Решение по дело №874/2025 на Административен съд - Пловдив

Делото е образувано по жалба на Ю. Б., [ЛНЧ], притежаваща регистрационна карта на чужденец №*********/24.02.2025г., издадена от Държавната Агенция за бежанците към Министерски съвет на Република България, с настоящ адрес: [населено място], [улица], вх. Б, ет. 10, ап. 34, против Заповед № ЗСПД/Д-РВ/10356*О/14.04.2025г. на Директора на дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място], с която на основание чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД е прекратена отпуснатата месечна помощ на родители, които отглеждат деца с трайни увреждания.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на заповедта поради противоречието на Закона за семейните помощи за деца. Според жалбоподателката, новоиздаденото ЕР на ТЕЛК № 90186/41 от 08.04.2025г., дори да се приеме за новодекларирано обстоятелство след издаване на първоначално издадената заповед за отпускане на месечна помощ за отглеждане на дете с увреждане, не е от такова естество, че да доведе до прекратяване на отпуснатата месечна помощ. Иска се отмяна на оспорения административен акт.Претендира се присъждане на сторените разноски.

Ответната страна – директор на дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място], не изпраща представител и не изразява конкретно становище по жалбата.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Жалбоподателката Ю. Б. е украинска гражданка и като чужденец й е предоставена временна закрила. Тя е майка на детето Т. Б., което е дете с трайно увреждане от 70% ВСУ, съгласно ЕР на ТЕЛК № 92648/117 от 21.06.2023г. за срок 2 години /до 01.06.2025г./ и с трайно увреждане от 100% ВСУ, съгласно ЕР на ТЕЛК № 90186/41 от 08.04.2025г. за срок от 3 години /до 01.04.2028г./.

Със заповед № ЗСПД/Д-РВ/10356*О/08.05.2024г., издадена от директора на ДСП – [населено място], след постановено съдебно решение № 3706/22.04.2024г., постановено по адм. дело № 1749/2023г. по описа на Административен съд – Пловдив, на жалбоподателката Б. е отпусната месечна помощ за детето Т. Б. за срок от 01.04.2024г. до 30.06.2025г. Заповедта е изменена със заповед № ЗСПД/Д-РВ/10356*О/05.06.2024г., като е определен срок на помощта от 01.05.2024г. до 30.06.2025г.

Във връзка с преосвидетелстване на детето и издадено ЕР на ТЕЛК № 90186/41 от 08.04.2025г., с което на Т. Б. е определена 100% ВСУ за срок до 01.04.2028г. жалбоподателката Б. е подала ново заявление – декларация за отпускане на на месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца вх. № ЗСПД/ДРВ/10356*О/11.04.2025г. Към заявлението е приложено новоиздаденото ЕР на ТЕЛК от дата 08.04.2025г.

Директорът на ДСП - Пловдив със свое решение е прекратил изплащането на месечната помощ за периода от 01.04.2025г. до 01.04.2025г. на основание чл. 10, ал. 4 във вр. с ал.2 от ЗСПД тъй като има новодекларирано обстоятелство след издаване на първоначалната заповед – издадено ЕР на ТЕЛК и подадено заявление – декларация за отпускане на месечна помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане вх. № ЗСПД/Д-РВ/6073/ от 11.04.2025г.

В хода на съдебното производство не са ангажирани нови доказателства от страните.

От правна страна съдът намира за установено следното:

Спорът между страните по делото се концентрира около обстоятелството доколко новопредставеното ЕР на ТЕЛК, с което се определя 100% ВСУ на детето Т. Б. представлява новодекларирано обстоятелство по чл. 10, ал. 2 от ЗСПД, което да е основание за прекратяване на отпуснатата месечна помощ по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗСПД лицата, на които е отпусната семейна помощ по чл. 7, 8 и 8д, са длъжни да уведомяват писмено съответната дирекция "Социално подпомагане" за всички промени на условията, при които е отпусната помощта, в срок не по-късно от 30 дни от настъпването им. В настоящия случай, това законово изискване е спазено от жалбоподателката, която е подала ново заявление – декларация на 11.04.2025г. /в издаденото ЕР на ТЕЛК определеният по-висок % ВСУ е за срок от 01.04.2025г. до 01.04.2028г./.

На следващо място, настоящият съдебен състав намира за необоснован изводът на АО за промяна в условията, при които е отпусната помощта. В настоящия случай се касае за отпусната помощ по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД на родител, който отглежда дете с трайно увреждане, като степента на трайно увреждане /% ВСУ намален или увеличен/ не е единственото законово регламентирано условие за получаването й, съответно промяната му не може да се приеме за условие за прекратяването й. Съгласно разпоредбата на чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до [възраст] възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от [възраст] възраст, се предоставят на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. В настоящия случай, детето Т. Б. не е навършило [възраст] възраст, живее постоянно на територията на РБ и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от ЗЗДет. Същото не е загубило качеството си на дете с трайно увреждане, с новоиздаденото ЕР на ТЕЛК от 08.04.2025г. единствено е увеличен % ВСУ от 70 на 100 и е променен срокът от 2 години на 3 години. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че единствено в разпоредбата на чл. 8д, ал. 5, т. 2 от ЗСПД е регламентирано, че месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане се предоставят за осигуряване на грижа и подкрепа в домашна и семейна среда за децата с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност, които се отглеждат от семействата по ал. 1. Това означава, че независимо от промяната в % ВСУ от 70 на 100 не е налице промяна в условията, при които е отпусната месечната помощ, което от своя страна означава, че необосновано е прекратена от АО.

Съдът намира, че правния спор следва да бъде разрешен и при съобразяване с поетите ангажименти от Република България относно правата на детето и разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България.

Съгласно чл. 2 от Конвенцията на ООН за правата на детето държавите – страни по Конвенцията зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници.

Държавите – страни по Конвенцията, вземат всички подходящи мерки за осигуряване закрилата на детето против всички форми на дискриминация или наказание на основание на статута, действията, изразените мнения или убеждения на неговите родители, законни настойници или членовете на неговото семейство. Измежду признатите от Конвенцията права на детето е и правото на жизнен стандарт закрепено в чл. 27 - държавите – страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. Държавите – страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия и в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ и програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището.

За настоящия съд възниква задължението и за пряко приложение на Конвенцията на ООН за правата на детето, поради което следва да се приеме липсата на посочените в ИАА предпоставки по чл. 10, ал. 2 от ЗСПД за прекратяване на отпуснатата месечна помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане на жалбоподателката Б..

На основание чл. 173, ал. 2 от АПК, делото следва да бъде изпратено като преписка на административния орган за ново произнасяне по заявление – декларация за отпускане на на месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца вх. № ЗСПД/ДРВ/10356*О/11.04.2025г., при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането на закон.

В случая се претендират разноски от жалбоподателката, но такива реално не са извършени, поради което и не се следва произнасяне в тази насока.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-РВ/10356*О/14.04.2025г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място].

ИЗПРАЩА преписката на Дирекция “Социално подпомагане” – [населено място], за ново произнасяне по заявление – декларация за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца вх. № ЗСПД/ДРВ/10356*О/11.04.2025г.

Решението е окончателно на основание чл. 10, ал. 6 от ЗСПД.