№ 22
гр. Велико Търново , 19.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на деветнадесети февруари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20204000500248 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК, във
връзка с чл. 45, вр. чл. 52 от ЗЗД.
С Решение № 389/ 22.06.2020 г., постановено по гр.д. № 659/ 2019 г. по
описа на Плевенския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ ответника П. И.
Р., ЕГН **********, от с. Малчика, община Левски, област Плевен, да
заплати на ищеца Е. С. К., ЕГН ***********, от същото село, сумата 2 500
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на виновни и противоправни действия, извършени от ответника,
изразяващи се в закана за убийство, както и причинена на същата дата по
хулигански подбуди лека телесна повреда на ищеца, довела до разстройство
на здравето му, временно и неопасно за живота, за които деяния ответникът
се е признал за виновен и осъден за престъпления по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал.
1 от НК и по чл. 131, ал. 1, т. 12 във връзка с чл. 130, ал. 1 НК със
Споразумение, имащо характер на Присъда по н.о.х.д. № 207/ 2019 г. на РС –
1
гр. Левски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането – 09.12.2018 г. до окончателното й изплащане, като за разликата
до 50 000 лева е ОТХВЪРЛИЛ иска, като неоснователен; ОСЪДИЛ е
ответника да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 100 лева
съобразно уважената част на иска.
Недоволен от постановеното Решение в осъдителните му части,
ответникът П. И. Р., чрез назначеният му от съда особен представител по реда
на ЗПП – адвокат Здравко Тончев от АК – гр. Плевен, е подал въззивна
жалба. Навежда се довод, че изложените в решението мотиви противоречат
на фактическите обстоятелства по делото. Твърди се, че е налице
съпричиняване, тъй като ако ищецът не бил съборил оградата между неговия
имот и този на ответника, до конфлекта между тях на 09.12.2018 г. не би се
стигнало. Излагат се съображения в подкрепа на довода и твърдението. Иска
се от въззивния съд да намали присъденото обезщетение за неимуществени
вреди на 500 лева.
В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна не е
подала отговор.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страната,
прецени събраните по делото доказателства и провери правилността на
съдебния акт, в обжалваната му част, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
Пред Плевенския Окръжен съд е подадена искова молба от ищеца Е. С.
К., ЕГН ***********, от с. Малчика, община Левски, област Плевен, срещу
ответника П. И. Р., ЕГН **********, от същото село, с правно основание – чл.
45 ЗЗД и с цена – 50 000 лева. В исковата молба се твърди, че ищецът и
ответника са съседи в с. Малчика, като от много дълго време между тях
съществува конфликт по отношение на границата между имотите им и
построяването на ограда. На 09.12.2018 г. ответникът започнал да реже с
моторен трион орех, който се намирал на границата и ищецът отишъл при
него и му казал, че по актуалната скица на имота ответникът е навлязъл в
2
неговия двор. Ответникът размахал срещу него моторната резачка, ищецът се
опитал да избяга, но ответникът тръгнал след него, отправяйки му
заплашителни реплики, че ще го убие и го прорязал в областта на мишницата
на дясната ръка и дясното бедро. В опит да се защити, между двамата
възникнал физически конфликт, при което ответникът извадил пистолет и
произвел изстрел, без да улучи ищеца. Ищецът успял да се изтръгне и когато
бил на метър, ответникът отново произвел изстрел и му причинил рана в
лявата челно-слепоочна област. Ищецът бил много уплашен, побягнал на
улицата, за да потърси помощ, но ответникът го последвал и продължил да го
заплашва с убийство. Тъй като по улицата минавали хора, ответникът се
прибрал в къщи. Ищецът се обадил на тел. 112, екип на ЦСМП пристигнал и
го огвел в болницата, където раните му били обработени и ищецът бил
освободен за домашно лечение. На 28.06.2019 г. РС – гр. Левски е одобрил
постигнато споразумение по н.о.х.д. № 207/ 2019 г. между подсъдимия Р. и
РП – гр. Левски, с което ответникът е признат за виновен в извършено
престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК и по чл. 131, ал. 1, т. 12
във връзка с чл. 130, ал. 1 НК и му било наложено съответното наказание.
Ищецът твърди, че в резултат на деянията на ответника е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в страх за живота си, болки и
страдания, които оценява на сумата 50 000 лева, която сума претендира като
обезщетение, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
деликта – 09.12.2018 г. до окончателното й изплащане. Претендира и
разноските по делото.
Пред Плевенския Окръжен съд е било образувано гр.д. № 659/ 2019 г. по
описа на съда.
В о.с.з. на 28.01.2020 г. ищецът е заявил, че подържа исковата молба,
като в дадения ход по същество е поискал от съда да уважи иска.
В законно-определения срок, редовно уведомен, ответникът не е подал
отговор на исковата молба.
От фактическа страна се установява следното:
Видно от приложеното н.о.х.д. № 207/ 2019 г. на РС – гр. Левски е, че
съдът е одобрил на 28.06.2019 г. постигнато Споразумение между подсъдимия
3
Р. и РП – гр. Левски, с което ответникът е признат за виновен в извършено
престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК и по чл. 131, ал. 1, т. 12
във връзка с чл. 130, ал. 1 НК и му било наложено съответното наказание,
като споразумението е влязло в сила.
По делото съдът е допуснал до разпит двама свидетели, при условията на
довеждане от ответника, както и представените от ответника в о.с.з. на
28.01.2020 г. писмени доказателства.
С оглед на тази фактическа обстановка, въззивният съд прави следните
фактически и правни изводи:
За да се уважи иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД, следва да се установи
наличието на предпоставките на деликтната отговорност, а имено:
противоправно деяние, вреди, причинна връзка между тях, като вината се
предполага до доказване на противното.
С влязло в сила Споразумение по н.о.х.д. № 207/ 2019 г. на РС – гр.
Левски подсъдимият П. Р. се е признал за виновен в това, че на 09.12.2018 г. в
с. Малчика, община Левски, област Плевен, се заканил с убийство на Е. К. от
същото село, с думите „Ще те убия” и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3,
във вр. с ал. 1 НК, както и че на същата дата, в същото населено място, по
хулигански подбуди, причинил лека телесна повреда на Е. К., изразяваща се в
голяма порезна рана в областта на мишницата на дясната ръка, по-малка
порезна рана в областта на лакътната става на същата ръка, разкъсно-контузна
рана в лявата челно-слепоочна област и две дълбоки драскотини по дясното
бедро, довели до разстройство на здравето, временно и неопасно за живота,
като нормалният оздравителен процес при такива увреждания около три до
три и половина седмици – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал.
1 НК. Влязлото в сила Споразумение има силата на влязла в сила Присъда, а
съгласно чл. 300 от ГПК, тя е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Следователно, безспорно по делото са установени предпоставките на
деликтната отговорност: виновно и противоправно извършени деяния от
4
ответника; вреди; причинна връзка между деянията и вредите.
Назначеният от съда по реда на ЗПП адвокат Тончев – защитника на
ответника е възразил, че е налице съпричиняване от страна на ищеца
твърдейки, че последният е развалил оградата между двата съседни имота и
по този начин е предизвикал гнева и ответната реакция на ответника.
Това възражение обаче е преклудирано, тъй като е следвало да се
направи с отговора на исковата молба. Видно от данните по делото е, че
ответникът е бил редовно уведомен за подадената искова молба, но в срока по
ГПК не е подал отговор. Едва след изтичането на този срок е поискал от съда
да му бъде предоставена правна помощ и съдът е допуснал такава, като е
назначил посоченият от АК – гр. Русе адвокат.
Дори да се приеме, с оглед на предоставянето на правна помощ, че
адвокат Тончев е направил в срок възражението за съпричиняване, то е
неоснователно, по следните съображения:
Показания в тази насока са дадени от двама свидетели, поискани от
ответника и допуснати от съда при условие на довеждане. Въззивният съд не
кредитира тези свидетелски показания, както поради явната заинтересованост
на свидетелите – съпруга на ответника и негов дългогодишен приятел, така и
поради противоречията в тях: свидетелката Величка Ангелова Р.а твърди, че
през есента на 2018 г. забили диреците на оградата, след десет дни дошли
щерката и зетят да сложат мрежата, а на следващия ден всички диреци били
съборени, а свидетелят К. И. Ч. твърди, че през месец декември 2018 г. той,
зет му и П. опънали мрежата на оградата и се почерпили, като на другия ден
всичко било съборено.
Основателният страх от убийство, следващ както от заканите на
ответника, така и от неговите действия с моторната резачка и стрелбата му с
пистолета, причинили на ищеца лека телесна повреда, изразяваща се в голяма
порезна рана в областта на мишницата на дясната ръка, по-малка порезна рана
в областта на лакътната става на същата ръка, разкъсно-контузна рана в
лявата челно-слепоочна област и две дълбоки драскотини по дясното бедро,
довели до разстройство на здравето, временно и неопасно за живота, като
нормалният оздравителен процес при такива увреждания около три до три и
5
половина седмици, болките и страданията, свързани с леката телесна повреда,
представляват причинени на ищеца неимуществени вреди, подлежащи на
обезщетение.
Неговият размер следва да се определи по справедливост, като се вземат
предвид обективните обстоятелства по делото, които съгласно ППВС № 4/
23.12.1968 г. при телесните увреждания могат да бъдат: характерът, начинът
и обстоятелствата, при които е извършено увреждането; причинените
морални страдания; наличието на осакатявания, загрозявания, като
изброяването е примерно.
В конкретния случай налице са били дългогодишни неприязнени
отношения между страните, във връзка с конфликта им за границата между
съседните им имоти, което според въззивният съд е основната причина,
довела до деликта. Следва да се посочи, че начинът по който е извършено
увреждането – с моторна резачка, с която са били причинени две порезни
рани в областта на мишницата на дясната ръка и в областта на лакътната става
на същата ръка на ищеца; стрелбата с пистолет, като единият от изстрелите е
причинил разкъсно – контузна рана в лявата челно-слепоочна област на
ищеца, както и обстоятелството, че ответникът е преследвал бягащия ищец на
улицата и само появата на други хора, и тяхната намеса го е накарало да се
спре, следва да бъдат взети предвид при определяне на един по-висок размер
на обезщетението за неимуществени вреди.
Решението обаче е било обжалвано само в осъдителната част за сумата
2 500 лева, като не е било обжалвано в отхвърлителната част над този размер
до претендираната сума от 50 000 лева, в която част е влязло в сила.
С оглед на посочените по-горе обективни обстоятелства по делото,
въззивният съд намира, че въззивната жалба е неоснователна и следва да се
остави без уважение. Решението на първостепенния съд, в обжалваната част е
правилно и следва да се потвърди.
Пред въззивният съд не се претендират разноски, поради което не се
присъждат такива.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 389/ 22.06.2020 г., постановено по гр.д. № 659/
2019 г. по описа на Плевенския Окръжен съд, в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7