Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../09.09.2020 г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ-Г
въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми юли през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ
НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. КРИСТИНА ГЮРОВА
при участието на секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело № 6434 по описа
за
2019 година, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение
№452647/18.07.2018г., постановено по гр.д. №51415/2017г. по описа на СРС, 56
състав, е признато за установено по предявените по реда на чл.422, ал.1 от ГПК
от „Т.С. ЕАД срещу Д.К.Ш. искове, че дължи, както следва: на основание чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ сумата от 1181,61 лева – главница,
представляваща цената на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2014г.
до 30.04.2016г. за следния топлоснабден имот: ап.111, находящ се в гр. София,
ж.к. „********вх.* ет.*, с аб. №182538, ведно със законната лихва, считано от
26.05.2017г. до окончателното плащане; на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата
от 145,86 лева, представляваща лихва за забава за периода от 16.09.2015г. до
26.04.2017г., начислена върху главницата за доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., като искът е отхвърлен за разликата до
пълния предявен размер от 146,11 лева; на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД
сумата от 28,52 лева, представляваща възнаграждение за отчитане на уреди и
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. за
аб. №182538, ведно със законната лихва, считано от 26.05.2017г. до
окончателното плащане, като е отхвърлен искът за разликата до пълния предявен
размер от 34,64 лева; на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 4,29 лева, представляваща
лихва за забава, считано от датата на падежа на отделните вземания до
26.04.2017г., начислена върху главницата за възнаграждение за дялово
разпределение за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., като е отхвърлен
искът за разликата до пълния предявен размер от 5,98 лева. С решението е осъден
Д.К.Ш. да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.78, ал.1 и ал.8 сумата от
602,50 лева, представляваща разноски в исковото производство, както и сумата от
76,60 лева, представляваща разноски в заповедното производство, изчислени по
компенсация. Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице – помагач „Н.“ ЕАД.
Постъпила е въззивна жалба от ответника
в производството Д.К.Ш., срещу първоинстанционното решение в частта, с която
предявените искове са уважени. В жалбата са направени оплаквания, че решението
е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон
и съществени процесуални правила. Поддържа, че с решение №4777 от 13.04.2018г.
на ВАС – ІІІ отделение по адм. дело №1372/2016г. се отменя методиката за дялово
разпределение, поради което счита, че начислението на топлинна енергия е било
незаконно. Излага съображения, че първоинстанционният съд не е разгледал
възраженията му за приложимост на разпоредбите на Закона за защита на потребителите,
като поддържа, че не са ангажирани по делото доказателства да е поръчана от
страна на ответника доставка на топлинна енергия. Посочва, че приетите по
делото заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи се
базират на документи, които не са приети като доказателства по делото. Твърди,
че не е доказано от ищеца нито наличието на договорно правоотношение за
доставка на топлинна енергия, нито количеството на доставената топлоенергия.
Счита за недължими начислените суми за служебно начислена енергия поради
неосигурен достъп. Излага съображения, че не е представена по делото молба за
откриване на партида за доставка на топлинна енергия. Твърди, че суми за
връщане на ответника са били приспаднати от ищцовото дружество от стари задължения,
без да е установена тяхната безспорност, както и при липса на съгласие от
страна на ответника за прихващането. Поддържа, че не са ангажирани
доказателства за изправността на уредите, чрез които се извършва измерването на
топлинната енергия през процесния период, както и, че не са ангажирани
доказателства за извършено отчитане на индивидуалните разпределители или пречки
в абоната, поради което е било възпрепятствано такова отчитане. Излага
съображения, че по отношение на претендираните суми за лихви ищецът не е
ангажирал доказателства за датата на публикуване на сумите в сайта на
дружеството или по друг начин да е установил изпадането в забава на ответника
за посочения период. С оглед изложеното моли решението да бъде отменено в
обжалваната част и да бъде постановено ново решение, с което да бъдат
отхвърлени предявените от ищеца искове.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не са
постъпили отговори на въззивната жалба от насрещната страна – ищец в
производството, и от третото лице – помагач. С депозирано становище по делото
въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД оспорва въззивната жалба и моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба
е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното
решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу Д.К.Ш. положителни
установителни искове с правно основание чл.415,
ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №33679/2017г.
на СРС, 56 състав.
Установява се от
събраните по делото доказателства, че през процесния период ответникът е бил
битов клиент за доставка на топлинна енергия по смисъла на
§1, т.2а от ДР на ЗЕ, аб. № 182538, като собственик на процесния топлоснабден
имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „********вх.********видно от НА за
покупко-продажба на недвижим имот №**, том ІІ, рег. №11144, дело №245/2011г. по
описа на нотариус Диана Танева с район на действие СРС. Същият е подал на 26.01.2012г.
заявление – декларация до ищцовото дружество за откриване на партида за
доставка на топлинна енергия на горепосочения адрес.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в
срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не
са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани
нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на
административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните
по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и
Общите условия. Дори и да се прекрати топлоподаването
към индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл.
153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната
собственост. Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г.
на ОСГК на ВКС поради естеството на етажната собственост отказът от
топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр
на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли
сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се
взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на
вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо
дали е съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от
06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла
вода е възложено на третото лице – помагач „Н.“ ЕАД.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва
да се приеме за установено, че за ответника е възникнало задължение по силата
на закона и договор при общи условия да заплаща на ищцовото дружество
количеството подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.
За установяване доставката на топлинна
енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, са представени
по делото индивидуални справки за използваната топлинна енергия, формуляри за
отчет и документи за връчване на изравнителните сметки от третото лице –
помагач, извлечения от сметки от топлопреносното предприятие, както и са
изслушани и приети в първоинстанционното производство заключения на
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
От заключението на вещото лице по съдебно
- техническата експертиза, което съдът кредитира изцяло, се установява, че дължимите
суми за доставена в имота на ответника топлинна енергия са начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т. е.
спазени са изискванията на действащите технически правила и норми. Установява
се още, че от отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати
технологичните разходи в абонатната станция. В заключението е посочено, че в
имота не е имало монтирани отоплителни тела и съответно не са монтирани
топлоразпределители. В имота има щранг лира за отопление в банята, за която се
изчислява служебна ТЕ, отдадена от щранга, съгласно НТ. Установява се и
обстоятелството, че през процесния период третото лице - помагач е извършвало
дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие с действащата нормативна
уредба, като са издавани индивидуални изравнителни сметки за дялово
разпределение за абонатен № 182538. От заключението на вещото лице по съдебно - техническата
експертиза се установява и стойността на доставената топлинна енергия през
исковия период, която възлиза общо на 1181,61 лева. Същата стойност се
установява и от приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза. Ответникът,
чиято е доказателствената тежест в процеса да установи, че е платил на ищцовото
дружество дължимите суми за доставената топлинна енергия за процесния период,
не е ангажирал по делото доказателства за извършени плащания. Поради
изложеното, решението на първоинстанционния съд в частта, с която е уважен
предявеният иск за стойността на доставената топлинна енергия в посочения
размер, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че
неправилно е уважен искът за вземането за услугата "дялово
разпределение" за процесния период. В чл. 36, ал. 1 и ал. 2 ОУ/2014 г. и
ОУ/2016 г. е предвидено, че клиентите заплащат цена за извършената услуга
дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, а съгласно чл. 22,
ал. 2 – възнаграждението за извършеното дялово разпределение се заплаща на
продавача. В настоящия случай услугата "дялово разпределение" е
извършена, видно от събраните по делото доказателства, от които се установява,
че за топлоснабдения имот са съставени изравнителни сметки на база извършените
от третото лице-помагач отчети на уредите, като съгласно кредитираното
заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява и размерът на
посоченото вземане за процесния период.
По иска с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно действалите през процесния период
Общи условия на ищеца, в сила от 12.03.2014 г., месечната дължима сума за
доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за
него дял от топлинната енергия за разпределение в сградата - етажна собственост
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача - чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1
и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - чл. 32, ал. 2. Според чл. 33, ал. 1
от общите условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на продавача. Изравнителният резултат води до
възникване на ново вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато
начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия. В този случай според чл.
33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния
период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на
продавача. В чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2014 г. е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Следователно, въпреки че изискуемостта на месечно дължимите суми настъпва в
30-дневен срок от датата на публикуването на задълженията /съгласно чл. 32, ал.
1 от ОУ от 2014 г. /, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на
задължението си за заплащане цената на ТЕ в 30-дневен срок от публикуване на
фактурата за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период,
т. е. в случая ответникът не дължи мораторна лихва върху задълженията по
месечните фактури, а само за задълженията по общите фактури. По делото не са
ангажирани каквито и да било доказателства от страна на ищеца, че ответникът е
бил поставен в забава по отношение на задълженията за заплащане на цената на
доставената топлинна енергия и предоставената услуга дялово разпределение за
процесния период по уредения в общите условия начин, поради което и при
приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест следва да се приеме, че релевираната претенция по чл.
86, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне. Поради
несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции по отношение на дължимостта
на вземанията за мораторна лихва върху цената на доставената топлинна енергия и
таксата за услуга дялово разпределение, решението на първоинстанционния съд в
частта, с която в полза на ищеца са присъдени посочените вземания, следва да
бъде отменено, и да бъде постановено ново решение, с което предявените искове
за лихви се отхвърлят.
По разноските:
При този изход на
спора следва да бъдат преизчислени и разноските за първоинстанционното
производство по компенсация, като решението следва да бъде отменено в частта, с
която са присъдени разноски в полза на „Т.С.“ ЕАД за първоинстанционното
производство за разликата над сумата от 451,11 лева до присъдения размер от
602,50 лева. Въззивникът не е ангажирал доказателства за направени разноски в
настоящото производство, поради което такива не следва да му бъдат присъждани. Въззиваемата
страна не е подала отговор на въззивната жалба и не е била представлявана от
процесуален представител в проведеното открито съдебно заседание пред въззивния
съд, поради което съдът намира, че разноски за юрисконсултско възнаграждение не
следва да й се присъждат.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд, ГО, ІІ-г въззивен състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
решение №452647/18.07.2018г., постановено по гр.д. №51415/2017г. по описа на
СРС, 56 състав, в частта, с която е
признато за установено, че Д.К.Ш. дължи на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.86, ал.1
от ЗЗД сумата от 145,86 лева, представляваща лихва за забава за периода от
16.09.2015г. до 26.04.2017г., начислена върху главницата за доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., и на основание чл.86, ал.1
от ЗЗД сумата от 4,29 лева, представляваща лихва за забава, считано от датата
на падежа на отделните вземания до 26.04.2017г., начислена върху главницата за
възнаграждение за дялово разпределение за периода от 01.05.2014г. до
30.04.2016г., както и в частта, с която Д.К.Ш. е осъден да заплати на „Т.С.“
ЕАД разноски в исковото производство за разликата над сумата от 451,11 лева до
присъдения размер от 602,50 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените по реда на чл. 422 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу Д.К.Ш. положителни
установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните,
че Д.К.Ш. дължи на „Т.С.“ ЕАД следните вземания: на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 145,86 лева, представляваща лихва за забава за периода от
16.09.2015г. до 26.04.2017г., начислена върху главницата за доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., и на основание чл.86, ал.1
от ЗЗД сумата от 4,29 лева, представляваща лихва за забава, считано от датата
на падежа на отделните вземания до 26.04.2017г., начислена върху главницата за
възнаграждение за дялово разпределение за периода от 01.05.2014г. до
30.04.2016г.
ПОТВЪРЖДАВА
решение №452647/18.07.2018г., постановено по гр.д. №51415/2017г. по описа на
СРС, 56 състав, в останалата обжалвана част.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице – помагач „Н.“ ЕАД.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.