване на една невярна представа у пострадалото лице.
В случая деецът е възбудил и поддържал заблуждение с активни действия, свързани
с използване на средства, които по същността си са измамливи. При тези две
форми на изпълнителното деяние на престъплението измама са необходими външни
прояви или движения и не е достатъчно едно чисто бездействие или премълчаване.
Следва да се има предвид, че докато възбуждането на заблуждение представлява
наистина едно активно поведение, при втората форма на изпълнителното деяние –
поддържане на заблуждение, най-същественото е, че деецът чрез конкретното
деяние подсилва или подхранва налично заблуждение и по този начин създава
препятствия за неговото отстраняване, прави по-силна и по-мъчно отстранима
възникналата вече погрешна представа у измаменото лице. С оглед изложеното по-горе, изпълнителното
деяние на престъплението измама се изразява в усложнена комбинация от действия
- показ на особена изкусност, хитрост и настойчивост
при възбуждане и поддържане на заблуждение. В закона не са посочени конкретни
средства за възбуждане и поддържане на заблуждение и в този смисъл те могат да
бъдат неограничени.
Изпълнителните деяния са осъществени с измамлива цел и чрез действие –
възбуждане на заблуждение, че подсъдимия П. и покойния вече С. има налични дъбови дърва за огрев и може да
осъществи исканата доставка на Я.З., като през цялото време
подсъдимия П. потвърждавал казаното от С. и по този начин подсъдимите са формирали
неверни представи у измаменото лице.
Така формираната невярна представа относно горните обстоятелства е мотивирало
пострадалото лице да извърши имуществено разпореждане, в резултат на което за
него са настъпили вреди в размер на 1000 евро. Подсъдимите, а в случая
подсъдимия П., доколкото С. е починал, са причинили имотна вреда на посоченото
лице, която вреда е пряка и непосредствена последица от измамливите им действия и представлява престъпния резултат
на престъплението, за което са предадени
на съд.
От субективна страна, подсъдимия П. е извършил
престъплението виновно, при пряк умисъл като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е
искал настъпването им. С поведението си и действайки като извършители и П., и С.
са целели първоначално да заблудят Я.З., а след това са поддържали заблуждението, че дървата могат да
се доставят, и че на покойния С. може да му се има доверие.
Подсъдимият П. е предвиждал
и разбирал, че в резултат на неговите действия у св. Я.З. ще възникне неправилна представа, в резултат на която ще
извърши акт на имуществено разпореждане, с което безспорно ще е налице имотна
вреда.Същият е имал съзнание, че извършва инкриминираното
деяние виновно, при форма на вината - пряк умисъл и с користна цел -да набави
за себе си и за С. имотна облага, като и двамата са имали общност на умисъла
–всеки един от тях е съзнавал какво извършва другия и са целили противоправния резултат.
ПРИ
ОПРЕДЕЛЯНЕ ВИДА И НАЧИНА НА НАКАЗАНИЕТО:
Съдът определи наказанията по отношение на
подсъдимия П. като взе предвид вида и пределите предвидени в чл.209, ал. 1 от НК, степента на обществена опасност на деянието, както и тази на подсъдимият,
като отчете и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Подсъдимият
П. е осъждан два пъти, като първия път за престъпление против паричната и кредитната система по чл. 250, ал. 2, вр. с ал. 1, б. „а”, вр. чл.- 26,
ал. 1 от НК (ред. на ДВ бр. 28/82 г.), като присъдата по НОХД № 446/1988 г. по
описа на СРС е влязла в сила на
22.06.1989 г., като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 2000 лв.
Изпълнението на наказанието е отложено за срок от пет години, а второто осъждане е за
документно престъпление по чл. 311, ал. 1, пр. 1, във вр.
с чл. 26, ал. 1 от НК, като одобрено споразумение, което е влязло в сила на
08.04.2008 г. и са наложени първите две пробационни
мерки за срок от шест месеца. Стойността
на причинената вреда по настоящия казус не е висока, същата е в среден размер,
а именно 1000 евро, като минималната работна заплата за страната, към датата на деянието, е 290 лв., т.е. 7
пъти над минималната работна заплата. От приложената характеристика подсъдимия П.
е с добри характеристични данни, но са налице и данни и за криминалистична
и съдебна регистрация, които с давност от 1981 г. и 1985 г., респ. посочените
осъждания от 89 г. и 2008 г. С оглед на това, съдът призна подсъдимият Б.П., с ЕГН **********, за виновен по
повдигнатото му обвинение, като определи наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства в минималния, предвиден в закона размер, а именно
,,Лишаване от свобода” за срок от една
година. Съдът прецени, че са налице материалноправните предпоставки
за приложението на чл.66, ал.1 от НК, тъй като в материалноправната
норма от особената част на НК по повдигнатото му обвинение е предвидено
наказание „Лишаване от свобода” без да е предвиден долен праг - до шест години,
П. е реабилитиран по право във връзка с наложеното му наказание НОХД № 446/1988 г. по описа на СРС,
впоследствие същият не е осъждан с наказание лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, като съдът прие, че за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправянето му не е необходимо да изтърпи ефективно наложеното му
наказание. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изтърпяването на така
определеното наказание за срок от 4 (четири) години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът счете,
че с така наложеното на подсъдимия наказание ще се постигнат целите, визирани в
чл. 36 НК - да се поправи и превъзпита, като му се отнеме възможността да
извършва и други престъпления, както и да се въздейства предупредително и
възпитателно и на останалите членове на обществото.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Предявеният
граждански иск е с правно основание чл. 45 от ЗЗД за възстановяване на щети,
виновно причинени другиму. При този изход на делото, след като се установи, че
деянието е извършено от подсъдимия и стойността на причинените имуществени
вреди на граждански ищец Я.З. се равнява
на 1000 евро, които е заплатил като капаро за 40 куб. метра дъбови дърва
за огрев, съдът осъди подсъдимият П. да
заплати на Я.З. обезщетение за
причинени имуществени вреди в размер на 1995.00 (хиляда деветстотин деветдесет
и пет) лв., ведно със законната лихва от датата на деянието – 28.08.2012 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и 300 (триста) лв. представляваща разноски за един
адвокат.
Съдът уважи
приетия по делото граждански иск в този размер, след като установи от събраните
по делото гласни и писмени доказателства, че настъпилата имуществена вреда е в
пряка причинно -следствена връзка с осъщественото от подсъдимите престъпно
деяние, което са извършили виновно и в резултат на същото са причинили
имуществена вреда. По безспорен начин се доказа виновното и противоправно поведение на подсъдимия П., както и
това, че деянието му е престъпление, за което е признат за виновен с настоящата
присъда. Установено е и че в резултат на противоправнотоповедение
на подсъдимите, гражданският ищец е претърпял имуществена вреда в размер
на 1000,00 евро или паричната равностойност 1995.00 лева.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
На основание
чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъди подсъдимия П. да заплати по
сметка на Районен съд - Дупница сумата в размер на 155.00 (сто петдесет и пет)
лв., представляваща сторени разноски за вещи лица, както и сумата в размер на
79,80 (седемдесести девет лева и осемдесет стотинки) лв., представляващи 4 %
върху уважената част на предявения граждански иск.
По горните
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: