Решение по дело №14604/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 16717
Дата: 16 октомври 2023 г.
Съдия: Мария Илчева Илиева
Дело: 20221110114604
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 16717
гр. София, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря С.О.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110114604 по описа за 2022 година
Ищецът ФИРМА е предявил срещу ответниците М. Д. П., Р. М. П. и Л. М. П. чрез
своята майка М. Д. П., по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във р. с чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ и чл.
86 от ЗЗД за признаване за установено всеки от тях дължи сумата в размер на 215,37 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.07.2017 г. - 30.04.2020 г., за топлоснабден имот находящ топлоснабден имот, находящ се
в ..., ведно със законна лихва за периода от 30.09.2021 г. до изплащане на вземането ;
сумата в размер на 33,56 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 01.12.2018 г. до 20.09.2021 г.; сумата в размер на 15,38 лева, представляваща
стойност на услугата дялово разпределение за периода от м. 08.2018 г. до м. 04.2020 г.,
ведно със законна лихва за периода от 30.09.2021 г. до изплащане на вземането , както и
сумата от 3,25 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 20.09.2021 г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 07.12.2021 г. по ч.гр. дело №
56631/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане, защото имали качеството на потребител на ТЕ, тъй като са собственици на
топлоснабдения имот, който са придобили по наследство от М.А. П., починал на
06.03.2016 г. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
1
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е
доставена енергията, като по ОУ от 2016 г., които са приложими към процесния период,
като съгласно приложимите ОУ изпада в забава само за задълженията, за които е изготвена
изравнителна сметка. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово
разпределение“, за стойността на която е издавана фактура със срок на плащане, поради
което ответната страна е в забава. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от
ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника Л. М. П. чрез своята майка, в който оспорва предявените искове, като оспорва,
че изчисленията са извършени правилно. Оспорва, че има качеството на купувач по договор
за продажба на топлинна енергия. Твърди, че топлинна енергия в имота не е доставяна,
оспорва основанието и размера на задълженията за главница и лихва, както и факта, че са
монтирани 3 щранг-лири. Възразява за изтекла погасителна давност. Прави искане
претенцията да бъде отхвърлена. Не претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответника Р. М. П., в който оспорва предявените искове, като оспорва, че изчисленията са
извършени правилно. Оспорва, че има качеството на купувач по договор за продажба на
топлинна енергия. Твърди, че топлинна енергия в имота не е доставяна, оспорва
основанието и размера на задълженията за главница и лихва, както и факта, че са монтирани
3 щранг-лири. Възразява за изтекла погасителна давност. Прави искане претенцията да
бъде отхвърлена. Не претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответника М. Д. П., в който оспорва предявените искове, като оспорва, че изчисленията са
извършени правилно. Оспорва, че има качеството на купувач по договор за продажба на
топлинна енергия. Твърди, че топлинна енергия в имота не е доставяна, оспорва
основанието и размера на задълженията за главница и лихва, както и факта, че са монтирани
3 щранг-лири. Възразява за изтекла погасителна давност. Прави искане претенцията да
бъде отхвърлена. Не претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца ФИРМА счита предявените искове за
основателни.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът в производството ФИРМА е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 30.09.2021 г. г. срещу Л. М. П., М. Д. П. и Р. М. П., за
сумите, описани в заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч. гр.
дело № 56631/2021 г. на СРС, II ГО, 178 състав, а на 07.12.2021 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответниците, с предмет
описаните вземания за посочените от съда периоди и възникнали на описаните от ищеца
2
основания.
Срещу заповедта за изпълнение са постъпили мотивирани възражения в срок по чл.
414, ал. 2 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на ищеца са дадени
указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е
издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които искове
са процесуално допустими.
Предявени за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо,
вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по които в тежест на ищеца при
условията на пълно и главно доказване е да установи, че ответникът по иска, е потребител
на топлинна енергия на посоченото основание, че сградата, където е имотът му e
топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото
разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено
законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване
на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна
енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера
на обезщетението за забава.
В тежест на ищеца е с оглед наведените твърдения, от които произтича качеството на
потребители на ТЕ на трима от ответниците е да установи, че имотът е бил собственост на
наследодателя им и факта на приемане на наследството от ответниците направо или по
опис.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга.
В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, както безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че към правоотношението са
приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са
публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената дата; че
ответниците са собственици по наследство на топлоснабдения имот през исковия период;
както и че за имота е извършвана услугата „дялово разпределение“ за процесния период.
С оглед въведените с отговорите на исковата молба възражения, спорно по делото е
обстоятелството, възникнало ли е вземането на твърдяното основание и в сочения размер за
главниците и лихвите при оспорване от страна на ответниците, че имат качеството на
потребител на топлинна енергия и твърдения, че в имота не е доставяна топлинна енергия за
отопление в сочения период.
От представените по делото доказателства се установява, че сградата, в която се
намира апартамент № 53, находящ се в гр. София, ж.к. Суха река, бл. 67, вх. Г, е била
топлофицирана, като ищецът е доставял в абонатната станция на сградата определено
количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
3
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
В настоящия случай между страните не спорно и се установява, че ответниците са
придобили топлоснабдения недвижим имот, представляващ апартамент № 53 общия им
наследодател М.А. П., като основанието на придобиване на правото на собственост и
квотите в съсобствеността не са оспорени, поради което и съдът счита, че приложение в
отношенията между страните следва да намерят нормите на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от
Закона за наследството, а ответниците следва да се считат за собственици на
топлоснабдения имот при равни квоти. По делото не се установява имотът впоследствие да е
отчужден или трето лице да е придобило собствеността върху него. Ето защо ответниците
имат качеството и на потребители на топлинна енергия за исковия период на основание чл.
153, ал. 1 от ЗЕ, поради което са материалноправно легитимирани да отговарят по
предявените искове.
Съдържанието на договора за покупко-продажба на топлинна енергия е уредено в
представените публично известни Общи условия за продажба от 2016 г., които са
публикувани. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите,
които не са съгласни с предвидените в ОУ разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в
сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия и за което в случая няма данни да е упражнено, а и няма твърдения в
тази насока.
От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по назначената СТЕ,
на което съдът дава вяра като компетентно изготвено и безпристрастно, както и от
представените по делото отчети на топлинния счетоводител, се установява, че за исковия
период м. 07.2017 г. до м. 04.2020 г. топлинна енергия за радиатори не е начислявана, а е
начислена сума за сградна инсталация и за топлинна енергия от 3 броя отоплителни тела
щранг-лири. От заключението на вещото лице се установява, че принципната разлика между
щранг-лирата и сградната инсталация, състояща е от съвкупността от тръбопроводи на
хоризонтална разпределителна мрежа и вертикалните щрангове, е че сградната инсталация е
оразмерена с диаметър, така че да захранва отоплителните тела в сградата, сред които е и
щранг-лирата, а функцията по отопление на сградната инсталация, за разлика от тази на
щранг-лирата, е второстепенна. Според експерта щранг-лирата не е предназначена да
захранва отоплителни тела с топлоносител, тъй като самата тя е отоплително тяло, поради
което топлината, отдадена от сградна инсталация и щранг-лира се изчисляват по различен
начин. От заключението се установява, че за исковия период м. 07.2017 г. до м. 04.2020 г. за
посочения абонатен номер е начислена ТЕ за сградна инсталация в общ размер от 499,44
лева и 448,02 лева за топлинна енергия за отопление в имота (отдадена от 3 броя щранг-
лири). В СТЕ е посочено, че измерването на доставеното в абонатната станция количество
топлинна енергия се извършва от общ топломер търговски тип, който е преминал две
4
метрологични проверки със срок на валидност по две години, съответно на 17.08.2016 г., и
03.09.2018 г., като е установено, че същият съответства на одобрения тип и отчита вярно за
исковия период, независимо, че за периода от 2019 и 2020 г. уредът не е свалян за проверка
(лист 106).
Същевременно, както се установява от представения и приет по делото като писмено
доказателство Констативен протокол от 31.03.2011 г., изготвен за абонатен № 141768,
подписан от наследодателя на ответниците и представител на дружеството, извършвало
дялово разпределение, автентичността на който не е оспорена и оборена в процеса, в банята,
тоалетната и мокрото помещение на имота има „щранг“, поради което се „води отопляем“,
като в протокола не е отбелязано да е монтирано отделно отоплително тяло – „щранг лира“
със съответен номер и пломба. Доколкото от заключението на вещото лице се установи, че
разликата между елементите на сградната инсталация, в т. ч и вертикалните щрангове, от
една страна и отоплителните тела от типа на щранг-лирите, от друга, е в техния вид и
функции, с оглед отразеното в констативния протокол – щранг, а не щранг-лира, съдът
приема, че по делото не се установява без съмнение, че в имота е имало отоплителни тела,
съответно, че за ищеца е възникнало право да начисли топлинна енергия, отдадена от
такива. Ето защо, тъй като основанието и начинът на изчисляване на количеството
отдадената от щранга като част от сградната инсталация топлинна енергия и тези от щранг-
лирата, се различават, в полза на ищеца за сочения период се дължи само заплащане на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация в описания в СТЕ размер от 499,44
лева за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2020 г. С оглед частичната основателност на иска,
дължи произнасяне по своевременно наведеното възражение за изтекла погасителна
давност.
Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111,
буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок
(Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС).
Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София от 2016 г., месечната
дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на
определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в сгради етажна
собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на
периода за който се отнасят. При действието на общите условия на ищеца от 2016 г.,
изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки
съответен месец на начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от
ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението, от който момент
и на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече и погасителната давност.
Ищецът е заявил претенция за заплащане на сума за периода от 01.07.2017 г. до
30.04.2020 г., като е подал заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда на
5
30.09.2021 г., поради което вземанията, чиято изискуемост е възникнала в периода преди
30.09.2018 г. са погасени по давност на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно чл. 3, т. 2
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/,
обаче, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти /каквито са страните по делото/. Възобновяването на течението на
спрените срокове е извършено с § 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона
за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, според който сроковете, спрели да
текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Законът е
обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на давностния срок е възобновено на
21.05.2020 г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период от 2 месеца и 7
дни считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително. След добавяне на посочения
период, погасено по давност се явява вземането за периода от 01.07.2017 г. до 31.05.2018 г.,
тъй като вземането за юни 2018 г. е станало изискуемо на 15.08.2018 г. и при отчитане на
периода от 2 месеца и 7 дни, по време на който давност не тече съгласно ЗМДВИП,
давността за него не е изтекла преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на 30.09.2021 г.
След изваждане от задължение за стойността на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация - 499,44 лева, на погасената по давност сума за сградна инсталация за
периода от м. 07.2017 г. до м. 05.2018 г. включително, в размер на 156,34 лева, размерът на
дължимата главница за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г. възлиза на 343,10 лева. Ето
защо искът на ищеца за главницата следва да се уважи в размер на по 114,37 лева (1/3 от
общото задължение за всеки от тримата ответници) за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020
г., като за сумата над 114,37 до пълния претендиран размер от всеки от ответниците от по
215,37 лева и за периода от 01.07.2017 г. до 31.05.2018 г. исковете следва да се отхвърлят
съответно до размера от 166,48 лева до 215,37 лева за всеки като неоснователни и от 166,48
лева до 114,37 лева като погасени по давност.
На основание чл. 22 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от ФИРМА на клиенти в гр.София, дяловото разпределение на топлинна енергия се
извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването
или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях
търговец. С оглед изложената правна рамка, ищецът е легитимиран да получи цената на
услугата „дялово разпределение“. Тъй като претенцията за услугата дялово разпределение
се търси за периода от м. 08.2018 г. до м. 04.2020 г., вземането не е погасено по давност, тъй
като изискуемостта му е настъпила след 30.08.2018 г. и при съобразяване на чл. 3, т. от
ЗМДВИП, исковете за главницата за дялово разпределение следва да се уважат в пълния
претендиран размер от по 15,38 лева за всеки ответник и за периода от 01.08.2018 г. до
6
30.04.2020 г.
На основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ищеца от 2016 г., изискуемостта на
вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на
начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД длъжникът
изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението и без покана. Макар в настоящия
случай мораторната лихва да се претендира за период, който самостоятелно не е обхванат от
погасителната давност, лихвата е начислена и върху погасените по давност главници,
поради което и на основание чл. 119 от ЗЗД, обезщетението за забава върху погасените
главници не се дължи, въпреки че давността за него не е изтекла. Дължимото обезщетение
върху главницата за топлинната енергия, която не е погасена по давност, изчислено по реда
на чл. 162 от ГПК, върху непогасената по давност главница и за исковия период възлиза на
70,26 лева. Ето защо искът на ищеца следва да се уважи в размер на по 23,42 лева (1/3 от
общото задължение за всеки от тримата ответници) за периода от 01.12.2018 г. до 20.09.2021
г., като за сумата над 23,42 до пълния претендиран размер от всеки от ответниците - 33,56
лева е неоснователен и следва да се отхвърли.
Независимо, че сумата за главница за топлинна енергия и дялово разпределение се
фактурират общо съгласно чл. 22 от ОУ, в клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия от
2016 г. е предвидено правото на продавача да начисли и получи обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията за топлинна енергия по чл. 32, ал. 3, ако не
са заплатени в срока по, ал. 2, от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата
сума за топлинна енергия, съобразно практиката по тълкуване на ОУ на ищеца. По делото,
обаче, не е установена предпоставката за поставянето на длъжника в забава, по отношение
на задължението за цената на услугата дялово разпределение, фактурирана по реда на чл. 22,
във вр, с чл.33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите ОУ от 2016 г. ежемесечно, в какъвто смисъл са
и указанията на съда в доклада по делото, поради което претенцията за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за посочения
период върху главницата за дяловото разпределение в размер на 3,25 лева за всеки ответник
е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

По отношение на разноските:
При този изход на спора, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, се дължат
съответната част от разноските за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и
разноските в първа инстанция.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 25 лева за
държавна такса и 50 лева за юрисконсулт, общо 75 лева, от които следва да му бъдат
присъдени 42,93 лева (14,31 лева за всеки ответник).
В настоящото производство ищецът е платил 125 лева за държавна такса и 220 лева за
депозит за САТЕ. Страната е заявила и претенция за присъждане на юрисконсулстско
възнаграждение за тази инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр.
7
8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя
в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. поради което съдът определя възнаграждение
за юрисконсулт в размер на 100 лв.
Поради изложеното и с оглед изхода на спора, на ищеца следва да бъде присъдена
сумата от 254,75 лева – разноски в исковото производство или общо за двете производства –
297,68 лева, за които всеки от ответниците отговаря при условията на разделност – по
1/3 или 99,23 лева.
Ответниците не са заявили искане за разноски, а и не са представени доказателства,
че такива са сторени.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 от ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1
ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, че ответникът Л. М. П., ЕГН **********, чрез своята майка М. Д. П., с
адрес в ..., дължи на ищеца ФИРМА, ЕИК ..., сумата в размер на 114,37 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.06.2018 г. - 30.04.2020 г., за топлоснабден имот находящ топлоснабден имот, находящ се
в ..., ведно със законна лихва за периода от 30.09.2021 г. до изплащане на вземането ;
сумата в размер на 23,42 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 01.12.2018 г. до 20.09.2021 г.; както и сумата в размер на 15,38 лева,
представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от м. 08.2018 г. до м.
04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 30.09.2021 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 07.12.2021 г. по ч.гр. дело № 56631/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 178
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за сумата над 114,37 до
166,48 лева и за периода от 01.07.2017 г. до 31.05.2018 г. като погасен по давност и
съответно за сумата от 166,48 лева до 215,37 лева като неоснователен, както и исковете за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за сумата над 23,42 лева до пълния
претендиран размер от 33,56 лева и за 3,25 лева върху главницата за дялово разпределение
за периода от 01.10.2018 г. до 20.09.2021 г., като неоснователни.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 от ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1
8
ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, че ответникът Р. М. П., ЕГН **********, с адрес в ..., дължи на ищеца
ФИРМА, ЕИК ..., сумата в размер на 114,37 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.06.2018 г. - 30.04.2020 г., за топлоснабден
имот находящ топлоснабден имот, находящ се в ..., ведно със законна лихва за периода от
30.09.2021 г. до изплащане на вземането; сумата в размер на 23,42 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 01.12.2018 г. до 20.09.2021 г.; както и
сумата в размер на 15,38 лева, представляваща стойност на услугата дялово разпределение
за периода от м. 08.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от
30.09.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 07.12.2021 г. по ч.гр. дело №
56631/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
топлинна енергия за сумата над 114,37 до 166,48 лева и за периода от 01.07.2017 г. до
31.05.2018 г. като погасен по давност и съответно за сумата от 166,48 лева до 215,37 лева
като неоснователен, както и исковете за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за сумата над 23,42 лева до пълния претендиран размер от 33,56 лева и за 3,25 лева
върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 20.09.2021 г., като
неоснователни.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 от ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1
ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, че ответникът М. Д. П., ЕГН **********, с адрес в ..., дължи на ищеца
ФИРМА, ЕИК ..., сумата в размер на 114,37 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.06.2018 г. - 30.04.2020 г., за топлоснабден
имот находящ топлоснабден имот, находящ се в ..., ведно със законна лихва за периода от
30.09.2021 г. до изплащане на вземането; сумата в размер на 23,42 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 01.12.2018 г. до 20.09.2021 г.; както и
сумата в размер на 15,38 лева, представляваща стойност на услугата дялово разпределение
за периода от м. 08.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от
30.09.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 07.12.2021 г. по ч.гр. дело №
56631/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
топлинна енергия за сумата над 114,37 до 166,48 лева и за периода от 01.07.2017 г. до
31.05.2018 г. като погасен по давност и съответно за сумата от 166,48 лева до 215,37 лева
като неоснователен, както и исковете за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за сумата над 23,42 лева до пълния претендиран размер от 33,56 лева и за 3,25 лева
върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 20.09.2021 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА М. Д. П., ЕГН **********, Р. М. П., ЕГН **********, и Л. М. П., ЕГН
**********, чрез своята майка М. Д. П., и тримата с адрес в ..., да заплатят на „ФИРМА,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, всеки
сумата от по 99,23 лева - разноски, от които 14,31 лева в заповедното производство и 84,92
9
лева в исковото производство.
Решението е постановено при участието на ФИРМА, ЕИК ..., като трето лице помагач
на страната на ФИРМА, ЕИК ....
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10