Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 14.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд,
гражданско отделение, втори въззивен граждански
състав, в открито съдебно заседание на 14.11.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО Г.
Д. ЦОНЧЕВ
при секретаря Теодора Вутева
разгледа докладваното от младши съдия Цончев в.гр.д. № 488 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от адв. Е.А.,
пълномощник на ищците в първоинстанционното
производство С.Я.Б. и Г.Я.Б. срещу Решение № 83/06.06.2018
г., постановено по гр.д. № 344/2017 г. по описа на РС – С.. С него е отхвърлен
като неоснователен предявения от С.Я.Б. и Г.Я.Б. срещу И.Л.И. и Г.К.И. иск с
правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено по отношение на
ответниците, че са собственици на площ от около 20
кв. метра, а именно 22, 4 кв. м., претендирана като
погрешно заснета в кадастралната карта на град С. в северната част на
собствения на ответниците имот с идентификатор
65231.912.233, вместо в границите на собствения на ищците имот с идентификатор
65231.912.232 по КККР на гр. С..
Отхвърлен е като
неоснователен предявения от С.Я.Б. и Г.Я.Б. срещу И.Л.И. и Г.К.И. иск с правно
основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, за
установяване по отношение на ответниците, че
границата между имоти 65231.912.232 на ищците и 65231.912.233 на ответниците е съгласно регулационната граница, определена с
плана от 1978 г. на гр. С. и че същата не е отразена правилно в кадастралната
карта от СГКК- Софийска област.
Отхвърлен е като
неоснователен предявеният от С.Я.Б. и Г.Я.Б. срещу И.Л.И. и Г.К.И. ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС за собственост и предаване на владението
върху площ от около 20 кв. метра, а именно 22, 40 кв. метра в северната част на
собствения на ответниците имот с идентификатор
65231.912.233, при граници и съседи: имоти с идентификатори 65231.912.232,
65231.912.233, 65231.912.505, 65231.912.231, 65231.912.234.
С.Я.Б.
и Г.Я.Б. са осъдени на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплатят на И.Л.И. и Г.К.И.
сумата от 800 лева за направените по делото разноски.
Жалбоподателите
считат, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно, постановено при
неправилно приложение на материалния закон и съществени процесуални нарушения.
Твърдят, че при иска с правно основание л. 54, ал. 2 от ЗКИР следва да бъде
доказано правото на собственост към минал момент, в случая преди 2013 г. Не са
събрани доказателства, че въззиваемите или техният праводател са били собственици на имота преди 2013 г. Съдът
е игнорирал представените писмени доказателства, установяващи съдебни процеси
относно имота, които сочат на противопоставяне на невладеещите собственици – въззивниците и налага извод, че въззиваемите
не са владяли непрекъснато, спокойно, явно и
несъмнено. Считат, че въз основа на заключението на приетата по делото
съдебно-техническа експертиза и съдебните книжа от административни производства
следва, че дворищно-регулационният план от 1978 г. е приложен. Респективно при
изработване на кадастралната карта на гр. С. през 2005 г. процесните
22.40 кв.м. са заснети неправилно в имота на въззиваемите
И.. Твърдят, че по делото не е спорно, че между имотите съществува ограда, но
тя не отразява действителното правно положение. Релевират,
че не е ясно какво съдът е имал предвид под регулационна линия. Оспорват доказателствения анализ и кредитирането на свидетелските
показания на Ч. и Б. относно годината на изграждане и вида на оградата. На
следващо място, въззиваемите не доказват, че са
придобили по давност площта от 22.40 кв.м. Считат, че съдът неправилно е градил
изводи въз основа на площта на имота на въззивниците.
С оглед изложеното претендират за отмяна на обжалваното решение и уважаване н
предявените искове.
В срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който жалбата се оспорва. Въззиваемите твърдят, че от всички събрани доказателства
безспорно се установява, че няма допусната грешка при изработването и
приемането на кадастралната карта и регистър. Считат изводът, че имотната
граница не съвпада с регулационната за правилен. Възразяват срещу твърденията
относно смущаване на владението.
В открито
съдебно заседание пред въззивната инстанция процесуалният
представител на виззивниците - адв.
А., поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Процесуалния
представител на въззиваемите адв.
М. оспорва жалбата.
В представените
писмени бележки адв. А. доразвива съображенията във въззивната си жалба. Сочи, че вещото лице е посочило, че
имотната граница между УПИ XIX № 3333 и УПИ XVIII, с
пл. № 3332 минава по регулационната линия, отбелязана със синьо в комбинирана
скица 2 към заключението. Намира изводът на съда, че дворищната регулация не е
приложена и не подлежи на прилагане за необоснован. Приема за безспорно
установено, че при изработване на кадастралната карта на гр. С. през 2005 г.,
не е била взета предвид като кадастрална основа границата по дворищната
регулация от 1978 г. на двата имота. Въз основа на това счита, че имотните
граници на двата имота са погрешно заснети.
Съдът намира следното от
фактическа страна на спора:
С
нотариален акт № 1, том. ІV, дело 2274/1994 година на РС-С. на 24.08.1994
година ищецът Г.Я.Б. е признат за собственик по наследство, доброволна делба и
отказ от наследство за собственик на ½ идеална част от дворно място
цялото с площ 438 кв. м., находящо се в град С. и
образуващо по плана на град С., парцел ХІХ, с планоснимачен
№ 3333 в кв. 184, ведно с целият първи етаж от двуетажната масивна жилищна
сграда, построена в същия имот, със застроена площ от 105 кв. м., ведно с
½ идеална част от сутерена на същата западния вход от къщата и ½
идеална част от таванското помещение при съседи на имота: улица, К. З. Т., В. С.
и А. Х. Б..
С
нотариален акт № 200, том. ІІІІ, дело 1273/1994 година на РС С. на 24.08.1994
година ищецът С.Я.Б. е признат за собственик по наследство, доброволна делба и
отказ от наследство за собственик на другата ½ идеална част от същия
имот – дворно място цялото с площ 438 кв. м., находящо
се в град С. и образуващо по плана на град С. парцел ХІХ с планоснимачен
№ 3333 в кв. 184, ведно с целият втори етаж от двуетажната масивна жилищна
сграда построена в същия имот, със застроена площ от 105 кв. м., ведно с
½ идеална част от сутерена на същата, северния вход на жилищната сграда
и ½ идеална част от таванското помещение, при съседи на имота: улица, К.
З. Т., В. С. и А. Х. Б..
Съгласно ТР № 11/2012 г. по ТД №
11/2012 г. на ОСГК на ВКС констативният нотариален акт притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги
задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това
се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на
правото на собственост. В случая представените констативни нотариални актове не
са оспорени, поради което съдът зачита обвързващата им доказателствена
сила.
В препис
на скица № 15-88289-28.02.2017 г. на поземлен имот с идентификатор
65231.912.232 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-3/27.01.2005 година, имотът на ищците е отразен с площ 545 кв. м.
и е отбелязано, че номерът по предходен план е 3333, кв. 184, парцел ХІХ. Като
основания за собствеността върху имота са посочени цитираните по-горе
нотариални актове, съгласно които площта на имота съгласно нотариалните им
актове за собственост е 438 кв. метра.
От приетата по делото
Съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като обоснована и
правилна, досежно експертните изводи, Нотариален
акт № 99, том. І, дело 269 от 1958 година за покупко-продажба на недвижим имот,
Нотариален акт за право на собственост по регулация № 41, том І, дело №
194/1960 година на РС-С. се установява следната история на имота придобит от
ищците:
С
нотариален акт № 99, том. І, дело 269 от 1958 година за покупко-продажба на
недвижим имот Я. С. Б. е закупил от Д. Г. Л. имот като празно място, находящо се в град С., местността „Тюфеканите”
на улица „Подридна” от 300 (триста) квадратни метра,
при съседи: от две страни улица, К. С. и С. П., образуващо по плана на град С.
парцела V-пети в квартал 143-ти.
С дворищно-регулационния
план от 1955 г. на гр. С. към имота, закупен от Б. - парцел V, планоснимачни номера 1210 и 1824 в квартал № 143 по плана
на град С., са придадени по регулация 138 кв. м. и отчуждени от имот с планоснимачен № 3091 в кв. 143 по плана на града
собственост на наследници К. З. Т., което място се намира при граници: Я. С. Б.
и наследници на К. З. Т.. За последното е издаден Нотариален акт за право на
собственост по регулация № 41, том І, дело № 194/1960 година на РС-С., с който Я.
С. /С./ Б. е признат за собственик на придадените по регулация 138 кв.м.
По дворищно-регулационният план на гр. С., одобрен със
Заповед 2809/1964 г., имотът на ищците е в парцел отреден за имоти ПИ планоснимачни номера 1210, 2824, 3091 кв. 143.
Съгласно дворищно-регулационният план, одобрен със
Заповед № 45/1978 г., границата между УПИ XIX пл.сн. № 3333, кв.
184 и УПИ XVIII, пл. сн. № 3332,
e изобразена със синя линия в комбинирана скица 2. Тя не
съвпада с границата по кадастрална карта на имотите, които към настоящия момент
са с идентификатори 65231.912.332 и 65231.912.233. Разлика между регулационната
и кадастралната линия се равнява на 22.40 кв. м. и е предмет на спор в
настоящото производство.
От показанията на свидетелите С. Т., Я. Б., П. Ч. и Й. В.
се установява, че между двата процесни имота
(65231.912.332 и 65231.912.233) има изградена ограда.
От заключението на вещото в съдебно заседание се
установява, че границата на имотите по кадастралната карта съвпада със
съществуващата оградата.
От показанията свидетелите С. Т., П. Ч. и Й. В. се
установява, че оградата не е местена. В тази част не следва да бъдат
кредитирани показанията на св. Я. Б., който твърди, че през 2004 г. въззиваемите при подмяна на оградата, са я изместили като
завзели площ от имота на въззивниците. Това твърдение
не намира опора в останалите доказателства. То противоречи на показанията на
тримата други свидетели, включително С. Т., който е посочен от ищците. Няма
данни поради, които свидетелите Т., Ч. и В. да се считат за заинтересовани от
изхода на делото. Последната констатация не може да бъде направена за св. Я. Б.,
който е син на ищеца Г.Б.. Предвид това и констатираното противоречие съдът
намира, че следва да кредитира показанията му в тази част.
Свидетелските показания относно дата на изграждане на
оградата са противоречиви. Според свидетеля Ч. това е станало през 1975 г., а
според В. през 1985 г. Останалите свидетели не сочат период на изграждане. За
изхода на делото е без значение коя от двете посочени дати, ще бъде възприета
за достоверна, за което ще бъде обсъдено по-долу в изложението. По същия начин
стои въпросът с обстоятелството дали оградата е с бетонен фундамент, тухлена
или телена, в каквато насока са концентрирани голяма част от възраженията на въззивниците. От гласните доказателства се установява, че
оградата не е местена, поради което характеристиките ѝ са без значение.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
В
случая обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен
съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия, който
се е произнесъл в пределите на своята правораздавателна власт.
Решението
е и допустимо, тъй като са били налице положителните процесуални предпоставки
за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, а същевременно са
липсвали отрицателни такива.
По
същество е правилно по следните съображения:
Съгласно
мотивите към т. 1 и т. 4 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по
тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК, искът по чл. 54, ал. 2 от
ЗКРИ е иск за собственост към настоящ момент. Следователно, грешка по смисъла
на този нормативен текст е налице само в случай, че отразеното в кадастралния
план (респ. в КККР) не съответства на действителните собственически права на
страните към настоящия момент. Това налага изследване на правото на собственост
върху процесната площ и установяване на неговия
титуляр. В тежест на ищеца е да докаже, че нему принадлежи правото на
собственост. В настоящото производство това не е направено.
От
заключенията на съдебно-техническата експертиза, както и от изявленията на вещото
лица в открито съдебно заседание, се установява, че има разлика в
местоположението на границата между ищцовия и ответниковия имот според регулационните предвиждания от 1978
г. от една страна, и местоположението ѝ, съгласно кадастралната карта от
2005г. от друга страна. Между тези две положения на границата се обособява площ
от 22.40 кв.м. която вещото лице е означило с цифров контур 1-2-3-4-5-6-1 на
изготвената от него комбинирана скица 1.
Вещото
лице е констатирало, че за град С., в който се намират двата съседни имота, има
кадастрално заснемане и регулационен план от 1955 г. Той е изменен и преодобрен през 1964 г. и 1978 г. От заключението и
приложените по делото доказателства се установява, че между двата имота не са
придавани части по регулация. Единствените части, придадени по регулация с
плана от 1955 г. към имота на ишците, са 138 кв.м.,
които са отчуждени от имот на север, понастоящем с идентификатор 65231.912.229, поради
което не касаят процесния спор.
Видно
от заключението и комбинирана скица 1 и 2, съгласно предвижданията на
дворищно-регулационния план на гр. С. от 1978 г., отразени със син цвят, южната
граница на имота на ищците е трябвало да премине съгласно буквен контур А-Б,
означен в комбинирана скица 2, като придаде спорната площ от 22.40 кв. метра,
обозначена в контура 3-4-5-6-3 (комбинирана скица 1) от имота на ответниците към имота на ищците. Този план обаче не е
приложен. Това е така, защото липсват данни за някакъв юридически факт, който да
обоснове придаването на тази площ от имота на ответниците
към имота на ищците. Последните не са посочили, нито са доказали придобивното основание, в резултат от което се е стигнало
до присъединяване на площта от 22.40 към техния имот – напр. правна сделка,
наследяване, придобиване по давност и др. От кръга на възможните придобивни основания следва да се изключи и придаването по
регулация, на каквато основа се изгражда въззивната
си жалба, тъй като регулационният план от 1978 г., предвиждащ придаване на
площта по контура 3-4-5-6-3 (комбинирана скица 1) от имот № 912.233 към имот № 912.232,
не е бил приложен. Този извод следва не от експертното заключение, както
неоснователно претендират жалбоподателите, а от недоказаността на някоя от
хипотезите по Тълкувателно решение № 3 от 15.VII.1993 г. по гр. д. № 2/93 г.,
ОСГК. Липсват каквито и да било данни за уреждане на сметките по регулация, за
изпълнение на условията за заемане на придаваемия
имот, а и ищците не са се позовали на давностно
владение, продължило повече от десет години. Жалбоподателите не твърдят да са
владели процесните 22.40 кв.м. Те твърдят, че са
смущавали владението на ответниците, което обосновават
с приложените съдебни книжа, сочещи на административни спорове във връзка със
спорната площ. Същевременно от гласните доказателства, обективирани
в показанията на св. С. Т., П. Ч. и Й. В. се установява, че оградата, по
която е извършено кадастралното заснемане, не е местена от изграждането
ѝ, което е станало през 1975 г. или 1985 г. Дори да се приеме за
достоверна втората дата, която е по-благоприятна за ишците,
при положение, че изградената ограда не е местена, е видно, че те не са във
владение на спорната площ от 33 години.
С
оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателите не доказват правото си
на собственост върху общата площ от 22.40 кв.м. по цифровия контур 3-4-5-6-3
(комбинирана скица 1).
Не
може да бъде споделено възражението, че вещото лице е установило къде минава
имотната граница, както и че регулацията от 1978 г. е приложена. И двата извода
са извън компетенцията на вещото лице. Те са правни и се правят от съда въз
основа на експертното заключение и останалите доказателства. Констатациите в
мотивите по приключилите административни дела относно приложението на
регулацията също не обвързват настоящия съд. Те са били извън предмета на
доказване по цитираните дела и не следва да бъдат съобразявани от гражданския
съд. Само последният е компетентен да се произнесе при спор за материалното
право на собственост като определи какво е основанието за придобиването му и
пространствените му предели. В случая в предмета на доказване е именно приложението
на дворищно-регулационния план от 1978 г., доколкото в случай, че е приложен
има вещно-отчуждително действие и би обосновал наличие
на право на собственост на ищците. Както беше посочено няма доказателства да са
изпълнени предпоставките по Тълкувателно решение № 3 от 15.VII.1993 г. по гр.
д. № 2/93 г., ОСГК и следва извод, че регулацията не е приложена, поради което
регулационната граница от 1978 г. не се е трансформирала в имотна.
Повтарящото
се във въззивната жалба и отговора възражение, че с
иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР се цели установяване на правото на собственост
към минал момент, е неоснователно и се базира на преодоляната с на т. 4 от
Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк.
д. № 8/2014 г., ОСГК противоречива практика. След постановяването му е
безспорно, че правото на собственост при този иск следва да бъде установено от
ищците към настоящия момент. Поради това и възражението за недоказаност, че въззиваемите или техните праводатели,
са били собственици на площта от 22.40 кв.м. преди 2013 г. почива на неправилна
интерпретация на предмета на доказване в производството. На следващо място, във
възражението, че въззиваемите не са посочили придобивно основание, въз основа на което са станали
собственици на спорните 22.40 кв.м., поради което искът следва да бъде уважен,
прозира невярна представа за разпределението на доказателствената
тежест. Ищците, а не ответниците, следва да докажат
основанието, на което са придобили имотът, тъй като искът по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР не е отрицателен установителен. Приложените
писмени доказателства, установяващи съдебни административни производства,
обосноваващи според жалбоподателите противопоставянето им на владението на ответниците, не спомагат за аргументиране на извод, че
ищците са придобили по силата на давностно владение процесните 22.40 кв.м., което е сред предпоставките за
приложение на регулационния план. Напротив, само потвърждават, че не са владели
спорната част от имота.
В
заключение следва да се споделят изводите, на първоинстанционният
съд, че ищците не доказват придобиване на процесната
площ по регулация или на друго правно основание. По делото не е доказано
прилагането на регулационния план от 1978 г. по смисъла на Тълкувателно решение
№ 3 от 15.VII.1993 г. по гр. д. № 2/93 г., ОСГК. Следователно, не е настъпило
трансформиране на регулационните линии на плана в имотни граници, а
регулационната граница, на която се позовават ищците, не отразява
действителните предели на правото им на собственост. Така те не са доказали
собственически права върху спорната площ, поради което искът им правилно е
отхвърлен като неоснователен.
Предвид
изхода на делото и направено искане в този смисъл въззивниците
следва да заплатят на въззиваемите направените от тях
разноски пред настоящата инстанция. От представения договор за правна защита и
съдействие се установява, че те са в размер на 600 лв.
Така
мотивиран, Софийският окръжен съд, втори въззивен
състав, гражданско отделение,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
83/06.06.2018 г., постановено по гр.д. № 344/2017 г.
по описа на РС – С., първи състав.
ОСЪЖДА С.Я.Б., ЕГН **********
и Г.Я.Б., ЕГН ********** ***, да заплатят на И.Л.И., ЕГН ********** и Г.К.И.,
ЕГН ********** ***, сумата от 600 лв., представляваща разноски по делото пред
Софийския окръжен съд.
Решението
може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчване на препис от
него.
Препис
от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.