Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 167
гр. Сливен, 22. 10. 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на тринадесети октомври, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ИГЛИКА
ЖЕКОВА
При участието на секретаря РАДОСТИНА ЖЕЛЕВА и на
прокурора ИВАН ИВАНОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело
№ 154 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Х.П.Х. ***,
подадена против Решение № 150 от 26.07.2021 г., постановено по АНД № 360 / 2021
г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № 20-0804-003125 от 26.10.2020 г., издадено от Началник
Сектор към ОД на МВР – Сливен, РУ Сливен, с което на жалбоподателя са наложени
следните наказания: за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП – глоба в
размер на 50 лева; за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и на основание
чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лева; за нарушение на чл. 139, ал. 2, т.
2 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лева; за нарушение
на чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер
на 20 лева; и за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 4 от ЗДвП и на основание чл.
185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лева.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно
решение е неправилно, необосновано, постановено в противоречие на материалния и
процесуалния закон. Изложени са съображения, че: при издаване на процесното НП
е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в невръчване на
акта на нарушителя; жалбоподателят не е извършил вменените му нарушения по чл.
139, ал. 2, т. 1 – 4 от ЗДвП; проверката не е извършена по безопасен начин.
Заявено е искане за отмяна на съдебното решение с произнасяне по същество с
решение, с което да бъде отменено процесното НП като незаконосъобразно.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция
на МВР- Сливен, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В
представено писмено становище чрез упълномощен процесуален представител оспорва
жалбата като неоснователна, излага съображения за правилност на обжалваното
решение, моли да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава
заключение за законосъобразност на решението на Районния съд.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211,
ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Видно от установената по делото фактическа обстановка,
на 06.10.2020 г. около 14:15 часа в гр. Сливен, на ул. „Керамична“, посока запад-изток,
жалбоподателят е управлявал лек автомобил с Рег. № ******, като по време на
движение не е поставил обезопасителен колан, с който
е бил оборудван автомобилът и автомобилът не е бил оборудван с обезопасителен триъгълник, аптечка,
пожарогасител и светлоотразителна жилетка. За
констатираните нарушения, на жалбоподателя е съставен АУАН № 3125 от 06.10.2020
г., с който извършените нарушения са квалифицирани съответно по чл. 137а, ал. 1
от ЗДвП и по чл. 139, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗДвП. Въз основа на
съставения АУАН, на 26.10.2020 г. е издадено процесното НП.
За да потвърди обжалваното НП като законосъобразно,
Районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото
доказателства, е приел за установено, че жалбоподателят е извършил описаните в
АУАН и НП нарушения; направил е извод, че наказващият орган правилно е
санкционирал жалбоподателя за извършените от него нарушения; счел е, че санкционните
норми са приложени правилно.
Решението на Районния съд е валидно, допустимо и
правилно.
От събраните по делото доказателства е установено по
несъмнен начин, че административните нарушения, за които жалбоподателят е
санкциониран, са извършени. Съгласно специалната норма на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на нарушенията по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е редовно съставен и
съдържа съществените реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Констатациите в съставения АУАН не са оборени от установените факти в хода на
съдебното производство. Събраните в първоинстанционното производство
доказателства кореспондират с констатациите в АУАН. АУАН се ползва с
предписаната му от закона доказателствена сила.
С разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на водача
на МПС е вменено задължение, когато МПС е в движение, да използва обезопасителния колан, с който МПС е оборудвано. За
неизпълнение на това задължение, в ЗДвП е предвидена
административнонаказателната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1, която в
разглеждания случай е приложена законосъобразно от наказващия орган с налагане
на глоба в определения от закона размер.
Законосъобразно е приложена и
административнонаказателната разпоредба на чл. 185 от ЗДвП, с оглед
установените по делото нарушения на чл. 139, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗДвП, в които е предвидено задължение движещите се по пътя три- и четириколесни
моторни превозни средства да се оборудват с обезопасителен триъгълник, аптечка, пожарогасител и светлоотразителна жилетка.
Не се споделя твърдението на жалбоподателя за
допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в невръчване на акта
на нарушителя. Съгласно чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, при подписване на акта на
нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва
датата на неговото подписване. По делото е установено, че нарушителят е отказал
да подпише акта, като отказът му е удостоверен по реда на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН е приложима единствено в хипотеза
на подписване на акта, каквато хипотеза в разглеждания случай не е налице.
Неоснователни са и твърденията на жалбоподателя, че не
е извършил вменените му нарушения по чл. 139, ал. 2, т. 1 – 4 от ЗДвП. Липсват
доказателства в подкрепа на тази теза. Напротив, както от констатациите в АУАН,
така и от свидетелските показания на полицейските служители, е установено по
несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил нарушения на горецитираната
разпоредба, като при направената му проверка не е удостоверил, че автомобилът
му е оборудван със задължителните по нормата принадлежности.
Липсват доказателства и за твърдението, че проверката
не била извършена по безопасен начин.
По изложените съображения, Районният съд правилно е
потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с
материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в
касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в
сила.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 150 от 26.07.2021 г.,
постановено по АНД № 360 / 2021 г. по описа на Районен съд – Сливен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: