Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 611 /01.11.2018 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд, Девети
граждански състав
на осми
октомври две хиляди и осемнадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар:
Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско
дело номер 1360 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.
Образувано е по искова молба от „Димаго" ООД срещу „МИГ-913-Николина Грозева" ЕООД.
Ищецът
твърди, че на 31.05.2016 г. приел за
изпълнение от фирма „Гернер" Федерална Република Германия курс за доставка
с негов транспорт на стоки от град Байдауд, Германия до град Русе, България с
междинна спирка в окръг Тулча, Румъния. Обект на транспорт били три броя
селскостопански машини с номера: VITASEM 402, № VBP00065001006163; VITASEM 402,
№ VBP00065001006165 и VITASEM 402, № VBP00065001006168, като доставката
трябвало да бъде извършена за времето от 1-ви до 6-ти юни 2016 г., а стойността й била уговорена в
размер на 1 950 евро, за което била издадена и фактура №
********** от 07.06.2016 г. Поради невъзможност да изпълни този курс с наличен
към момента транспорт съобразно
обичайната практика, ищецът прехвърлил реалното изпълнение към ответника
съгласно Заявка № В 11491 от 31.05.2016 г. На 08.06.2016 г. било заплатена и договорената стойност на курса в
размер на 4 224.59 лева с вкл. ДДС, за което била издадена
и фактура № ********** от същата дата. В
срок ответникът изпълнил доставката на селскостопанските машини, като машина VITASEM
402, № VBP00065001006163 била приета в окръг Тулча без
забележки. На 06.06.2016 г. в град Русе била извършена доставката на останалите
две машини, като в Товарителница CMR № 21643/0, точка 13 била
отбелязана забележка, цит.:" Има повреди по бункера, капака на бункера,
светлините и лявата гума на VITASEM 402, № VBP00065001006168." На същата дата фирма „Гернер"
предявила на ищеца предварителен иск за щетите възникнали върху едната от
машините по време на транспорта за повреден бункер, капак на бункер, светлини и
лява гума на VITASEM 402, № VBP00065001006168. Поради
това
с уведомително писмо от 06.06.2016 г. управителят на ищцовото
дружество заявил на управителя на ответника, че му било известно за
нанесената по време на транспорта щета върху една от машините, както и че ще
насочи претенциите на клиента към него във връзка с установената щета. На
08.12.2016 г. фирма
„Гернер" изпратила на ищеца фактура № 1604273 за сумата от 3 456 евро
дължима на основание цит.:" Допълнително
изчисление при случай на повреда съгласно приложени документи от Белнбург до Pуce." Представител
на „Димаго"
ООД незабавно уведомил управителя на ответното дружество за тази сума, която признала, че я дължи, както и
че ще извърши плащане след получаване застрахователната премия от застраховката
на товара, като на 21.12.2016 г. му било изпратено и уведомление за
дължими плащания. Сочи се и между ищеца и немското дружество
„Гернер" на 18.05.2017 г. било извършено прихващане на насрещни задължения в
следния смисъл: задълженията на „Гернер" към „Димаго" ООД били за заплащането
на транспортни услуги, за които имало издадени три
фактури - фактура № ********** от 18.02.2017 г. на стойност от 1 050 евро или 2 053.62 лева
с ДДС; фактура № ********** от 03.03.2017 г. на стойност от 1 290 евро или 2 523.02 лева с ДДС; фактура №
********** от 15.03.2017 г. на стойност от 1 780 евро или 3 481.38 лева, или общо за 4
120 евро или 8 058.02 лева; задълженията на
„Димаго" ООД към „Гернер" били за заплащане на щетата по процесната
доставка на обща стойност от 3 456 евро, за което била издадена фактура №
1604273 от 08.12.2016 г., като разликата в двете насрещни
вземания в размер на 664 евро били изплатена на ищеца на същата дата - 18.05.2017 г. Предвид
изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответникът
да заплати на ищеца сумата от 3 456,00 евро, представляваща обезщетение на повреди
настъпили по време на транспортирането от ответника от град Байдауд, Германия
до град Русе, България за времето от 1-ви до 6-ти юни 2016 г., установени на 06.06.2016 г. в град Русе,
България, на селскостопанска машина VITASEM 402, № VBP0006500100616Н, изразяващи се в повредени бункер, капак на
бункер, светлини и лява гума, ведно със законовата лихва върху нея от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното и изплащане. Претендират се и направените
разноски по настоящото производство.
Ответникът счита, че
искът бил предявен от ненадлежна страна и съотв. ищецът нямал правен интерес
от завеждането му. В тази връзка се твърди, че между страните бил
сключен
договор за превоз, обективиран в заявката с № 11491/41.05.2016 г., а от представените два броя ЧМР Товарителници
с № 20164/02 и № 21643/0 било видно, че
изпращач на стоката, т.е. продавач било „Пьотингер Дойчланд"
ООД, фирма „Гернер" била първият ангажиран превозвач, която
пък възложила на „Димаго" ООД превоза на
машините, а от своя страна ищецът прехвърлил реалното
изпълнение на транспорта към „МИГ-913-Николина Грозева" ЕООД. Дори да се приемело, че твърдяното обещетение било изплатено, то по силата на
превозния договор регресното право на ищеца било изключено, защото фирма „Гернер" не била правоимаща страна, тъй като правото на обещетение за повреди
по товара възниквало за
страната, в полза на която бил
уговорен превоза. В
случая
това била фирма „Ренус Лоджистикс СРЛ“ гр. Русе, като нямало данни, нито пък твърдения
тя да била прехвърлила вземането си на фирма „Гернер" или
на друго трето лице. На следващо място се оспорва
претенцията изцяло - по основание и по размер, както
и изложените в исковата молба
обстоятелства. Признава се, че ответникът приел за изпълнение от
ищеца процесния превоз от Германия до Румъния и България, но на него не можело да се
вмени вина за евентуални вреди по едната от
превозваните до България машини. Прави се и възражение за
погасяване на исковата претенция по давност, тъй като стоката била доставена в гр. Русе
на 06.06.2016 г., а исковата молба
била депозирана в PC - Хасково на 30.05.2018 г., а
съгласно чл. 32, ал. 1 от Конвенцията ЧМР, която регулирала
процесното отношение, исковете, свързани с превози, подчинени на тази
конвенция се погасявали в едногодишен срок. Ответникът
се позовава и на чл. 17, т. 2 от Конвенцията, съгласно
която, когато вредите се дължат
на обстоятелства, които
превозвачът не е могъл да избегне, то той се
освобождава от отговорност.
Третото лице -
помагач на страната на ответника„Дженерали
Застраховане" АД, конституирано с Определение № 1187/13.08.2018 г., оспорва иска като недопустим и
неоснователен.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото са представени следните
писмени доказателства: Товарен
лист/Поръчка на товар с позиция: 1602909 от 31.05.2016 г., на немски език с надлежен превод на български език;
Заявка В 11491/31.05.2016 г.; Товарителници СМР № 201643/02 и №
201643/0 на немски език с надлежен превод на български език; Предварителен иск
от „Гернер Инт.
Шпедицион ГмбХ Ко.Кг“ до „Димаго“ ООД от 06.06.2016 г. на немски език с
надлежен превод на български език; Уведомително
писмо от „Димаго“ до Н.К.Г.VAT: BG*********/06.06.2016 г.; Фактури №
**********/07.06.2016 г., № 1604273/08.12.2016 г., № **********/18.02.2017 г., № **********/03.03.2017 г., № **********/15.03.2017 г.; Извлечение по банковата сметка
на „Димаго“ ООД в
„Райфайзен Банк
(България)“ ЕАД за 18.05.2017 г.; Фактура №
**********/08.06.2016 г.; Уведомление за дължими плащания 21.12.2016 г.;
Сертификат за застраховане № 3 към полица № 133216096000024/06.01.2016 г. на
английски език с надлежен превод на български език; и от тях е видно, че имат
описаното в исковата молба и посочено по-горе съдържание, поради което същото
не следва да се излага отново текстуално, като при необходимост ще бъде обсъдено при преценката
на наведените от страните правни доводи, основани на тях.
По делото е допусната и изслушана в с.з. съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът
счита, че следва да се кредитира,
тъй като е компетентно, обосновано и обективно изготвено.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 37, вр. с чл. 17, ал.
1 от Конвенцията за договора за международния автомобилен превоз на стоки /СМР/,
който е процесуално допустим. Не могат да бъдат
споделени възраженията на ответника за недопустимост на претенцията, тъй като процесуалната
легитимация следва от твърденията на ищеца, въведени с исковата молба. Въпросът
дали тези твърдения отговарят на действителното правно положение по спора е
относим към основателността на претенцията, а не към допустимостта й. Следва да
се отбележи и че при осъдителния иск правен интерес е налице винаги, когато ищецът твърди, че притежава изискуемо и
неудовлетворено притезание срещу ответника, както е и в настоящия случай.
Разгледан по същество, искът се явява неоснователен, като съображенията за това са следните:
Няма спор между страните, а и от събраните по делото
писмени
доказателства - Товарителници СМР
№ 201643/02 и № 201643/0 и Фактура
№ **********/08.06.2016 г. се установява, че те са сключили валиден договор за превоз
с посоченото в
исковата молба съдържание. Безспорно
е и че в случая се касае за международен автомобилен превоз на товари, поради
което отношенията
им се
уреждат от Конвенцията
за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), ратифицирана с
Указ № 1143 на Държавния съвет от 29.07.1977 г., ДВ, бр. 61
от 5.08.1977 г. и в сила за България от 18.01.1978 г. Това е така, защото
съгласно чл. 1, §
1 от същата, тя се прилага към всеки договор за автомобилен превоз на
стоки с превозни средства срещу заплащане, когато мястото за приемане на
стоката за превоз и мястото на доставянето й се намират в две различни държави,
от които най-малкото едната е ратифицирала конвенцията. От Товарителница СМР № 201643/0, в която са посочени повредите по машина VITASEM
402 № VBP00065001006168, настоящият съдебен състав приема за доказано
твърдението на ищеца относно нейното състояние при получаването й. Действително
ответникът е оспорил съдържанието на документа, но той е подписан от
негов представител, т.е. налице е извънсъдебно изявление, съдържащо неизгодни за страната факти, релевантни за спорното
право, поради което има характер на признание и се явява важно доказателствено
средство. Освен това, не е ангажирал доказателства по делото за оборване на
установената в чл. 30, § 1 от Конвенцията
за CMR презумпция. Съгласно
чл. 17, § 1 от същата превозвачът е отговорен за
повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето
й. Съдът, обаче споделя тезата на
ответника, че ищецът не разполага с активна материалноправна легитимация да получи обещетение за
повредите, но по различни от изложените в отговора на
исковата молба съображения. Страни по сключения договор за
превоз са
товародателят (изпращач) и превозвачът,
поради което отговорността на последния е към товародателя. Аргумент за това се извежда и от чл. 13, § 1, изр. 2 от Конвенцията за CMR, регламентиращ възможността получателят да предяви от свое име пред
превозвача правата, произтичащи от договора за превоз само в две хипотези – при загуба на стоката или ако не е пристигнала до изтичане на предвидения в чл. 19 срок, каквито не са налице в настоящия случай. От друга страна,
нито се твърди, нито се доказва по делото, ищецът или пък първият превозвач -
„Гернер Инт. Шпедицион ГмбХ Ко.Кг“ да е изплатил на товародателя - „Пьотингер
Дойчланд" ГмБХ обещетение чл. 17 от Конвенцията за CMR или пък той да им е
прехвърлил това си вземане. Дори и да се
приеме, че правото на обезщетение за повреди на стоката възниква за получателя,
то отново липсват доказателства за плащането му, което от своя страна би породило правото на регресен иск срещу ответника. И накрая, своевременно направеното от него възражение
за изтекла погасителна давност е основателно. Съгласно приложимата
в случая разпоредба на чл. 32,
§ 1, б. „а” от Конвенцията за CMR исковете,
свързани с превози, подчинени на тази конвенция, се погасяват с изтичането на
едногодишен давностен срок, който при повреда тече от деня, в който стоката е
била доставена. Не се спори, а и приетите товарителници е видно, че машина VITASEM 402 № VBP00065001006168 е доставена на получателя на 06.06.2016 г. От приложения по делото пощенски плик се установява, че исковата молба е изпратена по пощата на 30.05.2018 г., а е постъпила в
съда на 30.05.2018 г. Следователно, към този момент
е бил изтекъл едногодишният давностен срок и процесното вземане действително е погасено по
давност. По делото не се доказва наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността, в т.ч. и
за твърдяното признание от управителя на ответното дружество. На следващо място,
не трябва да се обсъжда
дали е била отправена писмена рекламация до превозвача съгласно изискването на
чл. 30, § 3 от
Конвенцията за
CMR,
тъй като рекламационното производство е задължително само за посочената в тази
разпоредба хипотеза – при забава при доставянето на стоката. В този
смисъл е и Решение № 143 от 12.05.2016 г. по т. д. №
1234/2014 г. на ВКС, II т.о.
Предвид изложеното съдът счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото и че ответникът претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива в размер на 620,00 лв., съобразно ангажираните доказателства за извършването им и представения списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Димаго" ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Лясковец, ул. „Максим
Райкович" № 33, съдебен адрес:***, Адвокатско
дружество „Илиев и Илиева", срещу „Миг-913-Николина Грозева" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Хасково, ж.к. „Бадема" бл. 30, вх. А, ет. 1, ап. 6, съдебен адрес:***, адв. Васил Стойчев от АК - Хасково, иск за присъждане на сумата от 3 456,00 евро, представляваща обезщетение за повреди на
селскостопанска машина VITASEM 402, № VBP0006500100616Н, изразяващи се в повредени бункер, капак на
бункер, светлини и лява гума, настъпили по време на транспортирането й от град Байдауд,
Германия до град Русе, България за времето от 1-ви до 6-ти юни 2016 г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Димаго"
ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Лясковец, ул. „Максим Райкович" № 33, съдебен адрес:***, Адвокатско
дружество „Илиев и Илиева", на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „Миг-913-Николина
Грозева" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково,
ж.к. „Бадема" бл. 30, вх. А, ет. 1,
ап. 6, съдебен адрес:***, адв. Васил Стойчев от АК -
Хасково, сумата от 620,00 лева, представляваща направени
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на страна на ответника - „Дженерали Застраховане" АД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр.
София 1504, бул. „Княз Ал. Дондуков“
№ 68.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.