Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 26.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на девети
ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 7070 по описа на съда за
2017 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от И.Н.З. искова молба, с която моли ответникът З. „Л.и.“
АД да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 60 000 лева за
търпени болки и страдания от ПТП на 30.01.2017 г., ведно със законната лихва от
08.05.2017 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди,
че на 30.01.2017 г. претърпял ПТП, вина за което имал водачът на л.а. „Пежо“,
модел „405“ с ДК № ********Н.Р., който нарушил разпоредби на ЗДвП – не
пропуснал преминаващия по пешеходна пътека пешеходец.
И.З. постъпил
по спешност в УМБАЛ „Царица Йоана - ИСУЛ“, където се установили фрактура на
лява тибия и фибула, екскориация в областта на ляво коляно, охлузвания в
областта на тенара на дясна ръка, фрактура на носни кости и открита рана на
носа.
След
изписването З. продължил лечението при строг постелен режим. Не можел да се
грижи сам за себе си, поради което бил настанен в ХОСПИС, където да получи
основни медицински грижи. Все още изпитвал силни болки в областта на фрактурите
и се налагало ежедневно да приема обезболяващи.
Неясна
оставала и прогнозата за възстановяване на обема на движение в областта на
фрактурирания крак. Здравословното му състояние се влошило и това дало
отражение на психиката на З.. Оплаквал се от понижено настроение и тревожност,
нарушения на съня и вниманието. Притеснявал се, че няма да може да се
възстанови напълно и да се грижи за себе си, тъй като блиЗ.ите му не били в
България.
Гражданската
отговорност на виновния водач била застрахована при ответното дружество. На 08.02.2017
г. З. сезирал З. „Л.и.“ АД с молба за изплащане на застрахователно обезщетение за
търпените болки и страдания, но до изтичане на тримесечния срок на 08.05.2017
г. ответникът не уважил претенцията на пострадалия. Моли съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати исковата сума от 60 000
лева, ведно със законните лихви от 08.05.2017 г. до окончателното изплащане.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, в който оспорва допустимостта и
основателността на иска, вината на водача на л.а. „Пежо“ Н.Р., търпените от
ищеца вреди и причинната им връзка с процесното ПТП. Счита, че З. имал иЗ.лючителен
принос за настъпване на произшествието, тъй като навлязъл на пътното платно в
момент, в който лекият автомобил вече преминавал и ищецът паднал на пътя.
Възразява и за завишен размер на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предпоставка
за допустимостта на иска е предявяване на претенцията пред застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл.
432, ал. 1, in fine.
Безспорно
се установява от депозирана при З. „Л.и.“ АД молба вх. № 1204/08.02.2017 г., че
ищецът е предявил претенция през застрахователното дружество за определяне и
изплащане на застрахователно обезщетение от получени при ПТП на 30.01.2017 г.
увреждания.
С писмо от
13.02.2017 г. ответникът е поискал от И.З. представяне на допълнителни
документи.
Предявеният
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ се основава на сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на
л.а. „Пежо“, модел „405“ с ДК № ********и З. „Б.И.“ АД – обстоятелство,
отделено като безспорно между страните с определение от 25.01.2018 г.
Застрахователният
договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на
застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от
увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем с
отговорността на делинквента.
При пълно
и главно доказване в тежест на ищеца е да докаже наличието на всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
От
заключението на авто-техническата експертиза, изготвена въз основа на писмените
доказателства по делото и показанията на водача Н.Р. се установява, че водачът
на л.а. „Пежо“, модел „405“ с ДК № ********се е движил по ул. „Република“ в гр.
София. На кръстовището с ул. „Екзарх Стефан“ осигурил предимство на превозните
средства. В района на пешеходната пътека, 7 м след кръстовището, пресичал И.З.
в посока отдясно наляво спрямо посоката на движение на л.а. „Пежо“. Водачът Н.Р.
се движил с 25-30 км/ч, но не успял да реагира своевременно и не предприел
аварийно спиране, поради което настъпил удар в областта на лявото коляно на
пешеходеца. З. бил отхвърлен напред и надясно и паднал на платното за движение
вдясно от автомобила. Водачът задействал спирачната уредба след удара. Самото
място на удара било на пешеходната пътека, разположена след кръстовището.
Според вещото лице към момента, в който пешеходецът предприел пресичане на
платното за движение, водачът на л.а. „Пежо“ е имал възможност да предотврати
удара само при бавен ход на пешеходеца и скорост на превозното средство от 25
км/ч. В останалите случаи ударът бил непредотвратим за водача. Като причина за
произшествието вещото лице сочи поведението на водача Н.Р., който не възприел
опасността и не реагирал със своевременно спиране при навлизане на пешеходеца
на платното за движение, както и поведението на И.З., който преди да предприеме
пресичане не се съобразил със скоростта и отстоянието на приближаващия
автомобил.
ЗДвП
вменява в задължение на водачите при управление на МПС да го контролират
непрекъснато и при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Като отчете обстоятелствата, при които е
настъпило произшествието – в тъмната, но активна част на денонощието – 19.30
часа в делничен ден, при мокър асфалт, в оживено населено място – столичен
квартал и в близост до хипермаркет Билла, както и наличието на пешеходна
пътека, на която именно е настъпил ударът, съдът намира, че Н.Р. е нарушил
правилото на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като не е избрал безопасна скорост на
движение. Такава би била скорост, позволяваща му да спре пред всяко предвидимо
препятствие. Р. е управлявал МПС в нарушение на действащите към момента на
произшествието разпоредби на ЗДвП, като не е проявил нужното внимание и
предпазливост към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците,
нито е предприел своевременно спиране на движението на управлявания от него
автомобил, с което е причинил процесното ПТП и свързаните с него телесни
увреждания на З.. След като от дясната му страна не е имало достатъчна
осветеност на пътното платно и съответно на банкета вдясно, водачът на л.а.
„Пежо“ е бил длъжен да се съобрази с възможността пешеходец да предприеме
пресичане, в упражняване на абсолютното си право да премине през пътното платно
на обозначено за целта място.
Нарушаването
на правилата за движение по пътищата представлява престъпване на забраната да
не се вреди другиму и с това свое поведение водачът на л.а. „Пежо“ е осъществил
елементите от състава на генералния деликт. В конкретния случай, предвид наличието
на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за водачите на л.а. „Пежо“, марка „405“ с ДК № *****, З. „Л.и.“
АД следва да заплати обезщетение за претърпените от увреденото лице имуществени
и неимуществени вреди вследствие настъпилото застрахователно събитие.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При
определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им
във времето, възрастта на пострадалия, прогнозите за възстановяването и др.
Установява
се от медицинската документация и от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, че получените от ищеца травми, чието обезщетяване се претендира в
настоящото производство, са причинени именно от процесното ПТП.
З. е
получил счупване на костите на лявата подбедрица в горната им част, охлузвания
по гърба на носа, по дланта на дясната ръка и в областта на ляво коляно.
Проведено е било консервативно лечение с наместване на счупването на костите на
лявата подбедрица и поставяне на гипсова имобилизация. При нормално протичане
на лечебния процес възстановяването настъпвало за около 7-8 месеца. През
първите два месеца болките били с по-интензивен характер.
При извършен
от д-р С. личен преглед е установен ограничен обем в движенията на лява колянна
става – свиване от 90 градуса при норма 150 градуса. Установен е и белег от
рана в основата на носа с напречен ход и дължина около 1 см и асиметрия в
позицията на носа. В съдебното заседание на 06.07.2018 г. вещото лице д-р С. е
пояснил, че продължителната имобилизация е довела до хипертрофия на
мускулатурата и това удължило срока на възстановяване. Загубата на
еластичността на ставите причинила и трайно ограничение в обема на движение на
ставата. Левият долен крайник не могъл да се свие напълно и това положение било
с тенденция да се запази за постоянно.
Като
съобрази възрастта на пострадалия – 60 г. към датата на процесното ПТП,
тежестта на уврежданията и последиците от тях, изпитаните болки и страдания,
техния интензитет и продължителността им, настъпилата хипертрофия на
мускулатурата от продължителната имобилизация, довела до по-бавно
възстановяване, по-продължителен период на болезненост с висок интензитет и
трайно ограничената възможност за пълно възстановяване на функционалността на
колянната става, но и наличието на стара фрактура на тибията, съдът намира, че 30 000
лева е справедлив размер на обезщетението. Лимитите на застрахователните суми
за неимуществени вреди се увеличават почти ежегодно. Конкретните икономически
условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент – 30.01.2017 г., когато е настъпилото произшествието,
от което са произтекли вредите, са ориентир за определяне на размера на
дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената
отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата, което подлежи на разглеждане в
настоящото производство.
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е
налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът
на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г.,
т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът
не би се стигнало до уврежданията. За този факт, доколкото възражението е
направено от ответника и го ползва при положителното му установяване
доказателствена тежест носи навелият го (застрахователят по „Гражданска
отговорност” на делинквента).
В настоящото производство се установи, че ищецът е
пресичал на обозначено за целта място – пешеходна пътека. Поради това водачът Н.Р.
е бил длъжен и е могъл да възприеме пешеходеца, като липсват ограничения на
видимостта му, съгласно заключението на авто-техническата експертиза. Р. е могъл
да предприеме намаляване на скоростта до степен да преустанови движението на
автомобила в изчакване пешеходецът да пресече пътното платно.
В т. 6, б. „а“ от
ТР № 2/22.12.2016 г. по тълк.д. № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС са дадени
задължителни указания относно правото на пешеходеца при пресичане на пътното
платно, в зависимост от мястото на пресичане. Счетено е, че това право е
абсолютно, когато пешеходецът упражнява правото си на преминаване на специално
очертана или неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с
пътен знак пешеходна пътека, като се упражнява при спазване на правилата на чл.
113 и чл. 114 от ЗДвП. В редакцията към датата на произшествието – 29.02.2016
г. чл. 113 от ЗДвП (ДВ, ред. бр. 51/2007 г.) вменява в задължение на
пешеходците преди да навлязат на платното за движение, при пресичането му по
пешеходни пътеки, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни
средства и тяхната скорост на движение,
да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане и да не спират без
необходимост на платното за движение; да спазват светлинните сигнали и
сигналите на регулировчика и да не преминават през ограждения от парапети или
вериги. Чл. 114 от ЗДвП забранява на пешеходците да навлизат внезапно на
платното за движение, да пресичат платното за движение при ограничена видимост
и да извършват търговия и услуги на платното за движение.
Наличието на пешеходна пътека сигнализира за възможна
опасност на пътя, поради което появата на пешеходец върху нея не е непредвидимо
събитие. При преминаване през пешеходна пътека водачът има задължение да намали
скоростта или да спре.
Ответникът не доказа с поведението си З. да е осъществил някой
от съставите на нарушение на задълженията му по чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП,
поради което определеното от съда обезщетение не следва да бъде намалявано.
Съгласно
чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ или изтичането
на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3
от КЗ.
Установява
се, че с молбата от 08.02.2017 г. ищецът е приложил констативен протокол за ПТП
с пострадали лица, фиш за спешна медицинска помощ, лист за преглед на пациент в
спешно отделение и два допълнителни листа, както и удостоверение за наличие на
банкова сметка. *** посочен и в самата молба на ищеца до З. „Л.и.“ АД.
С други писмени доказателства от значение за определяне и
изплащане на застрахователно обезщетение И.З. не е разполагал и следователно
застрахователят е дължал произнасяне.
След като са били представени всички доказателства по чл.
106 от КЗ с молбата от 08.02.2017 г., на 01.03.2017 е изтекъл 15-дневният срок
за произнасяне. Не се установи ответникът да е изпълнил изцяло или частично
задължението си да заплати на И.З. обезщетението за търпените от него
неимуществени вреди от процесното ПТП, поради което върху главницата от 30 000
лева следва да се начисли лихва от посочената в исковата молба дата –
08.05.2017 г.
Тъй като ищецът е бил освободен от държавна такса, ответникът
дължи, съразмерно на уважената част от иска да заплати по сметка на СГС сумата
от 1 200 лева.
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни. Ищецът е заплатил 400
лева за експертиза, 30 лева депозит за свидетел и 10 лева за съдебни
удостоверения. Съразмерно на уважената част от исковете, на ищеца се дължи сумата
от 220 лева.
На
ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 230 лева.
Ищецът е
следвало да заплати разноски за изготвяне на съдебно-медицинска експертиза в
размер на 300 лева, но това свое задължение той не е изпълнил. На основание чл.
77 от ГПК, ако страната остане задължена за разноски, съдът постановява
определение за принудителното им събиране. Поради това И.З. дължи да внесе по
сметка на СГС сумата от 300 лева.
Ищецът е
бил представляван от адв. С. С., който му е оказал безплатна правна помощ,
поради което на Адвокатско дружество „Г. и партньори“ се дължи възнаграждение по
чл. 7, ал. 2, т. 4 и ал. 8 от Наредба № 1/09.07.2004 г. в размер на 1 458
лева, съразмерно на уважената част от иска.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, З. „Л.и.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на И.Н.З., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 30
000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило на 30.01.2017
г. в гр. София, ведно със законната лихва от 08.05.2017 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 60 000
лева; на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 220 лева разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ЗК „Л.и.“ АД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на СГС
сумата от 1 200 лева държавна такса по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗАдв., ЗК „Л.и.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***
да заплати на Адвокатско дружество „Г. и п.“, ЕИК *****, с адрес гр. София, ул.
„*****сумата от 1 458 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, И.Н.З., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на ЗК „Л.и.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 230 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 от ГПК, И.Н.З., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати по сметка на СГС сумата от 300 лева депозит за
съдебно-медицинска експертиза по делото.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: