Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Козлодуй, 16.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйският
Районен съд, Втори състав в публично заседание на 10.05.2021г. (десети май две
хиляди двадесет и порва година), в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
при
секретаря Стела Бочева
като
разгледа докладваното от съдията Добрева гражданско дело № 879 по описа за 2020
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на Р.К.Я., ЕГН **********,
с адрес ***, с която е предявил против Община Козлодуй, с адрес гр.Козлодуй
ул.“Христо Ботев“ №13 отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за
признаване за установено, че Община Козлодуй не е собственик на недвижим имот,
съставляващ дворно място от 2450 кв.м., парцел III, кв. 125 по рег. план на с.Хърлец от 1908г. /парцел V, кв.277 по неприложен план на селото от 1982г.,
съобразно вписване в разписен лист/.
Ищецът твърди, че е
наследник на б.ж. на с.Хърлец – Дино Я. Терчев, починал на 19.11.1971г., че наследодателя
му приживе е бил собственик на процесния имот - дворно място от 2450 кв.м.,
парцел III,
кв.125 по рег. план на с.Хърлец от 1908г. и че
имота и към настоящия момент се владее от наследниците. Твърди, че при
извършена справка в Кметство с.Хърлец е установено, че имота е вписан като
общинска собственост по силата на Заповед №1630/02.11.1982г. на Окръжен Народен
Съвет Враца, издадена по ЗТСУ. Според ищеца по отношение имота не е изпълнена
процедурата по чл.138, ал.1, т.2 от ЗТСУ(отм.) и „жилищните нужди“ по
цитираната заповед, за които е включена в регулационния план на селото
необработваема земя, касае земя в кв. 160, а не земя в кв.125, където се е
намирал процесният недвижим имот. Освен това имота по разписен лист е отреден и
записан като „парк” и за него не е издаван акт за държавна или общинска
собственост.
Излага доводи, че тъй като не е била
изпълнена процедурата по отчуждаване на имота е отправил молба до Община
Козлодуй да упражни правата си, като прекрати производството на основание §9/1/
ПЗР ЗУТ вр. §2 ПЗР ЗТСУ /отм./, чл. 208 ЗУТ вр. чл.134 /2/ т.1 от ЗУТ, откъдето
обаче получил „мълчалив отказ“.
В съдебни заседания за ищеца участва
пълномощник адвокат Р. *** и поддържа иска.
Препис от исковата молба и приложените към нея писмени
доказателства са връчени на ответника по реда на чл.131 от ГПК и в срока е
получен писмен отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва иска като
недопустим и неоснователен, излагайки подробни съображения.
Ответникът твърди, че със
Заповед №1630 от 02.11.1982г. на Окръжен народен съвет – Враца е одобрен
кадастралния, застроителен и регулационен план на с.Хърлец, окръг Врачански. Сочи, че съгласно
разпоредбата на чл.69 от Правилника за прилагане на Закона за териториалното и селищно
устройство (отм.) проектите на плановете (заедно с
кадастралния план и разписния списък и съответните други планове, схеми и
профили) се съобщават на заинтересованите собственици и на останалите граждани
с обявление, обнародвано в Държавен вестник и чрез поставяне на обявлението на
видно място в населеното място, като съобщаването на проектите предхожда
процедурата по тяхното одобряване. Според ответника съгласно чл.70 от ППЗТСУ (отм.) в 14-дневен срок от обявлението в
Държавен вестник и в 7-дневен срок от съобщението по чл.194, ал.1 от закона,
заинтересованите могат да направят писмени възражения и искания по проекта до
техническата служба при народния съвет. Релевира се, че след направена справка в архива на общинска
администрация Козлодуй не е установено,
от жалбоподателя или от неговия
наследодател да са
постъпвали писмени възражения и/или искания във връзка с проекта на плана на
с.Хърлец.
Твърди, че съгласно чл.138,
ал.1, т.2 от ЗТСУ (отм.), Заповед № 1630/02.11.1982г. на ОНС - Враца, с която
е одобрен кадастралния, застроителен и регулационен план на с. Хърлец, подлежи
на обжалване пред окръжния съд,
което не е сторено в регламентираните срокове.
Признава, че за процесния
имот не е съставян акт за
държавна или общинска собственост, но съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3 от Закона за
общинската собственост актът за общинска собственост няма правопораждащо
действие, а собствеността на общината върху
недвижими имоти, предмет на такива актове, не възниква с факта на тяхното
съставяне.
Твърди и, че в разписен лист,
неразделна част от Заповед № 1630/02.11.1982г. са посочени имоти с техните
планоснимачни номера по новия план на с.Хърлец, като за собственик на имот с
планоснимачен номер 277 е посочен Селски общински народен съвет /СОНС/, което е
индиция за обстоятелството, че
община Козлодуй е собственик на процесния имот, който е предназначен за парк, видно от разписния
лист и от действащия план.
Оспорва твърдението на ищеца, че имотът се
владее от него и наследниците на Дино Я. Терчев, тъй като по данни на кмета на
с.Хърлец имота се стопанисва от кметството на селото и се поддържа от служители
на БКС. В подкрепа на тези твърдения сочи фактът, че имотът не е деклариран от
ищеца в отдел „Местни данъци и такси“, като не е заплащал и данъци за същия. Алтернативно
моли съдът да признае за установено, че Община Козлодуй е придобила правото на
собственост върху имот от 2450 кв. м., находящ се в с.Хърлец, част от недвижим
имот с планоснимачен номер 277 по плана на с.Хърлец от 1982г. посредством
давностно владение, продължило повече от 10 години.
В съдебни заседания за ответника участва
пълномощник юрисконсулт Деница Петрова, която оспорва иска и поддържа писмения
отговор.
По делото са събрани писмени доказателства
– Удостоверение за наследници № 69/25.05.2017г.
на Кметство с.Хърлец; Нотариален акт №127 т.З, дело №547/1947г. на Областен съд
Оряхово; Скица на имота по отменения план на с.Хърлец от 1908г.; Протокол - Скица
по трасировъчен карнет на „ЦЕИС" ЕООД Враца; Заповед 1630/2.11.1982г.
на ОНС Враца; Разписен лист по плана на с.Хърлец;
Молби до Община Козлодуй от 26.06.2020г. и 24.08.2020г. и Извлечение от
деловодна система Община Козлодуй. Изслушани са показанията на свидетели и на
двете страни – от страна на ищеца свидетелите Пламен Стефанов и Димитър Цеков и
от страна на ответника свидетеля О.С. и е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза изготвена от вещото лице инж. Л.А..
Съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Ищецът Р.К.Я. *** – Дино Я.
Терчев, починал на 19.11.1971г.. Видно от приложения нотариален акт за
покупко-продажба от публичен търг от 13.08.1947г., наследодателя Дино Я. Терчев
е придобил правото на собственост по отношение спорния недвижим имот - дворно място от 2450 кв.м., парцел III, кв.125 по регулационния план на с.Хърлец
от 1908г.
Със Заповед №1630/02.11.1982г. на Окръжен
Народен Съвет - Враца е одобрен нов кадастрален, застроителен и регулационен
план на село Хърлец, който е действащ. Съгласно този план и разписен лист към
него, имот - дворно място от 2450 кв.м.,
парцел III, кв.125 е обединен
с още два имота в пл.сн. № 277 и е записан като собственост на Селски
общински народен съвет /СОНС/, респективно
на Община и е предназначен за парк. Това мероприятие не е
реализирано.
По отношение на имота не е проведена
отчуждителна процедура и няма отчуждителна преписка. Община Козлодуй признава
този факт, както признава и факта, че за имота не е съставен акт за общинска
собственост.
От заключението на вещото лице, което съда
кредитира като обективно и обосновано, като то не е оспорено от страните, се
установява, че процесния поземлен имот по плана на с.Хърлец е с площ 2450 кв.м.
и представлява парцела III в кв.125 при съседи две частни лица, шосе и улица.
За имота наследниците на б.ж. Димо Я. Терчев притежават нотариален акт за
собственост от 1947 година. В Община Козлодуй се съхраняват два регулационни и
кадастрални плана на с.Хърлец за процесния имот - стар план одобрен през 1908г.
и план одобрен през 1982г., който действа в момента. Според заключението на
вещото лице границите на имота съгласно нотариалния акт за собственост от 1947
година и съгласно плана на с.Хърлец от 1928г. сравнен и със скицата на имота по
плана от 1908г. са едни и същи. По плана от 1982 година и приложената заповед №1630/02.11.1982г.
на ОНС Враца се установява, че парцелите, които по старите планове са били
разделени в кв.125, в плана от 1982 година, вкл. процесната парцела III са
обединени в един имот с кадастрален номер 277, т.е. за процесния парцел заедно
с останалите парцели в квартала с плана от 1982г. са заличени регулационните
граници на всеки имот в стария кв.125 и са обединени в един имот с
кадастрален номер 277. Така към момента процесния
имот попада в поземлен имот с пл.сн. №277 и е определен за парк. Това обществено
мероприятие не е реализирано и в съдебно заседание вещото лице заяви и, че в
част от имот пл.сн. 277(извън границите на процесния имот), въпреки, че е
отреден за парк, има застрояване, като няма друг ПУП , който да сочи изменение
на плана от 1982г., така че да е променено предназначението на имота за
озеленяване.
Според заключението на вещото лице за
процесния имот
парцел III кв. 125 няма придаваеми части към други съседни парцели, а
единствено с одобрения план от 1982г. дворищно регулационни граници на имота са
заличени и трите парцела, които са съществували в стария кв.125 с номера I, II
и III са обединени в общ имот с пл.сн. № 277, като няма парцели, от които да се
придават части един към друг.
Вещото лице е извършило и
оглед на имота и го описва като тип ливада с единични дървета, разположен е непосредствено
до пътя с. Хърлец - гр. Козлодуй в края на селото. На място е установила
поставени от ищеца циментови колове и ограда с бодлива тел, като това по твърдения
на ищеца неоспорени в делото е извършил при трасирането на имота от правоспособното
лице Миленков, който е направил съпоставката по стари и нови планове. По делото
на л.9 е представен протокол за трасиране на имота от 12.11.2019г. от
правоспособното лице Миленков подкрепящ твърденията на ищеца, че по негово
искане е извършено трасирането на имота.
От разпита на свидетеля на
ищеца Пламен Стефанов се установява, че ищеца е негов роднина, съседи са и се
познават отдавна. Свидетеля знае имота от малък. Имота е в края на селото,
срещу „Хидрострой”. Бил е заграден с битница – дувар от тъпкана земя и в него
се отглеждал бостан, боб. Дядото на ищеца ги водел там и те играели като деца. Имота
е голям, над два декара и половина е според него. Преди няколко години имота
също бил ограден от ищеца с тел, но откраднали телта и колците. Последните
години имота е ливада и се коси от ищеца. Спомня си, че миналата година му
паднала косачката в една шахта, източно на границата с двора. Свидетелства, че
ищеца стопанисва имота като само го почиства и коси тревата. Не е виждал в
имота други хора освен ищеца и хора от селото, които си пасат добитъка. Не е
виждал, нито е чувал някой от държавата, полицията, община да гони ищеца от
имота му. Знае и, че ищеца от около две години се интересува и подава молби за
имота си.
От разпита на свидетеля Димитър
Цеков се установява, че познава ищеца Р.Я. ***. Свидетеля от 2002 година е
земеделски производител, живее в края на селото към „Хидрострой”. Знае имота,
който се намира срещу „Хидрострой” и е с площ около два декара и половина. Пасе
си кравите в имота и ищеца изрично му заявил, е няма против. Според свидетеля
през последните години ищеца се грижи за имота като го коси, а той взема
тревата от него. Заявява, че не му ищеца не е гонен от имота. Виждал е в имота
да пасат овце. Знае, че имота е от дядото на ищеца. Знае, че след 2002г. ищеца
е поставил ограда на имота, но тя е била открадната.
От разпита на свидетеля на
ответника О.С. се установява, че е кмет на село Хърлец, което е съставно
кметство в ответната община. Избран е на тази длъжност от 2012 година. Знае, че
действащ регулационен план на селото е от 1982 година. Запознат е със спорния имот.
Имота е зелена площ с дървесна растителност. Според него дърветата в имота са засадени
и са чинари и липи. Свидетелства, че имота се почиства и растителността в него се
подкастря от служители на кметството. Имота
не е ограден и в него всеки има свободен достъп. Помни имота в този вид от
години и не му е известно някога да е бил заграден. В имота не са извършвани
промени и преустройства. Не му е
известно дали през годините е имало претенции за имота. Свидетелства, че
миналата година ищеца е идвал при него и се е интересувал от имота. Срещата е
била неофициална и той отговорил на ищеца, че не е от компетенцията на кметството.
Свидетеля не може да отговори на въпроса
дали имота е включен в план сметката на общината за поддръжка, но твърди, че работници
по озеленяване към кметство Хърлец кастрят дърветата в имота.
Съдът приема от правна страна следното:
Предявеният иск е
отрицателен установителен с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и има за
предмет отричане претендираното от ответника право, че общината е собственик на
недвижим имот от 2450 кв. м., парцел III, кв. 125 по рег. план на с.Хърлец от
1908г. /парцел V, кв.277 по неприложен план на селото от 1982г., съобразно
вписване в разписен лист/.
В практиката на ВКС е
прието, че при отрицателния установителен иск за собственост твърдението на
ищеца, че е носител на правото на собственост съставлява обосновка на правния
интерес от иска, с която е свързана преценката за допустимостта на иска като
абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но която не е част от
предмета на претенцията – предмет на делото е отричаното от ищеца право - мотиви
към т.1 на Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013г. по т.д. № 8/2012г. на ОСГТК
на ВКС, т.е. в производството по отрицателния установителен иск ищецът следва
да докаже фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът –
фактите, от които произтича правото му.
По делото ищецът доказа и
между страните няма спор, че б.ж. на с.Хърлец – Дино Я. Терчев, починал на
19.11.1971г., приживе е бил собственик на процесния имот - дворно място от 2450
кв. м., парцел III, кв.125 по рег. план на с.Хърлец от 1908г. (планоснимачен
номер 277 по плана на с.Хърлец от 1982г., неприложен за имота). Безспорно между
страните е и, че ищецът е един от наследниците на б.ж. на с.Хърлец – Дино Я.
Терчев. В настоящият случай имота е вписан като общинска собственост по силата на Заповед
№1630/02.11.1982г. на ОНС-Враца и по действащия план от 1982г. и разписен лист към него, поради
което съда намира, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на
отрицателния установителен иск. Предвид на това и иска предмет на делото е
допустим и съда не споделя твърдението на ответника в обратния смисъл.
Така в тежест на ответника Община
Козлодуй е, при условията на пълно и главно доказване, да установи
съществуването на право си на собственост по отношение имота, включително да
докаже и възражението си с правно основание чл.79, ал.1 от ЗС, че е придобила
имота по давност, като докаже, че е упражнявала фактическа власт върху него,
периода през, който е упражнявана тази фактическа власт и обстоятелството, че е
отблъснала владението на б.ж. на с.Хърлец – Дино Я. Терчев, починал на
19.11.1971г. и на неговите наследници, като е манифестирала ясно пред тях
намерението си да владее имота за себе си, което съда е указал с доклада по
делото.
Община Козлодуй твърди, че е
собственик на имота по силата
на Заповед №1630/02.11.1982г. на Окръжния народен съвет - Враца, с която е
одобрен кадастралния, застроителен и регулационен план на с.Хърлец, която не е обжалвана в частта по отношение
процесния имот, като той е отреден за парк и заедно с останалите имоти в кв.125
с новия план от 1982г. е включен в нов имот с планоснимачен
номер 277, записан на Селски
общински народен съвет.
Признава и по делото безспорно се установи, че по отношение на имота не е
провеждана отчуждителна процедура и собствениците не са били обезщетени.
Признава и, че имота не е актуван като общинска собственост (впрочем
съставянето на акт за общинска собственост няма правопораждащо действие и това
обстоятелство не повлиява на решаването на спора).
От
тук и спора на първо място поставя на решаване въпроса - има ли пряко отчуждително действие влезлия в сила дворищно-регулационен
план по ЗТСУ на село Хърлец от 1982г. по отношение процесния имот.
Преценката дали и кога е
настъпило отчуждителното действие на регулационния план следва да се извърши
според установените в Закона за териториално и селищно устройство (от 1973г.,
отм.). Съгласно чл.110, ал.1 ЗТСУ (отм.)
дворищно регулационният план има непосредствено отчуждително действие по
отношение на недвижимите имоти (местата с подобренията и насажденията в тях),
придадени към парцели на други физически или юридически лица, като това
разместване на собственост настъпва още от деня на влизане в сила на дворищно регулационния
план. Т.е. непосредствено отчуждително действие има само
дворищнорегулационния план и то за местата, които се отнемат от един
имот и се придават към съседния парцел.
По въпроса за отчуждителното
действие на влезлия в сила дворищно-регулационен план по ЗТСУ съда съобрази, че
е решен от ВКС с Решение №37/07.03.2014г. по дело №4245/2013г. в същия смисъл,
че непосредствено отчуждително действие има само дворищнорегулационния план и
то за местата, които се отнемат от един имот и се придават към съседния парцел.
Само в тези случаи имотите се смятат отчуждени от деня на влизане в сила на
плана.
Освен това в практиката на
ВКС е прието - Решение № 330 от 06.07.2010г. по гр.д. № 4033/2008г. на ВКС и
Решение №2794/12. ХІ.1973г. на ВС, че записването на един парцел по
дворищнорегулационния план не на името на собственика, няма отчуждително
действие досежно правото на собственост, тъй като правото на собственост върху
недвижим имот може да бъде придобито само посредством някой от предвидените в
закона придобивни способи, а само обединяването на имоти в един квартал и
записването на вече общия имот на трето лице без проведена отчуждителна
процедура по ЗТСУ(отм.) не е такъв способ.
По делото безспорно се
установи, включително от заключението на вещото лице, че последния план на с.Хърлец
е този от 1982г. при действието на ЗТСУ (в сила от 1973г. и отм. 2001г. със
ЗУС). Плана е одобрен със Заповед №1630/02.11.1982г. на Окръжния
народен съвет - Враца, която
не е обжалвана, а с него(плана от 1982г.) процесния имот представляващ до
тогава недвижим
имот от 2450 кв. м., парцел III, кв. 125 по рег. план на с.Хърлец от 1908г. регулационните
граници на имота са заличени както и границите на още два имота в същия квартал
и с новия план трите имота са обединени в парцел V, кв.277 и са отредени за
обществено мероприятие - за парк.
По делото безспорно се
доказа, че със Заповед №1630/02.11.1982г. на ОНС- Враца е одобрен общия кадастрален, застроителен
и регулационен план на с.Хърлец, действащ и в момента, с който от процесния имот няма придаваеми части към
други съседни парцели, а единствено дворищно регулационни граници на имота са
заличени и трите парцела, които са съществували в стария кв.125 с номера I, II
и III са обединени в общ имот с пл.сн. № 277. Както съда изложи по-горе при
действието на ЗТСУ към 1982г. (отм.), доколкото от имота няма придаваеми части,
не намира приложение разпоредбата на чл.110 ЗТСУ (отм.) уреждаща
единствената хипотеза на пряко
отчуждително действие на плана и имота по селата само на одобрения нов план не
се счита за отчужден от наследниците на собственика б.ж. на с.Хърлец – Дино Я. Терчев, починал
на 19.11.1971г., нито се придобива от общината.
Тъй като се касае за
мероприятие по чл.22 ЗТСУ(отм.), за придобиване на имота от общината е било
необходимо издаване на заповед за отчуждаване, както и за обезщетяване на
собствениците. По делото не е спорно, че отчуждителна процедура не е
осъществена и не е започвана, нито че процесния имот не е завзет и
мероприятието – парк не е реализирано. Нещо повече, въпреки това предназначение
на новообразувания имот 277 по плана от 1982г. за парк, по делото се доказа, че
без да е извършено изменение на плана в част от имота е извършено застрояване,
което е в явно противоречие със заявеното от
ответника в писмения отговор на л.23, че не може да се променя
предназначението на съществуващите зелени площи съгласно предвижданията на
плана.
Предвид на изложеното съдът
намира, че Община Козлодуй не е придобила процесния имот с одобряване на плана
на село Хърлец от 1982г. и имота не се счита отчужден от наследниците по силата
на заповедта, с която плана от 1982г. е одобрен.
На следващо място е възражението
на ответника за придобиване на имота по давност, което съда намира за неоснователно.
Ищеца поддържа и по делото безспорно се доказа, че мероприятието, за което е
отреден имота по плана от 1982г. на с.Хърлец за парк не е реализирано. Доказа
се и, че ответната община никога не е завземала имота, което се потвърди от
показанията на свидетелите на ищеца, че са получи разрешение от ищеца като
собственик на имота в него да пасат животни и да добиват окосена трева.
Ответника не доказа нито да е установил фактическа власт върху имота, нито
периода, когато е упражнявал такава, още по-малко доказа да е извършвал конкретни
действия на отричане правата на наследниците върху имота, които действия да са
станали тяхно достояние. В този смисъл и показанията на свидетеля на ответника С.
не съдържат никаква конкретика за тези обстоятелства. Освен това показанията му
отчасти противоречат на показанията на свидетелите на ищеца и на установеното
от вещото лице за обстоятелството, че ищеца е поставил циментови колове и е
оградил с тел имота си след трасиране през 2019г. по негово(на ищеца) искане.
По отношение твърдението на ищеца за заявено искане за отмяна на
отчуждаването на основание пар. 9, ал.1 от ЗУТ, доколкото касае административно
производство и има отношение към допустимостта на установителния иск, съда
приема следното:
Съгласно § 9, ал. 1 от ПР на
ЗУТ за отчуждителните производства, започнали при действието на отменените
разпоредби на глава пета, раздел I-ви от ЗТСУ (отм.), по които е издадена
заповед за отчуждаване и недвижимият имот е завзет до 30.10.1998 г., се
прилагат отменените разпоредби на ЗТСУ (отм.) и отменения чл. 102 ЗС. В ал. 2 е
уредена хипотезата, когато недвижимия имот не е завзет до същата дата, като в
този случай заповедите за отчуждаване и за обезщетяване се отменят и
производството по преписката се прекратява от кмета на общината. Алинея 3
изисква в държавния и общинския бюджети да се предвидят средства за
обезщетяване на собствениците по ал.1 от този текст. При тълкуване на алинея
първа във връзка с алинея трета се налага изводът, че предвидената възможност в
§ 9 от ЗУТ се отнася само за отчуждителните производства, които към момента на
влизане в сила на ЗУТ не са приключили, защото по тях не е изплатено все още
обезщетението, въпреки, че имота е завзет В случаите, в които имота не е завзет
до същата посочена в теста дата – 30.10.1998г., административното производство също
е висящо и това определя компетентността на кмета да го прекрати. Следователно
§ 9 ПР на ЗУТ не съставлява реституционна разпоредба, а касае приключване на
отчуждителни производства, започнали по реда на ЗТСУ (отм.) и незавършени към
момента на влизането в сила на ЗУТ. В конкретния случай отчуждаване на
процесния имот не е проведено и не е започнало, както съда изложи по-горе. С
оглед на това ищеца не може да иска отмяна на отчуждаването на основание пар.
9, ал.1 от ЗУТ, а единствената правна възможност за защита а собствеността е
иска по чл.124, ал.1 ГПК доколкото и той владее процесния имот.
По разноските:
При този изход на делото и
по правилото на чл.78, ал.1 ГПК ответника следва да заплати на ищеца
направените съдебни разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение
600.00 лева и платена държавна такса 51.00 лева.
На ответника не се следват
разноски.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на Р.К.Я., ЕГН: **********, с адрес ***,
че Община Козлодуй, с адрес гр.Козлодуй ул.“Христо Ботев“ №13, представлявана
от кмета Маринела Георгиева Николова, не е собственик на недвижим имот,
съставляващ дворно място от 2450 кв. м., парцел III, кв. 125 по регулационния план
на с.Хърлец от 1908г. /парцел V, кв.277 по неприложен план на селото от 1982г.,
съобразно вписване в разписен лист/.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 ГПК Община Козлодуй, с адрес гр.Козлодуй ул.“Христо Ботев“ №13, представлявана
от кмета Маринела Георгиева Николова да заплати на Р.К.Я., ЕГН: **********, с
адрес *** направените съдебни разноски в размер на 651.00 (шестстотин петдесет
и един) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване от страните пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от връчване
на преписи със съобщения.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: