Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
К., 04.02.2021 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд - К., гражданска колегия, в публично заседание на 01.02.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова като разгледа гражданско дело № 2354 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от Б.Б.В., ЕГН ********** *** против
Б.В.Б., ЕГН ********** ***, с
правно основание чл. 144 СК.
В исковата
молба ищецът сочи, че със съдебно решение по гр.д. ***/2019 г. РС-К. присъдил
ответникът да му заплаща издръжка всеки месец по 150,00
лева. На 04.04.2020 г. навършил пълнолетие и издръжката му била спряна. Твърди,
че имал още 3 години до завършване на средно образование, майка му била
студентка.
Моли съда да
му присъди месечна издръжка след навършване на 18 години.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен
отговор от ответника.
Сочи, че искът е допустим, но неоснователен.
Твърди, че винаги заплащал издръжката авансово за цялата година още през януари
за текущата година. Сочи, че не било правилно да заплаща издръжка, след като
ищецът от три години бил в девети клас, не бил и в редовна форма на обучение,
последно бил в СУ „**********“ в гр. К., но не като редовен ученик.
От събраните по делото писмени и
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за
установено следното и прави следните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 144 СК - родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.
Основателността на предявената искова претенция се обуславя от кумулативното наличие на предвидените в разпоредбите на чл. 144 от СК предпоставки. За да бъде уважена същата следва да бъдат налице и трите предпоставки, предвидени в цитираната разпоредба, а именно: навършилият пълнолетие ищец да учи редовно обучение в средно или висше учебно заведение и същият да не е навършил 25 годишна възраст, ищецът да не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си и издръжката да не съставлява особено затруднение за родителя.
Установи се по безспорен начин, че ищецът е навършил пълнолетие на 04.04.2020 г., както и че същият е ученик в средно училище и не е навършил 20 годишна възраст.
Видно от представена по делото служебна бележка изх. № ***/*****.2020 г. от ПГ „********* **********“ гр. К., ищецът В. е ученик в 9-ти клас, при самостоятелна форма на обучение за учебната 2020/2021 г.
Спорен е въпросът дали „самостоятелната форма на обучение“ се приравнява на „редовната форма на обучение“ според изискванията на чл. 144 СК.
За целта съдът е изискал справка от РУО гр. С., като е постъпила такава с изх. № РД-*********.2021 г.
Видно от
същата, през учебната 2020/2021 г.
ученикът Б.Б.В., роден на *** г. е записан за втора година като ученик,
самостоятелна форма на обучение – над 16 години
в СУ „**********“ в гр. К.. В
същото писмо е уточнено, че:
„Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 10 от 01.09.2016 г. за организация на дейностите в училищното образование, учебното време за всички форми на обучение, с изключение на самостоятелната, се организира в учебни срокове, учебни седмици, учебни дни и учебни часове. Учебното време за самостоятелната форма на обучение се организира от училището чрез изпити и от ученика, който се подготвя самостоятелно за тях. От изложеното следва, че при самостоятелната форма учениците се подготвят самостоятелно и се явяват на изпити за определяне на годишна оценка, т.е. те не посещават ежедневно училището, за тях учебното време са само изпитите, организирани от училището.“
Съгласно гореизложеното съдът прави извода, че „самостоятелна форма на обучение“ не е приравнена към „редовната форма на обучение“ според изискванията на чл. 144 СК, т.е. за да има право на издръжка навършилото 18 годишна възраст лице, обучаващо се в средно училище, е необходимо да бъде изпълнена първата кумулативна предпоставка на чл. 144 СК – ученикът да се обучава в редовна форма на обучение в средно училище.
В случая безспорно се доказа, че ищецът е ученик в средно образователно училище, но при „самостоятелна форма на обучение“.
Предвид гореизложеното съдът следва да отхвърли иска като неоснователен.
По въпроса за разноските по делото:
До приключването на устните състезания страните не са представили списък за разноски в производството, предвид което съдът счита, че такива не им се дължат.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.Б.В., ЕГН ********** *** против Б.В.Б., ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 144 от СК за присъждане на месечна издръжка в размер на 150,00 лв. месечно, до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, като неоснователен.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд- гр. С. в двуседмичен срок от получаването от страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: