Решение по дело №1174/2020 на Районен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр. Добрич, 16.02.2021г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          Добричкият районен съд, Наказателна колегия, Петнадесети състав, в публичното заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

         Председател: Мариана Момчева

 

с участието на секретаря Милена Александрова

в присъствието на прокурора Стефка Георгиева

разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 1174 по описа на Добричкия районен съд за 2020г. и

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА обвиняемата М.П.Д. ЕГН **********, родена на ***г***, ***, българско гражданство, ***, ***, ***, с адрес:***, ***, за ВИНОВНА за това, че:

На 29.03.2019г. в гр. Д., в качеството на управител и представляващ търговско дружество ВМ „***“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес *** 30-дневен срок от спиране на плащанията към Национална агенция по приходите по публични задължения във връзка с дължим данък добавена стойност, установен с Ревизионен акт № 03000818008201 – 091 - 001/12.02.2019г. по описа на ТД на НАП - Варна, офис Добрич, не поискала от Окръжен съд - Добрич откриване на производство по несъстоятелност – престъпление по чл. 227б ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.

На основание чл. 78а ал. 1 от НК ОСВОБОЖДАВА М.П.Д. ЕГН ********** от наказателна отговорност, като й НАЛАГА административно наказание “глоба” в размер на хиляда лева.

На основание чл. 189 ал. 3 от НПК ОСЪЖДА обвиняемата М.П.Д. ЕГН ********** да заплати сторените по делото разноски в размер на 237.90 лева по сметка на С „ПИП“ при ОД на МВР – гр. Добрич.

Решението подлежи на обжалване или протест в 15 - дневен срок от днес пред Добричкия окръжен съд.

 

                                                                   

Председател:

М О Т И В И

 

към

 

решение № 260042/16.02.2021г. по а.н.д. № 1174 по описа на Добричкия районен съд за 2020г.

 

Срещу обвиняемата М.П.Д. ЕГН ********** Районна прокуратура – гр. Добрич е внесла в Районен съд – гр. Добрич Постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за извършено от него престъпление по чл. 227б ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК за това, че на 29.03.2019г. в гр. Д., в качеството на управител и представляващ търговско дружество ВМ „***“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. Д., в 30-дневсн срок от спиране на плащанията към Национална агенция по приходите по публични задължения във връзка с дължим данък добавена стойност, установен с Ревизионен акт № 03000818008201 – 091 - 001/12.02.2019г. по описа на ТД на НАП - В., офис Добрич, не поискала от Окръжен съд - Добрич откриване на производство по несъстоятелност.

В съдебно заседание представител на Районна прокуратура – гр. Добрич се явява и изразява становище, обвиняемата да бъде призната за виновна, като на същата се наложи административно наказание глоба в минимален размер.

Обвиняемата се признава за виновна.

След преценка на събраните по делото относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

1.ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА

Въз основа на събраните по делото доказателства, безспорно се установява следната фактическа обстановка:

Търговско дружество „ВМ ***“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище гр. Д., било учредено на 06.10.2008г. от свидетеля В.В., който бил едноличен собственик на капитала и управител.

Предмет на дейност на дружеството била „Общо строителство на сгради и строителни съоръжения“. Дейността била активно развивана до 2011г., след което обемът на работа намалял.

От 28.09.2009г. дружеството било регистрирано по ЗДДС. Счетоводното обслужване на дружеството, докато същото развивало активно дейност, се осъществявало от К.Ч..

С оглед намалелия обем на работа, свидидетелят В. решил да продаде дружествените си дялове от „ВМ Солюшън“ ЕООД.

По това време обвиняемата М.Д. имала намерение да развива, търговска дейност - шивашки услуги и искала да придобие дружество. Нейн познат я свързал със свидетеля В..

С договор от 19.11.2012г., с нотариална заверка на подписите, peг. № 6212/21.11.2012г. на нотариус, с peг. № 158 на НК - С., свидетелят В. й прехвърлил дружествените дялове, като тя станала едноличен собственик на капитала на „ВМ Солюшън“ ЕООД и негов управител - обстоятелства вписани в ТР на 27.11.2012г.

След прехвърлянето на дружествените дялове, счетоводната документация за извършваната от „ВМ Солюшън“ ЕООД дейност останала при свидетеля В.. По документи към датата на прехвърляне на дружествените дялове на обвиняемата М.Д., дружеството разполагало с активи на стойност 70 000 лв. Те не били предадени на обвиняемата.

Според показанията на свидетеля В., активите - строителни материали и суровини, били оставени на склад при лица, с които дружеството работило, сред които и свидетеля К.Г., като обвиняемата Д. следвало да ги вземе оттам. В. бил уведомил за това приятеля си, който го свързал с обвиняемата Д. и дори го водил да ги види.

От показанията на свидетеля Г. се установява, че преди около 10 години, последният бил управител на търговско дружество „А.“ ООД, с което „ВМ Солющънс“ ЕООД имало търговски отнощения - било изпълнител на обект в с. А., област Д., но не знаел как били приключили тези отношения, тъй като излязъл от управлението на „А.“ ООД преди приключване на обекта. Той лично не бил приемал на склад материали от „ВМ ***“ ЕООД, като сочи, че за оставянето на каквито и да е суровини за съхранение е следвало да бъдат съставяни съответните протоколи.

След придобиване на дружествените дялове, обвиняемата Д. не била развивала с дружеството каквато и да била търговска дейност. Поради това свидетелката Д.П., надлежно упълномощена от обвиняемата Д., ежемесечно подавала до ТД на НАП - В., офис Д. „нулеви“ декларации по ДДС. Свидетелката П. изготвила и подала в НАП и ГФО за дейността на дружеството за 2012г., в който били отразени активите на стойност 70 000 лв., както и ГДД по ЗКПО за липса на осъществявана дейност от дружеството за 2013г. и за 2014г. За следващите години не били подавани декларации по ЗКПО.

Справки декларации по ДДС за дейността на дружеството с нулева стойност били подавани до месец май 2016г. Поради неподаването на такива след тази дата, както и поради невъзможност представляващият дружеството да бъде открит на посочения от него адрес, дружеството било служебно дерегистрирано по ЗДДС с Акт за дерегистрация  № 080991606230089/14.11.2016г. Актът за дерегистрация не бил връчен лично на представляващ дружеството, поради неоткриване на посочения адрес. Същият се считал за връчен на 27.12.2016г., чрез прилагането му към досие.

През 2018г. обвиняемата М.Д. решила да закрие „ВМ ***“ ЕООД като юридическо лице. С оглед разпоредбата на чл. 77 ДОПК на 19.11.2018г. подала уведомление за това до ТД на НАП - В., офис Д.. Във връзка с подаденото уведомление била назначена ревизия на дружеството, обхващаща дейността на дружеството по ЗДДС в периода 01.12.2016г. - 27.12.2016г., когато същото било дерегистрирано по този закон. Обвиняемата Д. била информирана за ревизията, като й били изискани документи и информация относно дейността на дружеството.

Ревизията приключила с издаването на РА № Р - 033000818008201 – 091 - 001/12.02.2019г., с който било установено задължение по ЗДДС в размер на 14 000 лв. главница и 2 951.90 лв. лихви. Задължението било за ДДС на налични към 31.12.2012г., ,но неналични към датата на ревизията стоки в размер на 70 000 лв. Поради непредставяне в хода на ревизията на счетоводни документи за същите и липсата им към датата на ревизията, на основание чл. 111 ЗДДС данъчните органи приели, че към датата на дерегистрация на дружеството по ЗДДС, същото извършило доставка на тези стоки.

Ревизионният акт бил връчен на обвиняемата Д. по електронна поща на 12.02.2019г. Същият не бил обжалван от нея. Срокът за доброволно изпълнение бил четиринадесетдневен, считано от връчването му.

Установеното с ревизионния акт задължение не било заплатено, поради липса на финансови средства. Образувано било изпълнително дело № *********/2019г. В хода на изпълнителното производството, включително чрез представената от обвиняемата Д. информация, било установено, че дружеството не притежава имущество и активи, с които да заплати задължението си. Затова до ОП - Добрич било изпратено уведомление по реда на чл. 205 НПК, получено в РП - Добрич по компетентност, по повод на което било образувано настоящото досъдебно производство.

Съобразно заключението на вещото лице по назначената по досъдебното производство съдебно - счетоводна експертиза публичноправните задължения на „ВМ ***“ ЕООД са възникнали на 12.02.2019г. и се отнасят до налични към 31.12.2012г. материали и суровини на стойност 70 000 лв. Невъзможността на дружеството да изпълни тези задължения възникнала на 26.02.2019г., когато изтекъл срокът за доброволното им заплащане.

От справка, предоставена от ОС - Добрич, към 09.04.2020г. се установява, че нямало направено, искане за откриване на производство по несъстоятелност на „ВМ ***“ ЕООД, гр. Д..

Обвиняемата М.Д. се признава за виновна по предявеното й обвинение, като съжалява за извършеното. Прави изявление, че не била информирана за задължението си да подаде молба до ОС - Добрич за откриване на производство по несъстоятелност.

Приобщените по делото писмени доказателства не съдържат противоречия, поради което не се налага подробното им обсъждане. Писмените доказателства, доколкото съдържат релевантни за делото факти, са посочени и обсъдени по-горе в изложението, относно приетата за установена фактическа обстановка.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин въз основа на събраните в хода на съдебното дирене доказателства - приложените по делото писмени доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото: материалите по досъдебно производство № 67/2020г. по описа на С „ПИП” при ОД на МВР – гр. Добрич, писмени доказателства преценени от съда, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, които налагат следния обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:

2. ОТНОСНО ДЕЯНИЕТО И ИЗВЪРШЕНОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

При изложените фактически констатации и съображения, съдът намира за доказано, че обвиняемата М.П.Д. ЕГН **********, като на 29.03.2019г. в гр. Д., в качеството на управител и представляващ търговско дружество ВМ „***“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. Д., в 30-дневсн срок от спиране на плащанията към Национална агенция по приходите по публични задължения във връзка с дължим данък добавена стойност, установен с Ревизионен акт № 03000818008201 – 091 - 001/12.02.2019г. по описа на ТД на НАП - В., офис Добрич, не поискала от Окръжен съд - Добрич откриване на производство по несъстоятелност е осъществила състава на престъпление по чл. 227б ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.

Субект на престъплението по чл. 227б ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК е управител и/или представител на търговско дружество, изпаднало в неплатежоспособност, а изпълнителното деяние се изразява в бездействие на посоченото по - горе лице.

Престъплението е формално, на просто извършване.

Безспорно установено по делото е качеството на обвиняемата Д. на управител на „ВМ ***“ ЕООД. Касае се за юридическото лице и търговец по смисъла на чл. 1 ал. 1 от ТЗ - търговско дружество по чл. 113 и сл. от ТЗ.

Понятието неплатежоспособност е легално дефинирано не в НК, а в Търговския закон. Съгласно чл. 608 ал. 1 от Търговския закон неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата, свързано с търговската му дейност и чл. 608 ал. 2 от ТЗ - неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът e спрял плащанията. Цитираните норми от ТЗ задължават надлежните представители на търговските субекти, да подадат в срок Заявление до съответния Окръжен съд за отпочване на производство за обявяване на несъстоятелност.

С ревизионния акт, връчен на обвиняемата Д. на 12.02.2019г., който не е бил обжалван, са възникнали изискуеми и ликвидни, безспорни по основание и размер публичноправни задължения на процесното дружество към държавата, свързани с търговската му дейност - задължения за ДДС в размер на 14 000 лв. и лихва върху него в размер на 2 951.90 лв., които са подлежали на доброволно изпълнение в четиринадесетдневен срок от връчване на акта. В срока за доброволно изпълнение - 26.02.2019г., задълженията не са били заплатени, поради което е налице спиране на плащанията от страна на дружеството на публичноправно задължение, свързано с дейността му. Спирането на плащанията се дължало на невъзможност на дружеството да изпълни това задължение - дружеството не било развивало дейност, повече от шест години, преди установяване на това задължение и не разполагало с финансови средства или имущество, с което да погаси същото. Затова за представляващия дружеството – обвиняемата Д. е възникнало задължение да обяви това състояние пред надлежния съд - Окръжен съд Добрич, като поиска откриване на производство по несъстоятелност. Същата не е сторила това в предвидения в правната норма 30 дневен срок от спиране на плащанията, който е изтекъл на 28.03.2019г. С бездействието на обвиняемата в този срок, деянието е довършено. Така Решение № 312/2003г. ВКС, II н.о. и Решение № 566/2004г. ВКС, I н.о.

Към процесната дата обвиняемата Д. е била единствен управител на дружеството, поради което и именно тя е автор на деянието. Така ТР 5/2014г. на ОСНК.

За съставомерността на деянието, представляващо бездействието на търговеца изпаднал в неплатежоспособност няма значение дали неплатежоспособността на дееца е само фактическа или е обявена от съда.

От обективната страна на деянието са релевантни два вида бездействия на дееца, първото от които е спирането на плащанията по вземане като трайно състояние и второто е необяваването на тази неплатежоспособност пред съда.

Изпълнителното деяние като първата част от бездействието на дееца е обвързано само със спирането на плащанията на безспорни и изскуеми парични задължения, което да има траен характер, наименован в ТЗ като състояние на неплатежоспособност.

Вторият елемент от бездействието е именно необективиране на фактически настъпилата неплатежоспособността на търговеца в съда в срока по чл. 227б ал. 2 във вр. с ал.1 от НК.

Съдът намира, че в настоящия случай бяха доказани по категоричен начин и двата обективни елемента от престъпното бездействие по чл. 227б ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.

От субективна страна деянието е извършено и виновно. Обвиняемата е съзнавала общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала настъпването им /чл. 11 ал. 2 от НК/, т.е. действала е при пряк умисъл. Обвиняемата е съзнавала, че дружеството няма нужните финансови средства за изпълнение на изискуемите си парични задължения, но въпреки това не се е обърнала към съответния Окръжен съд, компетентен да отпочне процедурата по обявяване на дружеството в неплатежоспособност. С обнародване на разпоредбата на чл. 626 от ТЗ и чл. 227б ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК в ДВ е налице фикцията за знание на процесните законови разпоредби, поради което и обвиняемата е съзнавала, че не предприема действия, свързани с подаване на заявление пред съда за обявяване на несъстоятелност в указаните срокове, което ще доведе до накърняване на обществените отношения, свързани със защита правата на кредиторите и от обективна страна се е съгласила с настъпването на този вредоносен резултат.

3. ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО НА ОБВИНЯЕМАТА

При определяне наказанието на обвиняемата за извършеното престъпление, съдът взе предвид следното:

Съдът намира, че са налице задължителните предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 78а НК, предвид императивния характер на същата, като обвиняемата Д. следва да бъде освободена от наказателна отговорност и да й бъде наложено административно наказание за извършеното от нея престъпно деяние по смисъла на чл. 227б ал. 2 във вр. ал. 1 от НК.

За извършеното от Д. престъпление законодателят е предвидил наказание с лишаване от свобода за срок до 3 /три/ години или глоба до 5000 лв. /пет хиляди лева/, деецът не представлява голяма обществена опасност, а целите на наказанието могат да бъдат постигнати и по този начин.

Обвиняемата Д. е ***, от деянието няма причинени имуществени вреди, предвид на което не е налице материалноправна пречка за прилагането на разпоредбата на чл. 78а НК.

При индивидуализация размера на административното наказание, съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало, добри характеристични данни.

Съдът не констатира отегчаващи вината обстоятелства.

Ето защо настоящият състав счете, че на обвиняемата Д. следва да бъде наложено административно наказание при изключителен превес на смекчаващи вината обстоятелства – „глоба“ в размер на законоустановения минимум, а именно от 1 000 /хиляда/ лева за престъплението по чл. 227б ал. 2 във вр. ал. 1 от НК. 

Така определената административна санкция ще изиграе ролята си за превъзпитание на извършителя и ще се постигнат целите на чл. 12 от ЗАНН - за индивидуална и генерална превенция спрямо него и другите неустойчиви членове на обществото.

В този смисъл, съдът определи административното наказание като справедливо, респективно съответно на извършеното.

 4. ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ

Съблюдавайки разпоредбата на чл. 189 ал. 3 от НПК, съдът осъди обвиняемата Д. да заплати сторените по делото разноски в размер на 237.90 лева по сметка на С „ПИП” при ОД на МВР гр. Добрич.

По изложените съображения, съдът постанови решението си.

 

 

 

Председател:

                                                                             /Мариана Момчева/