№ 913
гр. Варна , 12.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на дванадесети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500404 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, във връзка с чл.413, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №265708/26.01.2021г. на „Ай Тръст” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт В.Г., срещу
разпореждане №260212 от 05.01.2021г. на Варненски районен съд, 20 състав, постановено
по ч.гр.д. №15817/2020г. по описа на същия съд, в частта му, с която е отхвърлено
подаденото заявление по чл.410 ГПК, за издаване в полза на дружеството – кредитор на
заповед за изпълнение срещу длъжника И. В. И., ЕГН **********, за сумите 31,32 лева –
административни разноски по кредита; 59,21 лева – дължимо възнаграждение по договора за
поръчителство от 23.04.2019г.; 28,16 лева – наказателна лихва върху възнаграждението по
договора за поръчителство в размер на законната лихва за забава, начислена за периода от
01.07.2019 до 09.10.2020 година.
Оспорва се като неправилен извода на заповедния съд, че претендираните административни
разноски целят заобикаляне на забраната по чл.33 от ЗПК и противоречат на чл.10а, ал.2
ЗПК, като се твърди, че се касае за сторени от кредитора разходи за събиране на вземането,
наложили се поради допуснатото от длъжника неизпълнение на задължението му за
погасяване, а не е такса за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита,
поради което липсва пречка за издаване на заповед за изпълнение за това вземане.
Оспорват се като неправилни и заключенията на съда, че длъжникът не е имал право на
избор при сключване на договора за кредит, на практика е бил принуден да сключи договор
за поръчителство с избрано от кредитора търговско дружество, явяващо се свързано с него
1
лице, без възможност за индивидуално договаряне, което е в негова вреда, като се твърди, че
предоставянето на обезпечение не е задължително условие за сключване на договор за
кредит и за длъжника няма санкция (неустойка или по-голям приложим размер на лихва),
ако избере необезпечен кредит, а обстоятелството, че поръчителят е предварително
одобрено юридическо лице, което е собственост на дружеството - кредитор не прави
договора за предоставяне на поръчителство част от договора за кредит, нито го прави
недействителен спрямо длъжника. Твърди се, че в случая е налице индивидуално
договаряне, тъй като при подаване на заявлението кредитополучателят е посочил желания
размер на кредита, срока на договора, избрал е кредитният продукт при условията, при
които желае да ползва кредита (в т.ч. дали иска да осигури поръчител) и желания начин за
усвояване на сумата. Извършени са и съответни проверки от страна на кредитора за оценка
на платежоспособността на потребителя, което съответства на посоченото в т. 1 от Раздел
IV от Общите условия на Кредисимо ЕАД и е законово регламентирано в чл.16 от ЗПК, като
сключения договор за поръчителство няма касателство към тази дейност. Като признава
наличието на обусловеност между отделните договори жалбоподателят твърди, че
договорът за кредит е главният договор и погасяването на задълженията по него води до
недължимост на бъдещи плащания към поръчителя, защото отпада занапред предметът на
гаранционната сделка, но това не се отразява на дължимото до този момент възнаграждение,
уговорено с длъжника, поради което същото липсват пречки за издаване на заповед за
изпълнение за това вземане.
При тези основни оплаквания и твърдения жалбоподателят счита, че неправилно районният
съд е постановил частичен отказ по искането и моли за отмяна на обжалваното
разпореждане и издаване на претендираната заповед за изпълнение.
За да се произнесе по частната жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и
правна страна:
Предмет на обжалване е разпореждане на районния съд, с което е оставено без уважение
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Частната жалба е подадена в срок от молител в заповедното производство, съдържа
необходимите приложения, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл.413, ал.2 от
ГПК, съставът на въззивния съд приема същата за процесуално допустима за разглеждане.
От данните по ч.гр.д. №15817/2020г. по описа на ВРС, 20 състав, се установява, че
районният съд е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
по образец - приложение №1 към НАРЕДБА №6 от 20.02.2008г. за утвърждаване на
образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други
книжа във връзка със заповедното производство, за парични вземания на заявителя –
кредитор „Ай Тръст” ЕООД, ЕИК *********, гр. София, спрямо длъжника И. В. И., ЕГН
2
**********, ********, обл. Варна, в размер на 712,76 лева – главница по договор за кредит
№2018001 от 23.04.2019г., сключен между длъжника и „Кредисимо” ЕАД, обезпечен чрез
договор за поръчителство от 23.04.2019г., сключен между „Ай тръст” ЕООД и длъжника;
75,25 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 01.06.2019 г. до 31.05.2020г.; 35
лева - наказателна лихва върху главницата в размер на законната лихва за забава, начислена
за периода от 01.07.2019 до 09.10.2020 г.; 31,32 лева - административни разноски по кредита,
които суми са заплатени от заявителя – поръчител в полза на кредитора на 19.10.2020г.;
както и за сумата 59,21 лева – дължимо възнаграждение по сключен на 23.04.2019г. между
заявителя и длъжника договор за предоставяне на поръчителство; 28,16 лева - дължима
законна лихва за забава по договора за предоставяне на поръчителство, начислена за периода
от 01.07.2019 до 09.10.2020г.; законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
до окончателното плащане.
За да откаже частично издаване на заповед за изпълнение, районният съд е приел, че
претенцията за административни разходи противоречи на чл.10а от ЗПК и чл.33 от ЗПК, а
претенцията за възнаграждение за поръчителство се основава на договор, който е сключен в
нарушените на императивните норми на ЗПК и ЗЗП, поради което е недействителен по
отношение на длъжника и същият не дължи плащане по него.
Съгласно чл.410, ал.2 от ГПК заявлението следва да покрива изискванията за
редовност на искова молба, т.е. трябва да е налице индивидуализация на вземането чрез
точно посочване на фактите и обстоятелствата, от които произтича. Това е необходимо, за да
прецени длъжникът дали да възразява по заповедта за изпълнение. Индивидуализация на
вземането е необходима и предвид изискването за идентичност между предмета на
заповедното производство и исковото, което се преценява въз основа на заявлението и
исковата молба.
В разглеждания случай претендираните вземания, за които е отказано издаване на
заповед за изпълнение, не отговарят на посочените изисквания, а заявлението е останало
нередовно, въпреки дадените надлежни указания.
Вземането за административни разноски не е уточнено в достатъчна степен нито по
основание, нито по размер, липсват твърдения за начина, по който е формиран размера на
претенцията.
Претенцията за възнаграждението на поръчителя също е неуточнена по основание и
размер. Впрочем, единственото твърдение в заявлението е, че „длъжникът не е изпълнил
задължението си за плащане на възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство”, но липсват каквито и да било твърдения за конкретно постигната
договореност между страните досежно дължимо възнаграждение, размер, начин и срок за
неговото плащане. Това не може да бъде установено и от приложените към заявлението в
съответствие с изискването на чл.410, ал.3 ГПК документи. Видно от самия договор за
предоставяне на поръчителство, в няколко различни разпоредби страните са постигнали
3
принципно съгласие, че поръчителят има право на възнаграждение за изпълнение на
поетото от него задължение, но липсва конкретна договореност относно размер и условия за
неговото плащане от длъжника – възложител (именуван в договора „потребител”).
Единствените указания в тази връзка се съдържат в чл.8 от договора, препращащ към
Приложение №1. Представеното в случая Приложение №1 обаче не съдържа
индивидуализация, въз основа на която да се приеме, че е приложимо към конкретния
договор за предоставяне на поръчителство от 23.04.2019г. Съдържащите се в него данни за
договора за кредита, по който е предоставено поръчителство (размер на вноските по
погасителен план) не съответстват на данните по конкретния договор за потребителски
кредит №2018001 от 23.04.2019г., липсва и съответствие между посочения в това
Приложение №1 размер на възнаграждението за поръчителя и претендираното такова,
поради което същото не може да се приеме за относимо към претендираното в заявлението
вземане на кредитора.
Казаното до тук е относимо и по отношение на претенцията за обезщетение за забава
в плащането на възнаграждение за предоставено поръчителство. Предвид липсата на
твърдения както за основанието на тази претенция, така и по отношение на ликвидността и
изискуемостта на задължението за плащане на възнаграждение, тази претенция не може да
се приеме за безспорна.
Констатираната нередовност на заявлението съставлява процесуална пречка за
издаване на заповед за изпълнение за посочените вземания, поради което искането на
заявителя в тази му част не може да бъде уважено. Като е достигнал до същия краен извод,
макар и по различни съображения, заповедният съд е постановил законосъобразен и
правилен съдебен акт. Предявената срещу него частна жалба е неоснователна и като такава
следва се оставя без уважение.
Въз основа на изложените мотиви въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. №265708/26.01.2021г. на „Ай Тръст” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище гр. София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт В.Г.,
срещу разпореждане №260212 от 05.01.2021г. на Варненски районен съд, 20 състав,
постановено по ч.гр.д. №15817/2020г. по описа на същия съд, в частта му, с която е
отхвърлено подаденото заявление по чл.410 ГПК, за издаване в полза на дружеството –
кредитор на заповед за изпълнение срещу длъжника И. В. И., ЕГН **********, за сумите
4
31,32 лева – административни разноски по кредита; 59,21 лева – дължимо възнаграждение
по договора за поръчителство от 23.04.2019г.; 28,16 лева – наказателна лихва върху
възнаграждението по договора за поръчителство в размер на законната лихва за забава,
начислена за периода от 01.07.2019 до 09.10.2020 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5