Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София,
08.07.2019г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ съд в закрито съдебно заседание
на осми юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ
АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА
БОГДАНОВА
МАРИАНА ХРИСТОВА
като
разгледа докладваното от съдия М.Богданова ч.гр.дело №8541/19г., намира
следното:
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от
Глава ХХХІХ ГПК.
Образувано е по жалба на Г. ФОНД ЕИК *******със седалище и адрес
на управление *** длъжник по изп. д. №20198390400361
по описа на ЧСИ И.М.-К.с район на действие СГС, против Постановление от
21.05.2019г., с което е отказано намаляването на приетите по делото разноски по
реда на чл.78 ал.5 от ГПК, представляващи адвокатския хонорар в полза на взискателя по изпълнителното дело в размер на 200лв.
Жалбоподателят твърди, че одобреният с
атакуваното Постановление на ЧСИ К.размер на адвокатския хонорар от 511лв. е
завишен с оглед правилата на Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и факта, че защитата по образуваното изпълнително
дело не представлява фактическа и правна сложност. Счита, че разпоредбата на
чл.10 т.2 от Наредбата в случая е неприложима, която касае фактическа и правна
сложност на делото и съответно активно поведение от страна на процесуалния
представител по проучване имущества на длъжника и т.н, какъвто не бил настоящия
случай. Предвид изложеното моли да бъде отменено атакуваното постановление на
съдебния изпълнител, с което е отказано намаляването на приетите разноски за адвокатски хонорар в полза на взискателя до размер на 200лв. Претендира присъждане на
разноски.
Ответната страна (взискател
в изп. производство) – М.И.Д.чрез адв.Б.Ч.от
АК Габрово изразява становище за отхвърляне на подадената жалба като
неоснователна. Претендира разноски.
Постъпили са писмени мотиви от съдебения изпълнител
съгласно чл.436, ал.3, според които ЧСИ К.счита жалбата за неоснователна. Сочи,
че взискателят е извършвал действия по водене на
делото, включително подаване на становища и възражения, което обосновавало
справедливост на определеното възнаграждение с обема на извършената от адвоката
работа по делото.
Софийският градски съд намира от фактическа
страна следното:
Г. ФОНД има качеството на длъжник по
изпълнително дело №20198********* по
описа на ЧСИ И.М.-К.с район на действие СГС, което е образувано по изпълнителен
лист, издаден от Софийски градски съд по гр.д. №3286/2016г. по описа на същия
съд, с който длъжникът е осъден да заплати сумата от 2390лв., представляваща адвокатски
хонорар за оказана безплатна правна помощ на осн.
чл.38 от ЗАдв. и сумата от 2390лв. адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред въззивната
инстанция.
По изпълнително дело №20198390400361 по описа
на ЧСИ И.М.-К.е приложен договор за правна защита и съдействие, сключен между М.И.Д.и
адв.Б.И.Ч., съгласно който договор адвокатът се е
задължил да оказва защита по цитираното изп. дело
срещу договорено и изплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 660лева.
Покана за доброволно изпълнение длъжникът е
получил на 16.05.2019г., в която като задължение по изпълнителното дело са
посочени следните суми – 2930лв. – разноски, 2930лв. адвокатско възнаграждение
за въззивна инстанция, 660лв. адвокатско
възнаграждение по изп.дело, такси на съдебния
изпълнител в размер на 702,45лв. В тази връзка е депозирано възражение за
намаляване на одобрения хонорар от 660лв. на 200лв. ЧСИ К.е намалила адвокатското
възнаграждение на взискателя до размер на сумата от 511лв.
При така установените обстоятелства Софийският
градски съд намира от правна страна следното:
Частната жалба е допустима – подадена е срещу
акт, който съгласно чл.435, ал.2, пред. последно ГПК подлежи на обжалване, от
надлежна страна и в срок. В тази връзка
следва да се приеме, че за длъжника в изпълнителното производство е открита възможността
да обжалва постановлението на съдебния изпълнител за разноските.
За да бъде допустима жалбата – предмет на
настоящото производство следва да отговаря на кумулативно предвидените от
закона предпоставки за това, а именно да бъде подадена от лице, разполагащо с
процесуална легитимация за обжалване, да бъде подадена в срок и срещу действие
на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол. Жалбоподателят е
длъжник по изпълнителното дело и разполага с легитимация да обжалва действията
по принудителното изпълнение на съдебния изпълнител. Действието, което се
обжалва е сред лимитативно посочените в разпоредбата на чл. 435 ал.3 ГПК, които
длъжникът може да обжалва. Жалбата е подадена в срока, определен от закона за
обжалване – съгласно разпоредбата на нормата на чл. 436, ал. 1 ГПК, а именно -
жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до съда по мястото на изпълнението в
едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при
извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на
съобщението. За третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието,
поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл.79, ал.1 ГПК разноските по
изпълнението (включително и изплатеният от взискателя
адвокатски хонорар за правна защита и съдействие) са за сметка на длъжника с изключение
на две хипотези, в които не попада разглеждания случай. Разпоредбата на чл.78,
ал.5 ГПК допуска при прекомерност на заплатеното от страната адвокатско
възнаграждение с оглед сложността на делото, съдът да го присъди в по-нисък
размер, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 Закона
за Адвокатурата.
СГС счита,
че следва да бъде присъден по-нисък размер от уговорения, тъй като е налице
прекомерност на възнаграждението съобразно действителната фактическа и правна
сложност на изпълнителното дело. Размерът от 511лева на присъденото адвокатско
възнаграждение е определен правилно при съблюдаване на разпоредбите на чл.10
ал.1 т.1 и т.2 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При запознаване с материалите по приложеното
изпълнително дело настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай се
дължи присъждане на възнаграждение само по чл.10, т.1 от Наредбата, тъй като не
се установи да са извършвани някакви други процесуални действия освен
депозирането на молба за образуване на изпълнително производство. Не се
установи процесуалният представител на взискателя да
е извършвал действия, които да попадат в хипотезата на чл. 10, т.2 от
Наредбата, а именно водене на изпълнителното дело и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания, поради което и съдът намира, че на
същия не следва да му присъжда възнаграждение за тях. Следва да се посочи, че
задължението е било изплатено изцяло от длъжника, като на 20.05.2019г. с
преводни нареждания са изплатени сумите от 2390лв. и 3590лв. което е сторено в
двуседмичния срок за доброволно изпълнение, видно от приложените платежни
нареждания към изпълнителното дело. В тази връзка и при съобразяване на
обстоятелството, че изпълнителното дело не се откроява с фактическа и/или
правна сложност, като участието на процесуалния представител е било само при
неговото образуване, съдът намира, че определеното от ЧСИ възнаграждение за
процесуалния представител на взискателя следва да
бъде намалено до размера от 200 лв. По тези съображения депозираната жалба
следва да бъде преценена като основателна. Дължимите от жалбоподателя разноски
за адвокатско възнаграждение на този етап от изпълнителното производство следва
да се намалят до сумата от 200 лева.
По изложените съображения, обжалваното
Постановление на ЧСИ К.за разноските по изпълнително дело №20198390400361,
следва да бъде изменено, като размерът на адвокатското възнаграждение,
заплатено от взискателя бъде намален от 511лв. на 200лв.
С оглед изхода от спора на жалбоподателят
следва да се присъдят на разноски в производството в размер на лв., от които 25
лв. държавна такса и 100лв. юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения Софийският градски съд, на основание чл.437 във
вр. чл.435,ал. 2 от ГПК
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ постановление за приети по делото
разноски от 21.05.2019 г. по изпълнително дело №20198390400361 на ЧСИ И.М.К.с
рег. №839 и район на действие СГС, в частта, в която по реда на чл.78, ал.5 от ГПК е определен размер на разноските на взискателя за
адвокатско възнаграждение над сумата от 200 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал.5 ГПК размера
от 511лв. до сумата от 200 лв. размера на разноските за адвокатско
възнаграждение на взискателя М.И.Д., дължими на този
етап от развитието на производството по изпълнително дело №20198390400361 на
ЧСИ И.М.К.с рег. №839, възложени от ЧСИ в тежест на длъжника по изпълнението
Г.
Ф. ЕИК *******със седалище и адрес на управление ***.
ОСЪЖДА М.И.Д.да заплати на Г. Ф.
ЕИК *******със седалище и адрес на управление ***, сумата от 125лева разноски в
производството пред СГС.
Решението не подлежи на обжалване съгласно
чл.437, ал.4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.